Морска историческа хроника № 70

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Забележителната биография на британския параходен влекач Alfred, който преминава през историята като руски минен заградител "Взрывъ", впоследствие български военен параход и накрая - учебен ветроход "Асенъ" (I), е в центъра на нашето изследване, посветено на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България през 2015 г.

Освен отделна глава в том I на поредицата "Българските кораби" на този кораб сме посветили специално празнично приложение в списание "Клуб ОКЕАН", поредица от шест статии в Pan.bg и отделна рубрика във форума на издателство "Еър Груп", които се радват на висока посещаемост.

Най-доброто обаче тепърва предстои. В биографията на парахода има още няколко неизяснени момента, включително връзката му с българите преди Освобождението, както и приспособяването му на кораб с платна в края на XIX век.

В брой № 35 на рубриката "Морска историческа хроника" публикувахме Указ № 90 на княз Фердинанд I от 13 юни 1891 г. за изключването на парахода "Асенъ" от списъците на Българската флотилия и приспособяването му на кораб с платна.

Днес се връщаме към темата с извадка от изложението на народния представител Михаил Такев от 1895 г., посветена на българския военен флот и в частност на парусния кораб "Асенъ"

1895 г.: НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ РАЗГЛЕЖДА ВОЕННИЯ БЮДЖЕТ

На 8 декември 1895 г. (петък) се провежда XXXIII-то заседание от Втората редовна сесия на VIII-то обикновено Народно събрание.

Заседанието е отворено в 2 часа след пладне под председателството на председателя г-н Тодор Тодоров. На първо място в дневния ред е разглеждането на доклада на Бюджетарната комисия.

Военният бюджет, който е от интерес за настоящата публикация е докладван от г-н Петко Горбанов.

След като военният бюджет е докладван параграф по параграф от г-н Горбанов започва дискусия, посветена на финансирането на българските въоръжени сили.

В нея се включват няколко народни представители. Един от тях е г-н Михаил Такев. Част от изложението на г-н Такев е посветено на Флотилията и Морската част и по-специално на учебния ветроход „Асенъ“. По-долу предаваме избрани откъси от изложението:

„В 1892 година на колесния кораб „Асенъ“ е извадена машината и колелата, като се преобрази на „парусен кораб…Корабът „Асенъ“, който за преобразуванието си в „Парусен“ кораб, е погълнал 60 – 70 хиляди лева, няма за цел да ни принесе някаква полза. Нашата флотилия още не е в състояние да прави зад Атлантически плавания, и на да ли ще прави подобни за в бъдеще.

Подобни кораби съществуват наистина в другите флоти, но те са кораби, въоръжени с артилерия, имат апарати за торпедо, електрически прожектори, също и машина. Там хората, след дълго плавание, имат понятие от артилерия, торпедо, стрелба с пушки и пр.

Не е, обаче, същото и с нашия „Асенъ“. Там нашите матрози могат да станат добри гимиджии, но не матрози от военна флота. Това е само разход на хора, без всякаква полза.

Нека кажем, че е необходимо да имаме една „гимия“, но „Асенъ“, като параход, още се е струвал около 40 – 50 хиляди лева, и заедно с тия за преобразуванието му в „Парусен“, – те са около 110 – 120 хиляди лева, – цената на един най-модерен „Буксирен“ кораб.

Но при това още никъде не съществува „Парусен“ кораб с железен корпус. Ако тоя кораб има за цел изучвание на Дунава, то всекиму е известно, че парусните учения се произвеждат на якор пред р. Лом, а през зимата служи само за живеене“.


Указ № 90 от 13 юни 1891 г. за приспособяването на парахода "Асенъ" на кораб с платна. Запазен е оригиналният правопис. Разработка на авторите

СТРУКТУРА НА ИЗЛОЖЕНИЕТО НА ТАКЕВ

В своето изложение Михаил Такев прави историческа справка за Флотилията и Морската част, цитира данни за военния флот, публикувани в сп. „Военен журнал“ (година VIII, кн. 7, ноември 1895 г.), критикува състоянието на флота и практиката за същия да се изразходват огромни суми, посочва алтернативи.

Ако се вгледаме внимателно в текста и по-специално в частта му за „Асенъ“ ще открием, че Такев дава алтернатива за всеки факт, който въвежда в текста или подлага на критика.

ФАКТ 1/АЛТЕРНАТИВА 1

Факт: Кораб „Голубчик“, пребоядисан и под чужд флаг е занесъл припаси в гр. Видин през 1885 г.

Алтернатива: „при един подобен случай, същата полза ще ни принесе и всеки частен кораб, стига само правителството да осигури кораба на притежателя и работата е свършена“.

ФАКТ 2/АЛТЕРНАТИВА 2

Факт: Преобразуването на „Асенъ“ в парусен кораб е погълнало 60 – 70 хил. лв.

Алтернатива: Подобни кораби съществуват наистина в другите флоти, но те са кораби, въоръжени с артилерия, имат апарати за торпедо, електрически прожектори, също и машина.

ФАКТ 3/АЛТЕРНАТИВА 3

Факт: Стойността на „Асенъ“ като параход е била 40 – 50 хил. лв. Преобразуването на „Асенъ“ в парусен кораб е погълнало 60 – 70 хил. лв. Или общо 110 – 120 хил. лв.

Алтернатива: 110 – 120 хил. лв. е цената на един най-модерен буксирен кораб.

След извършения преглед установяваме, че изложението на Такев в частта му за „Асенъ“ се подчинява на строго определена логика, следва собствена аргументация и има свои вътрешен ритъм.

То е структурирано по линията на противоположностите. Срещу всеки факт, въведен от Такев стои алтернатива. Факт 1 – алтернатива 1. Факт 2 – алтернатива 2. Факт 3 – алтернатива 3.

По този начин стигаме до финалното изречение от пасажа, посветен на „Асенъ“, което е от интерес за настоящата публикация и има следния вид:

„Ако тоя кораб има за цел изучвание на Дунава, то всекиму е известно, че парусните учения се произвеждат на якор пред р. Лом, а през зимата служи само за живеене“.

Заключителното изречение на извадката, посветена на „Асенъ“ на пръв поглед изглежда пределно ясно. Въпреки, че в него корабът не се споменава изрично с името си, то се явява заключително изречение в пасажа за „Асенъ“, значи би следвало народният представител Михаил Такев да има предвид:

1. „парусни учения“, които се произвеждат с „Асенъ“ на якор пред р. Лом;

2. корпусът на „Асенъ“, който се използва за живеене през зимата, когато ветроходът не извършва учебни плавания.

Дали обаче всичко е толкова просто? Нито горното изречение, нито пък пасажът за „Асенъ“ са поднесени индивидуално от Михаил Такев и не представляват изолиран текст.

Те са само една малка част от неговото пространно изложение, посветено на българския военен флот и като такива се намират в интертекстуална и структурна връзка с останалата част от изложението.

От гледна точка на тази връзка са възможни минимум две възстановки на финалното изречение:

Реконструкция 1: Сведението се отнася за „Асенъ“.

Ако тоя кораб [„Асенъ“] има за цел изучвание на Дунава, то всекиму е известно, че парусните учения [с него] се произвеждат на якор пред р. Лом, а през зимата [корпусът му] служи само за живеене.

Реконструкция 2: Следвайки логиката на изложението на Такев по линията на противоположностите сведението се отнася за друга алтернатива или съответно кораб/плавателен съд, различен от „Асенъ“.

Ако тоя [скъп] кораб [„Асенъ“, чието преобразуване в „парусен“ струва 110 – 120 хил. лв.] има за цел изучвание на Дунава, то всекиму е известно, че парусните учения [в миналото] се произвеждат [по-евтино] на якор пред р. Лом, а през зимата [районът на флотилията при р. Лом] служи само за живеене.


С други думи при Реконструкция 2 са налице следните противоположности, които се явяват естествено продължение на вече въведените от Такев по-горе (факт 1/алтернатива 1, факт 2/алтернатива 2 и факт 3/алтернатива 3):

ФАКТ 4/АЛТЕРНАТИВА 4

Факт: Сега парусното учение се провежда на „Асенъ“, чието преобразуване в парусен кораб е скъпо.

Алтернатива: В миналото парусното учение е било евтино, защото се е провеждало на якор пред р. Лом.

Разбира се, тук е мястото да заявим, че предложените от нас две реконструкции не представляват опит да натоварим финалното изречение на Михаил Такев със смисъл, думи, и факти, които липсват в неговото изложение.

Ето защо всяка от предложените реконструкции ще бъде подложена на проверка. Реконструкцията, която не издържи проверката ще бъде отхвърлена.

За целта поставяме следните работни въпроси:

Въпрос 1: Има ли данни за провеждане на парусно обучение в българския военен флот преди "Асенъ"?

Въпрос 2: Ако има такива данни - за кой времеви период се отнасят?

Въпрос 3: С какъв плавателен съд/кораб/ветроход се извършва парусното обучение преди "Асенъ"?

Въпрос 4: Запазени ли са имената на учениците, които преминават през съответното парусно обучение на друг плавателен съд/кораб/ветроход преди "Асенъ"?

Въпрос 5: На коя институция/организация/учебно заведение принадлежи плавателния съд/кораб/ветроход, на който учениците преминават обучение преди "Асенъ"?

Въпрос 6: Какво включва парусното обучение преди "Асенъ" и под чие ръководство се провежда?

Въпрос 7: Какъв е произходът на плавателния съд/кораб/ветроход, на който учениците преминават обучение преди "Асенъ" - построен в Княжество България, предаден от Русия през 1879 - 1880 г., нает от частно лице?

Отговорите на някои от поставените въпроси се намират в архива на Дунавската флотилия, а на останалите - в спомените на Константин Божков и на страниците на следосвобожденския печат.

Най-напред в един от следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника" ще се запознаем със спомените на Божков относно парусния велбот, на който плават учениците от Техническата школа в Русе (дн. Морско училище или ВВМУ "Н. Й. Вапцаров във Варна) през 1885 г.

(Следва)


Учебният ветроход "Асенъ" (снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната)