Морска историческа хроника № 88

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 84 на рубриката „Морска историческа хроника“ публикувахме извадка от официални руски документи, според която във владение на българската Дунавска флотилия през 1879 г. е предаден безвъзмездно т.нар. тракт, първоначално предназначен за превоз на вагони на р. Дунав между Русчук и Гюргево, а впоследствие – за устройване на плаващ док. Днес се завръщаме към темата, за да изясним що е то тракт в конкретния случай и как наличието на една такава железопътна фериботна платформа (в комбинация с параходите „Горни-Студенъ”, „Породимъ” и параходните баркаси „Ракета“, „Бавария“, „Мотала“ и „Фардингъ“) променя кардинално идентичността на българския военен флот

ДА СИ ПРИПОМНИМ…

С цел да подготвим читателите за удивителната предистория на „Ракета“, „Бавария“, „Мотала“ и „Фардингъ“ и да ги улесним максимално във възприемането и разбирането й, в брой № 84 на рубриката демонстрирахме, че реално Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България се явява приемник на проекта на руския предприемач Самуил Поляков за създаване на първата транспортна линия на р. Дунав.



„Парен катер „Любен Каравелов”, бивш „Фардинг”, подарен през 1879 г., участвал в Балканската война през 1912 г., изваден и преустроен след потопяването му през 1913 г., бракуван през 1915 г.” (фотография № III-6088 от Централния фотоархив на Министерството на отбраната)

Тогава публикувахме извадка от официални руски документи във връзка с управлението на Русчушко-Варненската железопътна линия, както следва:

…[Железопътната] линия започва в гр. Русчук от самия бряг на р. Дунав, където е разположена и железопътната станция; тук е направена неголяма крайбрежна улица и е устроен ръчен кран за претоварване на тежести (=товари) от параходи направо на вагони. В рамките на изминалата кампания (=Руско-турската война 1877 – 1878 г.) около Русчушката [железопътна] станция е изградена наклонена плоскост (=слип) към Дунава от Полевото управление към Действащата армия, по която са положени релси, съединени с главната [железопътна] линия. На противоположния румънски бряг на р. Дунав, в Смарда [Гюргево] е изградена същата наклонена плоскост (=слип). Предназначението на тези наклонени плоскости е [да служат за] преминаването на натоварените вагони с помощта на тракт от единия на другия бряг. Преди този тракт служеше за същите цели на р. Рейн, а сега е предаден с всички принадлежности във владение на Българската Дунавска флотилия за устройването на плаващ док, другият [подобен] тракт е потопен близо до Зимница. [1]

ЩО Е ТО ТРАКТ ИЛИ 5 ФАКТА, ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ НЕГОВОТО ОПИСАНИЕ

В текста става дума за два тракта, които обозначаваме условно като Тракт-А и Тракт-Б. По-долу списък на фактите, които извличаме от описанието в текста:

-Факт 1: Тракт-А служи на р. Рейн в миналото (преди 1877 г.), впоследствие е прехвърлен на р. Дунав (ок. 1877 – 1878 г.);

-Факт 2: Тракт-А преминава от единия на другия бряг на реката, т.е. свързва двата бряга;

-Факт 3: Тракт-А превозва натоварени жп вагони между двата бряга на реката, вагоните преминават от брега върху тракта по жп релси, положени върху наклонена плоскост (слип), такива наклонени участъци са изградени в Русчук и Гюргево;

-Факт 4: Тракт-А е предаден във владение на българската Дунавска флотилия безвъзмездно за устройване на плаващ док;

-Факт 5: Тракт-Б е подобен на Тракт № А, но за съжаление не е наличен, защото е потънал близо до Зимница, направен е неуспешен опит за изваждането му.

РАБОТНИ ВЪПРОСИ…

В текста има множество характеристики, които посочват по недвусмислен начин, че Тракт-А и Тракт-Б са плавателни съдове.

Например Тракт-А е експлоатиран на р. Рейн, впоследствие е прехвърлен на р. Дунав, свързва двата бряга на реката, превозва натоварени вагони, предаден е на българската Дунавска флотилия, с цел да бъде преустроен в плаващ док.

Тракт-Б е подобен на Тракт-А, т.е. между тях можем да сложим знак за равенство или сходство, но Тракт-Б не е наличен, защото е потънал при Зимница. Все пак, за да установим категорично какво точно представляват Тракт-А и Тракт-Б извеждаме следните работни въпроси:

Работен въпрос № 1: Плавателен съд ли е Тракт-Б, който е потънал край Зимница?

Работен въпрос № 2: Какво представляват Тракт-А и Тракт-Б – самоходна баржа, фериботна платформа, секция, шаланда или нещо друго?

Отговорите на тези работни въпроси откриваме в заключителната част на изложението, посветено на управлението на Русчушко-Варненската железопътна линия, както следва:

„Самият параходен паром железопътен (тракт) с различни принадлежности е предаден на Българското морско ведомство безвъзмездно. Другият подобен железопътен паром с намиращото се на него имущество потъна през 1878 г. близо до Зимница и не можа да бъде изваден въпреки, че Инженерното управление към тила на армията се опитваше да го направи…“[2]

…И ОТГОВОРИ

Във второто изречение от цитирания откъс намираме допълнителна информация за железопътния паром, обозначен от нас като Тракт-Б: установяваме, че Инженерното управление към тила на армията е направило опит/и да го извади.

В комбинация с вече известния ни факт, че същият е потънал в близост до Зимница, това ни помага да направим следното заключение: Тракт-Б е плавателен съд, използван за транспортни цели на р. Дунав от руската армия.

През 1878 г. той е потънал край Зимница, а впоследствие е направен неуспешен опит за изваждането му. С това отговаряме на работен въпрос № 1.

От първото изречение на цитирания по-горе откъс разбираме и какво точно представлява железопътния тракт. По същество началната част на изречението е дефиниция що е то тракт в конкретния случай, защото пред думата „тракт“, поставена в скоби е изведено следното определение на руски език – „паровой паромъ железнодорожный“.

В превод на български език – „параходен паром железопътен“, или ако решим да поработим върху словореда, за да го изгладим и да преместим „железопътен“ пред „паром“ ще получим „параходен железопътен паром“ (тракт).

Предадено със средствата на съвременната терминология това означава самоходна фериботна платформа за превоз на железопътна техника. С това отговаряме на работен въпрос № 2.



Параходна баржа на р. Дунав (източник: "Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 – 1878" и Государственная публичная историческая библиотека России)

ТРАКТ-А И ТРАКТ-Б СА ПАРАХОДНИ БАРЖИ

Във времената на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) обаче общоприетото наименование на подобни плавателни съдове, възприето в обемната кореспонденция между руския императорски двор и предприемача Самуил Поляков е опростено до кратичкото параходна баржа.

Към прегледа, коментарите и анализа на въпросната кореспонденция ще пристъпим в следващите броеве на рубриката „Морска историческа хроника“.

Тук само ще отбележим, че най-близък аналог на Тракт-А и Тракт-Б, доставени от р. Рейн на р. Дунав в случая са параходните баржи „Зимница“ и „Петрошани“, поръчани от предприемача Самуил Поляков, заедно с петте парахода „Брестовицъ“, „Абланова“, „Горни-Студенъ“, „Боготъ“ и „Породимъ“ в Париж, Франция и доставени на р. Дунав през 1878 г.



Една от параходните баржи в Зимница (източник: "Альбомъ картинъ Бендеро-Галацкой желъзной дороги. Построенной во время войны Россiи с Турцiею 1877 – 1878" и Государственная публичная историческая библиотека России)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изясняването на проблема за наличието на параходна баржа (самоходна фериботна платформа за превоз на железопътна техника) в българската Дунавска флотилия и Морска част към годината на нейното създаване (1879 г.) е от ключова важност за определянето истинската идентичност на военния ни флот.

Стъпка по стъпка тази истинска идентичност се разкрива пред очите на нашите читатели в настоящата серия от публикации.

В нея демонстрираме, че българският военен флот, всъщност е приемник на някои от военновременните активи на руското инженерно управление, прогресивните идеи на няколко от най-влиятелните предприемачи на Севера през XIX век, корабостроителните традиции и високите технологии на белгийски, френски и шведски завод с филиал в Русия, както и едно финландско корабоплавателно дружество.

Най-интересните открития обаче тепърва предстоят…

Литература и бележки:

[1] Сборникъ матерiаловъ по гражданскому управленiю и оккупацiи в Болгарiи въ 1877 – 78 – 79 г.г. Подъ редакцiей Генералъ-маioра Н.Р. Овсянаго. Выпускъ 4. Изданiе Военно-Исторической Коммиссiи Главнаго Штаба. С. Петербурръ, 1905. с. 381.

[2] Пак там, с. 386.