ЗА БОЙНИТЕ УСПЕХИ НА ПАРАХОДНИЯ БАРКАС "МОТАЛА" И НЕГОВИЯ ЕКИПАЖ В СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА (1885 г.)

Pan.bg 21 окт 2023 | 23:19 views (2369) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 99

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

През мeсец ноември т.г. ще отбележим поредната годишнина от Сръбско-българската война (2/14 – 16/28 ноември 1885 г.). Участието и бойните успехи на българската войска във войната са проучени в детайли от изследователите.
Един от най-ранните трудове, посветени на тази тема е „Сербско-болгарская война. 1885 года“ на капитан Анастас Бендерев, началник на Военното училище в София (1885 г.), помощник на военния министър (1885 – 1886 г.) и участник във войната като командващ десния фланг на Сливнишката позиция.

За чест на Анастас Бендерев задължително трябва да отбележим, че неговият труд, издаден през 1892 г. включва и специална глава (под № VII), озаглавена „Болгарская флотилiя“, посветена на участието на Дунавската флотилия във войната


ЕДНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ: ЗАЩО ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА РЕЧНОФЛОТСКА ПОБЕДА Е ИГНОРИРАНА?

За съжаление вместо да послужи за добра основа на едно цялостно изследване за приноса на българските военни моряци за защитата на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. материалът за Дунавската флотилия, събран от Анастас Бендерев, благодарение на изключително ценните сведения, получени от майор Ванков, не получава развитие и остава без продължение през целия XX век, та чак и до наши дни.

И така, ако бойните успехи на българската войска при Сливница, Гургулят, Драгоман и Пирот са достатъчно известни дори и на широката публика и получават съответния отзвук в националния и световен печат, то не можем да твърдим същото за тези на военните моряци, които обикновено се маркират съвсем несправедливо в научно-популярната литература мимоходом със шаблона „В тази война Българският флот получава бойното си кръщение“ или пък в най-добрия случай с няколко изречения или параграфа, които представляват художествен преразказ без посочени източници на действията на параходния баркас „Мотала“ (или „Мотало“), чиито екипаж пленява сръбски ветроход, лодка и/или понтон на р. Дунав на неуточнена дата през месец ноември 1885 г.

Време е да поправим тази несправедливост и да установим каква е истината, за да може командирът на „Мотала“ и неговият екипаж да заемат по справедлив начин мястото, което напълно заслужват в пантеона на българските морски (в частност дунавски) герои, а ръководството на българските ВМС да отбелязва всяка година на определена дата през м. ноември приноса на „Мотала“ и екипажът му като първата българска речнофлотска победа.

За начало ще направим преглед на различните версии за плавателните съдове, пленени от екипажа на „Мотала“, а след това ще поставим няколко критични въпроса и ще търсим техните отговори в архивните документи.

image
Година и половина след Сръбско-българската война или през май 1887 г. параходният баркас "Мотала", който заедно със своя екипаж записва първите бойни успехи на българския военен флот през войната, е преименуван на "Стефанъ Караджа". Горе - един по-късен страничен вид на "Стефанъ Караджа" след конструктивното му преустройство, за което ще пишем отделно

1892 г.: ВЕРСИЯ № 1 (АНАСТАС БЕНДЕРЕВ) - ЛОДКА

„Флотилiя, впрочемъ, въ сербско-болгарской войне не имела ни еднаго боеваго дела. Разь только один катеръ (10 человекъ моряковъ) наткнулся близъ Виддинъ на лодку съ 4-мя вооруженными сербскими лазутчиками и, после краткой перестрелки, лодка съ 1-мъ человекомъ и лошадью была догнана у берега и захвачена; прочiе сербскiе лазутчики спаслись бегствомъ“. [1]

1931 г.: ВЕРСИЯ № 2 (В ЮБИЛЕЙНИЯ СБОРНИК НА МОРСКО УЧИЛИЩЕ) - ПОНТОН

„През време на войната един от парните катери, в който при машината му работили възпитаници на училището се срещнал с един сръбски понтон, изпратен с 4 войника за разузнаване. Понтонът бил притиснат до брега и взет в плен с един войник и един кон; останалите трима войника се спасили с бягство“. [2]

1958 г.: ВЕРСИЯ № 3 (НА ВАСИЛ ПОПОВ И СТОЯН СТОЯНОВ) - ВЕТРОХОД И ПОНТОН

„Към средата на ноември 1885 г. катерът „Мотала“ е изпратен на разузнаване по реката.

Зорко оглеждайки и двата бряга, неочаквано той открива един подозрителен ветроход, който се крие край шубраците на румънския бряг. Катерът се отправя веднага към него.

Изненадан от неочакваната среща, ветроходът бързо се отправя към българския бряг, за да се постави под закрилата на войските от левия фланг на сръбските позиции, опиращи до самия бряг на реката.

Въпреки малочислеността на своя екипаж командирът на катера решава веднага да атакува ветрохода.

Той дава няколко предупредителни изстрели и с пълен ход стремително се насочва към него.

След кратка престрелка ветроходът е принуден да се откаже от съпротива и се предава.

Оказва се, че това е противников военен ветроход, натоварен с 400 чувала брашно и други хранителни припаси.

На ветрохода се намират 10 противникови войници, които веднага предават оръжието си и биват взети в плен. Ветроходът е завързан със здраво влекачно въже и откаран във видинското пристанище.

При друга патрулна обиколка катерът „Мотала“ среща един противников понтон, които иска да се промъкне край пристанището.

Катерът веднага се отправя към понтона, който бързо се насочва към българския бряг.

На отправените му няколко предупредителни изстрели понтонът не отговаря и продължава с най-голяма скорост да бяга към брега.

Най-после в момента, когато се опитва да заседне на брега, той бива застигнат.

Намиращите се на него войници бързо наскачват във водата и трима от тях успяват да се спасят с бягство.

Понтонът е пленен заедно с един войник.

Оказва се, че това е противников понтон, на който се намират 4 души разузнавачи.

Понтонът е изтеглен във водата и закаран във видинското пристанище“. [3]

image
Параходният катер "Стефанъ Караджа" според Приказ № 199 от 1887 г. или "Ст. Караджа" според Обявление № 2199 от 1939 г. за продажба на плавателни съдове. Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

1966 – 1969 г.: ВЕРСИЯ № 4 (НА РАДИ БОЕВ) - ВЕТРОХОД И ЛОДКА

„В този период катер „Мотала“ успява да плени една разузнавателна лодка на противника и един негов ветроход, натоварен с брашно за частите на генерал Лешанин в района на Видин“. [4]

и

„Само катер „Мотала“, въоръжен, както и останалите, с шесттонови мини, имаше сблъскване с една разузнавателна лодка на противника и с един ветроход, натоварен с брашно за частите на генерал Лешанин край Видин. Тези съдове заедно с екипажите им бяха пленени от катер „Мотала“. [5]

(Следва)

Литература и бележки:

[1] Бендерев, А. Сербско-болгарская война. 1885 года. С.-Петербургъ, 1892. с. 468.

[2] Участие на възпитаниците от Морското машинно училище във войните за обединението на България. // Юбилеен сборник за 50 годишната дейност на Морското Училище 1881 – 1931 г., 1931, Официален отдел: с. 210.

[3] Попов, В., Стоянов, Ст. Страници из историята на българския военно-морски флот. София, 1958. с. 32-33.

[4] Боев, Ради. Самоходните кораби на Флотилията и Морската част с щаб в Русе (1879 – 1897 г.). // Военноисторически сборник, 1966, № 3, с. 45.

[5] Боев, Р. Военният флот на България 1879 – 1900. София, 1969. с. 86.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка