Това е времето на кризите. На няколко пъти светът е пред прага на трета световна война. Редят се Берлинска (1961 г.), Кубинска (1963 г.), Близкоизточна (1967 г.) криза. През тези периоди българските ВВС дълго са в състояние на повишена бойна готовност. Със седмици и месеци съставът е на аеродромите, самолетите са максимално готови за бойни действия. Провеждат се непрекъснато летателно-тактически учения за проверка на състоянието и за поддържане на бойния дух.
А тогава (1963 г.) в страната идват първите самолети от следващото поколение, МиГ.21 с триъгълно крило. Естествено, най-напред в летището-еталон Граф Игнатиево. (Втора ескадрила на 19-и ИАП). Фронтовите изтребители МиГ-21Ф13 дават ново самочувствие на летците от този елитен авиогарнизон. МиГ-21Ф13 е скоростен, лек и маневрен, една истинска стрела в небето. След две години идват и първите прехващачи от типа МиГ-21ПФ (Втора авиоескадрила на 18-и ИАП в Габровница), а след още една година и МиГ-21ПФМ (Равнец). ПФ и ПФМ са “гълъбите на мира” на българските ВВС, въоръжени само с две ракети “въздух-въздух” Р-3С (К-13). За дейдствия по земни цели можеха да носят по 32 НУРС-5 или 2 бомби по 500 kg. Но след тях започват да постъпват на въоръжение подобрените на базата на изводите от Индопакистанските конфликти и войната във Виетнам версии с по-високи летателни характеристики и по-мощно въоръжение: МиГ-21МФ (Граф Игнатиево, Габровница), МиГ-21Р (Толбухин), МиГ-21М и накрая МиГ-21бишс. Самолетите МиГ-17 и МиГ-19 нямат учебни варианти, за учебен и преходен при тях се използва УТИ МиГ-15. В началото на експлоатацията и за МиГ-21 също се използва като учебен старият верен УТИ МиГ-15. Затова идването на първите “спарки” МиГ-21 е истински празник за летците.