“Щука” пред бреговете на Варна

Pan.bg 10 авг 2011 | 00:03 views (7486) commentaries(0)
img Теодор Роков
Сп. Морски свят, март,2007


Раждането на “Щука”
Подводниците от тип “Щука” принадлежат към средния клас.те са предназначени за изпълнение на “позиционна служба н закрити театри на бойните действия”. При разработването на техническия проект основното изискване към инженерите е било да увеличат двойно броя на торпедните апарати, носени от новите подводници. Тяхното производство за почва през 1928 г. Разработените през годините серии се различават основно по максималната скорост под вода и мощността на дизеловите двигатели. Проектът на сери Х е разработен през 1933 г. Подводницата Щ-211 е заложена на 3септември 1934 г. в завод № 200 (Комунар 61) в гр. Николаевск и е спусната на вода на 3 септември 1936 г.

Подводница Щ-211, серия Х
Водоизместване (надводно/подводно) 586/708 м. Размери: дължина –58,8 м. шрочина –6,2 м, височина 4,0 м. Скорост (надводна/подводна): 14,1/8,5 възла. Далечина на плаване: над вода –4500 мили при 8,5 възла, под вода –100 мили при 2,5 възла. Дълбочина на потапяне: работна – 75 м, максимална –90 м. Силова установка: 2 х 800 к.с. дизелови двигателя, 2 х 400 к.с. електрически двигателя, 112 акумулаторни батерии. Подводницата има възможност да плава в надводно положение през тънък лед, а също така и да се движи на заден ход.. Въоръжение: 4 носови + 2 кърмови 533-мм торпедни апарата (10 торпеда – 6 заредени и 4 резервни), 45-мм зенитно оръдие 21-К. Средства за наблюдение, навигация и комуникация: 2 перископа, 2 ДВ и 2 КВ радиостанции, шумопеленгатор “Марс-12”, двусъставна система за подводна комуникация, жирокомпас, 3 магнитни компаса, ехолот и лаг. Обитаемост и екипаж: личен състав от 44 души, автономност 20 дена, въздушен запас от 12 бутилки по 150 атм. кислород, система за вентилация и регенерация на въздуха. Продължителност на престой под вода: при максимално използване на системите за вентилация и регенерация до 72 часа, без използването им до 12 часа. Време за запълване на вода на цистерните на главния баласт – 32 сек. Време за продухването им – 4 мин. Запас от въздух под налягане – 4758 л. при 200 атм. Корпусът на подводницата е разделен на 8 отсека: 1 и 7 – торпедни, 2 и 3 – жилищни, 4 – централен пост, 5 – дизелови двигатели, 6 – електродвигатели.

Боен път
На 5 май 1938




г. подводница Щ-211 влиза в състава на Черноморския флот. От март 1939 г. до февруари 1941 г. тя е под командването на Г.Е. Карбовский. На 22 юни 1941 г. за командир на Щ-211 е назначен ст. л-т Александър Девятко. Подводницата е в състава на 4 дивизион от І бригада на Черноморския флот с основна база Севастопол. Районът на бойното й патрулиране е около нос Емине.
Първият боен поход на Щ-211 е от 6 до 25 юли През това време подводницата не среща противников кораб.
Вторият боен поход на Щ-211 е от 5 до 24 август. По това време на борда на подводницата като обезпечаващ командир присъства командирът на дивизиона в Севастопол кап- ІІІ ранг Б. А. Успенский. На 11 август в района на устието на р. Камчия подводницата стоварва нелегалната група на Цвятко Радойнов. На 15 август северно от нос Емине Щ-211 потопява с два торпедни изстрела румънския транспортен кораб “Пелеш”, който бил натоварен с боеприпаси и пътувал от Бургас за румънското пристанище Констанца. Това е първата победа на съветска подводница в Черно море през Втората световна война. На 16 август Щ-211 атакува с едно торпедо италианския танкер “Суперга”, но не успява да го уцели. Торпедоносецът “Строги”, охраняващ конвоя и два самолета, обстрелват подводницата, но тя успява да им се изплъзне. От 25 август до 19 септември Щ-211 е на ремонт и докуване в базата в Севастопол.
Третият боен поход на Щ-211 е от 21 септември до 9 октомври. На 29 септември подводницата изстрелва едно торпедо към танкера “Суперга”. Въпреки попадението корабът не е потопен. На 30 септември Щ-211 изстрелва още две торпеда и разрушава напълно корпуса на танкера. Жт 27 до 28 октомври подводницата е в Новорусийск, където нейният капитан Александър Девятко е предложен за награждаване с орден “червено знаме” за потопяването на два големи плавателни съда на противника.
Последният боен поход на Щ-211 започва на 14 ноември. За разлика от предишните сега подводницата е изпратена в района на Варненския залив. Мисията е доста рискована – около нос Глата са разположени германска предупредителна централа и командният пункт на изтребителите от въздушното звено “Галата”. Подводницата не осъществява връзка на посочения за това ден и не се завръща в базата.

Откртието
Дълго време съдбата на Щ-211 остава загадка- Военните историци доскоро само предполагаха, че подводницата е потопена “ в района някъде около Варна”. Като най-вероятна причина за нейната гибел се приемаше сблъсъкът с немската мина UMA.През 2000 г. рибари съобщават за голям предмет на дъното около нос Глата. През 2002 г. о.з. кап. ІІІ ранг Росен Гевшеков, старши офицер-водолаз във военноморска база на ВМС във Варна, организира екип за проучване на потъналия съд. След направения оглед под вода и внимателно разглеждане на заснетия видео- и фотоматериал е установено, че това е руска подводница от типа “Щука”. След подробна справка в архивни документи кап. Гевшеков първи изказва предположението, че това може би е изчезналата Щ-211. След кореспонденция между щаба на ВМС на България и началник-щаба на руския Черноморски флот кап. І ранг Виталий Михайлов е взето решение за организирането на съвместна руско-българска експедиция за разпознаване на подводницата. За целта през 2003 г. във Варна пристигат спасителният кораб “ЕПРОН” и спомагателният кораб “КИЛ-158” от състава на Черноморския флот на Русия. В продължение на 45 дена са извършени многобройни спускания на около 25 м до потъналата подводница. Установено е, че носовата й част липсва, като са напълно унищожени отсек 1 и 2. водолазните екипи обаче не успяват да проникнат в нейната вътрешност. Левият гребен винт и носовото оръдие на подводницата са демонтирани и пренесени на борда на “ЕПРОН”. Гербът на СССР върху оръдието и серийният номер върху винта доказват със сигурност, че е открита подводницата Щ-211. Рискът в корпуса на подводницата все още да се намират резервните й торпеда прави невъзможно нейното изваждане и транспортиране. В края на експедицията входния люк на подводницата е заварен, за да не се нарушава покоят на мъртвите моряци. Оръдието и винтът са пренесени във военноморския музей в Севастопол.

Гибелта на “Щука”
Установените тежки разрушения в носовата част на подводницата хвърлят съмнение върху досегашните предположения за сблъсък с мина. Освен това по оръдието има попадения от големокалибрена картечница.Въз основа на тези факти кап. Гевшеков – ръководител на българския екип от съвместната руско-българска експедиция, предлага друг вариант на гибелта на Щ-211. Според него подводницата е засякла румънския миноносец “Принц Карол”. Предприетата атака била неуспешна и вражеският кораб успява да съобщи за нападението. От Галата излита боен самолет за подкрепление. Щ-211 е атакувала отново “Принц Карол” и го потапя на 5 мили от Варна. Тъй като подводницата се е намирала на сравнително малка дълбочина, нейният капитан е решил да се възползва от по-голямата й скорост над вода, изплавал е и с пълен ход се е отправил към по-големи дълбочини, за да се скрие от своите преследвачи. Точно тогава боен самолет е атакувал от малка височина Щ-211 с целия си запас от бомби, пресичайки напречно нейния курс, като заедно с това я е обстрелвал с големокалибрените си картечници. Вероятно авиобомба е пробила здравия корпус на подводницата, докато тя е била в надводно положение и е предизвикала детонация на торпедния боезапас във втори отсек. В подкрепа на това предположение се явява и фактът, че по-късно край с. Шкорпиловци морето изхвърлило трупа на ст. л-т Павел Романович Борисенко – помощник-командир на подводницата. Самоличността му е установена по откритите в дрехите документи. Той е бил облечен разкъсана куртка, а около шията му е имало закачен бинокъл със счупен окуляр. Това дава основание да се твърди, че Борисенко е бил вахтен офицер, когато е загинала подводницата и че Щ-211 е била в надводно положение. Отворените люкове в корпуса й също подкрепят такава теза.

Днес
След като се доказа със сигурност, че потъналата край нос Галата подводница е руската Щ-211, мястото, където тя се намира, е обявено от Русия за военно гробище от Втората световна война. Всички руски кораби, преминаващи над него спускат националния си флаг и хвърлят в морето венци в памет на загиналите моряци. Идентификацията на подводницата Щ-211 е от значение не само за военните историци. Този факт има чисто морално измерение – колкото и да звучи невероятно, в Русия все още действа закон от времето на Сталин, според който всеки безследно изчезнал войник се смята за дезертьор. Така след повече от половин век хората от екипажа на Щ-211 са реабилитирани посмъртно. Въпреки това 44-те моряци не са обявени посмъртно за герои. Една от улиците във Варна обаче носи името на капитана на подводницата – Александър Девятко.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker