Морска историческа хроника № 102

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 61 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за италианския юрист, философ, политически активист и революционер Джузепе Мацини и влиянието му върху българското революционно и национално-освободително движение през XIX век.
Започнахме с кратка обща информация за него, заимствана от статията на българския журналист, юрист и политик Марко Балабанов, озаглавена „При Мацини“, която е публикувана през 1900 г. в изданието „Летописи“.

В брой № 71 на рубриката разказахме за връзките на младия Джузепе с тайното общество на карбонарите и ареста му в Савона, в брой № 76 - за заточението му и създадената впоследствие от него организация "Млада Италия", в брой № 81 - за възхода на "Млада Италия" и революционното движение за освобождение на италианските земи от австрийско владичество, в брой № 83 - за организацията "Млада Европа" и неуспеха на т.нар. "Савойска експедиция".
Днес продължаваме напред с по-интересните моменти от биографията на Мацини по време на изгнанието му в Лондон и се приближаваме стъпка по стъпка до българската връзка в нея

(от бр. 83)

След неуспеха на Савойската експедиция и арестуването му през февруари 1834 г. Мацини е депортиран от Швейцария. Насочва се към Париж, където е арестуван отново (на 5 май с.г.). Освободен е срещу обещанието, че ще напусне Франция и ще се премести във Великобритания.

НАЧАЛО НА ДЕЙНОСТТА НА МАЦИНИ В ЛОНДОН

През януари 1837 г. заедно с няколко свои приятели от Италия той заминава за Лондон, където се установява и първоначално живее в изключително трудни условия. Изразява подкрепа към опитите за въстания в Абруци, Сицилия, Тоскана и Кралство Ломбардия-Венеция, до един неуспешни. През април 1840 г. Мацини реформира движението „Млада Италия“ в Лондон и на 10 ноември с.г. започва издаването на Apostolato popolare. Точно дванадесет месеца по-късно, на 10 ноември 1841 г. също в Лондон отваря врати създаденото от Мацини италианско училище за бедни хора. Постепенно той разширява мрежата си от контакти в много страни в Европа и Южна Америка и привлича за целите на всеобщата революция различни агенти, които започват да работят под негово ръководство.

МОРСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ НА БРАТЯ БАНДИЕРА

През 1843 г. Мацини организира поредния бунт в Болоня, а на следващата година окуражава братята Атилио и Емилио Бандиера да предприемат експедиция с кораб към Калабрия и да инициират обединението на Италия. Преди да се впуснат в експедицията братята служат във военноморския флот на Австрия и са в постоянен контакт с Мацини и организацията „Млада Италия“. Първоначално двамата разпространяват най-различни пропагандни и революционни материали сред моряците в австрийския флот, които са предимно от италиански произход. Дори планират да отвлекат австрийски военен кораб и да извършат нападение срещу гр. Месина. За съжаление братята са предадени и са принудени да избягат на о-в Корфу. Тук успяват да съберат група от около 20 души и окуражени от писмата на Мацини, на 12 юни 1844 г. отплават с ветроходен кораб към Калабрия. Четири дни по-късно те достигат Апенинския п-в и слизат на сушата при селището Кротоне, област Калабрия в близост до Косенца. Коленичат, целуват родната земя и решават да отидат в Косенца, където планират да издадат прокламация към италианския народ.


Eкспедиция на братя Бандиера, която е подкрепена от Мацини слиза на брега в Калабрия през юни 1844 г. с цел да инициира обединението на Италия. Революционерите коленичат и целуват родната земя. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

МЪЧЕНИЧЕСКА УЧАСТ

За съжаление те не срещат очакваните подкрепления, а срещу тях са изпратени жандармерия и доброволци. След кратка схватка цялата група е заловена и изпратена в Косенца, където военен съд определя присъдите на въстанниците. Осем от тях са изпратени на тежка служба на галерите, а братята Атилио и Емилио Бандиера са осъдени на смърт чрез разстрел. Присъдата им е изпълнена на 23 юли с.г.
Новините за експедицията в Калабрия и мъченическата участ на братята Бандиера се разпространяват бързо по целия свят. Мацини открито обявява, че представители на правителството на Великобритания са имали нерегламентиран достъп до личната му кореспонденция с братята Бандиера. Всъщност от писмата на Мацини, които са отваряни и проверявани, Министерството на външните работи на Великобритания разбира за експедицията и предава изпреварващо информацията на властите в Австрия и Неапол. Въпросът е повдигнат в британския парламент. Популярността на Мацини расте и той получава силна подкрепа от британските либерали.


Братята Атилио и Емилио Бандиера. Гравюра от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПАПАТА

През 1847 г. Мацини пише отворено писмо до папа Пий IX относно опита на Светия отец да предприеме либерални реформи, но не получава отговор от него. През с.г. Мацини основава Международна лига на нациите. Към 8 март 1848 г. той се намира в Париж, където полага основите на нова политическа организация, наречена Associazione Nazionale Italiana. На 7 април с.г. достига до Милано, чието население въстава срещу местния австрийски гарнизон и издига временно правителство. За съжаление в Милано личността на Мацини не се радва на особена почит, защото той винаги е отстоявал идеята за същия град като част от република Ломбардия, но никога Ломбардия като област от кралство Пиемонт. Ето защо той напуска Милано и се присъединява към силите на Джузепе Гарибалди в Бергамо и двамата преминават в Швейцария.

РИМСКАТА РЕПУБЛИКА ОТ 1849 г.

На 9 февруари 1849 г. в Рим е обявена република след като през м. ноември на предходната година в резултат на революцията, избухнала в града папа Пий IX е принуден да избяга в Гаета. В деня на обявяването на републиката в Рим пристига и Мацини. На 29 март с.г., заедно с Карло Армелини и Аурелио Сафи той е назначен за член на триумвирата, който управлява новата република. Съвсем скоро Мацини се превръща в истински лидер на управлението и показва добри административни способности в прокарването на социалните реформи. За съжаление френските войски, които пристигат по молба на папата сломяват съпротивата на революционните сили, водени от Гарибалди. На 12 юли 1849 г. Мацини заминава за Марсилия, а от там се прехвърля отново в Швейцария. През цялата следваща година е принуден да се укрива от швейцарската полиция.

ПЪТЯТ ДО РЕПУБЛИКАНСКИЯ МАНИФЕСТ

През юли 1851 г. той основава асоциацията Amici di Italia („Приятели на Италия“) в Лондон с цел да бъде постигнат консенсус между различните организации, идейни кръгове и партии относно каузата за освобождението на Италия. Следват два бунта съответно в Мантуа (1852 г.) и Милано (1853 г.), чиито неуспех нанася съкрушителен удар на различните организации под ръководството на Мацини и те не могат да възстановят доверието в себе си. Експедицията на Орсини в Карара през 1853 – 1854 г. също претърпява провал.
През 1855 г. Мацини участва в написването и издаването на прочутия „Манифест на републиканската партия“ в съавторство с унгарския революционер Лайош Кошут и френския политик Александър Огюст Ледрю-Ролен. Това е един от основополагащите документи на републиканизма, който разтърсва до основи тогавашния предимно монархически свят на големите империи и създава предпоставки за промени на политическата карта на света в полза на по-малките народи и националните държави.


Бюст на Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

ЕКСПЕДИЦИЯТА НА КАРЛО ПИЗАКАНЕ

През 1856 г. Мацини пристига в Генуа и възнамерява да организира нови бунтове. Единственият по-сериозен опит си остава експедицията на неговия съратник Карло Пизакане към Калабрия, която отплава от Генуа на 25 юни 1857 г., но претърпява неуспех. Мацини успява да се изплъзне от полицията, която го следи непрекъснато. От този момент нататък той е повече зрител отколкото реален участник в италианското освободително движение, чиито контрол преминава в краля на Сардиния Виктор Емануил II и неговия министър-председател Камилио Бенсо. През 1858 г. в Лондон основава ново списание, озаглавено Pensiero e azione („Мисъл и действие“). На 21 февруари 1859 г., заедно с още 151 републиканци Мацини подписва манифест, насочен срещу съюза между Пиемонт и френския император. Следват Втората война за италианска независимост и завладяването на Ломбардия. На 2 май 1860 г. Мацини прави опит да се свърже с Гарибалди, който подготвя своята прочута „Експедиция на хилядата [бойци за независимост]“ в Южна Италия. В средата на септември с.г. е в гр. Неапол, който се намира под временното управление на Гарибалди. През същата година издава съчинението „Задълженията на човека“, което представлява един своеобразен синтез на неговите политически, социални и морални идеи. През 1862 г. се присъединява към Гарибалди при неуспешния му опит да освободи Рим.

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ

През 1867 г. Мацини отказва място в камарата на депутатите в новия италиански парламент. През първата половина на септември 1869 г. Мацини се среща в Лондон с българските възрожденци и представители на национално-освободителното движение: Теофан Райнов, Райчо Гръблев и Марко Балабанов. За тази среща ще разкажем в детайли в следващата, седма част от нашата поредица за Мацини. През 1870 г. той опитва да инициира въстание в Сицилия, но е арестуван и хвърлен в затвора в Гаета. През октомври с.г. е освободен и в средата на декември с.г. се завръща в Лондон. През 1872 г., на 66-годишна възраст почива в Пиза.


(Следва)

Настоящата публикация представлява трета глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.