ЗА НОВИТЕ ПОСЛАНИЯ В ТОМ 2 ОТ ПОРЕДИЦАТА "БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ"

Pan.bg 20 авг 2023 | 10:47 views

(6657)

(0)

ТЕРА ИНКОГНИТА ИЛИ ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА ВЪЗСТАНОВИМ РЕЧНОФЛОТСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1914 - 1921 г.

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Наскоро издателство "Еър груп 2000" ЕООД зарадва почитателите на морско-историческата литература с Книга 1 от Том 2 на поредицата "Българските кораби", озаглавена "Дунавската част в Първата световна война. Колубарският капан".

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

Тя излезе от печат символично на 31 юли т.г. или датата, която е приета за Ден първи на Дунавската флотилия и Морска част (по стар стил).

В 30 глави, 52 приложения, 15 таблици и 150 научно-обосновани извода Книги 1 и 2 на Том II ще разкажат на читателите за най-славните, но и най-трагични моменти от историята на българския военен и граждански флот на река Дунав в периода 1914-1921 г.

Изданието е богато илюстрирано и съдържа над 350 архивни фотографии, документи, географски карти, схеми, чертежи, таблици, пощенски картички и др.

Над 50 % от илюстративния материал представлява възстановки и реконструкции на авторите (карти, схеми, чертежи, писма).

Други 35 % представляват собствени фотографии, направени при посещения в различни дунавски дръжави и по-конкретно в Австрия, Германия, Сърбия и Унгария.

В настоящата публикация даваме отговор на въпроса какви са новите послания в книгата в сравнение с по-ранни публикации, изследвания и трудове на други автори

ВЪВЕДЕНИЕ

На 24 февруари 1914 г. за командир на Дунавската част е назначен капитан-лейтенант Ангел Димитров [1]. Според изследователя Велико Лечев една от първите задачи на Димитров като командир е свързана с „бракуването на технически неизправните и полугодни плавателни съдове, числящи се към Дунавската част“ [2].

Въпросът е разрешен по настояване на Димитров и чрез нареждане на Щаба на Флота, съобщава Лечев. В резултат Главното интендантство при Министерството на войната със заповед от 3 юли 1914 г. разрешава да бъдат предадени на Главната дирекция на железниците и пристанищата [3] два парахода („Крум“ и „Александър“), два парни катера („Любен Каравелов“ и „Стража“), четири шлепа („Тунджа“, „Марица“, „Янтра“ и „Лом“), два железни понтона и един дървен бот с желязна палуба [4].

През същия месец негодните плавателни съдове са предадени на Дирекцията, допълва Лечев.

Параходите "Симеонъ Великий", "Крумъ" и "Александръ I" в канала при остров Чифтелер край Видин. Фотографията има илюстративен характер и е обвързана с Глава I от книгата "Колубарският капан и България". Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

МИНИАТЮРНАТА ДУНАВСКА ФЛОТИЛИЯ

Така стигаме до въпроса за критичното състояние на корабния състав на Дунавската част в един от най-трудните моменти в нейната история. „България разполагаше в началото на Световната война на Дунава с миниатюрната Дунавска флотилия, състоеща се от двете миноноски „Хр. Ботйовъ“ и „Василъ Левски“, въоръжени с по II – пъртови мини и по 1 картечница и двата парни катера „Борисъ“ и „Ст. Караджа“, въоръжени с по една картечница“, посочва Сава Иванов [5].

В рамките на същия труд, но на друго място в процеса на изложението той отново акцентира върху малобройния „плаващ състав от Дунавската флотилия“, с който България влиза във войната: миноноските „Хр. Ботйовъ“ и „Василъ Левски“ и парните катери „Борисъ“ и „Ст. Караджа“[6].

България влиза в Първата световна война на 14/27 октомври 1915 г. и посоченият от Сава Иванов малоброен корабен състав (две миноноски и два параходни катера) следва да бъде отнесен към тази дата.

В заключение: за 1914 г. разполагаме с данни за плавателните съдове от Дунавската част (параходи, катери, шлепове, понтони, бот), предадени на Главната дирекция на железниците и пристанищата през м. юли с.г., а за 1915 г. – с информация за малобройните плавателни съдове от Дунавската част, с които България влиза във войната.

Информацията на Сава Иванов за 1915 г. обаче е частично коректна. До края на с.г. Дунавската част придобива още шест плавателни съда (един параход и пет шлепа), а не пет (един параход и четири шлепа), както твърди той. Следователно данните за корабния състав през 1915 г. подлежат на актуализация.

Извадка от трудовете на Владимир Павлов във връзка със задържането на парахода и петте шлепа през октомври 1915 г. в пристанище Лом. Възстановка на авторите

ДАННИТЕ НА САВА ИВАНОВ ЗА 1917 И 1918 г.

Продължавайки нашето изследване напред във времето откриваме сведения за плавателните съдове от Дунавската част през 1917 и 1918 г. Същите са налични в трудовете на Сава Иванов. За удобство на читателите тук ги представяме в съкратен вид:

Състав на плавателните съдове на Дунавската флотилия през време на Световната война (1917 – 1918 г.) в трудовете на Сава Иванов [7]. Общо 50 плавателни съда или 2 миноноски („В. Левски“ и „Хр. Ботйовъ“), 2 параходни катера („Борисъ“ и „Ст. Караджа“), 1 параход („Варна“), 7 влекача („Оряхово“, „Херманъ“, „Нацулъ Поповъ“, „Ида“, „Борисъ“, „Л. Каравеловъ“ и „Росица“), 32 шлепа („Ново село“, „Русе“, „София“, „Добруджа“, „Надежда“, „В. Търново“, „Анверсъ I“, „Анверсъ II“, „Кори“, „Беласица“, „Ломъ“, Видинъ“, „Тимокъ“, „Кн. Евдокия“, „Рила“, „Царь Фердинандъ“, „Тутраканъ“, „Емерихъ“, „Гандъ I“, „Гандъ II“, „Брюкселъ III“, „Морава I“, „Морава II“, „Черна“, „Оряхово“, „Солуча“, „Князъ Кирилъ“, „Брюкселъ II“, „Струма“, „Арда“, „Места“ и „Янтра“) и 6 чама/гимии („Искъръ“, „Ломъ“, „Янтра“, „Черна вода“, „Царица Елеонора“ и „Марица“).

Сведения за Дунавския плавателен парк на България в същия период (1917 – 1918 г.) публикува и Велико Лечев. Данните на Сава Иванов и Велико Лечев са идентични.

Независимо от разликата в наименованията (срв. „Дунавска флотилия“ при Сава Иванов и „Дунавски плавателен парк“ при Велико Лечев) очевидно и двамата са ползвали един и същ източник за плавателния състав на Дунавската част, който е наличен в ДВИА – В. Търново към днешна дата.

ТЕРА ИНКОГНИТА

На 29 септември 1918 г. България излиза от Първата световна война с подписването на Солунското примирие. Окончателното разрешаване на въпросите, свързани с дунавското корабоплаване и разпределението на корабния състав на р. Дунав между държавите, участвали във войната (напр. Австро-Унгария, България, Германия, Гърция) и новосъздадените държави след разпадането на Австро-Унгария (напр. Кралство на сърби, хървати и словенци, Унгария, Чехословакия) обаче се извършва едва през август 1921 г. от международен арбитражен съд в Париж.

Следователно, ако за годините 1914 – 1915 и 1917 – 1918 г. имаме данни за плавателните съдове от Дунавската част, благодарение на трудовете на Сава Иванов и Велико Лечев, то за 1916 г. и за периода 1919 – 1921 г. такива определено липсват. В допълнение сведенията за 1915 г. подлежат на актуализация.

Констатация: за пет индивидуални години (1915, 1916, 1919, 1920 и 1921) от общо осем в разглеждания времеви период (1914 – 1921) конкретни/актуализирани/изчерпателни данни за корабния състав на Дунавската част не са налични.

По отношение на корабния състав четири от тези пет години (1916, 1919, 1920 и 1921) са "тера инкогнита" в науката и са съвсем незаслужено пренебрегвани в нея до момента.

Още повече, че през 1916 г. се осъществява най-голямото увеличение в Дунавската част - безпрецедентен скок в количествено и качествено отношение чрез придобиването на 40 плавателни съда (25 шлепа, 6 гимии/чамове, 2 катера, 2 моторни лодки, 2 понтона, 2 танка за петрол и 1 реморкьор), при налични 10 плавателни съда през предходната 1915 г.

Лист № 18 от Фигуративна карта на р. Дунав, съдържаща речната граница между България и Румъния, определена през м. октомври 1908 г. съгласно конвенцията между България и Румъния от 1 януари 1908 г. На румънския бряг е обозначено с. Бистрец, в чиято акватория през 1917 г. шлеп "Места № 3" участва в операция за спасяването на товара от потъналия шлеп "Никополъ". Разработка на авторите. В оригиналния си вид картата се съхранява в Народна библиотека "Кирил и Методий"

НОВИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

Водени от желанието да изпълним със съдържание тези бели петна в нашата военноморска и речнофлотска история предприехме съответното изследване в библиотеки, кореспонденции, частни и държавни архиви.

В резултат на нашето изследване намерихме, проучихме и анализирахме следните документи:

-Списък на плавателните съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г., който позволява да извършим реконструкция за годините 1915, 1916, 1917, 1918-а и периода 1 януари – 18 май 1919 г.

-Списък на плавателните съдове от Дунавската част към 7 юни 1919 г., който позволява да проследим предаването на отделни кораби на французи, румънци и англичани.

-Списък на плавателните съдове на Дунавската част, които се споменават в писмо № 4205 от 1919 г.;

-Списък на български плавателни съдове на река Дунав, взети от Румъния с решения на румънския съд/трибунал след 1920 г.

-Списък на руските кораби, изведени от Крим от Врангел през 1920 г. и предадени на френското правителство, в който фигурират и кораби с български имена.

-Списък с баржи, признати за български като собственост и националност след Първата световна война (ПСВ) съгласно решенията на международен арбитражен съд в Париж, 1921 г.

Извадка от Списъка на руските кораби, изведени от Крим от Врангел през 1920 г. В документа фигурират шаландите "Арда", "Места" и "Морава" (обозначени със стрелка). Възстановка на авторите

ДА ВЪЗСТАНОВИМ РЕЧНОФЛОТСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1914 - 1921 г.

Изброените документи ни предоставят уникални възможности:

-да бъдат открити данни за над 20 неизвестни до момента плавателни съдове от Дунавската част, които липсват сред представените от Сава Иванов 50 единици по-горе;

-да бъде реконструиран корабният състав на Дунавската част в пълен и завършен вид;

-да бъде изяснена идентичността на отделните кораби: наименуване, предназначение, собственик, правно-нормативен статут, въоръжение, флаг, тонаж, видове товари и т.н.;

-да бъде реконструирана частично или напълно биографията на отделните плавателни съдове;

-да бъдат дефинирани възможностите, които всеки един плавателен съд предоставя на Дунавската част за изпълнение на специфични функции и задачи в мирно и военно време;

-да бъде проследена в детайли възходящата тенденция на увеличаване на плавателния състав на Дунавската част до безпрецедентните 70 единици в периода 1915 – 1918 г. (параходи, параходни влекачи, катери, моторни лодки, шлепове, понтони, гемии, чамове);

-да бъде проследена в детайли низходящата тенденция на намаляване на плавателния състав на Дунавската част и агресивното му, грубо и унизително разграбване от победителите във войната в периода 1918 – 1919 г.;

-да бъде съставен обобщаващ списък на всички плавателни съдове на Дунавската част, частни дружества, лица и свързани събития, които се споменават в наличните източници в периода 1914 – 1921 г.; същият включва повече от 250 плавателни съда;

-да бъдат запълнени празнотите в речнофлотската ни история за годините 1915, 1916, 1919, 1920 и 1921-а.

Фигуративна карта на мястото, където Колубарският капан щраква за България още в края на 1914 г. и предопределя гибелните последствия от Голямата война за страната ни, десет месеца преди да влезем официално в нея. Увлечено във вихъра на събитията и замаяно от първоначалните военни успехи на Германия българското правителство начело с д-р Радославов отказва да научи своя урок от декември 1914 г., когато България не получава нито кораби, нито военни материали по река Дунав. Възстановка на авторите

Същото място днес - вливането на река Сава в река Дунав. Снимка - архив сп. "Клуб ОКЕАН"

Железопътният мост над река Сава днес. За съжаление той е символ на неуспеха на България да намери адекватен политически инструмент, за да се противопостави на четворната комбинация във войната - пазителките на световния ред Великобритания и Франция, насъскани от Сърбия и някогашната Освободителка Русия. Голямата война сама по себе си се превръща в един трагичен Колубарски капан за България. Снимка - архив сп. "Клуб ОКЕАН"

ОБОБЩЕНИЕ И НАСОКИ ЗА БЪДЕЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Горепосочените документи ще бъдат публикувани за първи път в том 2 от поредицата „Българските кораби“ – „Колубарският капан и България“.

В процеса на работа към тях прибавихме и "Общ списък на граждански кораби, свързани с българите под османско владичество и независима България в периода от началото на XIX до средата на XX век", както и Плавателни съдове и оборудване за р. Дунав, строени в област България на Османската империя, Княжество България и Царство България в периода 1868 – 1942 г.

За най-любознателните наши читатели си поставихме за цел да обхванем българската речнофлотска тема в периода от началото на XIX до средата на XX век в рамките на първите два тома от изследването "Българските кораби".

Третият том от поредицата ще бъде посветен на създаването, развитието и утвърждаването на българския военен флот на Черно море, както и участието му във войните до 1918 г.

На водещата фотография: параход Paris (някогашният български "Варна" от Първата световна война) - снимка Neue Zurcher Zeitung.

Резюме на книгата

https://www.pan.bg/view_article-74-524305-vzrivoopasno-1914-shto-e-to-kolubarski-kapan-da-zastanesh-sreshtu-ruskiya-imp.html

Съдържание на книгата:

https://www.pan.bg/view_article-3-452059-kolubarskiyat-kapan-i-bylgariya-vizhte-pylnoto-sydyrzhanie-na-tom-2-ot-poredic.html

Приложения и таблици в изследването

https://www.pan.bg/view_article-69-534305-ochakvajte-neizvestni-stranici-ot-istoriyata-na-bylgarskiya-voenen-flot-nad.html

Крепостта Петроварадин, наричана "Гибралтар на Дунава" в Нови Сад (снимка Pan.bg/Клуб ОКЕАН)

Литература и бележки:

[1] Лечев, В. От Прахово до Сулина. Българското корабоплаване по р. Дунав (1915-1918). Велико Търново, 2006. с. 27.

[2] Пак там, с. 27.

[3] Съответно на пристанищното управление в Русе. Пояснението е на Велико Лечев.

[4] Пак там, с. 27.

[5] Иванов, Сава. Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915 – 1918 год. // Военно-исторически сборник, 1937, № 32, с. 100-101.

[6] Пак там, с. 107.

[7] Пак там, с. 136-137. Заглавието на таблицата, изготвена от Сава Иванов в оригинала е: „ТАБЛИЦА № 3 за състава на плавателните съдове на Дунавската флотилия през време на Световната война (1917 и 1918 година) и необходимите данни“.