Черно море – музей на потъналите флотилии Морски свят, март, 2006

Pan.bg 09 авг 2011 | 23:57 views (11395) commentaries(0)
img Морски свят, март, 2006

Царството на Посейдон крие несметни богатства – неразработени находища на природни суровини , разнообразна флора и фауна, различни произведения на човешката култура. Още от времето на първите гмуркачи за бисерни миди потъналите кораби са обект на специален интерес за учени и авнтюристи. Дълго време информацията за тях се е предавала устно под формата на пиратски разкази или се съхранявали върху подобни карти. С усъвършенстването на подводната техника откриването, изследването и картирането на потънали кораби става все по-точно. Въз основа на своите архиви множество институти са съставили електронни карти и лесно достъпни бази от данни за потънали кораби от различни епохи. Най-добри в това отношение са базите данни NAVIS на института в Mainz (Германия), на INA-institute of Nautical Archeology (САЩ), италианската ABYSSO, на департамента за подводни археологически проучвания във Франция. Те обхващат акваториите предимно на Средиземноморието. Обобщена информация за потънали кораби в Черно море до момента има само в “Атлас затонувших кораблей”, издаден в Русия. В България идеята за картиране и класифициране на потънали кораби се заражда за пръв път в центъра за подводна археология. Доста информация е разпръсната и сред военни водолази, гмуркачи-рапанджии, рибари. По-късно идеята за създаване на атлас на потъналите кораби край българските брегове е подета от Националната асоциация за подводни изследвания. Идеята е реализирана от Black Sea Technical Diving под формата на електронна карта и база данни.

Black Sea Technical Diving са група технически водолази, изследващи Черноморското крайбрежие. Базирани са в Созопол. Целта им е откриване, проучване и заснемане на потънали кораби, лежащи на морското дъно на голяма дълбочина. Техническото гмуркане в България е нов спорт, поради което потъналите кораби на дълбочина между 50-80 метра по 420-километровото крайбрежие са практически неизследвани. Използването на Trimix за избягване на дълбочинното опиянение и Nitrox/Oxygen за ускорена декомпресия им позволяват да осъществяват такива гмуркания. Проучването с Side Scan Sonar и закачките на рибарските кораби помагат в търсенето. Времето в черно море е променливо поради относително малката му площ. С лекота се надига голямо вълнение. Сезонът на гмуркане е от април до ноември. Температурата на водата под 25 метра е между 6 и 12 градуса по Целзий. Оставащите месеци членовете на екипа прекарват в архивите,




събирайки информация за своите открития.
До момента са проучени следните обекти (от север на юг):
1. Име: Щ 210, Х серия; Тип: Подводница
Произведена в Николаев в завод № 200. Пусната на вода на 13.03. 1936 г. Изпълнила общо пет бойни похода. В началото на февруари 1942 г. издирва екипажа на самолет “Дъглас”, потънал в района на Караборун. С други данни са самолета и инцидента не разполагаме. В периода от 15 до 28 март 1942 г., изпълнявайки задача под командването на капитан ІІ ранг Зелбст, подводницата потъва на 4 мили източно Шабла. Най-вероятната причина за гибелта е натъкване на мина тип UMA от намиращото се в района румънско минно поле S-15. Загиват 47 души. През 1985 г. о открита на дълбочина 70 метра. На 11 .06. 1987 г. са извършени подводни проучвания с помощта на буксирен апарат “Релеф”.
2. Име: L 24, VIII серия; Тип: Подводница
Произведена в Николаев в завод № 198. Пусната на вода на 17 .12. 1940 г. Тонаж 1416 брт. Дължина 83,3 х 4,1 м. Дизелов двигател от 8400 к.с. Ел. Мотор от 2400 к.с Подводницата е участвала в отбраната на Севастопол, превозвайки хор, товари и горива. Извършва общо 8 бойни похода. На 19 ноември 1942 г. поставя минно заграждение от 20 мини югоизточно от нос Калиакра. За последния си път Л-24 потегля от Туапсе на 12 декември 1942 г. отново със задача да постави минни заграждения. Вероятно в периода 15-29 декември 1942 г. се натъква на мина тип UMA от намиращото се в района на Шабла немско минно поле S-15. Загиват 57 души. Л-24 и Щ-210 лежат недалеч една от друга на дълбочина около 70 метра. Леководолазни гмуркания за момента не са извършвани.
3. Име: Superga; Тип: Танкер
Италиански танкер. Пуснат на вода 1923 г. Водоизместимост 6154 брт. На 29 септември 1941 г. пътува в конвой с танкера Tampico и транспортния кораб Sulina, охранявани от два български миноносеца и два торпедни катера. Успешно е атакуван с едно торпедо от руската подводница Щ-211. Загиват 2 души. След взрив на борда танкерът се разчупва на две части, които поради малката дълбочина се подават над водата. На следващия ден Щ-211 изстрелва още две торпеда по остатъците. (По някои данни корабът потъва окончателно на 2 октомври). На борда на Superga в монета на потъването има 1800 тона бензин и 2350 тона нефт. След войната потъналите части на кораба са разчистени, тъй като са представлявали пречка за корабоплаването. Районът на 5 мили източно от Варна не е изследван и не е ясно има ли остатъци на дъното.
4. Име: “Шипка”; Тип: Хладилен кораб
Един от двата модерни за времето си парахода, снабдени с хладилни камери, собственост на Българското търговско параходно дружество. Пуснат е на вода през 1937 г. Водоизместимост 2304 брт. На 15 септември 1941 г., пренасяйки зърно през Балчик за Варна, се натъква на мина на 9 мили северно от Варна. Впоследствие корабът е изваден. Недалеч от мястото на потъване на “Шипка” има неизследвано подводно препятствие на дълбочина около 19 метра. Възвишение от дъното – 5 метра.
5. Име: Щ-211; Тип: Подводница
Произведена в Николаев в завод № 200. Пусната на вода на 03.09.1934 г. На 11 август 1941 г. по време на втория си боен поход под командването на капитан Девятко в района на устието на река Камчия осъществява десант на групата от 14 комунисти, начело с Цвятко Радойнов. Впоследствие се премества към нос Емине, където на 15 август с две торпеда потапя румънския кораб “Пелеш” (5,708 брт). Това е първата бойна победа на руските черноморски подводничари по времето на Втората световна война. На 29 септември 1941 г. атакува успешно с едно торпедо италианския танкер Superga (6,154 брт). Охраняващите конвоя български кораби решават, че танкерът се е натъкнал на мина и не атакуват подводниците. Разчупените на две части от танкера не потъват, което позволява на Щ-211 да изстреля на следващия ден още две торпеда по остатъците. (По някои данни корабът потъва окончателно на 2 октомври). Потегля за последния си боен поход на 14 ноември 1941 г. Чак на следващата година на 25 август 1942 г. вълните изхвърлят на брега при нос Св. Атанас (до Бяла) полуразложеното тяло на помощник-командира Борисенко (роден на 14 януари 1909 г. в Днепропетровска област). Около врата му висял бинокъл със счупен окуляр, което предполага, че е бил на вахта в момента на потъването на подводницата и тя е била в надводно положение. Общо загиват 44 души. Днес Щ-211 лежи на морското дъно на 6 морски мили от нос Св. Атанас. Открита е случайно на 11 септември 2000 г. от рапанджиите Динко Матеев и Владимир Стефанов. Подводницата лежи на дълбочина 27-30 метра с разрушен първи и частично втори отсек. Съдейки по щетите, може да се предположи че се е натъкнала на мина с последваща детонация на носовите торпеда. Люковете са били открити. През лятото на 2003 г. е подробно изследвана от руския военен флот. След неуспешни опити да проникнат в подводницата поради многото натрупана в нея тиня руските подводничари заваряват люковете. Вдигат на повърхността едно от палубните оръдия.
6. Име: UB-45; Тип: Подводница
Немска подводница от типа UB-II. Водоизместимост 272 брт. Размери 36/5/4 м. Дизелови двигатели от 280 к.с. Потъва след сблъсък с мина на 6 ноември 1916 г. във Варненския залив. Под командването на капитан-лейтенант Карл Палис. Загиват 14 души. През 1936 г. кърмовата част на подводницата заедно с рубката е вдигната на повърхността от Българските военноморски сили. Остатъците от екипажа са тържествено погребани на 26 февруари 1936 г. във Варна.
7. Име: Kolhida; Тип: Парно-ветроходна яхта
Построена в английската корабостроителница Kraton през 1898 г. за членовете на руското императорско семейство под името “Тамара”; яхтата е имал водоизместимост от 992 брт. Дължина 67 м. Двигателите са били с мощност 125 к.с. През 1913 г. руското морско министерство купува яхтата от великия княз Александър Михайлович и я преименува на “Колхида” на името на бившия ветроход от руския военноморски флот. През октомври 1914 г. е пребазирана в Севастопол и въоръжена с няколко оръдия и радиостанция. Есента на 1916 г. е на ремонт в Ростов на Дон. Там я застигат бурните събития от 1917 г. С помощта на радиостанцията от революционно настроените екипажи са приети и разпространени първите директиви на Совнаркома през ноември 1917 г. За участието си в тези бурни събития в Южна Русия яхтата е наречена “Донската “Аврора”. По време на Гражданската война се използва за щаб на Червената армия на Ростов на Дон в борбата с атаман Коледин. През май 1918 г. е завзета от белогвардейците на генерал Краснов и преименувана в “Пернач”. През ноември 1920 г. с белогвардейци на борда “Пернач” отплава за последен път от бреговете на Крим. През декември при загадъчни обстоятелства претърпява корабокрушение на българския бряг. Съществува версия, че турците отказват убежище в Истанбул и яхтата потегля към българския бряг. Правителството на А. Стамболийски вече е установило дипломатически отношения със Съветска Русия и е прекратило приема на емигранти. На 3 март 1920 г. “Колхида” засяда на скалите при Караборун. Опитите да се спаси яхтата с помощта на притеклите се на помощ кораби Колима” и “Россия” се оказват неудачни и скоро тя ляга на дълбочина 6 метра. “Колхида” е намерена под водата от флотските водолази през 1922 г. Тогава са демонтирани оръдията, магнитният компас, украшенията на носа и др. През 60-те яхтата е взривена под водата от небезизвестния капитан Боцаневски, който по това време се е занимавал с извличане на парчета от потъналите по крайбрежието кораби. Част от вещите, извадени от яхтата, се намират в експозицията на Военноморския музей във Варна.
8. Име: Regale Carpl I; Тип: Пътнически параход
Румънски пътнически параход, превърнат в минен заградител по време на Втората световна война. Пуснат на вода през 1898 г. Водоизместимост 2369 брт. На 10 октомври 1941 г. потъва в момент на поставяне на минно заграждение № 3 в района на нос Караборун. Вероятно се е натъкнал на мина, поставена от руската подводница Р-5. Днес лежи на дълбочина около 23 метра. Възвишение от дъното – 6 метра.
9. Име: Torcello; Тип: Танкер
Италиански танкер, пуснат на вода през 1892 г.; водоизместимост 3336 брт. На 5 ноември 1941 г. танкерът е атакуван от руската подводница Щ-214, командвана от капитан Власов. След успешно попадение корабът се разчупва и потъва за около 40 минути. Загиват трима. Останалата част от екипажа се спасява на борда на турска шхуна.
10. Име: Щ-240; Тип: Подводница
Построена и пусната на вода на 31.12.- 1934 г. Водоизместимост 700 брт. Дизелов двигател от 1370 к.с.; ел. Мотор от 800 к.с. Дължина 58,75 м.
Третият боен поход, за който подводницата тръгва на 22 ноември 1941 г. под командването на капитан Грищенко, става и нейният последен. Изпратена с мисия да патрулира в района на Емине Щ-204 изчезва за повече от 40 години. На 4 юни 1984 г. е открита на дъното от българския риболовен траулер “Алка”. Същата година е подробно изследвана от български и руски водолази. Общо за извършени 158 гмуркания. След разчистване на наносите и плелите корпуса мрежи се оказва, че това е Щ-204, а не Щ-211, както се е предполагало първоначално. След отваряне на централния люк в подводницата се вмъква тежководолаз с триболтов скафандър. На повърхността са вдигнати корабният дневник, някои дребни части от оборудването, както и уникалното 76-мм оръдие Ф-35., което днес е експонат в музея на Черноморския флот в Севастопол. Часовникът в рубката бил завинаги спрял на 20 ч. 45 мин. Намерени са и останките на 7 членове от екипажа, впоследствие тържествено погребани в Севастопол. От изваждането на цялата подводница се отказват, спасявайки се от взрив на оставащите на борда торпеда. Щ-204 лежи на дъното на равен кил. Наблюдават се три големи пробойни в района на трети, пети и седми отсек. Съществува непотвърдена версия за участие на българските катери “беломорец” и “Черноморец” и водосамолета “Арадо” в потопяването на подводницата. По данни на българските архиви и двата “Люрсена”-а в този момент се намирали на ремонт. Много въпроси поставят наличието на дупки от куршуми и осколки от снаряди по корпуса. Загиват 42 моряци.
11. Име: Peles; Тип: Товарен кораб
Бившият немски кораб Adolf fon Baiern. Пуснат на вода през 1923 г. водоизместимост 5708 брт. Купен от Румъния през 1932 г. На 14 август 1941 г. “Пелеш” се двиги към Босфхора в състава на конвой от Superga, Secava, охранявани от два български миноносеца. Привечер е атакуван от Щ-211 с две торпеда. Малко след това се чува взрив и корабът бързо потъва на неголяма дълбочина. Охраняващите кораби спасяват голяма част от екипажа. По-късно немски хидроплан спасява един от членовете на екипаж. Един загинал.
12. Име: Mopang; Тип: товарен параход
Американскиптоварен параход от типа на ката наречените Liberty ships. Построен от Submarine Boat (Корабостроителница в Ню Джърси собственост на Electric Boat Company по-късно General Dynamics). Корабът е създаден по специална програма на U.S. Shipping Board, свързана с поръчката на 150 еднакви кораба с цел компенсиране загубите от войната. Пуснат на вода на 20 .01. 1920 г. водоизместимост 3545 брт. Двигател от 1500 к.с. Един винт. Лежи в много добро състояние на десния си борд на дълбочина между 24-32 метра. Основните повреди от взрива са в носовата част на кораба. Ясно различими са надстройките, части от комина и палубата. Свободен е достъпът до трюмовете и до някои от каютите. Част от товара – купчина обувки, сандъци с резервни части и др. са видими в трюмовете. На място е винтът с диаметър около 3 метра и кърмовата лебедка. По протежение на корпуса се плъзга котвената верига, потъваща в наносите по дъното. Вероятно котвата се е откачила в момента на потъването и се е намотала около кораба.
13. Име: “Родина”; Тип: Товарен параход
Един от деветте български довоенни товарни параходи, собственост на Българското търговско параходно дружество. Произведен – неизвестно кога. Пуснат на вода през 1922 г. Водоизместимост 4159 брт. 19 .09.1941 “Родина “ пътува натоварена със зърно от Истанбул за Варна, охраняван от два български миноносеца. В района на Созопол около нос Колокита корабът се натъква едновременно на две мини от българско минно заграждение и потъва. Загиват трима души. Охраняващите кораби спасяват 37 човека Днес корабът лежи на средна дълбочина около 35-39 метра под крен от 45 градуса. Възвишение от дъното – 14 метра. Корабът е добре запазен. Носовите котви са на местата си. Свободно може да се влезе в надстройката и трюмовете, които са празни.
14. Име: “Жак Фресине”; Тип: Товарен параход
Френски товарен параход, построен във Франция през 1914 г. По непотвърдени данни в момента на гибелта си е плувал под български флаг. Корабособственикът Fraissinet & Co e поддържал между двете войни постоянни търговски линии между Бургас и Истанбул с няколко кораба. Потъва в гъстата мъгла на 15.02. 1929 г. при заливчето Куракя, недалеч от Маслен нос след удар в обледенелите крайбрежни скали. През 50-те години корабът е взривен под водата от капитан Боцаневски с цел изваждане на товара и отделни парчета от корпуса. И до днес можем да видим на брега като мълчалив свидетел малкият бетонен постамент за лебедката, с която са измъквани части от кораба. Остатъците лежат с кърмата към брега на разстояние около 30 метра от сушата.Могат да се различат парните котли, части от палубата, няколко тръби и релси като част от товара. Дълбочината е между 10 и 20 метра. Парчета от кораба са разхвърляни върху площ от стотина метра.
15. Име: Yanice; Тип: Параход
Още една от жертвите на руските подводници. Турският параход Yanice с водоизместимост 330 м. На 18 ноември 1941 г. в ранните следобедни часове на път от Бургас за Истанбул е атакуван от Щ-215 под командването на капитан-лейтенант Апостолов. Корабът потъва, отнасяйки със себе си телата на 12 моряци.. Български катери спасяват двама от членовете на екипажа. Корабът до днес не е открит.
16. Име: Sefak; Тип: Товарен параход
Турски товарен параход. Пуснат на вода през 1888 г. Водоизместимост 330 брт. На 23.05.1942 г. пътувайки от Бургас за Истанбул е атакуван неуспешно с две торпеда недалеч от Царево от съветската подводница Щ-205. Опасявайки се от повторна атака, капитанът на Sefak обърща към брега и пуска котва. Съдбата на кораба е решена: стреляйки вече по неподвижна мишена, капитанът на подводницата Сухомлинов праща със следващите две торпеда парахода на дъното. Всичките 9 члена на екипажа се спасяват. Днес корабът се намира на 50-на метра от брега на дълбочина 6-12 метра. Различими са част от кърмата с винта и триметровия рул, както и множество отломки на площ от стотина метра. Част от товара, състоящ се от санитарен фаянс и плочки с надпис “Направено в Унгария” е разпръсната по скалистото дъно. Сред отломките си вижда и част от торпедото, вероятно ударило кораба в средната му част. Дължината на Sefak е около 50 метра, лежи с носа към дъното.

17. Име: Dua Tepe; Тип: Параход
Турски каботажен параход с водоизместимост от 128 брт. Пуснат на вода през 1893 г. На 18 май 1942 г.- привечер след неуспешна торпедна атака капитанът на Щ-205 Сухомлинов изстрелва за 13 минути 136 45-мм снаряда по Dua Tepe. Осемчелнният екипаж на турския кораб се спасява с лодка още преди началото на обстрела. От недалечния турски граничен пост от своя страна откриват стрелба с картечница по подводницата.

Последно проучен обект:

18.Име: Kristind; Тип: Товарен параход
Експедицията се проведе за периода 22-26 октомври 2004 г. от “Черноморски екип на техническо гмуркане” в състав Владимир Явашев, Михаил Заимов, Росен Желязков и гостите от Полша – Анджей Кручковски и Роман Младоженски, които извършиха общо 14 спускания на дълбочина между 68 и 76 метра с дънно време между 15 и 30 минути. Беше определен вида и наименованието на кораба. Параходът лежи на равен кил, без крен на дълбочина 76 метра по посока запад-изток.. Дължината му е около 50 метра, широчината около 6 метра. Представлява типичен за края на ХІХ век товарен параход с три товарни отсека – два пред надстройката и един на кърмата. Товарът се състои от голямо количество дървени трупи с дължина около 4 метра. Две мачти с биги, задната счупена. Висок димоход. Две лодбалки. Спасителните лодки липсват. Видими са щурвалът, щурвалът, основният компас – всички на капитанския мостик. Котвите са на място, запазени са брашпиловете. На кърмата добре се различават руля с витлото. Корабът е в много добро състояние, почти необрасъл с оглед времето, прекарано под водата. С цел разпознаване на повърхността са вдигнати следните предмети (по реда на изваждането):
- Бордови компас на румбова система, произведен от J.SEWILL вероятно в периода 1875-1895 г. в Англия;
- Камбанка с височина около 20 см с надпис 14С;
- Бинокъл, произведен в Ливърпул с видим надпис “... & Son Ltd, Liverpool, № 23830”;
- Лаг – тип вертушечен;
- Два фенера от основния компас. На третия ден от спусканията на левия борд беше открито и почистено името на кораба – CHRISTINA – в добро състояние. Четвъртият ден от спусканията беше направено заснемане с видео камера. Спусканията бяха извършени по автономен начин, известен като Technical Diving с използване на дънни и декомпресационни газове. Всеки водолаз закача и носи върху себе си по времето на цялото спускане следните бутилки:
1. Дънен газ в двойни бутилки от 30 литра със състав на сместа за дишане – Trimix 15%О2/50% Не
2. Декомпресационен газ за дълбочина до 57 м в 11-литрова бутилка със състав на сместа за дишане - Trimix 21% O2/35% He
3. Декомпресационен газ за дълбочшина до 21 м в 11-литрова бутилка със сътав на сместа за дишане 50% Nitrox
4. Декомпресационен газ за дълбочина до 6 м в 7-литрова бутилка със състав на сместа за дишане – 100% О2
5. За сухите костюми беше използван аргон в допълнителни 1,5-литрови бутилки.

Спусканията са с продължителност между 80-120 миен при средно време на декомпресия 60-90 минути. Атмосферните условия по време на цялата експедиция бя ха благоприятни без вятър, морето – почти без вълна. Температурата на водата варираше между 5 градуса по Целзий на дъното и 17 градуса но повърхността. Почти постоянно се наблюдаваше много силно дънно течение от север, което затруднява работата на водолазите.
След запитване до Lloyd’s са получени данни за шведски кораб с името Christina, произведен през 1875 г. в Warnanas. Макар със сходни параметри, поради някои отличия, не може с увереност да се потвърди идентичността на корабите. До момента обстоятелствата около потъването и съдбата на екипажа са неизвестни.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker