Горещи новини
- Зеленски: Имах страхотен телефонен разговор с Тръмп
- Шолц потвърди разпадането на коалицията, инициира вот на доверие към правителството си
- ISW за атаката на украински дронове срещу руски кораби в Каспийско море
- Атака с дронове: изгорени складове, гаражи, сервиз, ресторант и бизнес център в Киев
- Украински анализ: Изборите в САЩ и последиците от тях за Украйна
- Politico: Байдън планира 6 млрд. за оръжия за Украйна , преди встъпването в длъжност на Тръмп
- Зеленски подписа закони за продължаване на общата мобилизация и военното положение
- Зеленски ще посети Унгария за първи път след началото на войната
- ГЩ, Украйна: Създават се нови бригади, вместо да се попълват съществуващите
- ГЩ, Украйна: 99 сражения на фронта, най-горещите в посоките Покровски и Курахов
През пролетта на 1950 г. в съветския съюз заминава на обучение голяма група български пилоти, които трябва да усвоят полетите с реактивни самолети и да се превърнат в един от подлежащите на превъоръжаване полкове. По-късно заминава още една група, която е съставена от съвсем млади пилоти, някои предсрочно произведени младши лейтенанти от Военновъздушното училище, за да може да бъдат изпратени на подготовка в СССР.
Разказват за един интересен случай, когато при началното запознаване с бъдещите обучаеми, на въпроса на съветските инструктори кой на какъв тип самолет е летял, за да бъде включен в съответна на подготовката му група, някои от българските момчета отговарят: “На Лаз-7”. И веднага са включени в групата на най-напредналите, които трябва да преминат най-сложната и ускорена програма.
Грешката идва от това, че за съветските инструктори, не чували за екзотична машина като нашия Лаз-7, отговорът е прозвучал: “На Ла-7”! Лавочкин Ла-7, страховитата витломоторна бойна машина на конструктора Семьон Лавочкин от годините на Втората световна война, чийто пилотаж е по-труден от пилотирането на реактивните Як-ове. Естествено, грешката бързо е разбрана и програмата приведена към нивото на подготовка на младежите.
След завръщането им заедно с дошлите у нас съветски инструктори младежите започват полети с новата техника. Изтребителните части по това време имат на въоръжение витлови самолети Як-9У, Як-9М, Як-9П и Як-9Т. Учебни самолети са двуместните Як-11. Последният заедно с няколко реактивни двуместни учебно-тренировъчни самолети Як-11. Последният заедно с няколко реактивни двуместни учебно-тренировъчни самолети Як-17УТИ “Баба Наста” става преходен към Як-23.
Първият реактивен полет в България, започнал на 1 юли 1950 г. от изпълнителния старт на пистата на летище Граф Игнатиево, завършва след секунди в... нивите край летището. Поради спиране на двигателя след излитането (1) майор Васил Величков каца принудително право пред себе си. Това предизвиква искреното възхищение на съветския инструктор подполковник Елдишев, защото показва завидно хладнокръвие и майсторство на българския пилот.
Съветските Як-23, макар и с право крило, са отлични изтребители. Тяхната скороподемност и маневреност, както и двете мощни 23-mm оръдия им дават възможност, ако се наложи, напълно успешно да се борят с американските Lockheed F-80 Shooting Star, британските DH Vampire и Gloster-Meteor, както и с витловите супербомбардировачи Boeing B-29 и B-50. Българските ВВС имат пет полка, въоръжени с този самолет. Последните летци от 43-ти ИАП в Доброславци преминават от Як-23 на стреловидните МиГ-15/15бис. Изтребителят Як-23 остава в строя до края на 1958 г.
(1) Не е известна причината за спирането на двигателя на майор Величков, но и асове като прочутия изпитател Сергей Анохин са “гасили” двигатели след излитане поради объркване на ръчката на стоп-крана на двигателя с тази за прибиране на задкрилките. Двете ръчки са разположени неоправдано близо една до друга. Затова много е вероятно то(но това да е направил един току-що “прохождащ” реактивен летец. – Бел.авт.
Разказват за един интересен случай, когато при началното запознаване с бъдещите обучаеми, на въпроса на съветските инструктори кой на какъв тип самолет е летял, за да бъде включен в съответна на подготовката му група, някои от българските момчета отговарят: “На Лаз-7”. И веднага са включени в групата на най-напредналите, които трябва да преминат най-сложната и ускорена програма.
Грешката идва от това, че за съветските инструктори, не чували за екзотична машина като нашия Лаз-7, отговорът е прозвучал: “На Ла-7”! Лавочкин Ла-7, страховитата витломоторна бойна машина на конструктора Семьон Лавочкин от годините на Втората световна война, чийто пилотаж е по-труден от пилотирането на реактивните Як-ове. Естествено, грешката бързо е разбрана и програмата приведена към нивото на подготовка на младежите.
След завръщането им заедно с дошлите у нас съветски инструктори младежите започват полети с новата техника. Изтребителните части по това време имат на въоръжение витлови самолети Як-9У, Як-9М, Як-9П и Як-9Т. Учебни самолети са двуместните Як-11. Последният заедно с няколко реактивни двуместни учебно-тренировъчни самолети Як-11. Последният заедно с няколко реактивни двуместни учебно-тренировъчни самолети Як-17УТИ “Баба Наста” става преходен към Як-23.
Първият реактивен полет в България, започнал на 1 юли 1950 г. от изпълнителния старт на пистата на летище Граф Игнатиево, завършва след секунди в... нивите край летището. Поради спиране на двигателя след излитането (1) майор Васил Величков каца принудително право пред себе си. Това предизвиква искреното възхищение на съветския инструктор подполковник Елдишев, защото показва завидно хладнокръвие и майсторство на българския пилот.
Съветските Як-23, макар и с право крило, са отлични изтребители. Тяхната скороподемност и маневреност, както и двете мощни 23-mm оръдия им дават възможност, ако се наложи, напълно успешно да се борят с американските Lockheed F-80 Shooting Star, британските DH Vampire и Gloster-Meteor, както и с витловите супербомбардировачи Boeing B-29 и B-50. Българските ВВС имат пет полка, въоръжени с този самолет. Последните летци от 43-ти ИАП в Доброславци преминават от Як-23 на стреловидните МиГ-15/15бис. Изтребителят Як-23 остава в строя до края на 1958 г.
(1) Не е известна причината за спирането на двигателя на майор Величков, но и асове като прочутия изпитател Сергей Анохин са “гасили” двигатели след излитане поради объркване на ръчката на стоп-крана на двигателя с тази за прибиране на задкрилките. Двете ръчки са разположени неоправдано близо една до друга. Затова много е вероятно то(но това да е направил един току-що “прохождащ” реактивен летец. – Бел.авт.
Други публикации
Напиши коментар