Морска историческа хроника № 104

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

С желанието да поправим една несправедливост и да установим защо първите бойни успехи на българския военен флот са игнорирани, на 21 октомври 2023 г. в брой № 99 на рубриката "Морска историческа хроника" отворихме темата за "Бойните успехи на параходния баркас "Мотала" и неговия екипаж в Сръбско-българската война (1885 г.).“ Тогава извършихме преглед на различните версии за плавателните съдове, пленени от екипажа на "Мотала".

В брой № 103 на рубриката на 12 март 2024 г. поставихме седем критични въпроса във връзка със случая "Мотала" от 1885 г. и представихме телеграмата, изпратена от капитан Атанас Узунов, началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост до военния министър Константин Никифоров на 22 ноември с.г.

От нея става ясно, че в резултат на успешно изпълнената задача на същата дата, екипажът на българския катер (неназован поименно в телеграмата) взема в качеството на военна приза лодката, коня, дрехите и оръжието на един сръбски разузнавач. Самият разузнавач (шпионин) успява да избяга.

Днес се завръщаме към темата с важна мисия - да установим датата, на която екипажът на "Мотала" пленява сръбски ветроход на р. Дунав край Видин няколко дни по-рано. Дата, която не посочват Анастас Бендерев, Васил Попов, Стоян Стоянов и Ради Боев.

Липсата на информация за датата съвсем естествено не позволява да бъде отбелязвана тази важна годишнина, която по същество представлява първия боен успех на българския военен флот след създаването му през 1879 г.

Разбира се, корабите, както и хората не преминават през времето и пространството без да оставят исторически следи. Случаят "Мотала" от 1885 г. само потвърждава този факт.

Благодарение на капитан I ранг Сава Н. Иванов, който записва през 30-те години на миналия век спомените на "малцина останали още живи ветерани моряци от Сръбско-българската война" днес можем да възстановим събитията и да посочим конкретната дата, на която е пленен сръбският ветроход.

Поради изключителната важност на спомените като източник за първия боен успех на българския военен флот решихме да ги представим на читателите в подробен вид, за което се постарахме да ги възстановим като текст. И така - сега е време да дадем думата на техния автор капитан I ранг Сава Н. Иванов...

ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ (1885)

На 8 ноември 1885 г. Видинската крепост е обсадена от сръбската Тимошка армия на генерал Лешанин, а на следващия ден – 9 ноември, е откъсната от вътрешността на Княжество България.

Положението на българските защитници на Видинската крепост е много тежко, но донякъде се облекчава от Дунавската флотилия, която въпреки противодействието на сръбските войски и разположената на брега на Дунава при с. Видбол сръбска полска батарея, поддържа по воден път връзката с крепостта и постоянно я подкрепя с нови войски, оръдия, пушки, бойни припаси и храни.

В тази война Сърбия не разполага с военно-речни сили и това в голяма степен облекчава действията на българската Дунавска флотилия, която охранява нашите пристанища и поддържа постоянна връзка между тях, контролира корабоплаването по реката и изпълнява бойна транспортна служба за нуждите на северния отряд на капитан Узунов.

Към началото на войната Дунавската флотилия включва 4 слабо въоръжени транспортни парахода, 3 шлепа, 2 миноноски и 7 парни катера. По искане на коменданта на Видинската крепост капитан Узунов за охраната на видинското пристанище и за контролиране на преминаващите край Видин кораби от състава на флотилията са отделени миноноската „Бычокъ“ и парния катер „Мотала“.

КАТЕРЪТ "МОТАЛА"

Миноноската „Бычокъ“, впоследствие преименувана на „Ботевъ“ (Приказ № 199 от 20 май 1887 г.) е малко корабче с железен корпус. Технически данни: водоизместване 20 тона, дължина 20 метра, широчина 2,5 метра и потъване (газене) във водата 1,5 метра. Въоръжение: две пъртови мини и една скорострелка. Задвижване: парна машина. Скорост: 18 километра в час в тиха вода. Екипаж: 12 души.

Парният катер „Мотала“, впоследствие преименуван на „Стефанъ Караджа“ (Приказ № 199 от 20 май 1887 г.) беше също малко старо корабче с железен корпус. Технически данни: водоизместване около 18 тона и газене във водата около 1,2 метра. Задвижване: парна машина. Скорост: 12 километра в час в тиха вода. Въоръжение: една скорострелка.

Екипажът на „Мотала“ включва 6 души: подофицер-кърмчия (същевременно и командир на катера), огняр, машинист, картечник и двама моряци за палубна прислуга. С този екипаж катерът изпълнява важни бойни поръчения между обсадената Видинска крепост и предната оперативна база на Дунавската флотилия – Лом.

Командир на „Мотала“ е корабникът Иван Великов, опитен боеви подофицер. На няколко пъти катерът преминава в близост до сръбските войски и придружаващата ги полска батарея, разположени при с. Видбол. В допълнение екипажът на „Мотала“ наблюдава за корабоплаването по реката, проверява минаващите параходи и следи за безопасността на Видинската крепост откъм Дунава.

15 НОЕМВРИ 1885 г. - ПЛЕНЯВАНЕТО НА СРЪБСКИЯ ВЕТРОХОД, ПЪРВИЯТ БОЕН УСПЕХ НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ

На 15 ноември 1885 г. дежурен стражен и разузнавателен кораб е парният катер „Мотала“. Около обяд наблюдателят-моряк на „Мотала“ забелязва един натоварен ветроход в посока към румънския бряг в близост до Калафат. По палубата на ветрохода се суетят хора.

Сведенията са доложени от наблюдателя-моряк на командира на катера Иван Великов. Същият насочва „Мотала“ с пълен ход към ветрохода и заповядва на моряка-картечник да приготви скорострелката за действие. В това време ветроходът започва да се приближава към срещуположния български бряг и по посока на левия фланг на сръбските войски, които обсаждат гр. Видин.

При сближаването на двата плавателни съда от българска страна сигнализират към ветрохода да спре съответно, за да бъде прегледан и проверен. Екипажът на ветрохода не обръща внимание на подадения знак и корабът продължава към заетия от сръбските войски български бряг, източно от Видин.

Корабникът Иван Великов заповядва на моряка-картечник да открие огън пред носа на ветрохода. Произведени са няколко картечни изстрела. В резултат ветроходът преустановява движението си и застава недалеч от българския бряг. Катерът „Мотала“ достига до него на пълен ход и с насочена скорострелка.

На палубата на ветрохода е тихо, около десетина сръбски войници, които изглеждат изненадани са застанали неподвижно. На висок глас корабникът Иван Великов пита на развален българо-сръбски език: „Какъв е този ветроход, какво носите, къде отивате?“

С вдигнати нагоре ръце в знак, че се предават и със съответните движения сръбските войници сигнализират, че не разбират от езика на корабника. Тогава Великов заповядва на двама от моряците да се прехвърлят на ветрохода и да извършат обиск.

След обиска и пълният разпит, направен пред дулото на скорострелката е установено, че ветроходът е сръбски, натоварен с около 400 чувала брашно и още някои други хранителни продукти, предназначени за сръбските войски.

Екипажът на ветрохода имал нареждане да отнесе товара във Видин, защото се предполагало, че Видинската крепост вече е паднала в сръбски ръце и, че влезлите там войски се нуждаят от храни.

Макар и с по-малочислена обслуга (екипаж) корабникът Иван Великов използва ефекта от изненадата и страха от скорострелката и пленява бързо всички сръбски войници. Ветроходът е взет на влекало и доставен в гр. Видин.

Българските войски в обсадената Видинска крепост определено се нуждаят от подобен ценен и полезен товар. Брашното и другите хранителни продукти са разтоварени веднага и са прибрани в продоволствените складове на крепостта.

Пленените сръбски войници са подложени на обстоен и подробен разпит. Според духа на закона за международното морско право ветроходът е задържан като българска речна приза.

НАГРАДИ ЗА ОТЛИЧИЛИТЕ СЕ ВОЕННИ МОРЯЦИ

По-късно на същия ден (15 ноември 1885 г.) командирът на парния катер „Мотала“, корабникът Иван Великов се явява пред коменданта на Видинската крепост капитан Атанас Узунов, за да му докладва за пленяването на сръбския ветроход с ценния му продоволствен товар и целия му екипаж (обслуга), заедно с военната й охрана. В този рядък и необикновен момент капитан Узунов снема своя орден „За храброст“ и го подарява на Иван Великов с думите „Ти напълно го заслужаваш“.

На следващия ден (16 ноември с.г.), привечер във Видинската крепост пристига вестта за примирието. Военните действия обаче не са прекратени до полунощ. Едва на 17 ноември сутринта двете командвания влизат във връзка и дават едновременно нареждания за спиране на военните действия съгласно изискванията на условията за примирието.

След края на Сръбско-българската война и подписването на мирния договор между Княжество България и Кралство Сърбия в Букурещ (19 февруари/3 март 1886 г.), в района на Дунавската флотилия в Русе командирът на флотилията награждава отличилите се моряци по време на войната. Сред наградените със съответните ордени е целият екипаж (обслуга) на парния катер „Мотала“.

(Следва)


Година и половина след Сръбско-българската война или през май 1887 г. параходният баркас "Мотала", който заедно със своя екипаж записва първите бойни успехи на българския военен флот през войната, е преименуван на "Стефанъ Караджа". Горе - един по-късен страничен вид на "Стефанъ Караджа" след конструктивното му преустройство, за което ще пишем отделно


Параходният катер "Стефанъ Караджа" според Приказ № 199 от 1887 г. или "Ст. Караджа" според Обявление № 2199 от 1939 г. за продажба на плавателни съдове. Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната