ЧАСТ 2: ЛЕГЕНДА ЗА ДЖУЗЕПЕ МАЦИНИ - АПОСТОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННА ИТАЛИЯ

Pan.bg 05 апр 2022 | 07:36 views (1078) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 71

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой № 61 на рубриката „Морска историческа хроника“ отворихме темата за италианския юрист, философ, политически активист и революционер Джузепе Мацини и влиянието му върху българското революционно и национално-освободително движение през XIX век.
Започнахме с кратка обща информация за него, заимствана от статията на българския журналист, юрист и политик Марко Балабанов, озаглавена „При Мацини“, която е публикувана през 1900 г. в изданието „Летописи“. Днес продължаваме напред с по-интересните моменти от биографията на Мацини и се приближаваме стъпка по стъпка до българската връзка в нея


(От брой 61)

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗЯВИ. КОНФЛИКТ С ВЛАСТИТЕ

В края на 1826 г. Мацини написва своята първа литературна статия, посветена на Данте и я изпраща на изданието Antologia във Флоренция.

Материалът не е отпечатан в Antologia, но по-късно е публикуван в друго издание - Subalpino, с подкрепата на Н. Томасео.

Следващите стъпки на Джузепе в тази област са свързани с изявите му като литературен критик. Той се свързва с Л. Понтение, издател и редактор на списанието L'Indicatore Genovese в Генуа.

В посоченото издание се поместват предимно рекламни материали с търговски характер, но Мацини успява да убеди Понтение да започне да публикува и обяви за продажба на книги, придружени от кратко описание на съдържанието им.

Автор на описанията е разбира се, младият Джузепе. Постепенно обявите за продажба на книги се трансформират в статии и това е началото на кариерата му като литературен критик, уточнява той по-късно в биографичните си бележки.

Промяна се наблюдава и в съдържанието на списанието L'Indicatore Genovese. От издание с предимно рекламно съдържание то се превръща в литературен журнал.

Автори на литературните статии са Мацини и няколко негови приятели. В техните очи придобиването на независимост в полето на литературата е първата стъпка към извоюването на друга, много по-различна независимост - политическата [независимост на Италия].

Макар и със закъснение от няколко месеца властите се запознават с публикациите в L'Indicatore Genovese, установяват промяната в тематиката на списанието и официално прекратяват издаването му.

Благодарение на тези статии, вдъхновени от

ЕНЕРГИЯТА И СИЛАТА НА МЛАДОСТТА

името на Мацини придобива популярност в Генуа.

Той успява да установи контакт с писателя Франческо Доменико Гераци и влиза в кореспонденция с него. Постепенно връзките между младите хора около Мацини и Гераци укрепват и двата приятелски кръга решават да продължат издаването на L'Indicatore Genovese в Ливорно, вече под името L'Indicatore Livornese.

Джузепе Мацини, Франческо Гераци и Карло Бини са главните сътрудници на новото издание, чийто първи брой е отпечатан през 1829 г.

На страниците на L'Indicatore Livornese "политическата цел на нашите публикации беше разкрита... - наистина почти без маска", спомня си по-късно Мацини и допълва: "Ние станахме толкова дръзки, че в края на годината...правителството на Тоскана ни заповяда да преустановим издаването [на журнала]".

Разбира се Джузепе и сътрудниците му се съобразяват с решението на правителството, но около двете забранени списания вече е формирана група от известен брой съмишленици.

От друга страна с действията си редакторският екип зад Мацини доказва на младите хора в Италия, че правителствата на различните области, на които е разпокъсана нейната територия се противопоставят умишлено на всеки [един] прогрес и че свободата е невъзможна, ако те не бъдат свалени от власт.

image
Портрет на Джузепе Мацини от Музея на италианското революционно движение в гр. Торино. Архив на "Сп. Клуб ОКЕАН"

ПРИ КАРБОНАРИТЕ

Противопоставянето в полето на литературата не отклонява вниманието на Джузепе от неговата цел [=освобождението на Италия]. Той продължава да търси хора, способни да предприемат действия за осъществяването й.

По същото време се носят най-различни слухове за възраждането на движението на карбонарите. Самият Мацини търси възможност за контакт с тях. Един от неговите приятели на име Торе му доверява, че е член на въпросното тайно общество и му предлага да бъде приет.

Джузепе приема предложението и впоследствие е иницииран в Ордена на карбонарите от Раймондо Дория, лице със смесен произход (наполовина испанец, наполовина корсиканец).

Приет е на най-ниското (или първо) ниво без официална церемония като само коленичи и повтаря клетвата на карбонарите след Дория. Показани са му няколко знака, благодарение на които може да разпознава други братя от Ордена.

В дадената от него клетва не се споменава и дума за [постигането на политически цели като] федерално управление, обединение [на Италия], [установяване на] република или [запазването на] монархията. Говори се единствено за "война срещу правителството".

Таксата, която се изисква от всеки нов член на Ордена е 20 франка в момента на приемането му плюс месечен абонамент от 5 франка.

Не след дълго Мацини е иницииран на второ ниво в Ордена с правомощия да привлича други членове.

Запознава се с още няколко карбонари, сред които е Пасано, бивш френски консул в Анкона. Въпреки това Джузепе все още не е наясно нито с програмата на карбонарите, нито с делата им.

Малко по-късно получава важна задача - да съчини меморандум на френски език в подкрепа на свободата на Испания и да опише отрицателното въздействие от интервенцията на Бурбоните през 1823 г.

Мацини съставя успешно меморандума, продължава с привличането на нови членове в Ордена (студенти) и написва статията Upon an European Literature ("Към Европейска литература").

След дълги обсъждания и размяна на писма тя е публикувана в изданието Antologia във Флоренция. По-късно му е възложена специална мисия: да разпространи идеите и влиянието на карбонарите в Тоскана.

Пътуването на Джузепе е финансирано от майка му под претекст, че той отива на посещение при семеен приятел (студент) от Арензано.

Преди заминаването Мацини и още няколко млади карбонари присъстват на тайна среща в Генуа, на която получават инструкции от Раймондо Дория.

Мисията в Тоскана е изпълнена успешно. В Ливорно Джузепе създадава комитет, чиито членове са местни жители и пришълци от други италиански провинции.

Работата с тях той поверява на Карло Бини и се отправя към Генуа. По пътя към дома се среща с Франческо Гераци.

В КРЕПОСТТА В САВОНА

Непосредствено след Юлската революция във Франция през 1830 г. Мацини получава нова задача: да установи контакт с един от членовете на Ордена от първа степен и да го инициира във втора.

Въпросната личност е майор на име Котин, а за място на срещата им е определен хотел Lion Rouge, разположен на ул. Salita San Siro в Генуа.

За съжаление в момента на произнасянето на клетвата от Котин прозорецът на хотелската стая, в която Мацини извършва ритуала се отваря внезапно и зад него се показва непознато лице.

Оказва се, че това е агент на полицията и няколко дни по-късно Джузепе е арестуван. Освен него са арестувани Дория, Пасано и други карбонари. Първоначално той е затворен в полицейските казарми на площад "Сарзано" в Генуа, а впоследствие е изпратен на заточение в крепостта Савона, заедно с Пасано.

В Савона Мацини научава новините за избухването на полското въстание през ноември 1830 г. Успява да установи контакт с майка си, от която започва да получава редовно писма на всеки десетина дни.

През първия месец от престоя си в крепостта няма право на достъп до книги, но ситуацията се променя след назначаването на нов губернатор - Фонтана, който предоставя на Мацини Библията и трудове на Тацит и поезия от Байрон.

Именно в Савона Джузепе замисля да създаде нова асоциация или организация, наречена "Млада Италия" (Young Italy/La Giovina Italia), чиято цел е освобождението и обединението на италианските земи под чуждо владичество.

Според Мацини принципите, ценностите и целите на "Млада Италия" трябва да бъдат напълно различни от тези на карбонарите.

Основаването на организацията следва да бъде публично, а някои от по-важните й цели ще бъдат да осъществи контакт и да свърже действията си с други революционни елементи в Европа, както и да постигне обединението на италианските земи и установяването на републикански режим на управление.

Ключовите думи в бъдещата програма на "Млада Италия" ще бъдат "вяра", "воля", "Обединение" и "Република", решава Джузепе.

(Следва)

Настоящата публикация представлява трета глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0



Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка