Морска историческа хроника № 103

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 61 на рубриката "Морска историческа хроника" отворихме темата за италианския юрист, философ, политически активист и революционер Джузепе Мацини и влиянието му върху българското революционно и национално-освободително движение през XIX век.
Започнахме с кратка обща информация за него, заимствана от статията на българския журналист, юрист и политик Марко Балабанов, озаглавена "При Мацини", която е публикувана през 1900 г. в изданието "Летописи".

В брой № 71 на рубриката разказахме за връзките на младия Джузепе с тайното общество на карбонарите и ареста му в Савона, в брой № 76 - за заточението му и създадената впоследствие от него организация "Млада Италия", в брой № 81 - за възхода на "Млада Италия" и революционното движение за освобождение на италианските земи от австрийско владичество, в брой № 83 - за организацията "Млада Европа" и неуспеха на т.нар. "Савойска експедиция", в брой № 102 - за по-интересните моменти от биографията на Мацини по време на изгнанието му в Лондон.
Днес изпълняваме обещанието си да разкажем за българската връзка в биографията на Мацини. В настоящия брой на рубриката представяме на нашите читатели избрани пасажи от гореспоменатата статия на Марко Балабанов, озаглавена "При Мацини" и публикувана през 1900 г. в изданието "Летописи".
Както уточнихме на финала в предходната шеста част от поредицата, статията разказва за срещата на Мацини в Лондон през първата половина на м. септември 1869 г. с българските възрожденци и представители на национално-освободителното движение Теофан Райнов, Райчо Гръблев и Марко Балабанов.
Поради изключителната важност на статията като източник решихме да не я преразказваме, а да я представим на читателите в автентичен вид, за което се постарахме да я възстановим като текст от списание "Летописи". И така - сега е време да дадем думата на автора на статията Марко Балабанов...

(от бр. 102)

В началото на септември 1869 г. бяха дошли в Париж двама българи. Те идеха от Букурещ. Не само не познавах аз отблизо нито единия, нито другия, но нито бях чул дотогава за тях нещо отдалеч поне по име. Един ден те дохождат при мен в скромната ми стаичка, препоръчват се сами като българи, единият из северна, другият от южна България, сега търговци в Румъния, и ми подават едно писмо от един друг българин, живущ тоже в Букурещ. Отворих писмото и видях подписа на един господин, с когото бях се срещал само веднъж в Цариград преди няколко години, и то като ученик. Както и да е, той ми пишеше като приятел не само от себе си, но и от страна на други някои съотечественици, и ми препоръчваше горещо двамата българи, които сега бяха при менe. Ако и търговци, те били, казваше [той], предадени на народното дело всецяло и шетали за него неуморимо. Със съгласието и с помощта на други наши родолюбци в Румъния, усърдни тоже дейци по това дело, те били предприели сега това дълго пътуване с особена мисия. Като революционни деятели и като членове от революционни комитети за освобождението на България от турското иго, те били изпратени да идат да видят Мацини, да се поразговорят с него и да поискат съветите му за начина, по който би трябвало да действат българите, за да се отърват от това иго. От своя страна, както и от страна на много други съотечественици, живущи в Румъния, па някои си от тях и в Цариград, приятелят [ми] от Букурещ ме молеше настойчиво в писмото си да се присъединя и аз към тия двама господа, та да ида и аз заедно с тях при Мацини, за когото те имали и писма препоръчителни от лица нему добре известни, молеше ми се да направя това и да не откажа, едно, че мисията щяла така да има по-голяма важност, друго, че тия пратеници не владеели френски език…


Създаването на организацията "Млада Европа" като продължение на "Млада Италия" от Джузепе Мацини през 1834 г. в Берн, Швейцария. Изображение от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на сп. "Клуб ОКЕАН"


След много размишления и колебания, аз склоних да приема да се присъединя към тях, да тръгнем наедно и да идем при Мацини. Но Мацини живееше през онова време в Лондон и ние трябваше в Лондон да идем…В Лондон стигнахме една заран през първата половина от септември 1869 г…На другия ден рано ние се упътихме към един от крайните квартали на многолюдния Лондон. Къде 10 часа ние бяхме в една затънтена и усамотена уличка, в която, според дадения ни адрес, се намирваше жилището на оня, който като чародеец повдигаше с отправяната си оттам дума цяла страна и всецяло нему предани млади поколения. Тропнахме на вратата и пред нас се яви една стара жена, която ни попита кого търсим. – Мацини, отговорихме ние. – Тя затвори вратата пред нас, каза ни да почакаме и се отстрани. След десетина едвам минути тя дойде при нас отново и ни попита от къде идем и какви сме ние, какво търсим при Мацини и какво искаме…На лош, твърде лош английски език ние отговорихме каквото можахме на зададените въпроси, като казахме в същото време, че ние носим със себе си и писма за мистер Мацини. Тя още веднъж притвори вратата, оттегли се отново, но пак се върна скоро при нас и ни поиска писмата. Те бяха ключът, с който имаше да ни се отворят вратата на жилището, гдето живееше Мацини. Жената дойде сега към нас полузасмяна, заведе ни до стаята му, отвори ни вратата и ни остави…Не зная какво бе писано в препоръчителните за нас до него писма, но Мацини ни прие твърде благосклонно; вероятно той, като духовен баща на революционерите, гледаше не без душевна радост в нас възпитаници на революцията. Подир като се здрависа отделно с всекиго едного от нас, той ни покани да седнем, като ни каза в същото време, че ще му бъде приятно да се разговори с нас за нашето отечество.


Първото италианско корабче, наименувано Mazzini ("Мацини") под командата на Гарибалди напада имперски бриг. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Оригиналът на гравюрата е публикуван в книгата на Джеси Уайт Марио "Животът на Мацини". Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"


"Аз не познавам България, ни каза, и вие сте първите българи, които аз виждам в живота си. Но зная, че има един български народ в Европейска Турция, който, както и всички други там народи, се намира и пъшка под едно несносно политическо иго…няма съмнение, че турското тиранство трябва в много отношения да надминава всяко друго тиранство. Затова аз се радвам от сърце, като слушам и гледам, че народът ви се събужда и иска да се отърве от това тиранство. Аз мога да ви уверя положително, че всички наши приятели, па и цяла свободолюбива Европа, за която човещината не е гола дума, съчувстват живо, както към вашия народ в домогванията му да се освободи от турското иго, така и към всички други, които се борят, гдето и да е, против тиранските режими. Ние сме далеч от вас, но ние сме готови да направим за вашето дело със слово и с перо, па и инак още, каквото е възможно. Аз и приятелите ми работихме за постигнатото отчасти възраждане и обединение на отечеството ни Италия, но и там всичко още не е свършено и има още много да се работи. Това, обаче, не само не ни пречи, но ни още и насърчава да радим, до колкото можем за свободата и на другите народи, за щастието даже на цялото човечество. Можете да знаете, че аз съм основал сега едно дружество на всемирен републикански съюз, посрещнато навсякъде с одобрение, от мнозина даже и с ентусиазъм. Кажете ми сега вие каквото имате да ми кажете, като сте дошли от толкоз далеч тука при мене".


Eкспедицията на братя Бандиера, която е подкрепена от Мацини слиза на брега в Калабрия през юни 1844 г. с цел да инициира обединението на Италия. Революционерите коленичат и целуват родната земя. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на сп. "Клуб ОКЕАН"

Мацини изказа всичко това преспокойно наистина, но и с един тон на такава убедителност, че нам не трябваше нищо повече, за да видим в него един предан приятел и горещ застъпник на угнетените народи, следователно, и на нашия [народ] …ние се попогледнахме с очевиден израз на задоволство от това ни посещение; и с покана чрез скимване от двамата ми другари аз взех думата и, след като му поблагодарих, гдето благоволи да ни приеме, казах, в съкращение, следното: „Вие наистина не сте имали случай да се запознаете по-отблизо с нашия народ и с неговото политическо състояние. Но ние знаем много нещо за вас; Вие сте всеизвестен и неуморим ратник на човешката свобода въобще, вие сте обявен и непримирим враг на деспотизма под каквато форма и да се проявява той…вие мразите и гоните тиранството, та няма нужда, да ви разправяме надълго за положението, в което се намира нашия народ. Стига да ви кажем, че теглилата и бедите на тоя народ под турското иго са неимоверни, неописуеми, че те са стигнали до своя връх, че нашият народ не е господар ни на своя имот, ни на своя живот, ни на своята съдба. Другаде хората въстават и се борят за разширение на съществуващата свобода и за придобиване или запазване на някои по-големи политически и граждански права при едно инак сносно до нейде управление, а у нас, в нашия народ, самият прост живот е станал почти невъзможен, или той е заприличал на живот животински, оставен на произвола на последния див турски стражар. Управление има само на дума, но всичко е произвол. Ето защо тоз народ, който всякога е протестирал против тая чужда и варварска тирания, сега, от няколко години насам, благодарение на положените усилия за умственото му пробуждане, благодарение още на свободолюбивия вятър, който вее около него от окръжаващите го съседни християнски държавици, каквито са Румъния, Сърбия и Гърция, благодарение още на достигащите и до него през гъста тъмнина зари от европейската цивилизация, е захванал и той да се движи и да търси изход от едно положение, което е вече нетърпимо, и в което гният и гинат толкоз жизнени сили. Ако и със слаби средства, той направи от някое време насам няколко опити за премахване варварското иго от своя врат, и при всичко, че тези опити, неувенчани с очаквания успех, го изложиха на нови жестоки тегла и испитни [=изпитания], той не се е отчаял, той е решен да продължи борбата докрай. Но като народ, заробен политически от пет века, ние сме естествено неопитни по воденето [на] подобна борба и ние търсим за това примери и уроци в другите народи. Вие сте в такива случаи техен внушител, вие сте в това отношение жив пример и вашата дума в такива обстоятелства има голяма тежест. Изпратени до вас от наши съотечественици, които са си поставили за задача борбата срещу турското иго до освобождението на отечеството, ние на драго сърце и с искрена благодарност ще чуем и ще донесем гдето трябва вашето мнение и вашите съвети по захванатото и непрекъснато наше народно движение за туряне край на турската тирания. Ние ще се считаме честити, ако се удостоим да изпълним така мисията си при великия италиански патриот и славен ратник за человеческата свобода“.


Братята Атилио и Емилио Бандиера, чиято експедиция е подкрепена от Мацини. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

„Какво да ви кажа, отговори Мацини. Борбата, която е захванал да води народът ви, е борба и благородна и похвална. Тя заслужава насърчаване от страна на всички ратници на човешката свобода. Всяка борба против тиранството възбужда симпатия у всички човеколюбци и свободолюбци. Не зная само с какви средства разполагате, дали у вас революционното дело е узряло, дали то почива на каквато и да е систематична организация, дали то има умни предводители, дали духовете са подготвени за едно въстание, дали една поне част от младото ви поколение ще може да се залови сериозно за оръжие, с готовност да изложи и самият си живот [на риск], дали имате подготвен някъде някакъв фонд, защото такъв фонд, ако и скромен, е необходим и за най-малките въстания, дали ще има възможност да се снабдите отнякъде с що-годе оръжие и нужните припаси, и дали, най-после, можете да се облегнете, ако не на някоя голяма държава, то поне на някоя от по-малките съседни с народа ви държавици, за които сам споменахте по-горе, като Румъния, Сърбия и Гърция, защото недейте забравя, че Турция е силна, а, при това, тя се поддържа, за зла чест и за срам на европейската цивилизация, от известни велики държави. Ако имате всичко това, моето мнение и моят съвет е, че вие можете да вървите напред. Можете и да не успеете за първи път, но веднъж привикнали на такваз борба, ще ви бъде мъчно да се откажете от нея, а пък времето може да ви дойде само на помощ, защото политиката се изменя и никак не е чудно да ви дойде на помощ и някоя от великите сили по едно или друго съображение, ако не просто от симпатия към вашите страдания. Имате пример, между друго[то] Гърция, която се бори и потъна в кръв цели седем години, па и самата наша Италия, която биде няколко пъти поразена и смазана, но която успя, най-после, поне до известна степен, защото, според мене, там има да се извърши още много нещо. Пораженията й докараха победата й. Тъй ще стане и у вас“.


Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

Такъв беше революционният урок, който ни даде шефът на революционерите през това столетие. Не мога още да забравя с каква живост, с каква даже интересност ни разказа той всичко това. С убедителното си слово, …с огнения си поглед той ни сгорещи революционно до такава степен, че ние се попогледнахме един други и в своето революционно настроение[,] като че да искахме да убедим най-напред сами себе си, а после и него, че у нас, по нашите въстанически кроежи, всичко е така наредено, както разправи той, че би трябвало да бъде. Но, след един момент размишление, нам не беше възможно да дадем напълно положителен отговор за всичко това и не знам какво смънкахме, но той ни разбра, и побърза да прибави следното:

„Ако нямата такава подготовка, ако не разчитате сега на каквато и да е непосредствена или посредствена помощ, вие пак не трябва да се отказвате от борбата, но ще трябва в такъв случай да я отложите за известно време, ще трябва да измените такта, докато се приготвите по-добре за нея. Преди всичко, трябва да работите да се пробуди колкото се може повече народът ви и да се разпространи в по-големи размери революционния дух не само по градовете, но и по селата, ако е възможно, чрез тайни апостоли и проповеди. Трябва, от друга страна, да измислите средства, чрез които да стават по-малки или по-големи събрания, под един или друг предлог, в които събираните да се запознават един с други, а така да могат да разделят и мислите си за общите интереси. Едно от тия средства е и съставянето [на] разни дружества, научни и други, каквито са, между друго[то], най-вече стрелческите дружества, тъй много разпространени, особено в Швейцария. Трябва да се сдобиете с печат сериозен, който, като не докача направо султановата власт, да умее да шиба изкусно всички злоупотребления по администрацията, да разпространява чрез разни статии свободолюбивите мисли в народа, да подига самоуважаването на тоя народ, като му доказва какво значение има той в държавата. Трябва, най-после, да гледате да сте добре със съседните ви освободени народи за всеки случай. Доколкото зная, Турция черпи сила в разделението на народите, които живеят в нея“.
Тук Мацини счете за своя длъжност да ни попита, между друго[то], и за борбата ни с гърците по черковния въпрос и след като ние му отговорихме каквото трябваше той побърза да ни каже, че той не може да се произнесе по тоя въпрос, но прибави, че той, ако и с вяра в божеството, не само не обичал въобще религиозните и черковните разпри, но ги намирал всякога и вредни за народите и за свободата им, че те раждали междуособни и международни омрази такива, каквито никакви други въпроси, и, при това, те спирали обикновено полета на человечеството към напредъка. По-добре, каза той, война на отворено поле, отколкото нескончаеми религиозни распри. Не беше наша работа да седнем да разискваме с нашия гостоприемник въпроси от такъв род и от такава важност и да му доказваме, че тези въпроси не са, за жалост, без значение в нашия Изток.


Бюст на Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на сп. "Клуб ОКЕАН"

Няма да свърша тия бележки без да кажа, че Мацини ни говори на края за общата политика и строго осъди французската политика, през онова време, на Наполеона III, между друго[то] и за това, че той бил причина да се остави през 1868 г. о. Крит пак под Турция, „но, прибави той да каже, морето се вълнува страшно сега в[ъв] Франция и катастрофата е неминуема“. Мацини с тия думи ставаше тогава един вид пророк. Тъкмо подир една година тази катастрофа настана не само за Франция, но и за омразния нему Наполеона III, поразен и заробен от победоносните немци в г. Седан на 4 септември 1870 г., през която година се превзе, както споменахме по-горе и Рим от италианците и стана столица на обединена Италия, сънят и блянът на Мацини през целия му живот.

Но Мацини мечтаеше в онова време и друго нещо. Прицелната му точка наистина в дългогодишната му деятелност беше обединението на Италия, но той се държеше страстно и за възтържествуванието на всички други свои, свободолюбиви и републикански идеи. Между друго[то], когато бяхме при него, той ни говори и за необходимостта от осветяването в Европа [на] една нова, по-съобразна съ[с] съвременния дух, обща политика, която, като скъса с досегашните предразсъдъци, да отвори нова ера за народите, да до[й]де така на помощ и на всички угнетени народи, какъвто бе и нашия. Утешение и надежда за болните. Но това, казваше той, не ще може да се постигне до когато в политиката преобладават днешните престарели и ръждясали традиции, тъй противни на възобновения чрез науката и напредъка свят.

И мене и до тоя час още ми звучат впечатлително в ушите думите, с които ни изпращаше, като ни насърчаваше да не се отчайваме и ни казваше не само с натъртен и жив тон, но и с пълна самонадеяност и с един вид безспорен авторитет, че работите в Европа няма да останат така, че нов дух ще съживи европейския свят, че правдата ще възсияе за всички, че свободата ще възтържествува навсякъде и ще стане дял на всички, че турското иго ще бъде съкрушено. „Всичко ще се измени, ни казваше той като от триножник с пророчески авторитет, всичко ще се измени, когато дойдем ние на власт“ (Tout changera, lorsque nous serons au povoir).


Портрет на Мацини по време на изгнанието му в Лондон от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на сп. "Клуб ОКЕАН"

Мацини не до[й]де на власт с приятелите си, ако и да се върна в освободеното и обединеното си отечество. Но Европа претърпя от онова време значителни изменения, а и българския[т] наш народ не остана в онова положение, в което се намерваше, когато Мацини се разговаряше в Лондон за неговата участ с трима българе. За по-нататък бъдещето е в ръцете на Божия Промис[ъ]л, в който революционеринът Мацини не бе престанал да вярва до последния си час.

С тези думи Марко Балабанов завършва своята публикация, посветена на срещата на Мацини с тримата български възрожденци в Лондон през септември 1869 г.


(Следва)

Настоящата публикация представлява трета глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД