Сп. Морски свят, август 2006

Иван Станчев. Името му вече е записано в морската история на България. Остава само да добавя: капитан далечно плаване и първият българин, който осъществи околосветско плаване с кораба красавец “Г. С. Раковски”. Сигурно до този триумф на родното корабоплаване капитан Станчев покорява много бури и ветрове;сигурно много дни и нощи и години се сливат с безбрежността на морската вечност. Но сигурно е и това, че той самият се превръща в капка вълна от Всевластния Океан...
Роден на 20 август 1909 г. в Габрово, той остава сирак едва на три години.Балканската война отнема живота на баща му. В родословното му дърво има клонове и за Васил Априлов, и за Цанко Дюстабанов. Не бих се учудил, ако в ствола на рода видим и името на първия български морски капитан Сама Манолов, роден четиридесет години преди него в града на великите моряци – Габрово.


Снимка - архив Д.Койчев

В различни посоки е можела да се отправи съдбата на ученолюбивия юноша, но орисницата го отправя към морето. Постъпва в Морското машинно училище във Варна, където суровият живот и морската закалка извайват от него пъвнеце на випуска на училището.
На първенците им се полагат далечни хоризонти. Капитан Станчев продължава обучението си във френската компания “Месажер Маритайм”, която въпреки деловите му и морски качества “го държи далеч от мостика”. Такава е била орисията и на другите български специализанти в Италия и Франция. Самообладанието и високият дух им помагат да завършат успешно сложната учебна програма и морска практика.
Не е лек, но динамичен е пътят от палубата до мостика. В системата на Българското търговско параходна дружество до 1944 г. помощник-капитан Сатнчев служи на няколко кораба, но съществен дял за неговото професионално израстване има превърналият се в легенда капитан Антон Прудкин.
Няколко щрихи от морската му служба ще изваят образа му на голям мореплавател и педагог. На 19 юни 1957 г. в Мидълсброу – Великобритания, е вдигнат флагът на кораб “Васил Левски”. Близо 9000-тонният кораб е поверен на капитан Станчев.
На 30 януари 1958 г. корабът на Апостола на свободата “Левски” за първи път в историята на корабоплаването ни посещава Буенос Айрес – Аржентина. (Нерадостна е следващата съдба на кораба. Десет години след вдигането на българския флаг войната между Израел и Арабските емирства блокира кораба в Горчивото езеро и след осемгодишен “арест” ръждясалият ветеран се отправя към... доменните пещи.)
В тези си плавания капитан Станчев миля след миля е подготвял звездния мих на своя живот – първото магеланско плаване, за да отбележи една велика година в морската ни история. Бележитият български капитан далечно плаване Любен Генов и главният механик инженер Христо Терзиев (с които след години и аз имах щастието да браздя моретата) “харесват” английски кораб красавец, който вече е провел две обиколки на земното кълбо и когато през 1961 г. българският трицвет се развява на мачтата му, на вълнореза е изписано името на видния възрожденец-революционер Георги Сама Раковски.
През август 1963 г. кораб “Г.С. Раковски” вдига котва за Куба. Разярил се циклон около Острова на свободата едва не слага край на мисията на кораба и живота на магелановците. Само съобразителността на капитана спасява кораба от крушение в пристанище Матанзас, като го отвежда в тихите води на пристанище Хавана. Не такава е съдбата на стоящия на котва до “Г. С. Раковски” кораб “Версоливада” – той е погълнат от бурята с целия си екипаж. Ето такива моменти определят величието и ореола на един капитан.
На моряците, поели големия син път в името на флага, се полага необходимото внимание. Затова, когато на 23 март 1964 г. корабът застана на кея в пристанище Варна, денят се превърна във всенароден празник. Не след дълго възпитаниците на капитан Станчев повториха и потретиха плаването на своя учител, в това число и моят съвипускник капитан далечно плаване Лазар Парушев, с когото съм стоял на една маса в Морското училище. Той бе старши помощник капитан на кораба в пионерското му плаване.
Две години след магелановското плаване капитан Станчев вдига флага на новопостроения модерен 25 585-тонен танкер “Огоста” в японското пристанище Осака. Заслужена чест за един труженик, отдал целия си живот на морето. През 1981 г. капитан Станчев отплава в най-дългото си плаване, за което няма начертан обратен курс в живота. Той отплава в незабравата и хвърли вечна котва в моряшките сърца.