Част 6: 12 ГОДИНИ ПРЕДИ "ПРОВИДЕНИЕ"...

Pan.bg 05 дек 2021 | 15:37 views (1755) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 60

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 16 ноември т. г. в бр. 57 на рубриката "Морска историческа хроника" разгледахме кореспонденцията между П. Николаевич и К. Фотинов, публикувана в том 2 от Архива на Константин Георгиев Фотинов, която обхваща общо 34 писма на български език, датирани в периода от 22 октомври 1849 г. до 25 януари 1854 г.

Установихме, че общо пет пъти в периода 11 октомври – 16 ноември 1850 г. (приблизително 18,5 % от изследваната кореспонденция) П. Николаевич се подписва съкратено като "ваш сод" (писма № 156, № 164, № 165 и № 167) или "ваш содр" (писмо № 162) или с варианти на същата фраза.

В случая съкращението "сод" или "содр" произлиза от "содружник" или "съдружник" на съвременен български език.

Днес се завръщаме към темата, за да демонстрираме правописа и значенията на думите "содружие" и "содружник", както и контекста, в който се употребяват същите през Възраждането. В края на публикацията поставяме четири работни хипотези


(От бр. № 57)

ЩО Е ТО СОДРУЖИЕ И СОДРУЖНИК? РАЗГЪРНАТ И СЪКРАТЕН ПРАВОПИС

Какво означава съществителното „содружник“ през Възраждането и в какъв контекст се употребява? За целите на изследването приемаме най-неутралното, най-разпространеното и най-опростено значение на думата „содружник“ – „участник в содружие“.

Без претенции за изчерпателност някои от вариантите на изписване на думата в разгърнат вид (т.е. без съкращения) през Възраждането са следните: содружiя (вариант 1), содружия (вариант 2) и содружие (вариант 3). Например:

Вариант 1 (содружiя): От 10 октомври 1859 г. името на България вече фигурира в главата на издавания от Александър Екзарх в османската столица „Цариградски вестник“ и по-точно в указанията за записването за годишен абонамент и авансовото заплащане на същия: „Подписката се приема: В печатницата „Цариградскаго вестника и содружiя“…и по всичките градища из БОЛГАРIЯ“ [17].

Вариант 2 (содружия): „На 1 януари 1858 г. Георги Кръстев влиза в състава на „Р. В. Миркович и содружия“ с 25 000 гроша капитал…“ [18].

Вариант 3 (содружие): В архива на Г.С.Раковски се съхранява писмо, подписано от „Димитраки Вулчяну и содружие“ [19].

След като посочихме като минимум три варианта на изписване на думата в разгърнат вид сега преминаваме към изписването на същата и производната от нея „содружник“ в съкратен вид през Възраждането:

Вариант 1 – содру[жие]: В архива на Г. С. Раковски се съхраняват данни за „Бр. Кабакчиеви и содру[жие]“, „Ангил Велювич и содру[жие]“, „Каракаш и Л. содру[жие]“ и др. [20]

Вариант 2 – сод[ружник]: В четири писма до К. Фотинов (№ 156, № 164, № 165 и № 167) лицето П. Николаевич се подписва съкратено като „ваш сод“ (вж. таблицата по-долу).

Вариант 3 – содр[ужник]: В едно писмо до К. Фотинов (№ 162) лицето П. Николаевич се подписва съкратено като „ваш содр“ (вж. таблицата по-долу).

image

КОНТЕКСТ И ЗНАЧЕНИЯ

След като посочихме като минимум един вариант на съкратено изписване на „содружие“ и два варианта на съкратено изписване на „содружник“ през Възраждането преминаваме към контекста, в който се употребява думата „содружник“/„содружие“ и нейните значения в разглеждания период.

Значение-1 (участник в търговско предприятие/дружество): „Ние бяхме хабаджии и ходехме в Гюмюрджинско и Ксантийско. Оттам закупувахме вълна. Вземахме по 2,000 – 3,000 стари оки и оттам с кираджии натоварвахме на мулета вълната и я докарвахме тук по кози пътеки. Тук имахме казане и вапцувахме вълната. Аз си бях с брат си содружник 32 години. Там купувахме вълната и я теглехме с железен кантар, туряхме я в чували и я докарвахме тука“ [21].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „Ние бяхме абаджии и ходехме в Гюмюрджинско и Ксантийско. Оттам закупувахме вълна…Аз бях съдружник с брат си 32 години. Там купувахме вълната и я теглехме с железен кантар…“

Значение-2 (спътник в пътешествие и участник в търговско предприятие/дружество). Из писмо на Мирон Бешков до Г. С. Раковски: „Колкото обаче, заради дето ми возлагате вашето содружество, казувам ви, какво ни мога да ви бъда содружник нити във Вашето путешествие, тъй и равно и в купеческото ви предприятие“ [22].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „…казвам Ви, ме не мога да Ви бъда нито спътник във Вашето пътешествие, нито съдружник в търговското Ви предприятие“.

Значение-3 (другар, приятел, побратим): „Н. В. Султанът, както и Али-паша познават от сякои друг подобре какво имат в торбата си; познават сир[еч] че българ[ският] народ от съду, а още повече българското население в столицата (Букурещ) няма извеенната глава на Каравелова и содружие“ [23].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „…българското население в столицата (Букурещ) няма лудата глава на Каравелов и приятелите му“.

Значение-4 (сътрудник/помощник): „Зографисали: Христо съ содружници Исакий и Кузманъ Макариеви отъ Дебъръ“ [24].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „Зографисали: Христо със сътрудници/помощници Исакий и Кузман Макариеви отъ Дебър“.

Значение-5 (съмишленик в обща кауза): „Книжевний наший свет загуби едного от най-добрите си содружници“ [25].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „Нашият книжовен свят загуби един от най-добрите си съмишленици“.

Значение-6 (съучастник в престъпление): „Той убикаля и за злодейци, но той върши най-големите злодейства; содружник сас злодейте, дели кражбата сос них“ [26].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „…той върши най-големите злодейства; съучастник на злодеите, [той] дели кражбата със тях“.

„И нещо повече – нема патриотическия управител русчушкий не е твой содружник в пладнешкия обир , който направихте на Хаджи Славча?“ [27].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „И нещо повече – нима патриотичния русенски управител не е твой съучастник в пладнешкия обир, който направихте на Хаджи Славчо?“

Значение-7 (последовател/и): „на каква независима народна иерархия Цанков и неговото содружие водеше бедните наши братия и какъв раздор тия веропредатели ся мъчиха толко време между простийт наш народ“ [28].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „към каква независима народна йерархия Цанков и неговите последователи водеха бедните наши братя и какъв раздор тези предатели на вярата се мъчиха толкова време да посеят сред обикновения наш народ“.

Значение-8 (неправителствена организация): „Имаме сведения за Книжовното дружество и от писмото ти, и по-подробно от газетите. Радваме се, че ся основа такова добро содружие, но радостта ни не е пълна“ [29].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „Имаме сведения за [Българското] книжовно дружество и от писмото ти, и по-подробно от вестниците. Радваме се, че се основа такова добро дружество, но радостта ни не е пълна“.

Значение-9 (член на браншова организация, еснаф): „Тѣ сж били вписвани въ еснафската книга и обявявани на еснафа: „ Обявля ваме които ставатъ содружници сиречъ (ортаци) въ еснафатъ нашъ 1866 октомврия 27 – мы“ [30].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „Обявяваме лицата, които стават членове в нашия еснаф, 27 октомври 1866 г.“

Значение-10 (съюзник): „и предател, понеже многу несносни вещи прави и народу и мне , и докрай ме гони чрез владиково грекоманское мудрование, и като има содружници Хрисанта учителя и Апостола Конкоглу ... и искат сега да ме изгонят“ [31].

Адаптиран вариант на съвременен български език: „и като има за съюзници учителя Хрисант и Апостол Конкоглу…и искат сега да ме изгонят“.

image
Паметник на Константин Фотинов в двора на профилираната гимназия в гр. Самоков, която носи неговото име. Снимка - К. Панчелиев

ЧЕТИРИ РАБОТНИ ХИПОТЕЗИ

След прегледа на десетте подбрани значения на думата „содружник“/„содружие“, източниците и контекста в който те се употребяват, преминаваме към ключовия работен въпрос на изследването:

Какъв е статута на Николаевич спрямо Фотинов – съдружник в общо търговско предприятие (содружие, дружество, компания, фирма - значение 1), спътник в пътуване (значение 2), другар (значение 3), приятел (значение 3), побратим (значение 3), сътрудник (значение 4), помощник (значение 4), съмишленик в обща кауза (значение 5), съучастник в престъпление (значение 6), последовател (значение 7), член на браншова организация/еснаф (значение 9) или съюзник (значение 10)?

Работна хипотеза 1: Ако Николаевич и Фотинов са съдружници в общо търговско предприятие, то в кореспонденцията между тях ще открием въпроси и проблеми от финансов характер относно финансовата дейност на предприятието, в която те са реални участници.

Работна хипотеза 2: Ако Николаевич и Фотинов са съдружници в общо търговско предприятие, то в кореспонденцията между тях ще открием въпроси и проблеми от оперативен характер относно оперативната дейност на предприятието, в която те са реални участници.

Работна хипотеза 3: Ако Николаевич и Фотинов са съдружници в общо търговско предприятие, то в кореспонденцията между тях ще открием въпроси и проблеми практически характер относно търговската им практика, в която те са реални участници.

Работна хипотеза 4: Ако Николаевич и Фотинов са съдружници в общо търговско предприятие, то в кореспонденцията между тях ще открием въпроси и проблеми от документален характер относно документооборота в предприятието, който те генерират, подписват, подпечатват, резолират, изпращат, придвижват, архивират.

(Следва)

Литература и бележки:

[17] Цариградски вестник, № 452,10.10.1859, с. 1.

[18] Българско Възраждане: идеи, личности, събития. Том 3. София, 1998. с. 116.

[19] Архив на Г. С. Раковски. Том II: Писма до Раковски (1841 – 1860). София, 1957. с. 171.

[20] Пак там, с. 183.

[21] Родопска експедиция. Доклади и материали (БАН). София, 1955. с. 65.

[22] Архив на Г. С. Раковски. Том II: Писма до Раковски (1841 – 1860). София, 1957. с. 159.

[23] Димитров, М. Христо Ботев. Сборник по случай сто години от рождението му. София, 1949. с. 276.

[24] Dimitrov, Z. Mural ornaments from churches and houses along the rivers Struma, Mesta and Marica. Sofia, 1970. p. 16.

[25] Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. София, 1994. с. 149.

[26] Архив на Г.С.Раковски. Том I: Писма и ръкописи на Раковски. София, 1952. с. 446.

[27] Из политическия дневник на П. Р. Славейков от 1886 – 1887 г. // П.Р. Славейков. София, 1959. с. 165.

[28] Архив на Г. С. Раковски. Том III: Писма до Раковски (1861). София, 1966. с. 58.

[29] Бончев, Н. Литературна критика и публицистика. София, 1962. с. 210.

[30] Annuaire de l’universite de Sofia Faculte de droit. Tome 12. Sofia, 1921. p. 251.

[31] Bulletin de la Societe historique Bulgare. № 30. Sofia, 1977. p. 78.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка