90 години български ВВС - Библиотека “Когато имахме авиация”

Pan.bg 05 юни 2011 | 18:46 views (5522) commentaries(0)
img Иван Бориславов
Българските ВВС и Студената война
The Bulgarien air force and The cold war

Издателство ЕЪР ГРУП 2000, София, 2002
ISBN 954-752-042-3

Българска, първо издание
Редактор Митко Ганев
Художествено оформление Живко Табаков
Формат 70х100/16р печатни коли 7,5

Рубриките Българските ВВС (1912-1944) и Българските ВВС(1945-2009) са взети изцяло от 3-те книги на Иван Бориславов, както и част от рубриката Авио архиви.



Хората, които израснаха , живяха, бяха възпитавани и служиха на родината си в годините на Студената война, едва сега, от висотата на своята “трета възраст”, дават реална оценка на тогавашната политическа обстановка и свързаните с нея събития, доближавали неведнъж нашата цивилизация в различни точки на планетата до ръба на Третата световна война.
Един от основните компоненти на Студената война беше и си остава (въпреки заклинанията на политиците по света) надпреварата във въоръжаването. Тази надпревара е основният фактор за всички злини, сполетели човечеството, защото отклонява постиженията на науката и техниката от основната посока на човешкия прогрес – благоденствието на хората.
В навечерието на 90-ата годишнина от първия боен полет на българската военна авиация (16 октомври 1912 г.) авторът на поредицата чудесни книги за историята и самолетите на българската авиация полковник о.з. Иван Бориславов предлага своята поредна и не по-малко интересна книга за изграждането и възхода на нашата родна бойна авиация в онези трудни и противоречиви години на Студената война.
Краткият, но дълбоко аналитичен преглед на политическата обстановка в света и у нас вероятно ще събуди много най-различни спомени от живота и работата на поколението български летци и авиационни специалисти, отдали своята младост, сили и здраве за укрепване на бойната мощ на нашата авиация, с която само допреди 10-12 години се съобразяваха всички – и съюзници, и противници.
Сигурно в съзнанието на много от читателите, работили и служили в редовете на българската военна авиация, ще изплуват трудните години и месеци на усвояване на бойните възможности на новата авиационна техника, усилената летателна подготовка денем и нощем, безбройните бойни дежурства по време на Унгарските събития, Карибската криза, Шестдневната война в Близкия изток, събитията в Чехословакия и Полша... Незабравими са напрежението и трудностите по време на крупните учения с изпълнение на бойни стрелби на страните от Варшавския договор с масово и най-активно участие на българската военна авиация.
Предлаганата на читателите книга “Българските ВВС и Студената война” неминуемо




ще предизвика интерес не само сред ветераните, но и сред по-младите колеги летци и авиационни специалисти, които днес в още по-трудни условия продължават да носят високо факела на гордостта и славата на нашата бойна авиация. Те пазят и умножават нейните традиции, представяйки се достойно въпреки лишенията в международни авиационни учения и форуми.
Тази книга ще разпали в сърцата на подрастващото поколение още по-голям интерес, всеотдайност, уважение и любов към българската авиация, към хората, които работиха, и тези, които продължават да работят за нейното усъвършенстване и развитие.
Нека ни е честита новата книга!
Полковник о.з. Никола Петров,летец-изтребител, първокласен пилот

За България и за Въздушните на Негово Величество войски Втората световна война завършва с капитулацията на Германия на 9 май 1945 г. Българската военна авиация преминава към мирновременна дейност. Но войната в света още бушува, макар и далече от Европа. Тя ще завърши окончателно с капитулацията на Империята на изгряващото слънце – Япония, на 2 септември 1945 г.

Създалата се по време на войната коалиция между трите велики държави СССР, САЩ и Великобритания успява да оцелее, въпреки многобройните кризисни периоди, през които преминава. Взаимната помощ между тези страни изиграва огромна, може да се каже дори решаваща роля за крайната победа над силите на “Оста” (Берлин-Рим-Токио). Без коалицията светът днес щеше да говори немски. Независимо от упоритостта на британците в “Битката за Англия”, от огромните руски простори и неизчерпаеми човешки ресурси, от икономическата мощ на (географски далечни от Европа за тогавашните оръжия) Съединени щати...
Не могат да бъдат забравени хилядите изтребители Hurricane, Spitfure Mk.V и Mk.IX, Bell P-39 Airacobra и P-63 Kingcobra, хилядите танкове, милионите чифтове ботуши, милионите тонове хранителни продукти, които Съветския съюз получава в най-тежките мигове на войната от своите западни съюзници. Не бива да бъдат забравени милионите жертви в най-гигантските сухопътни сражения в историята, които Червената армия води в Европа. Десетки хиляди са само жертвите, дадени от Червената армия през януари 1945 г., когато тя предприема непланирано и неподготвено настъпление в Полша, за да спаси от пълен разгром и повторно (след май 1940 г.) натикване в Ламанша на съюзническите армия, подгонени в Ардените от няколко танкови SS-дивизии...
Но на 6 август 1945 г. с атомния удар над Хирошима светът навлиза в ядрената ера. САЩ изведнъж се оказват монополен притежател на едно свръхоръжие, което заедно с огромната икономическа мощ им дава самочувствието, че имат право да се разпореждат с бъдещето на света. А това никак не се нрави на Сталин. Защото макар в момента да няма “Бомбата”, той е сигурен, че съвсем скоро ще я получи. И в същото време има най-мощната сухопътна армия, съществувала някога на планетата. Отношенията между бившите съюзници охладняват дотолкова, че на 5 март 1946 г. в реч пред студентите от университета във Фултън в САЩ, Уинстън Чърчил обявява спускането на “Желязна завеса” в Европа, началото на “Студената война” и призовава на “... борба със световния комунизъм начело със Съветска Русия”.
Пряк резултат от тази реч, явила се програмна за развитието на света през следващите 45 години, е подписването на Северноатлантическия договор НАТО (NATO, North Arlantic Trity Organization – Северноатлантическа договорна организация, април 1949 г. подписване, август 1949 г. влизане в сила). По-късно ще се родят още редица подобни военнополитически организации около границите на съветския съюз и неговите съюзници (СЕАТО, СЕНТО, МЕДО и др.), но основната заплаха с военния си потенциал за тях винаги остава НАТО. Особено за България, която по силата на своето географско положение става “фронтова държава”, на бойната линия на фронта на “Студената война”. И най-вече когато през 1952 г. към НАТО се присъединяват нейните съседи Гърция и Турция.
Българските ВВС като част от въоръжените сили на Народна република България се развиват под въздействието на създалата се на Балканите военнополитическа обстановка. Периодът е крайно неблагоприятен, защото съвпада с чистките в редовете на армията, в частност и на авиацията. Тези репресивни действия на властта изхвърлят зад борда стотици кадърни и предани на народа си авиационни специалисти. Болшинството от тях са доказани патриоти, сражавали се с еднаква себеотдаденост и срещу армадите на англо-американците, и срещу хитлеристите. Успоредно с чистките върви и едно с нищо неоправдано от техническа гледна точка превъоръжаване на Въздушни войски със съветска витлова авиационна техника. Буквално пред прага на реактивната ера! Българските Въздушни войски вземат участие във войната главно с немска материална част. Имат подготвени за тази техника над 500 пилоти, стотици щурмани, хиляди земни специалисти. От безчетните трофеи, които взема Червената армия, те могат цяло десетилетие да поддържат висока бойна готовност с немска материална част, при това със самолети от последните модификации, произвеждани от промишлеността на Райха.
Превъоръжаването на Въздушните на Негово Величество войски със съветски самолети е политически ход. Още гърмят оръдията при Драва, но с постановление от 14 март 1945 г. е решено Въздушни войски да получат от съветския съюз 120 изтребителя Як-9, 120 щурмовика Ил-2, 98 пикиращи бомбардировача Пе-2 и още ред други самолети. Като се изключат уникалните Ил-ове, всички останали самолети с нищо не превъзхождат, дори отстъпват на аналогичните немски самолети от последните серии, които с хиляди са взети като трофеи. А новите съветски самолети трябва да се усвояват от летците и техниците, да се създава материална база, да се организира ремонт и т.н. И тръгват новите политически офицери (ЗКПЧ – заместник-командири по политическата част), довчера невидели самолет, да разясняват на видели и патили въздушни бойци колко лоши са немските самолети и колко по-добри са новите съветски. Става много интересно, когато във военновъздушното училище в долна Митрополия започва подготовка на курсантите с немски самолети Arado Ar 96 “Сойка” и Bucker Bu 151 “Бестман”. На ЗКПЧ-тата изведнъж службата им става много трудна. Налага се, както казва народът, да носят от девет дерета вода, за да обясняват на курсантите колко добри и сигурни са тези “лоши” немски самолети, с които ще трябва да летят...
Друг неблагоприятен момент е разглеждането на България на мирните преговори в Париж като победена страна. Благодарение на застъпничеството на СССР от страната ни не са откъснати области, за които съседите ни имат претенции, но общо взето на България са наложени тежки репарации и военни ограничения. Така например тя няма право да притежава бомбардировачи, които носят бомби на вътрешно окачане.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker