1920: ВРАНГЕЛЬ, ЕВАКУАЦИЯТА НА КРИМ И ШЛЕПОВЕТЕ "АРДА", "МЕСТА" И "МОРАВА"

Pan.bg 25 окт 2020 | 23:57 views (1479) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 31

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

На 14 октомври т.г. се проведе тържествен ритуал по присвояване на почетни имена на двата минни ловци с бордови номера 31 и 33, придобити от Кралство Нидерландия за българските ВМС. Военен кораб с бордови номер 31 беше кръстен от Деница Проданова с името "Места", а военен кораб с бордови номер 33 беше кръстен от Лидия Кайкамджозова с името "Струма" [1].

Влизането в строя на минните ловци "Места" и "Струма" е добър повод да се върнем назад във времето, за да установим кои се едни от първите кораби с тези имена на борда в българския военен флот.

Настоящата статия е посветена на "Места", в бъдеще ще публикуваме информация и за "Струма".


ОКТОМВРИ 1915 г.: ПЛЕНЯВАНЕТО НА ПАРАХОДА "БЕЛГРАДЪ" С ПЕТ ШЛЕПА

Шлеп "Места" е включен от Сава Иванов в състава на плавателните съдове на Дунавската флотилия през време на Световната война (1917 и 1918 година) [2]. Данни за въоръжение и двигатели не са налични.

Според Иванов на 14 октомври 1915 г. параходът "Варна", който по-рано е притежание на Руското Дунавско параходство под името "Белградъ" е "пленен с 4 шлепа при гр. Лом от пограничните власти и откаран в Ломското пристанище" [3] .

В процеса на изложението авторът констатира: "военното щастие ни се усмихна и ние можахме да се сдобием с един отличен параход-влекач ("Варна") и 4 шлепа" [4] .

За броя на шлеповете (четири) той вероятно стъпва върху спомените на запасния мичман II ранг Борис П. Савов, който е служил през цялата война на транспортния параход "Варна" [5].

В друга своя публикация Иванов променя името на парахода (от "Белградъ" на "Болградъ") и датата на пленяването му, но запазва общия брой на плавателните съдове, съответно и на шлеповете: "На 15 (28) октомври 1915 год., един ден след бомбардировката на гр. Варна от руската ескадра...беше остроумно примамен и пленен в ломското пристанище неприятелският параход "Болградъ", заедно с влачените от него 4 шлепа" [6] .

image
Извадка от трудовете на Владимир Павлов във връзка със задържането на парахода и петте шлепа през октомври 1915 г. в пристанище Лом. Възстановка на авторите

Въпросът за броя на шлеповете, пленени с парахода през октомври 1915 г.




е разрешен успешно от Владимир Павлов.

Въпреки, че променя името на парахода (от "Белград" на "Бялград") и датата (печатна грешка, стар – нов стил?) на пленяването му, в своите трудове Павлов използва архивни данни в комбинация със спомени на о.з. подп. Атанас Ходжов, както и писмо от Илия Младенов (околийски началник на Лом по време на описваното събитие).

Авторът е пределно точен по отношение на броя на шлеповете: "На 4 октомври 1915 г. по заповед на Главната квартира в Лом бил задържан руският параход-влекач "Бялград" с пет шлепа" [7] .

Точно пет са и шлеповете, които са били под руски флаг, изброени директно след параход "Варна" в Списъка на плавателните съдове от Дунавската част към 18 май 1919 г.: "Арда", "Места", "Морава I.", "Струма" и "Вардаръ".

Очевидно тогавашното военно ръководство им присвоява имена на реки, свързани с части от българското землище, към които са насочени въжделенията на нашия народ.

ШЛЕПЪТ С ИМЕТО НА РЕКА "МЕСТА"

има следните технически данни – водоизместване 380 тона, газене във водата – 0,6 метра, число на обслугата му – 4 души [8].

Предишен притежател на шлепа – "Русское Дунайское пароходство". Оригиналното му име е неизвестно. Флаг преди придобиването от нашата Дунавска част – руски.

През втората половина на 1915 г. преминава под български флаг и е преименуван на "Места".

Водоизместването на три от останалите четири шлепа според Сава Иванов е както следва: "Морава I" - 600 тона, "Арда" - 450 тона, "Струма" - 450 тона [8].

Видно от цитираните данни "Арда", "Места" и "Струма" са по-скоро малки шлепове с водоизместване между 380 и 450 тона, а "Морава I" е средно голям шлеп.

Подробностите за службата на "Места" под български флаг в периода до 1919 г. са в процес на проучване от страна на авторите. Засега българският период от биографията му може да бъде възстановен само частично.

image
Лист № 18 от Фигуративна карта на р. Дунав, съдържаща речната граница между България и Румъния, определена през м. октомври 1908 г. съгласно конвенцията между България и Румъния от 1 януари 1908 г. На румънския бряг е обозначено с. Бистрец, в чиято акватория през 1917 г. шлеп "Места № 3" участва в операция за спасяването на товара от потъналия шлеп "Никополъ". Разработка на авторите. В оригиналния си вид картата се съхранява в Народна библиотека "Кирил и Методий"

Кратко сведение от 1917 г. за шлеп с име "Места" и с бордови № 3 е запазено в стражевия дневник на парахода "Борисъ".

Съгласно него на 24 май с.г. шлеп "Места № 3" участва в операция за спасяването на товара от потъналия шлеп "Никополъ" в района на с. Бистрец, разположено на румънския бряг на река Дунав.

В 17:30 часа на същия ден параход "Борисъ" взема на влекало шлеп "Места № 3" със спасените товари и го доставя в пристанището на Цибър [9].

Дали "Места" и "Места № 3" са един и същ или два напълно различни плавателни съда ще покажат бъдещите проучвания.

Както бе посочено по-горе "Места" фигурира и в Списъка на плавателните съдове на Дунавската част към 18 май 1919 г. Тук шлепът е поставен под № 3 в раздела с плавателни съдове, които [все още] се използват от Дунавската част.

Състоянието му съгласно Списъка следва да бъде разчетено като "Годен за товарене [на] храни, след като му се калафати палубата".

Пътят на шлеп (шаланда) "Места"

СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

е изпълнен с превратности. Интересно е, че под това име през следващата 1920 г. той вече се намира в Крим, а в документ от 1923 г. се споменава като шаланда, следователно е върнат на/задържан от правителството на Южна Русия, но все пак българското му име "Места" не е променено.

Дали шлепът е временно предаден срещу протокол на французите, или пък е задържан временно от румънците в междинния период юни 1919 – 1920 г. не е известно.

Във всеки случай шаланда "Места", заедно с шаландите "Арда" и "Морава" фигурират в "Списък на руските кораби, изведени от Крим от Врангель през 1920 г. и предадени на френското правителство" [10].

image
Извадка от Списъка на руските кораби, изведени от Крим от Врангел през 1920 г. В документа фигурират шаландите "Арда", "Места" и "Морава" (обозначени със стрелка). Възстановка на авторите

Относно осигуряването на плавателни съдове за евакуацията от Крим през 1920 г. в своите записки генерал-лейтенант барон Петр Николаевич Врангель отбелязва:

"Отдадох разпореждане да бъдат взети мерки…всички [плавателни] съдове, които могат да се държат на вода да бъдат използвани. Заповядах незабавно да бъдат изискани от Константинопол толкова на брой кораби, колкото е възможно. Накрая [заповядах] да бъдат задържани в пристанищата на Крим всички търговски кораби, включително и чуждестранните, за да бъде използван и техния тонаж" [11].

Разпореждането и заповедите на генерал-лейтенант Петр Врангель са издадени на 26 октомври 1920 г. Евакуацията на Крим от пристанищата Севастопол, Ялта, Феодосия, Керч и Евпатория е извършена през ноември с.г.

Списъкът на руските кораби, изведени от Крим от Врангель през 1920 г. и предадени на френското правителство носи дата 28 юни 1923 г. и е подписан от Максим Максимович Литвинов (заместник на Народния комисар на външните работи).

На фотографията: параход Paris (някогашният български "Варна" от Първата световна война) - снимка Neue Zurcher Zeitung.

Литература и бележки:

[1] Минните ловци "Места" и "Струма" официално влязаха на въоръжение във ВМС. Pan.bg https://www.pan.bg/view_article-3-530724-minnite-lovci-mesta-i-struma-oficialno-vlyazaha-na-v.html 24.10.2020. Цит. по 14.10.2020 Министърът на отбраната Красимир Каракачанов: За изграждането на силна и боеспособна армия са необходими съвременна техника, обучен състав и мотивирани военнослужещи. Mod.bg https://www.mod.bg/bg/news.php?&fn_page=2 24.10.2020.

[2] Иванов, Сава. Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915 – 1918 год. // Военно-исторически сборник, 1937, № 32, с. 137.

[3] Пак там, с. 101.

[4] Пак там, с. 108.

[5] Пак там, с. 108.

[6] Иванов, Сава. Дунавският военен транспорт „Варна”. // Морски сговор, 1939, № 9, с.169.

[7] Павлов, Владимир. Българският военноморски флот в Първата световна война 1915 – 1918 г. // Военно-исторически сборник, 1970, т. 39-40, с. 63.

[8] Иванов, Сава. Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915 – 1918 год. // Военно-исторически сборник, 1937, № 32, с. 136-137.

[9] Иванов, Сава. Из стражния дневник на дунавския параход „Борисъ”. // Морски сговор, 1936, № 5, с. 79-81.

[10] Нота Правительства РСФСР Правительству Великобритании 28 июня 1923 г. № 383. // Документы внешней политики СССР, 1962, т. 6, с. 362-364.

[11] Врангель, П. Записки. Книга вторая. Москва, 2015. с. 410-411.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка