ЧАСТ1: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ВЕЛБОТА НА "КЕЛАСУРЫ"

Pan.bg 24 фев 2022 | 16:53 views (1814) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 66

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В том I от поредицата "Българските кораби", издаден през 2015 г., заедно с Преслав Панчелиев изяснихме редица въпроси свързани с идентичността на кораб "Келасуры" - годините на залагането на стапел и спускането на вода, мястото на построяване, правилното изписване на името, точните размери, вида на ветрилното стъкмяване, мощността и ролята на парната машина и др.
В резултат на нашето изследване установихме, че това не е обикновен ветроход със спомагателна парна машина, както твърди Ради Боев, а тъкмо обратното – куриерски винтов параход със спомагателно ветрилно стъкмяване на марселна шхуна, построен в Западна Европа (Великобритания) и използван комбинирано за обучение и изпълнение на важни политически и дипломатически задачи в руската външно политическа доктрина на средиземноморско направление.

В допълнение публикувахме и множество извлечения от докладите на капитаните на кораба, които дават възможност да се проследи биографията му под руски флаг в детайли до 1876 г.
Въпреки това в биографията на параходната шхуна все още има редица въпроси, които ще изясняваме в бъдеще на базата на новоткрити източници


НАЙ-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ

са кога и при какви обстоятелства "Келасуры" влиза в Черно море през 1879 г., за да бъде предаден на Княжество България, на коя дата пристига в пристанище Варна, участва ли в официалната церемония по приемането на корабите от българските власти на 31 юли 1879 г., използван ли е изобщо като учебен кораб и колко българи-практиканти са обучени на него, защо след като на "Келасуры" е вдигнат български флаг през август с.г., корабът продължава все още да се води в списъка на руските военни плавателни съдове, защо е насочен от Варна към пристанище Рени на р. Дунав и колко време престоява там?

С желанието да осветлим краткия български период в биографията на "Келасуры", заедно с Преслав Панчелиев започнахме да публикуваме серия от неизвестни досега документи от периода 1879 – 1880 г.

ДА СИ ПРИПОМНИМ

На 23 февруари 2020 г. в бр. 4 на рубриката "Морска историческа хроника" публикувахме извлечение от рапорт на контра-адмирал Кремер от Свитата на Негово Императорско Величество, началник на отряд руски кораби в гръцки води през 1879 г.

От него установихме, че към 7 юли 1879 г., броени дни преди предаването му на българските власти кораб "Келасуры" се намира в Неапол (Италия), а не в Черно море, както твърди Сава Иванов.

На 2 май 2020 г. в бр. 17 на рубриката "Морска историческа хроника" публикувахме данни от ведомостта за задграничните плавания на "Келасуры" по време на плавателната кампания в периода 3 май - 4 ноември 1875 г.

От нея установихме, че корабът е използван от командването на руския флот за комбинирано обучение на река Дунав и Черно море през 1875 г. само 4 години преди предаването му на Княжество България през лятото на 1879 г., т.е. той е използван за действия на река Дунав, в противовес на твърдението, публикувано през 1939 г. на страниците на сп. "Морски сговоръ" от Сава Иванов.

Въпросът, който ще поставим в настоящата публикация е кога точно "Келасуры" пристига на Черно море след завършването, спускането на вода и провеждането на изпитанията на кораба през лятото на 1859 г.?

image

ПОСТРОЯВАНЕТО И ИЗПИТАНИЯТА, ПРОВЕДЕНИ НА Р. ТЕМЗА

Руските параходни винтови шхуни "Келасуры" и "Соукъ-Су" са построени в периода 1857-1859 г. за руския Черноморски флот във Великобритания. "Келасуры" е спусната на вода през 1859 г. в корабостроителницата W. & H. Pitcher в Нортфлийт.

Фактът, че двата кораба са заложени за строеж през 1857 г. е надлежно отбелязан от руския историк на военноморския флот Феодосий Фёдорович Веселаго като "Время закладки. 1857." на стр. 528 в изданието "Списокъ русскихъ военныхъ судовъ съ 1668 по 1860 год."

Построяването на кораб "Келасуры" и изпитанията му, проведени на р. Темза през 1859 г. са обект на интерес от страна на британската преса. В изданието The Artizan от 1 юли 1859 г. е публикувана следната дописка: "Куриерските Винтови Параходи за Руското Правителство. – На 4 юни, т.г. се състояха изпитанията на (бел. ред. – парните) машини на следните два плавателни съда, Souksson и Killassoury, които са построени наскоро за Руското правителство от Messrs. Pitcher and Co. в Northfleet Dockyard. Те са планирани като куриерски съдове за Черно море: изцяло с еднакви размери и са построени по едни и същи чертежи. Дължина 137 фута, и 24 фута и 4 инча най-голяма широчина: дълбочина на трюма, 11 фута и 4 инча; тонаж, B.M., 269 тона. Машините на Souksson са конструирани на базата на принципа, патентован от Henmann…К.С. [номинални] 60: но по време на изпитанията достигнаха средна (бел.ред. - стойност) 115 оборота в минута…и показаха мощност от 275 коня. Машините на Killassoury са конструирани от Messrs. Rennie and Co…Трите пробега [при мерния знак в мили над Грийнхайт] показаха средна скорост, за Souksson, 10 1/2 английски мили в час: и, за Killassoury малко над 9 английски мили в час: в последвалия пробег, до мерния знак в мили при Лауър Хоуп под Грейвсенд Souksson изпревари Killassoury с повече от една миля. Изпитания за измерване на скоростта се проведоха за втори път и дадоха резултати, които не се различават много от тези, получени при Грийнхайт".

От цитираната дописка, публикувана в The Artizan (Фиг. ) разбираме, че Souksson и Killassoury са еднотипни кораби, построени за руското правителство през 1859 г. в Нортфлийт, Великобритания.

Изпълнител на поръчката е фирма Messrs. Pitcher and Co., а строежът се извършва в корабостроителница Northfleet Dockyard (Фиг. ). Двата кораба са (забележете!) винтови параходи, предназначени за куриерска служба в Черно море.

Основните им характеристики са: дължина 41,76 m, най-голяма широчина 7,42 m, дълбочина на трюма 3,45 m, тонаж (B.M. - builder old measurement) 269 тона.

Изпитанията на Souksson и Killassoury се провеждат на р. Темза (Фиг. ) между селищата/мерните знаци при Грийнхайт, Нортфлийт и Грейвсенд. Машините на Killassoury са конструирани от фирма Messrs. Rennie and Co (Фиг. ).

ЩО ЗА КОРАБ Е "КЕЛАСУРЫ"?

Съгласно някои от руските източници "Келасуры" е винтов транспорт ("Морской сборник", 1860), винтова шхуна ("Морской сборник", 1863), транспортна шхуна ("Морской сборник", 1864), шкуна ("Морской сборник", 1866), параходна шхуна ("Вооруженныя силы России"), шхуна ("Матросская книжка", 1888) и др. За повече информация вж. Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 164-196.

Съгласно някои от западните източници "Келасуры" е куриерски винтов параход/dispatch screw steamer (The Artizan, 1859), военен транспорт/war transport (The Engineer, 1863), параход/steamer (The Statesman’s Year Book, 1865), транспортен параход/transports-dampfer (Russlands Wehrkraft, 1871) и др. За повече информация вж. Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 164-196.

СЪСТЕЗАНИЯТА НА РЕКА БУГ

Едно от първите споменавания на "Келасуры" във връзка с тържествено отбелязване на годишнини в руския флот е от началото на м. септември 1859 г.

Тогава са организирани празненства и илюминации в гр. Николаев в чест на рожденните дни на Господаря и Велик Княз Ц(ес)аревич (8 септември с.г.) и на Негово Императорско Височество Генерал-Адмирала (9 септември с.г.).

В допълнение към празненствата и илюминациите на р. Буг в Николаев се провеждат и изключително зрелищни и оспорвани състезания (гонки) с гребни плавателни съдове.

В състезанията участват значителен брой баркаси, велботове, гички, гребни лодки, катери и ялове. Те са част от спасителното оборудване на следните по-големи бойни, спомагателни и транспортни единици в руския флот: параходна яхта "Тигръ", параходите "Тамань", "Сулинъ" и "Инкерманъ", корветите "Рысь" и "Буйволъ", винтовите транспорти "Эльборусъ", "Абинъ", "Воинъ", "Салгиръ", "Донъ" и "Келасуры".

Важно е да се отбележи, че някои от посочените съдове, които участват в гонките са изцяло гребни, докато други са с комбинирано задвижване (гребла и ветрила).

От страна на винтовия транспорт "Келасуры" в състезанията се включват три плавателни съда: гребна лодка тип „осморка“ (под командата на лейтенант Гусев), един катер (мичман Вережников) и един велбот (поручик Зражевскiй).

Репортаж от провеждането на гонките на р. Буг в Николаев на 8-9 септември 1859 г. е публикуван в сп. „Морской сборникъ“ през следващата 1860 г. [1]

Доколкото резултатите от състезанията не представляват интерес за настоящата публикация, а по-скоро участващите плавателни съдове от страна на „Келасуры“ тук ще направим следните три по-важни извода:

-приблизително 3 месеца след провеждането на изпитанията на парните машини на „Келасуры“ на р. Темза на 4 юни 1859 г. или в началото на септември с. г. корабът вече е в състава на руския флот;

-на 8-9 септември 1859 г. три плавателни съда от страна на „Келасуры“, представят кораба официално в гонките на р. Буг в Николаев;

-един от тези плавателни съдове е велбот под командата на поручик Зражевскiй.

За приключенията на велбота на куриерски винтов параход „Келасуры“ през годините ще разкажем в следваща публикация в рубриката „Морска историческа хроника“.

image
Списък на гребните съдове, които участват в състезанията на река Буг. Три плавателни съда от страна на „Келасуры“, представят кораба официално в гонките. Един от тях е велбот под командата на поручик Зражевскiй. Възстановка на авторите

(Следва)

Литература и бележки:

[1] Гонки гребныхъ судовъ...В: III. Часть Неофицiальная // Морской сборникъ, Томъ XLVIII, № 8, Iюль 1860, с. 185.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0



Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка