МОРСКИТЕ АСПЕКТИ НА ПЛАНА НА ГЕНЕРАЛ МИЕРОСЛАВСКИ ЗА ВЪЗПИРАНЕ НА РУСИЯ (Част I)

Pan.bg 27 ное 2020 | 22:15 views (1688) commentaries(3)
img Морска историческа хроника № 32

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В първата част на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“ се запознахме с основните етапи в дейността на т.нар. „Велика полска политическа емиграция“ във Франция през XIX век, когато нейните представители, прокудени зад граница се опитват да възстановят независимостта на Жечпосполита (Полско-литовската държава) след трикратната й подялба между Прусия, Руската империя и Хабсбургската монархия (1772 г., 1793 г. и 1795 г.).

В допълнение проследихме дейността на Иполит Терлецки и Александър Екзарх в Париж в рамките на легендарната полска задгранична организация "(Х)отел Ламбер", оглавявана от княз Адам Чарториски.

Издадената от Иполит Терлецки през 1849 г. в Париж религиозно-политическата брошура „Слово на един русин към всички братя от славянския род по славянски въпроси“ има програмен характер и представлява своеобразна платформа с идеи и насоки за бъдещето на славянските народи след разрешаването на Източния въпрос.

Задачите, които авторът възлага на славянските народи са разположени в полето на полския панславизъм. Те имат военен, организационен, религиозен, отбранителен, търговски, икономически, културен и научен характер.

Във визията на Терлецки създаването на военен и граждански флот на Черно море от българите е само една от конкретните задачи в списък от политически, икономически, търговски, религиозни и военни проекти, които авторът възлага на българите, като част от славяните.


Във втората част на книгата, която предстои да бъде издадена пътищата на Александър Екзарх и Иполит Терлецки се разделят, но Екзарх започва подготовката за реализирането на визията на Терлецки на информационния фронт и наред с останалите приоритетни направления (религия, политика, образование, култура) на страниците на българския "Цариградски вестник" той отвоюва свободна територия за българското морско слово в сърцето на Османската империя.

image
Корица на книгата "Александър Екзарх. Една българска съдба" от Пиер Воалри. ИК "Колибри", 2012 г. Личен екземпляр на авторите

Александър Екзарх пристига в Цариград през август 1847 г. и де факто превръща издавания от него "Цариградски вестник" в първото българско периодично издание с изключително силно застъпена морска тематика, около което през 1862 г. се формира славянски морски клуб, първообраз на бъдещия български граждански и военен флот на Черно море.

Преди да пристъпим към изложението на втора част от книгата ще припомним, че след потушаването на полското Ноемврийско въстание от Русия в периода от 1831 до 1837 г. само във Франция например пристигат около 6000 поляци [1]. Други се установяват в Белгия, Великобритания, германските и италианските земи, Испания, САЩ, Османската империя и Алжир [2].

image
Карта на Полша от (Балтийско) море до (Черно) море с девиза "Равенство - Свобода - Единство". Разработка на авторите

Съставът на полската емигрантска общност е разнороден. Въпреки това една сравнително голяма част от нея, която намира убежище във Франция и Великобритания включва лица с ярко изявени анти-руски убеждения и демократични, либерални или консервативни политически позиции – дворяни и благородници, бивши членове на революционното правителство, генерали, офицери и доброволци от въстанническата армия от 1830 – 1831 г., активисти, публицисти, интелектуалци, писатели, художници и др.

Постепенно тази общност възприема някои от функциите на вече несъществуващата полска държава и се превръща в център на полския културен (литературен, артистичен, научен) живот зад граница, както и в изразител на свободната политическа и обществена мисъл. В чужбина полските емигранти извършват активна организационна дейност, издават брошури, вестници, списания и книги, предприемат благотворителни кампании, пишат декларации до европейските правителства, съставят манифести и възвания, основават комитети, библиотеки и издателства, членуват в тайни общества, включват се в политически и дипломатически инициативи.

В периода 1831 – 1870 г. те създават повече от 50 комитета и асоциации с политическа насоченост и около 70 научни, образователни, културни, благотворителни и военни общества, издават около 150 журнала с различна периодичност и продължителност [3]. Целта на поляците е да вкарат въпроса за възстановяването на независимостта на своята родина в дневния ред на водещите държави (и политически сили) в Западна Европа, най-вече във Франция и Великобритания.

image
Обявление за учредяването на "Комитет по въпросите на външните работи в Нюкасъл-он-Тайн" на 16 ноември 1854 г. В списъка с цели и задачи на комитета, който е част от Обявлението е отбелязано, че новосъздадената организация "насочва всички възможни усилия към популяризирането на каузата за възстановяването на независимостта на Полша и други поробени народи". Разработка на авторите

След като разгледахме в детайли дейността на полската емиграция във Франция в първата част от книгата сега насочваме своето внимание към Великобритания и по-точно към един от комитетите там, който подкрепя активно полската кауза. Въпросният комитет е учреден на 16 ноември 1854 г. в гр. Нюкасъл, а водещите фигури в него са Чарлз Атууд (президент), Джоузеф Кауен, младши (секретар), Джон Галуей (ковчежник) и др. [4]

Пълното му наименование на английски език е Newcastle-on-Tyne Foreign Affairs Committee (бълг. „Комитет по въпросите на външните работи в Нюкасъл-он-Тайн“ [4] или преведено описателно и съкратено „Нюкасълски комитет по въпросите на външните работи“). Някои от основните цели и задачи на организацията са:

1. Да следи за развитието на Кримската война (1853 – 1856 г.) между Русия от една страна и съюзниците от Османската империя, Великобритания, Франция и Кралство Сардиния, от друга;

2. Да се противопостави на злините на тайната дипломация и да поддържа становището, че не могат да бъдат сключвани договори с други държави преди те да бъдат обсъдени в британския Парламент;

3. Да разпространява коректна информация за отношенията между Великобритания и другите държави;

4. Насочва всички възможни усилия към популяризирането на каузата за възстановяването на независимостта на Полша и други поробени народи [4].

Условията за членство са достъпни. Всеки, който подкрепя и приема целите на комитета може да се запише в него. Необходимо е да бъде номиниран от двама [други] действителни членове и да заплати членски внос (абонамент) от 1 шилинг на тримесечие [4].

image
Брошурата на генерал Луи (Лудвиг) Миерославски, озаглавена "Полша, Русия и Западните сили, историческо и политическо изложение, адресирано до британската и френската нация". Разработка на авторите

Почти веднага комитетът приема програма за осъществяване на гореспоменатите цели и призовава за възстановяването на Полша. Част от въпросната програма е заимствана от тази на „Обществото на приятелите на Италия“ във Великобритания. В края на месеца комитетът организира среща, за да отбележи годишнината от полската революция през 1830 – 1831 г., а през следващата 1855 г. публикува брошурата на генерал Луи (Лудвиг) Миерославски, озаглавена „Полша, Русия и Западните сили, историческо и политическо изложение, адресирано до британската и френската нация“.

Предговорът към брошурата представлява писмо от генерал Миерославски, адресирано до Джоузеф Кауен, младши в качеството му на секретар на комитета. Над писмото е поставена дата 23 март 1855 г., Париж. Тук предаваме пълният текст на писмото:

„Уважаеми мой Господине и Съюзнико,

Постоянството, с което „Комитетът по въпросите на външните работи“ в Нюкасъл отстоява каузата за възстановяването на Полша по един просветителски и патриотичен начин като единствената реална гаранция срещу унижението и унищожаването на Западните сили във войната [=Кримската война], която те обявиха на Русия ме вдъхнови да изложа фактите по „Полския въпрос“, фактите такива, каквито са, [в резултат] имам честа да Ви изпратя настоящото изложение [в писмен вид].

Надявам се и вярвам, че в качеството Ви на секретар на комитета в Нюкасъл и усърден застъпник на нашата обща кауза ще направите всичко, което е по силите Ви, за да разпространите информацията на следващите страници сред представителите [на Вашата организация], както и различните [други] комитети и общества на свободна Англия, на които не са безразлични нито каузата или пък резултата от голямата борба между Християнския свят на Запада и Изтока.

Уважаеми господине и приятелю, аз познавам доста добре сърцето на моята страна [Полша]. Можете да бъдете сигурен в благодарността на един народ… народ, който чрез възкръсването си ще стане по-велик и по-силен от всякога; ще дойде времето, когато благодарността на този народ ще компенсира в голяма степен британците за съчувствието и подкрепата, за чието формиране [като ценности] допринесе значително Вашето усърдие.

Уважаеми приятелю и съюзнико, приемете сърдечните пожелания на едно предано [на каузата] сърце.

Генерал Луи Миерославски

До Джоузеф Кауен, младши
Секретар на „Комитета по въпросите на външните работи“, Нюкасъл-он-Тайн“
[5]

image
Извадка от писмото на генерал Луи Миерославски до Джоузеф Кауен. Възстановка на авторите

От съдържанието на писмото става ясно, че Миерославски оценява положително и приветства основаването на „Комитета по въпросите на външните работи“ в Нюкасъл.

Очевидно към края на м. март 1855 г. той е добре запознат с целите и задачите на новата организация и по-специално с четвъртата от тях (за популяризирането на каузата за възстановяването на независимостта на Полша), защото изтъква този факт още в уводната част на писмото и нарича секретаря на комитета свой приятел и съюзник.

В допълнение Миерославски определя каузата като обща (за новосъздадения комитет и за полската емиграция) и изпраща на Кауен изложение в писмен вид по полския въпрос със справочен характер. Надява се, че секретарят на организацията ще разпространи неговата брошура в свободна Англия и тя ще достигне до по-голям брой симпатизанти на каузата за възстановяването на независимостта на Полша.

Самият Кауен предприема реални стъпки за издаването й. Тя е отпечатана от името на комитета чрез лицето (или от организацията) H. Towns, чиито точен адрес не е указан в книжното тяло. Посочена е само улица Grainger в Нюкасъл, където би следвало да се помещава лицето (или организацията) H. Towns [6].

В изложението авторът представя на британската и френската общественост своята концепция в осем точки за възпиране на мощта и териториалната експанзия на Русия. Впоследствие концепцията му придобива популярност под името "План на Миерославски". За него ще разкажем подробно в следващия брой на рубриката "Морска историческа хроника".

(Следва)

Настоящата публикация представлява втора глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.

Литература и бележки:

[1] James Chastein. Great Polish Political Emigration (1831 – 1870). Ohio.edu 20.01.2019 <https://www.ohio.edu/chastain/dh/emigpol.htm> По-големите групи от полски емигранти пресичат френската граница в периода 16 януари – 19 март 1832 г.

[2] James Chastein. Great Polish Political Emigration (1831 – 1870). Ohio.edu 20.01.2019 <https://www.ohio.edu/chastain/dh/emigpol.htm> В допълнение полски емигрантски общности се установяват в Португалия и Швейцария.

[3] James Chastein. Great Polish Political Emigration (1831 – 1870). Ohio.edu 20.01.2019 <https://www.ohio.edu/chastain/dh/emigpol.htm> Издателската дейност на полската емигрантска общност среща големи финансови затруднения и се извършва благодарение на дарения. По-голяма част от журналите се издават във френската столица Париж.

[4] Името, датата и годината на учредяването на комитета, основните му цели и задачи, условията за членство, както и имената на по-важните негови ръководители са съгласно Обявлението, публикувано на с. 26 (или 4-та корица) в брошурата на генерал Луи (Лудвиг) Миерославски, озаглавена „Полша, Русия и Западните сили, историческо и политическо изложение, адресирано до британската и френската нация“. Вж. Mieroslawski, L. Poland, Russia and the Western Powers. A Memorial, Historical and Political Addressed to the British and French Nations. Newcatle-on-Tyne, 1855. p. 26 (4th cover).

[5] Писмото от генерал Луи (Лудвиг) Миерославски до Джоузеф Кауен е публикувано на с. 2 в същата брошура. Вж. Mieroslawski, L. Poland, Russia and the Western Powers. A Memorial, Historical and Political Addressed to the British and French Nations. Newcatle-on-Tyne, 1855. p. 2.

[6] Пак там, p. 26.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Ахааа 05 дек 2020, 23:08
     
    1
     
    4

    Да заменим турците с поляци... Никъде не виждам български граници. Също нито един български град на картите... Ако Русия бе победила в Кримската, можеше да имаме автономия... Подобно на Сърбия и Гърция... Да! Ама не! Поляците доброволци се включиха в Руско турската война 1877-78. Ама на страната на Турция... До тук с тези мераци... Полша би се отнасяла към завладените народи много по-зле от Русия... То имало идеи и за съюз със Сърбия... и Гърция... ама не става!

  2. #2
    кримската война 06 дек 2020, 11:53
     
    0
     
    1

    Историята не търпи "ако". За други войни нещата стоят по-доста по-различен начин. Но тук нещата стоят така:

    https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8B%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:SplitCrow_in_Crimea.jpg

  3. #3
    Да бе да 06 дек 2020, 11:59
     
    3
     
    2

    Да бе да, а Русия направо с перце ще ни гали и глези

    Една забранявана и малко известна книжка на Георги Раковски за руската антибългарска политика

    http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка