ЧАСТ 3: ОТ ВЕЛБОТА НА "КЕЛАСУРЫ" КЪМ ПАРУСНИЯ ВЕЛБОТ, НА КОЙТО ПЛАВАТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ ТЕХНИЧЕСКАТА ШКОЛА В РУСЕ

Pan.bg 30 мар 2022 | 14:37 views (1043) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 70

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Забележителната биография на британския параходен влекач Alfred, който преминава през историята като руски минен заградител "Взрывъ", впоследствие български военен параход и накрая - учебен ветроход "Асенъ" (I), е в центъра на нашето изследване, посветено на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България през 2015 г.

Освен отделна глава в том I на поредицата "Българските кораби" на този кораб сме посветили специално празнично приложение в списание "Клуб ОКЕАН", поредица от шест статии в Pan.bg и отделна рубрика във форума на издателство "Еър Груп", които се радват на висока посещаемост.

Най-доброто обаче тепърва предстои. В биографията на парахода има още няколко неизяснени момента, включително връзката му с българите преди Освобождението, както и приспособяването му на кораб с платна в края на XIX век.

В брой № 35 на рубриката "Морска историческа хроника" публикувахме Указ № 90 на княз Фердинанд I от 13 юни 1891 г. за изключването на парахода "Асенъ" от списъците на Българската флотилия и приспособяването му на кораб с платна.

Днес се връщаме към темата с извадка от изложението на народния представител Михаил Такев от 1895 г., посветена на българския военен флот и в частност на парусния кораб "Асенъ"


1895 г.: НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ РАЗГЛЕЖДА ВОЕННИЯ БЮДЖЕТ

На 8 декември 1895 г. (петък) се провежда XXXIII-то заседание от Втората редовна сесия на VIII-то обикновено Народно събрание.

Заседанието е отворено в 2 часа след пладне под председателството на председателя г-н Тодор Тодоров. На първо място в дневния ред е разглеждането на доклада на Бюджетарната комисия.

Военният бюджет, който е от интерес за настоящата публикация е докладван от г-н Петко Горбанов.

След като военният бюджет е докладван параграф по параграф от г-н Горбанов започва дискусия, посветена на финансирането на българските въоръжени сили.

В нея се включват няколко народни представители. Един от тях е г-н Михаил Такев. Част от изложението на г-н Такев е посветено на Флотилията и Морската част и по-специално на учебния ветроход „Асенъ“. По-долу предаваме избрани откъси от изложението:

„В 1892 година на колесния кораб „Асенъ“ е извадена машината и колелата, като се преобрази на „парусен кораб…Корабът „Асенъ“, който за преобразуванието си в „Парусен“ кораб, е погълнал 60 – 70 хиляди лева, няма за цел да ни принесе някаква полза. Нашата флотилия още не е в състояние да прави зад Атлантически плавания, и на да ли ще прави подобни за в бъдеще.

Подобни кораби съществуват наистина в другите флоти, но те са кораби, въоръжени с артилерия, имат апарати за торпедо, електрически прожектори, също и машина. Там хората, след дълго плавание, имат понятие от артилерия, торпедо, стрелба с пушки и пр.

Не е, обаче, същото и с нашия „Асенъ“. Там нашите матрози могат да станат добри гимиджии, но не матрози от военна флота. Това е само разход на хора, без всякаква полза.

Нека кажем, че е необходимо да имаме една „гимия“, но „Асенъ“, като параход, още се е струвал около 40 – 50 хиляди лева, и заедно с тия за преобразуванието му в „Парусен“, – те са около 110 – 120 хиляди лева, – цената на един най-модерен „Буксирен“ кораб.

Но при това още никъде не съществува „Парусен“ кораб с железен корпус. Ако тоя кораб има за цел изучвание на Дунава, то всекиму е известно, че парусните учения се произвеждат на якор пред р. Лом, а през зимата служи само за живеене“.


image
Указ № 90 от 13 юни 1891 г. за приспособяването на парахода "Асенъ" на кораб с платна. Запазен е оригиналният правопис. Разработка на авторите

СТРУКТУРА НА ИЗЛОЖЕНИЕТО НА ТАКЕВ

В своето изложение Михаил Такев прави историческа справка за Флотилията и Морската част, цитира данни за военния флот, публикувани в сп. „Военен журнал“ (година VIII, кн. 7, ноември 1895 г.), критикува състоянието на флота и практиката за същия да се изразходват огромни суми, посочва алтернативи.

Ако се вгледаме внимателно в текста и по-специално в частта му за „Асенъ“ ще открием, че Такев дава алтернатива за всеки факт, който въвежда в текста или подлага на критика.

ФАКТ 1/АЛТЕРНАТИВА 1

Факт: Кораб „Голубчик“, пребоядисан и под чужд флаг е занесъл припаси в гр. Видин през 1885 г.

Алтернатива: „при един подобен случай, същата полза ще ни принесе и всеки частен кораб, стига само правителството да осигури кораба на притежателя и работата е свършена“.

ФАКТ 2/АЛТЕРНАТИВА 2

Факт: Преобразуването на „Асенъ“ в парусен кораб е погълнало 60 – 70 хил. лв.

Алтернатива: Подобни кораби съществуват наистина в другите флоти, но те са кораби, въоръжени с артилерия, имат апарати за торпедо, електрически прожектори, също и машина.

ФАКТ 3/АЛТЕРНАТИВА 3

Факт: Стойността на „Асенъ“ като параход е била 40 – 50 хил. лв. Преобразуването на „Асенъ“ в парусен кораб е погълнало 60 – 70 хил. лв. Или общо 110 – 120 хил. лв.

Алтернатива: 110 – 120 хил. лв. е цената на един най-модерен буксирен кораб.

След извършения преглед установяваме, че изложението на Такев в частта му за „Асенъ“ се подчинява на строго определена логика, следва собствена аргументация и има свои вътрешен ритъм.

То е структурирано по линията на противоположностите. Срещу всеки факт, въведен от Такев стои алтернатива. Факт 1 – алтернатива 1. Факт 2 – алтернатива 2. Факт 3 – алтернатива 3.

По този начин стигаме до финалното изречение от пасажа, посветен на „Асенъ“, което е от интерес за настоящата публикация и има следния вид:

„Ако тоя кораб има за цел изучвание на Дунава, то всекиму е известно, че парусните учения се произвеждат на якор пред р. Лом, а през зимата служи само за живеене“.

Заключителното изречение на извадката, посветена на „Асенъ“ на пръв поглед изглежда пределно ясно. Въпреки, че в него корабът не се споменава изрично с името си, то се явява заключително изречение в пасажа за „Асенъ“, значи би следвало народният представител Михаил Такев да има предвид:

1. „парусни учения“, които се произвеждат с „Асенъ“ на якор пред р. Лом;

2. корпусът на „Асенъ“, който се използва за живеене през зимата, когато ветроходът не извършва учебни плавания.

Дали обаче всичко е толкова просто? Нито горното изречение, нито пък пасажът за „Асенъ“ са поднесени индивидуално от Михаил Такев и не представляват изолиран текст.

Те са само една малка част от неговото пространно изложение, посветено на българския военен флот и като такива се намират в интертекстуална и структурна връзка с останалата част от изложението.

От гледна точка на тази връзка са възможни минимум две възстановки на финалното изречение:

Реконструкция 1: Сведението се отнася за „Асенъ“.

Ако тоя кораб [„Асенъ“] има за цел изучвание на Дунава, то всекиму е известно, че парусните учения [с него] се произвеждат на якор пред р. Лом, а през зимата [корпусът му] служи само за живеене.

Реконструкция 2: Следвайки логиката на изложението на Такев по линията на противоположностите сведението се отнася за друга алтернатива или съответно кораб/плавателен съд, различен от „Асенъ“.

Ако тоя [скъп] кораб [„Асенъ“, чието преобразуване в „парусен“ струва 110 – 120 хил. лв.] има за цел изучвание на Дунава, то всекиму е известно, че парусните учения [в миналото] се произвеждат [по-евтино] на якор пред р. Лом, а през зимата [районът на флотилията при р. Лом] служи само за живеене.


С други думи при Реконструкция 2 са налице следните противоположности, които се явяват естествено продължение на вече въведените от Такев по-горе (факт 1/алтернатива 1, факт 2/алтернатива 2 и факт 3/алтернатива 3):

ФАКТ 4/АЛТЕРНАТИВА 4

Факт: Сега парусното учение се провежда на „Асенъ“, чието преобразуване в парусен кораб е скъпо.

Алтернатива: В миналото парусното учение е било евтино, защото се е провеждало на якор пред р. Лом.

Разбира се, тук е мястото да заявим, че предложените от нас две реконструкции не представляват опит да натоварим финалното изречение на Михаил Такев със смисъл, думи, и факти, които липсват в неговото изложение.

Ето защо всяка от предложените реконструкции ще бъде подложена на проверка. Реконструкцията, която не издържи проверката ще бъде отхвърлена.

За целта поставяме следните работни въпроси:

Въпрос 1: Има ли данни за провеждане на парусно обучение в българския военен флот преди "Асенъ"?

Въпрос 2: Ако има такива данни - за кой времеви период се отнасят?

Въпрос 3: С какъв плавателен съд/кораб/ветроход се извършва парусното обучение преди "Асенъ"?

Въпрос 4: Запазени ли са имената на учениците, които преминават през съответното парусно обучение на друг плавателен съд/кораб/ветроход преди "Асенъ"?

Въпрос 5: На коя институция/организация/учебно заведение принадлежи плавателния съд/кораб/ветроход, на който учениците преминават обучение преди "Асенъ"?

Въпрос 6: Какво включва парусното обучение преди "Асенъ" и под чие ръководство се провежда?

Въпрос 7: Какъв е произходът на плавателния съд/кораб/ветроход, на който учениците преминават обучение преди "Асенъ" - построен в Княжество България, предаден от Русия през 1879 - 1880 г., нает от частно лице?

Отговорите на някои от поставените въпроси се намират в архива на Дунавската флотилия, а на останалите - в спомените на Константин Божков и на страниците на следосвобожденския печат.

Най-напред в един от следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника" ще се запознаем със спомените на Божков относно парусния велбот, на който плават учениците от Техническата школа в Русе (дн. Морско училище или ВВМУ "Н. Й. Вапцаров във Варна) през 1885 г.

(Следва)

image
Учебният ветроход "Асенъ" (снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0



Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка