С името Варна по сините меридиани

Pan.bg 04 юли 2011 | 09:08 views (8577) commentaries(0)
img Васил Дачев* - авторът е бивш ст. пом.-капитан на “Варна” в БРП; бивш ст. пом.-капитан на пътническия кораб “Варна”, Параходство “Балканшип”
Морски свят, октомври, 2006

Дали от любов, или носталгия към дома, моряците са назовавали корабите, с които са кръстосвали сините простори с името Варна. Може би това им е давало упование и сила да преодоляват стихиите.
В слънчевите августовски дни на 1878 г. малък руски катер, построен в петербургския завод “Або”, е бил пребазиран от русенския лиман, на кея в Пристанище Варна. Парният катер е имал скромни размери: дължина 8,52 м, широчина –2,45 м и височина – 1,25 м. Корабът е имал товаподемност 1,5 т, а парната му машина е позволявала да развива скорост до 10км/ч. По време на Освободителната Руско-турска война той бил включен в състава на руската Дунавска флотилия. Дванадесеттонният катер е един от първите кораби, на който се развява български трибагреник и е първият кораб, назован “Варна”. Използван е като пилотски кораб, а през летния сезон е бил на разпореждане на княз Фердинанд в Евксиноградския дворец. През 1887 г. катерът е преименуван в “Хаджи Димитър”, а в края на Първата световна война е заличен от списъците на флотилията.
Един от първенците на морското ни корабоплаване и втори кораб кръстен с името “Варна” е бившият английски параход “Нумадия”, закупен от Българското търговско параходно дружество. Той се е обслужвал от 27-членен екипаж, съставен от далматинци, италианци и гърци. Капитан на кораба е Якович, а главен механик Миклушич. С втория кораб “Варна” е открита линията на параходството до Западно Средиземно море. В края на Първата световна война корабът бил предоставен на съюзническата параходна централа в Браила, а след войната е реквизиран от съглашенската ревизионна комисия и отново върнат на България.

По време на Балканската война кораб “Варна” участва в бойните действия против турците., включен към спомагателния флот. По време на Междусъюзническата война, заедно с другите кораби на дружеството и под общото командване на капитан-лейтенант Димитър Добрев намира закрила от румънския флот в пристанище Севестопол. След войната корабът е реквизиран и предаден на френските военноморски сили. Родният флаг се развява едва в края на 1920 г. Историята на този кораб е богата, тежка и мрачна. Дал е своя принос за издигане самочувствието на българина като моряк, но съдбата го превръща в гроб на тези, на които е служил На 29 секември 1929 г., пияният екипаж на гръския кораб “Хрисис” превръща веселата коледна нощ в трагична за “Варна”. След сблъсъка корабът потъва. Загиват 27 български моряци в това число и самоотверженият капитан на кораба Никола Бабев. Оцеляват само петима членове на екипажа. Възмездието за “Хрисис”, който в пагубната нощ избягва от крушението, без да окаже помощ на крушенците, закъснява само с три години, когато при подобна ситуация край Хавайските острови постига същата участ.
В мъгливите дни на октомври 1915 г. на понтона на пристанище Лом застава третият български кораб “Варна”. Той е бившият влекач от руското дунавско параходство, речният колесен параход “Болград”, с водоизместване 450 т, дължина 55 м, широчина –12 м и газене – 1,2 м. Колесникът му е задвижван от парна машина с мощност 55 к.с., захранвана от два парни котела. По време на Първата световна война корабът участва в десантни операции. Използван е и като спасителен кораб. С негова помощ от дъното на реката са извадени много потънали шлепове. През 1919 г. в изпълнение на мирния договор и той е предаден на френските окупационни власти. По време на войната Дирекцията на пристанище Варна предава на флота 100-тонен влекач, наименован “Варна”, приспособен за минен заградител. Съдбата и на този кораб е печална. На 17 септември 1916 г., край нос Емине, той се натъква на мина и потъва.
На 14 юни 1937 г. във варненското пристанище хвърля котва специално построеният за България в корабостроителницата “Нептун”- Росток, първият хладилен кораб, именован “Варна”, предназначен за износ на плодове. Товароподемността му е 3050 т. Развива скорост 13 мили в час. Разполага с пътнически места. Районът на плаване е бил Средиземноморския басейн и Черно море. Капитан на кораба е бил Антон Георгиев и главен механик Иван Златаров. През Втората световна война и този наш кораб е милитаризиран и предаден на немското командване На 20 август 1943 г. корабът е следвал курс Констанца-Севастопол, натоварен с боеприпаси, съоръжения, немски и румънски десантни войски. Въпреки специалният военен конвой съветска подводница успешно атакува кораба. Мунициите детонират и за миг унищожават кораба и десантчиците. От 37-членният екипаж оцеляват по чудо пет, в това число Тодор Каменаров – камериер, спасил се и при крушението на споменатата вече “Варна”, загинала в Мраморно море.
През 1949 г. русенци отново кръщават кораб на река Дунав с името на черноморския си събрат. Основно ремонтират и пребазират от морето катер с регистриран в Държавна инспекция по корабоплаване-Русе, под името “Варна”. Въпреки скромните си размери – дължина около 26 м, широчина 5,5 м и двигател 300 к.с., корабът има богата трудова история. Провлачва шлепове по българското крайбрежие и Долен Дунав. Бил е учебен кораб на Организацията за съдействие на отбраната. До заставането му на вечна котва в гробищата за кораби край остров Милка на река Дунав. Това е корабът, най-дълго време е плавал с името “Варна”, на борда на който имах удоволствието да бъда старши помощник-капитан.
В продължение на 15 години морският ни търговски флот няма кораб с името “варна”. През 1958 г. на вода е пуснат първият от серията 3000-тонни кораби, рожба на родното корабостроене, който е именуван “Варна”. Но съдбата и на този кораб е тъжна. След тежка буря в Атлантически океан на 3 ноември 1968 г. той е изхвърлен от голямото вълнение на пясъчна коса в близост до град Лейшоес- Португалия и загива. Благодарение на проявеното мъжество и умение екипажът и част от товара са спасени.
През 1967 г. специализираното предприятие за развитие на международен морски туризъм “Балканшип” закупи от Англия луксозния презокеански пътнически кораб “Оушън Монарх”, построен през 1951 г. в корабостроителницата “Викърз Армстронг” , в град Нюкасъл. Корабът притежава висш клас на английския Лойд. На 10 септември 1967 г. под командването на капитан Георги Боев, корабът акостира в пристанище Варна с името “Варна”. Лайнерът е с 13581 тона водоизместване и разполага с 487 пътнически места в луксозни кабини. Екипажът му наброява 240 човека. Две групи парни машини “Парсънз” (с високо и ниско налягане) с обща стойност 11,500 к.с. осигуряват скорост 18 възла. На кораба има луксозни помещения – пушален салон, музикален салон, приемни, нощни и дневни барове с танцова зала, киносалон за 135 зрители, ресторант за 240 пасажери, закрити веранди и слънчеви палуби, голям плувен басейн, отклрити спортни площадки, спортно стрелбище, лекарски и зъболекарски кабинети, дори малка операционна зала. Конфорта на плаването се обезпечава от специална стабилизационна система, успокояваща клатенето на кораба, а сигурността се обезпечава от осем водонепроницаеми прегради. “Варна” бе обзаведен с най-модерни уреди и механизми. В помощ на дублираните вахтени помощник-капитани имаше жирокомпас, автопилот, два радара.
“Дека-606”, навигационна “Лоран” систева, радиопредаватели, радиоприемни, радиотелефонни и УКВ апаратури, които осигуряваха стабилни връзки с всяка точка на земното кълбо. Вътрешната връзка на кораба се осигуряваше от телефонна централа с 300 абоната. Корабът притежаваше печатница и издаваше бюлетин на немски език.
ОТ закупуването ме до 1978 г., когато е продаден на гръцки корабособственик, корабът посещава почти всички големи пристанища в Черноморския басейн, Средиземноморието, Западна Европа, фиордите на Скандинавския полуостров, Исландия, Канада, Канарските острови, Западна и Северна Африка. Той е първият и единствен до сега кораб, преминал през Датския провлак между Исландия и Гренландия, бреговете на Западен Шпицберген и достига Ледената граница на северни ледовити океан, плавайки до 81 градуса северна ширина.
Близо десет години след продажбата на лайнера българският флот остава без кораб с името “Варна”. На 30 април 1987 г. в корабостроителния завод “Хулиана Хихонеска” (град Хихон-Испания) е вдигнат националният флаг на Родината на многоцелевият кораб тип “Ро-ро” с името “Варна”. Модерният кораб е предназначен за транспортиране на тежки товари, контейнери (включително и хладилни) и товари за грайферна обработка. Той и в момента е един от най-модерните кораби на БМФ с дължина 123,6 м, широчина – 22 м, с 8800 т водоизмеснване и автономност на плаване 10 000 морски мили. Най-висша степен на автоматизация осигурява 16-часово безвахтено обслужване на двигателите и системите с автоматично регистриране на някои операции. На високо квалифицирания команден състав и екипаж са предоставени изключителни битови условия. Голямо достойнство на кораба е, че той отговаря на всички конвенции за предпазване на моретата от замърсяване и сигурност на корабоплаването. Корабът отплава по морета и океани под командването на капитан далечно плаване Андрей Иванчев и до сега е единствен кораб, плаващ с името “Варна” под роден флаг. Радостен е фактът, че кораби, плаващи под чужд флаг също са кръщавани с името на нашата черноморска красавица. Във Варненския корабостроителен завод бяха построени кораби, които забраздиха световния океан с името “варна”. През 1968 г. 3000-тонен кораб за насипни товари стана собственост на “Харисон Клайд”-Глазгоу, Англия, наименован “Варна”. Ветеранът “Варна”, построен през 1917 г. в дания, макар и само с 240 т водоизместване, доскоро осъществяваше рейсове между Малки и Големи Кайманови острови в карибско море. С името “Варна” плава и 50 000-тонен танкер, построен в Петербург. По река Дунав плава украинска “Варна”, а най-големите фериботи в света тип “Героите на Шипка” се обслужваха в Иличевското пристанище от катера “Варна”. Ще завършим с най-малкия плавателен съд – яхтата “Варна” на одеските ветроходци, с която са печелили редица регати.
Малки или големи всички кораби достойно са носили името на нашата красавица. На тези, които сега развяват флаг да пожелаем попътни ветрове и щастливо плаване.

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка