Век на героизъм и напредък

Pan.bg 30 окт 2012 | 13:01 views (5484) commentaries(0)
img Михаил Григоров, в.Българска армия

Има събития, явления и процеси в историята, които дават наименования на цели епохи. Така е с „Века на просвещението” – 18 век, „Века на големите географски открития” – 15 век, „Златния век на българската книжнина” – 10 век, „Века на големите научни открития” – 19 век. Независимо от малкото календарно разместване с чиста съвест можем да наречем XX-ти век „Векът на българската бойна авиация”. За по-малко от трийсет години след Освобождението България започва създаването и използването на въздухоплавателни средства за военни цели. За разузнаване, за коригиране на огъня на артилерията, за деморализиране на противника и т. н. Още през 1906 г. е сформирано Балонното отделение с указ на княз Фердинанд, а през 1911 г. България има вече програма за развитие на военната авиация.
По това време още съвсем младият Асен Йорданов посвещава всичките си усилия, време и мечти на конструирането на първия български самолет. И само след 4 години успява. На 10 август 1915 г. легендарният български летец и герой от Балканската война Радул Милков издига във въздуха първия летящ прототип на гениалния авиоконструктор, който впоследствие ще прослави България зад океана и ще стане учител по летене на стотици хиляди пилоти не само в Америка, но и по целия свят.
По време на Балканската война съвсем младият Асен, се записва доброволец във войната защото няма достатъчно години, за да служи редовно. Вземат го в аеропланното отделение да помага, но до края на войната той започва да участва в разузнавателни полети като наблюдател. Балканската война се превръща в мощен катализатор на усилията на българската държава да създаде собствена бойна авиация. В тази война, благодарение на невиждания устрем и дух за победа започват да се случват неща, които изпреварват замисъла на командването на действащата армия, и то само ги узаконява в хода на военните действия. Така се случва със създаването на трите аеропланни отделения, които възникват по инициатива „отдолу”, но впоследствие се оказват стратегически много печеливши.
В тази война, която българският народ нарича „Освободителна” в авиацията се случват редица неща за първи път. Като се започне още от летището край Мустафа паша, днешният Свиленград, което е първото военно летище в света. То е организирано от майор Васил Златаров, който от август




1912 г. е командир на новосъздаденото въздухоплавателно отделение към железопътната дружина на армията, по сведение на професор Иван Дреников. От това летище на 16 октомври 1912 г. излитат поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, за да запишат в световната авиационна история първия боен полет. От тук поема славния си път и българската бойна авиация. Това е път, изпълнен с героизъм и победи, с борба за развитие и напредък, с много грижа и усилия за възпитанието и обучението на новите поколения летци.
Българските бойни летци оставят в авиацията светли и чисти дири на високо бойно майсторство и мъжество, на истинско приятелство и чувство за висока отговорност в защитата на свободата и неприкосновеността на България, на нейното мирно и чисто небе.
Милков и Таракчиев са изпратени на разузнавателна мисия със самолет „Албатрос – Ф-2” над Одринската крепост от инспектора на железопътните войски генерал-майор Симеон Янков. Те излитат от летището край Мустафа паша в присъствието на пилоти, военни аташета и кореспонденти. Вземат със себе си и две бомби, които пускат над турските позиции. След завръщането си от този полет двамата пишат подробно донесение в три екземпляра.
По време на полета им във въздуха се издига и балона „София – 1”. Това също се случва за първи път по време на война. В Балканската война поручик Симеон Петров извършва и първият нощен полет. Този поручик впоследствие учи в прочутата школа на френския летец Луи Блерио край Париж, където среща младия Асен Йорданов и му съдейства да стане слушател в школата, тъй като той и за това е бил млад. По време на войната с военен самолет за първи път лети и жена – българската самарянка Райна Касабова.
На въпроса, коя е причината по време на Балканската война да се случват толкова много неща за първи път, които остават в историята на авиацията завинаги, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Константин Попов отговори кратко: „Единството”. Това единство, което споява, както никога българският народ и неговите водачи, споява армията от редника до генерала, това единство което дава невиждани сили на един народ да тръгне с оръжие в ръка в името на свободата на поробените си братя и обединението на България.
Още няколко думи за майор Васил Златаров. През август 1892 г. на Световното изложение в Пловдив той е първият българин, полетял с балона „Ла Франс” на французина Еужен Годар. През 1902 г. завършва балонната школа в Санкт Петербург. Избира и първото летателно поле край София, зад Централна гара, а впоследствие се установява за постоянно летище Божурище край село Пожарево. Златаров изработва и първият български балон „София – 1”, с материали закупени от Русия, за който вече стана дума. През 1912-1913 г. полевата авиоработилница, ръководена от Златаров, обслужва 2-ро аеропланно отделение при Чаталджа. Той развива и организационна пионерна дейност като създава и техническа работилница за поправка на самолети. Поставя началото на структурата на авиацията като учебни, бойни, спомагателни и технически части. От 25 юни 1916 г. подполковник Васил Златаров става командир на новосъздадената въздухоплавателна дружина. Съкратен е от тази длъжност в края на 1918 г. по примирието след Първата световна война.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker