Морска историческа хроника № 100

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В поредица от публикации в Pan.bg през 2012 г. разказахме на нашите читатели за корабите с наименования на реки съответно Дунав, Истер, Тунджа и Янтра.
Днес се завръщаме към темата с желанието да я допълним с информация за плавателните съдове с наименование на друга голяма българска река - Марица.

Някои от по-важните кораби, които пренасят името "Марица" на борда си през годините са влашки ветроход, турски параход, няколко български баржи и шлепове, моторна лодка, каботажен кораб, чам, платноход, товарна гемия и делфиноловен кораб, моторен ветроход, миночистач, кораб за поддържане на плавателния път, три танкера и баржа за бункероване.

Забележително е, че освен по река Дунав или в Бяло и Черно море някои от тях развяват българския флаг и в Световния океан.

Ако към изброените плавателни съдове прибавим и подводния дом "Хеброс-67", който носи старото име на реката и е спуснат във…Варненското езеро нашето предизвикателно пътешествие в света на корабите с име "Марица" може да започне.

Първият известен на този етап от нашето проучване кораб с латинизираното наименование Marița e влашки ветроход от първата половина на XIX век.

ВЕТРОХОД MARITA (I)

e построен през 1833 г. в Гюргево, Влашко. Макет на кораба е запазен в румънски музей. В работилницата [в Гюргево] са работили доста български майстори. Данните са на Дойков и колектив [1].

За разлика от Дойков и колектив, в публикация от 2016 г. изследователят Константин Кумпана посочва, че корабът е построен през месец септември на следващата 1834 г. и то, забележете - във военната корабостроителница в Гюргево (Şantierul Naval Giurgiu).

Има ветрилно стъкмяване на бриг и капацитет от 115 тона. Собственик - Александру Вилара, командант - капитан Йоан Кристеску.

Кумпана отбелязва специално, че в някои публикации корабът се определя погрешно като голета, бригантина и дори...параход.

Според него плавателният съд е наименуван на влашката болярка Мария Вакареску/Maria Văcărescu (1815 - 1859 г.), по-късно принцеса Мария Гика Бибеску. Същата е далеч по-известна в тогавашното общество с умалителното име Марица (Marița) или Маритица (Marițica).

Очевидно наименованието на ветрохода произлиза от умалителното лично име Марица, не е хидроним и няма връзка с река Марица. Биографията на кораба ще публикуваме отделно.

Изображение на Marita откриваме върху пощенска картичка, издадена от Морския музей на Румъния, част от онлайн каталог, публикуван в уеб-сайта www.allnumis.com.

Година на издаване – неизвестна. Надпис върху гърба на картичката на румънски (Nava comerciala romaneasca "Marita", construita la Giurgiu in 1833 (Macheta), английски (The Romanian merchant ship "Marita" built at Giurgiu in 1833 (model) и руски език (Торговое судно "Марица", построено в Джурджю в 1833 г. (Макет).





ПАРАХОД MERIC/"МАРИЦА" (II)

Първи параход на р. Марица, който пристига от Енос в Одрин на 12.04.1859 г.

За събитието съобщава в "Цариградски вестник" дописникът К. Василев: "На дванадесети април на Воскресение по един часа през нощта дойде от Енос и параходът М а р и ц а [за] пръв път. То беше чудно нещо [жителите] да видят на скелята си параход, което от началото на Едрине не е било" [2].

Авторът на дописката К. Василев вероятно е превел наименованието на парахода на български език като "Марица".

В оригинал името на парахода вероятно е било Meric (тур.). Ако, все пак К.Василев е коректен и цитира онова, което вижда изписано на борда на кораба (т.е. "Марица" на кирилица) това би преобърнало представите ни за възрожденското корабоплаване на българите.

В близко бъдеще след като приключим все още отворената тема за парахода на хаджи Йованчо Спасович от 1850 г. ще публикуваме отделен материал за първите стъпки на параходното корабоплаване по река Марица, както и за парахода от дописката на К. Василев в "Цариградски вестник".


Дописката на К. Василев в "Цариградски вестник", посветена на парахода М а р и ц а. Запазен е оригиналният правопис. Възстановка на авторите

БАРЖА "МАРИЦА" (III)

През 1893 г. от фирма Danubius Hungarian Ship & Machine Factory Co. (Корабна и машиностроителна фабрика "Данубиус") в Будапеща са закупени две
баржи, които влизат в състава на Дунавската флотилия с имената "Марица" (III) [3] и "Тунджа".

По този повод през 1989 г. Добрев и колектив отбелязват: "Попълването на флота с плавателни съдове чрез доставки от чужбина е крайно ограничено. Закупени са само два несамоходни шлепа от фирмата "Дунабис" в Будапеща (1893 г.), назовани "Марица" и "Тунджа".[4]

Строежът на "Марица" (III) и "Тунджа" се наблюдава от Тодор Соларов (1865 – 1920 г.) в периода 4 юни – 10 ноември 1892 г. [5]

Според изследователя Иван Алексиев това е една от по-важните задачи на Тодор Соларов, който встъпва в длъжност като помощник на портовия механик във Флотския арсенал в Русе от 1 януари 1892 г. [6]

Добрев и колектив вероятно стъпват на по-стара информация, която се съдържа в доклад до Фердинанд I от 1907 г.: "През 1893 година плаващият материал се увеличил с две нови баржи, построени в Будапеща и наречени "Тунджа" и "Марица".[7]

През 1997 г. Чонев се придържа към информацията на Добрев и колектив от 1989 г.: "Промените в корабния състав са незначителни. През
1893 г. от будапещенската фирма "Дунабис" са купени две баржи, които влизат в състава на Флотилията и Морската част с имената "Марица" и "Тунджа".[8]



Баржите "Марица" (III) и “Тунджа” в Оряхово при пристигането на 36-и пехотен Козлодуйски полк през 1904 г. (Кликнете на снимката, за да я видите в пълния й размер)

През 1904 г. параходите "Симеонъ Великий" и "Александръ I" участват в превозването на 36-и пехотен Козлодуйски полк до Оряхово.

Както е известно 36-и полк е формиран от състава на 12-и пехотен резервен полк в гр. Лом. След като се подчинява на 2-а бригада от 6- а пехотна бдинска дружина той е базиран в Оряхово.

На 3 юни с.г. двата парахода и 36-и полк са тържествено посрещнати в града.

Една стара фотография, предоставена на сп. "Клуб ОКЕАН" от Историческия музей в Оряхово показва този паметен момент: полкът е строен на брега, а на понтони №1 и 2 срещу течението на реката са застанали съответно параходите "Симеонъ Великий" и "Александръ I".

Между понтон № 2 и "Александръ I" срещу течението на реката е застанала баржата "Тунджа", а на понтон № 3 – баржата "Марица" (III). [9]

С баржите "Марица" (III) и "Тунджа" се срещаме отново през 1907 г. В цитирания по-горе доклад до Фердинанд I те са включени в раздел "Дунавска флотилия".

Разпределени са към Портовото капитанство. Освен "Марица" (III) и "Тунджа" в Портовото капитанство са и баржите "Ломъ" и "Янтра", както и катерите
"Войвода", "Любенъ Каравеловъ", "Стефанъ Караджа", "Борисъ" и "Стража". [10]

В навечерието на Балканската война (1912 – 1913 г.) поддръжката на баржите „Ломъ”, „Тунджа”, „Марица” (III) и „Янтра” затруднява Дунавската част [11] и причинява значителни разходи. Специално назначена комисия предлага те да бъдат предадени на дунавската хидравлическа служба при Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата. Как се стига до това положение?

През 1912 г. със заповед на Флота, основана респективно на заповед на военното министерство № 3156 от 3 април с.г. е назначена комисия, която да извърши преглед на плавателните средства на дунавската част на Флота, да проучи и изготви становище дали е изгодно за държавата те да се ремонтират или да се използват за други цели. [12]

В състава на комисията влизат: началника на флота инж. Лудогоров (председател), капитан II р. Попов (член), лейтенант Димитров (член), инж. Божинов (член), инж. Дешампре (член), механиците Тодоров (член) и Божков (член). [13]

Информация за работата на комисията е публикувана през май 1912 г. в седмичния вестник „Свободен глас”.

Под председателството на Лудогоров тя извършва преглед на всички плавателни средства и частите им и проучва действията, опитите и изпитванията на комисиите, назначавани до момента със същата цел. Запознава се с цялата преписка по въпроса, включително актове, доклади, протоколи и на 30 април с.г. приключва работата си. [14]

С протокол от същата дата комисията потвърждава, че „всички почти параходи и техните части са стари и негодни. За ремонт и дума не може да става, защото са потребни грамадни суми”. [15]


Параходът "Симеонъ Великий" (снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната)

Решенията на комисията [16] по отношение на отделните плавателни съдове са формулирани в 5 точки. За краткост тук ги обобщаваме и представяме условно в три групи:

Група I - кораби, за които се предлага да останат на служба в Дунавската част временно – яхта „Крумъ“ (още няколко години) и миноноските „Левски“ [17] и „Ботевъ“ (за обучение на персонала);

Група II - кораби, които следва да бъдат [първо] бракувани и [след това] предадени на Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата – транспортите „Александръ I“ и „Симеонъ Велики“ [18] и

Група III - баржи, които следва да бъдат предадени [директно] на Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата – баржите „Ломъ”, „Тунджа”, „Марица” (III) и „Янтра”.

Транспортите и баржите следва да се предадат на дунавската хидравлическа служба при Главната дирекция за построяване на железниците и пристанищата и да се „премахнат по-скоро от дунавската част, понеже обременяват частта в[ъв] всяко отношение и причиняват големи и безцелни разходи, средства и хора, за сметка на поддържането“. [19]

Нелицеприятните изводи на комисията са направени в мирновременни условия. Предложенията й вероятно не са приведени в изпълнение, защото броени месеци по-късно виждаме, че баржите участват във военно-транспортната кампания на река Дунав по време на Балканската война (1912 – 1913 г.) и оказват значителна помощ.
Този епизод от биографията им е възстановен благодарение на трудовете на капитан I ранг Сава Иванов [20] и представен в детайли от Калоян и Преслав Панчелиеви в том I от поредицата „Българските кораби“ през 2015 г. [21][22]

За участието на баржите "Марица" (III) и "Тунджа" в транспортната кампания на р. Дунав по време на Балканската война вж. тук https://pan.bg/view_article-3-5333-BARZhITE-MARICA-I-TUNDZhA-V-BALKANSKATA-VOJNA.html

МОТОРНА ЛОДКА "МАРИЦА" (IV)

Пренесена с волски коли от пристанище Карачели до устието на р. Кавак през Балканската война – 1913 г.

Предназначена за нападението срещу броненосеца “Тургут рейс” от флота на Османската империя, замислено от капитан-лейтенант Евстати Винаров.

Атаката е планирана за 1 април с.г., но не е осъществена поради официалното прекратяване на военните действия. [23]

Литература и бележки:

[1] Дойков, В., Радоев, Й., Казаков, Й. Български трицвет по Дунав. Варна, 1985. с. 13.

[2] Едрине, 16 април 1859. Господине Редакторе Ц. Б, Вестника! Колкото тукашните жители празнуваха тази година весело Воскресение Христово…// Цариградски вестник, 1859, № 428, с. 116. В квадратните скоби е поставен липсващият текст, възстановен от авторите. Текстът на материала е адаптиран, използван е съвременен български език.

[3] След името на шлеп (баржа) "Марица" от 1893 г. поставяме за удобство на читателите в скоби условен номер (III). Хронологически преди него има данни за влашки ветроход "Marita"/"Марица" (I) и турски параход "Meric"/"Марица" (II) съответно от 1833 г. и 1859 г. По този начин различаваме шлеп "Марица" (III), построен в Будапеща през 1893 г. и потънал през 1913 г. от шлеп "Марица" (V), закупен/нает през 1914 г. и предназначен за превоз на военни материали, заедно с параходите "БЪЛГАРИЯ I", "БЪЛГАРИЯ II", ("БЪЛГАРИЯ III") и шлеповете "Видинъ", "Ломъ" и "Свищовъ".

[4] Добрев, Ив., Янакиев, В., Желев, В. История на българския военноморски флот. София, 1989. с. 25. Авторите имат предвид попълването на флота с доставки от чужбина в края на XIX век.

[5] Алексиев, Ив. Омаяни от кораби мъже. Том 1. Варна, 2006. 432 с.

[6] Пак там, с. 348.

[7] Докладъ до Негово Царско Височество Българския Князъ Фердинандъ I. София, 1907. с. 394.

[8] Чонев, Ч. Корабите. Научнопопулярна поредица в пет тома. Том V. София, 1997. с. 89.

[9] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 233 – 234.

[10] Докладъ до Негово Царско Височество Българския Князъ Фердинандъ I. София, 1907. с. 397.

[11] На 1 януари 1912 г. влиза в сила „Положение за устройство и управление на Флота“. Според него създадената през 1879 г. Дунавската флотилия е преименувана на Дунавска част на Флота.

[12] Негодността на нашата флота. // Свободен глас, 19.05.1912, № 20 , с. 2.

[13] Пак там, с. 2.

[14] Пак там, с. 2.

[15] Пак там, с. 2.

[16] „Решения“ е терминът използван в оригинала на публикацията във в-к „Свободен глас“. Реално това са само предложения на комисията, които следва да бъдат одобрени на по-високо управленско ниво.

[17] Правилното е „Левский“. Вж. Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6 и Преврат, контрапреврат...Приказ № 199. Българските кораби със славни български имена https://pan.bg/view_article-74-522626-prevrat-kontraprevratprikaz-199-bylgarskite-korabi-sys-slavni-bylga.html

[18] Правилното е „Симеонъ Великий“. Вж. Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6 и Преврат, контрапреврат...Приказ № 199. Българските кораби със славни български имена https://pan.bg/view_article-74-522626-prevrat-kontraprevratprikaz-199-bylgarskite-korabi-sys-slavni-bylga.html

[19] Негодността на нашата флота. // Свободен глас, 19.05.1912, № 20 , с. 2.

[20] Действията на Дунавската флотилия през време на Балканската война 1912 – 1913 г. // Военно-исторически сборник, № 46, 1940, с. 1-73.

[21] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 233-236.

[22] Баржите "Марица" и "Тунджа" в Балканската война https://pan.bg/view_article-3-5333-BARZhITE-MARICA-I-TUNDZhA-V-BALKANSKATA-VOJNA.html

[23] 140 години от рождението на капитан-лейтенант Евстати Винаров (1874 – 1915 г.), създател на първата българска морска мина. 2014. 04.09.2017.