ПЪРВИ ЛИ Е "АЗИСЪ" (AZIZ)? ФИЛТРИТЕ НА АЛВИН И ХАЙДИ ТОФЛЪР И ПАРАХОДНОТО ДРУЖЕСТВО "ПРОВИДЕНИЕ"

Pan.bg 06 юни 2021 | 00:23 views (1060) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 50

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 10 ноември 2019 г. в публикация, посветена на издаването на първа част на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“ съобщихме, че една от първите инициативи за създаването на търговски флот от българите в Османската империя ни отвежда в далечната 1850 г. или само година след като архимандрит Иполит Терлецки (1808 – 1888 г.) полага неговите идейни основи през 1849 г. във френската столица Париж и цели 12 години преди т.нар. парапловно дружество "Провидение", основано през 1862 г. Днес отваряме темата с някои общи данни, предназначени за първоначално запознаване на читателите с проблема и необходими за разбирането на публикацията

ВЪВЕДЕНИЕ

Според общоприетите представи и схващания у нас Константин Георгиев Фотинов (1785 – 1858 г.) е български възрожденски будител, просветител, книжовник, учител, преводач, издател и редактор на първото българско списание „Любословие“ в Смирна (дн. Измир).

В същото време неговата продължителна и успешна дейност в областта на морската и речната търговия, корабоплаването, наемането на капитани и екипажи, застраховането, финансирането, спедицията и фрахтоването, която се простира върху период от почти три десетилетия през XIX век е добре документирана, но неизвестна за широката общественост.

Водени от желанието да осветлим морската част от биографията на възрожденеца Константин Фотинов в настоящата публикация ще се спрем на най-забележителните моменти от нея през втората половина на 1850 г.

image
Фрагмент от Мемориал на Константин Фотинов, който е открит официално на 11 май 2015 г. в гр. Самоков. Композицията е дело на скулптора Спас Киричев и неговия екип. Снимка - К. Панчелиев

ФИЛТРИТЕ НА АЛВИН И ХАЙДИ ТОФЛЪР

В книгата „Революционното богатство“ авторите Алвин и Хайди Тофлър представят шестте най-разпространени критерия (филтри), благодарение на които решаваме дали нещо е вярно: консенсус, съгласуваност, авторитет, откровение, дълготрайност и науката [1].

Първите пет критерия се прилагат от векове в общества, които са статични и устойчиви на промени, докато науката отваря вратите за промени и има способност да се самокоригира.

В лицето на научния метод човечеството се сдобива с нов филтър или тест за истина, с инструмент за изучаване на неизвестното, стимулиране на технологични промени и икономически напредък [2]. Останалите филтри за истина са свързани по един или друг начин
със стадното поведение, манипулации и фалшификации, мистичното откровение, фанатичната увереност и други.

Филтърът консенсус отразява общоприетата истина или мъдрост. Обикновено ние я възприемаме от близкото обкръжение (семейството, роднините, приятелите, колегите в офиса, партньорите в бизнеса). За Алвин и Хайди Тофлър този вид истина символизира стадното начало и често пъти оказва пряк разрушителен ефект върху икономиката. В подкрепа на своята теза авторите предоставят примери за негативното въздействие на филтъра консенсус в областта на инвестициите, индустрията, отбраната и сигурността [3].

Следващият критерий – съгласуваност, се базира на елементарното допускане, че ако един факт се съгласува с други факти, смятани за истински, той също трябва да е истина. Тук авторите прилагат различни примери за манипулации и фалшификации от бизнеса, правото и счетоводството [4].

Значението на третия филтър – авторитет, нараства все повече в наши дни. Днес голяма част от информацията, която възприемаме като истина се основава на някакъв авторитет (светски или божествен). Авторитетът постепенно се превръща във върховен аргумент и обществото приема за абсолютна истина или за даденост, казаното от президенти, дипломати, политици, министри, икономисти, журналисти, писатели, актьори, спортисти, религиозни лица и др. Инструментите, с които си служи авторитетът за постигане на користни цели са лъжата, измислицата и плагиатството [5].

Пряко свързан с авторитета е филтърът на откровението. За някои хора истината не трябва да се доказва, защото тя просто съществува. Те я приемат от доверен авторитет под формата на доверяване, поверяване, споделяне на информация или т.нар. мистично откровение. Всъщност ние рядко проверяваме по сигурен начин възможностите, знанията или капацитета на даден авторитет. В най-общия случай разчитаме на неговия имидж, известност, сертификат, титла или диплома, с които разполага. Явлението се нарича „авторитет върху авторитета“ [6].

Тест за истинност може да бъде и дълготрайността. Ключовият въпрос при приложението на този филтър следователно е дали дадена истина е издържала изпитанията и проверката на времето. В случая авторитетът не е светски или божествен, а по-скоро сегментът от времето, наречен минало [7].

„ПРОВИДЕНИЕ“ В ТРУДОВЕТЕ НА ВЛАДИМИР ПАВЛОВ

През 1965 г. в публикация за изданието „Исторически преглед“ българският изследовател Владимир Павлов определя „дейността на дружество „Провидение“ като „пръв опит за създаване на българско морско параходство на Черно море“. Авторът приема, че това е „първа значителна проява на българското търговско корабоплаване“ [8].

В допълнение за него „Провидение“ категорично е „не само най-старото параходно, но и първо транспортно предприятие у нас“ [9].

През 1967 г. в статия за научно-популярния алманах „Фар“ същият автор утвърждава: „...с право може да се счита, че дейността на дружество „Провидение“ е пръв опит за създаване на българско морско параходство на Черно море, първа значителна проява на българското търговско корабоплаване“ [10].

През 1968 г. в публикация за изданието „Известия на Народния музей – Варна“ той формулира следния извод: „Дружество „Провидение“ се явява начало на нашето черноморско параходство и е първото българско транспортно предприятие въобще“ [11].

През 1970 г. в научен труд, посветен на развитието на българския военноморски флот в периода 1897 – 1913 г. Павлов съобщава, че „през 1862 г. било основано в Цариград първото българско параходно дружество „Провидение“ [12].

(Следва)

Литература и бележки:

[1] Тофлър, А., Х.Тофлър. Революционното богатство. София, 2007. с. 179-187.

[2] Пак там, с. 186-187.

[3] Пак там, с. 181-182.

[4] Пак там, с. 182-183.

[5] Пак там, с. 183-184.

[6] Пак там, с. 184.

[7] Пак там, с. 185.

[8] Павлов, Владимир. Първото българско търговско параходно дружество „Провидение“ (1862 г.) // Исторически преглед, том 21, кн. 2, 1965, с. 73-83.

[9] Пак там, с. 83.

[10] Павлов, Владимир. С възрожденски плам. // Научно-популярен алманах „Фар“, № 67, 1967, с. 103.

[11] Павлов, Владимир. Към въпроса за корабоплавателни прояви на българи през турското робство (1830 – 1878 г.). // Известия на Народния музей – Варна, кн. IV (XIX), 1968, с. 60.

[12] Павлов, В. Развитие на българския военноморски флот 1897 – 1913. София, 1970. с. 5.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка