"ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК" - РОДОНАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ (част IV)

Pan.bg 14 окт 2020 | 23:43 views (1364) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 30

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В предходния брой № 29 на рубриката "Морска историческа хроника" повдигнахме въпросите за българския характер на "Цариградски вестник", както и за разпространението, тематичния обхват и редакционната му политика.

Спряхме се на разнообразието от жанрове на морските материали във вестника, определихме обхвата и ограниченията на проучването и въведохме съответната терминология за "корпус от морски морски текстове" и "общо морско съдържание".

В допълнение публикувахме кратки статистически данни за общото количество на издадените броеве на "Цариградски вестник" през 1862 г. и средното количество морски статии, поместени в отделен брой. По-долу представяме резултатите от проучването.


(Продължение от бр. 29)

Морските материали в "Цариградски вестник" през 1862 г. се публикуват най-често в някоя от следните три рубрики: "Политическо обозрение", "Разни новини" и "Отбор от разни неща". Епизодично в рубриките "Обявление" и "Книжовно известие".

Средно количество: 143 статии с морска тематика, публикувани в 46 броя през 1862 г. в "Цариградски вестник" или средно по 3,1 морски статии на брой.

image
Фиг. 1. Количество на морските статии, публикувани в отделен брой на "Цариградски вестник" през 1862 г. Разработка на авторите

Най-много статии с морска тематика – 8 (осем), са публикувани в брой 18 на "Цариградски вестник", изд. 28 април 1862 г.

По 6 (шест) морски статии са публикувани в 3 (три) броя на "Цариградски вестник", съответно № 6, 11 и 17/1862 г. или общо 18 морски статии.

По 5 (пет) морски статии са публикувани в 9 (девет) броя на "Цариградски вестник", съответно № 4, 8, 12, 13, 14, 31, 32, 38 и 39/1862 г. или общо 45 морски статии.

По 4 (четири) морски статии са публикувани в 6 (шест) броя на "Цариградски вестник", съответно № 3, 20, 25, 34, 42 и 52/1862 г. или общо 24 морски статии.

По 3 (три) морски статии са публикувани в 10 (десет) броя на "Цариградски вестник", съответно № 1, 6, 9, 26, 29, 33, 35, 41, 50, 51/1862 г. или общо 30 морски статии.

По 2 (две) морски статии са публикувани в 5 (пет) броя на "Цариградски вестник", съответно № 10, 15, 16, 43-44, 46/1862 г. или общо 10 морски статии.

По 1 (една) морска статия е публикувана в 8 (осем) броя на "Цариградски вестник", съответно №




5, 7, 24, 28, 30, 36, 37, 47/1862 г. или общо 8 морски статии.

Морски статии не са публикувани: в 3 (три) броя на "Цариградски вестник", съответно № 45, 48 и 49/1862 г., но това не променя цялостната картина, защото в 5 от издадените за годината броеве морските статии са повече от една, в 10 от издадените за годината броеве морските статии са повече от две, в 6 от издадените за годината броеве морските статии са повече от три, в 9 от издадените за годината броеве морските статии са повече от четири, в 3 от издадените за годината броеве морските статии са повече от пет, а в един от издадените броеве – цели 8 морски статии. Т.е. тенденцията е възходяща или средно по 3,1 морски статии на брой (вж. по-горе).

image
Фиг. 2. Извадка от матрица за преброяване на морските статии, публикувани в "Цариградски вестник" през 1862 г. по отделните тематични направления. Разработка на авторите

Морска тематика: Подобно на жанровете и тематиката на морските статии/материали, публикувани в "Цариградски вестник" е изключително разнообразна.

В процеса на нашето проучване установихме, че 143-те статии, публикувани във вестника през 1862 г. засягат много широк кръг от теми.

За целта на научното изследване групираме сходните теми в отделни тематични направления, както следва:

"ВИП-личности и корабоплаване" (тематично направление № 1), "Военноморски флотове" (т.н. № 2), "Параходни съобщения" (т.н. № 3), "Море и политика" (т.н. № 4), "Морски катастрофи и корабокрушения" (т.н. № 5), "Навигация" (т.н. № 6), "Участие на флота в национално-освободителни и революционни движения" (т.н. № 7), "Корабостроене" (т.н. № 8), "Географски описания" (т.н. № 9), "Морски кадри и заплати" (т.н. № 10), "Морско спасяване и екипировка" (т.н. № 11), "Морска инфраструктура" (т.н. № 12), "Медицина"(т.н. № 13), "Морски бани, туризъм, култура" (т.н. № 14), "Търговско корабоплаване" (т.н. № 15), "Морски ресурси и изобретения" (т.н. № 16), "Пристанища" (т.н. № 17) и "Пиратство" (т.н. № 18).

РЕЗУЛТАТИ

В тематично направление № 1 ("ВИП-личности и корабоплаване") са публикувани 45 морски статии или 31,468531 % от общото морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 2 ("Военноморски флотове") са публикувани 19 морски статии или 13,2867 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 3 ("Параходни съобщения") са публикувани 14 морски статии или 9,7202 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 4 ("Море и политика") са публикувани 12 морски статии или 8,3916 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 5 ("Морски катастрофи и корабокрушения") са публикувани 7 морски статии или 4,8951 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 6 ("Навигация") са публикувани 6 морски статии или 4,1958 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 7 ("Участие на флота в национално-освободителни и революционни движения" - съкратено УФ НОРД) са публикувани 6 морски статии или 4,1958 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 8 ("Корабостроене") са публикувани 5 морски статии или 3,4965 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 9 ("Географски описания") са публикувани 5 морски статии или 3,4965 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 10 ("Морски кадри и заплати") са публикувани 4 морски статии или 2,7972 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 11 ("Морско спасяване и екипировка") са публикувани 4 морски статии или 2,7972 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 12 ("Морска инфраструктура") са публикувани 4 морски статии или 2,7972 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 13 ("Медицина") са публикувани 3 морски статии или 2,0979 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 14 ("Морски бани, туризъм, култура") са публикувани 3 морски статии или 2,0979 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 15 ("Търговско корабоплаване") са публикувани 2 морски статии или 1,3986 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 16 ("Морски ресурси и изобретения") са публикувани 2 морски статии или 1,3986 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 17 ("Пристанища") е публикувана 1 морска статия или 0,6993 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

В т.н. № 18 ("Пиратство") е публикувана 1 морска статия или 0,6993 % от изследваното общо морско съдържание на вестника за 1862 г.

image
Фиг. 3. Основни тематични направления, брой статии и техният дял от общото морско съдържание (ОМС) на "Цариградски вестник" през 1862 г. Разработка на авторите

ИЗВОДИ

Извод 1 по критерия "дълголетие и продължителност". Във възрожденския "Цариградски вестник" се публикуват редовно морски статии за целия период и през всяка една година от неговото съществуване (1848 – 1862 г.). За един продължителен период от 15 години това прави внушителните няколкостотин морски статии.

Извод 2 по критерия "непрекъснатост". Същите се публикуват във всяка една от годините на съществуване на вестника (1848 – 1862 г.), т.е. в този процес няма прекъсване. Макар и много рядко в отделни броеве не са публикувани морски статии, но това не променя цялостната картина, защото в броевете след подобна пауза е публикувана повече от една морска статия. По този начин изоставането се наваксва и възходящата тенденция се запазва.

Извод 3 по критерия "тенденция". В периода 1848 – 1856 г. отчитаме тенденция към увеличаване на броя на морските статии, публикувани в "Цариградски вестник".

Извод 4 по критерия "локация". "Цариградски вестник" се издава в столицата на тогавашната Османска империя Цариград, космополитен морски град с пристанище, разположен на Босфора. "Първите редовни [морски] линии го свързват с Одеса през 1833 г., следват Измир през 1834 г., Марсилия през 1837 г., предградията през 1851 г…Флотилията нараства от 7342 през 1837 г. на 39 901 [плавателни] съда през 1868 г.", отбелязва Пиер Воалри. [23]

Извод 5 по критерия "потенциална аудитория". "Цариградски вестник" се получава/има абонати/се разпространява и в други морски/речни градове освен столицата на Османската империя Цариград. Например в Балчик, Варна, Одеса, Браила, Свищов, Русе, Видин и други.

Извод 6 по критерия "професионален". Някои от абонатите на "Цариградски вестник" се занимават с морски дейности/морска търговия. Например част от българските търговци в Балкапан хан, където се намира и писалището или писалницата (редакцията) на вестника.

Извод 7 по критерия "обществен, социален и професионален". "Цариградски вестник" подкрепя/популяризира създаването на организации с морска насоченост и морска членска маса. Например славянски морски клуб в Цариград през 1862 г., в който освен български търговци членуват и представители на други славянски народи, включително далматински капитани и моряци.

image
Глава на "Цариградски вестник". Брой № 36 от 1 септември 1862 г. Възстановка на авторите

Извод 8 по критерия "жанрово разнообразие". Морските статии, публикувани в "Цариградски вестник" се отличават с разнообразие на жанровете. Например анализи, географски описания, депеши, дописки, известия, кореспонденции, съобщения, новини, преглед на печата, статистика, хроники и други.

Извод 9 по критерия "тематично разнообразие". Морските статии, публикувани в "Цариградски вестник" се отличават с разнообразие на тематиката/с различна тематична насоченост. Например военноморски флотове, параходни съобщения, море и политика, морски катастрофи и корабокрушения, навигация, участие на флота в национално-освободителни и революционни движения, корабостроене, морски кадри, морска екипировка и спасяване, медицина, морски бани, туризъм и култура, морски ресурси и изобретения, пиратство и други.

Извод 10 по критерия "стопански". В по-голямата си част морските статии, публикувани в "Цариградски вестник" отразяват съвкупността от водещите отрасли на тогавашното морско стопанство. Например: корабоплаване, корабостроене, пристанища, инфраструктура и други.

Извод 11 по критерия "актуалност". Морските статии, публикувани в "Цариградски вестник" създават усещане за добра информираност/осведоменост по актуални морски проблеми. Някои от статиите проследяват в детайли развитието на конкретни морски проблеми и събития и темата намира своето естествено продължение в няколко поредни броя/следващи броеве. Например: приключението на кораба "Сан Гiацинтъ" с капитан Уилям, от което произтича разпрата между Великобритания и САЩ през 1862 година.

Извод 12 по критерия "аналитичност/задълбоченост". Някои от морските статии, публикувани в "Цариградски вестник" имат енциклопедичен характер. Например географското описание на Черна гора, поместено в брой 3, издаден на 13 януари 1862 година.

Извод 13 по критерия "практическа стойност". Някои от морските статии, публикувани в "Цариградски вестник" могат да бъдат от конкретна/практическа полза за аудиторията. Например известията за издаването на географски карти и атласи, които могат да бъдат полезни на български търговци при пътуванията им.

Извод 14 по критерия "обособеност". На страниците на "Цариградски вестник" се обособяват рубрики, в които се публикуват редовно морски новини. Например в рубриките "Политическо обозрение", "Разни новини" и "Отбор от разни неща".

Извод 15 по критерия "достоверност". При публикуването на преводни морски статии в "Цариградски вестник" са използвани авторитетни чужди източници. Например "Византис", "Журнал де Константинопол", "Левант Хералд", "Ди Прес", "Франкфуртски вестник", "Видовден", "Морнинг пост", "Одески вестник" и други.

ОБОБЩЕНИЕ

За едно десетилетие и половина (15 години) морската тема си проправя път, обособява се и впоследствие се настанява трайно на страниците на българския възрожденски "Цариградски вестник".

През годините нейният дял от общото съдържание на вестника се увеличава и в 1862 г. достига до неколкостотин публикации с морска насоченост за целия разглеждан период.

Главна заслуга има високо ерудираният Александър Екзарх, който е начело на изданието най-дълго време след завръщането си от Западна Европа (Париж и Лондон).

Наред с останалите приоритетни направления (религия, политика, образование, култура) той разработва, дава тласък, популяризира и развива морската тематика във вестника. В допълнение въвежда и утвърждава и специализирана морска терминология.

Със строго заявена периодичност (излиза всяка събота), продължително съществуване (15 години), точно определени рубрики, жанрово и тематично разнообразие, както и ползването на авторитетни и достоверни източници за списването на морски новини "Цариградски вестник" се явява родоначалник на българския морски периодичен печат.

Ако трябва да го кажем на съвременен език то финалният акорд от настоящото изследване ще прозвучи по следния начин: с "Цариградски вестник" Александър Екзарх поставя основите на морската ни журналистика и публицистика, списвани на книжовен български език през Възраждането в османската столица Цариград.

НАСОКИ ЗА БЪДЕЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

В първата част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите" (2019) проследихме дейността на Иполит Терлецки и Александър Екзарх след пристигането им в Париж през 1836 г. в рамките на легендарната полска задгранична организация "(Х)отел Ламбер", оглавявана от княз Адам Чарториски.

Във втората част на книгата, която предстои да бъде издадена техните пътища се разделят, но Александър Екзарх започва подготовката за реализирането на визията на Иполит Терлецки на информационния фронт и наред с останалите приоритетни направления (религия, политика, образование, култура) на страниците на българския "Цариградски вестник" той отвоюва свободна територия за българското морско слово в сърцето на Османската империя.

Екзарх пристига в Цариград през август 1847 г. и де факто превръща издавания от него "Цариградски вестник" в първото българско периодично издание с изключително силно застъпена морска тематика, около което през 1862 г. се формира славянски морски клуб, първообраз на бъдещия български граждански и военен флот на Черно море.

Въпросният морски клуб инициира няколко проекта за създаването на революционен флот в Черно море и на р. Дунав. Един от корабите от този флот оцелява, по-късно преминава в Дунавската флотилия на Княжество България и служи дълги години в нея.

Обособяването на свободна територия за българското морско слово от Александър Екзарх на страниците на "Цариградски вестник" в периода 1850 - 1862 г. в условията на Османско владичество е първото стъпало към предстоящото изграждане на революционен флот на Черно море, а впоследствие на граждански и военен флот на българите, заложен в религиозно-политическата визия на Иполит Терлецки и неговия модел за славянската морска мощ по време на "Пролетта на народите" (1849 г.).

image
Фиг. 4. Най-голям брой морски статии (8) в "Цариградски вестник" през 1862 г. са публикувани в бр. 18, изд. 28 април с.г. - съответно по четири статии в рубриките "Политическо обозрение" и "Разни новини". Тук са представени анотации към всяка от статиите. Разработка на авторите

Настоящата публикация представлява първа глава от втора част на книгата "Русия, Полша от море до море и българите", която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.


Литература и бележки:

[23] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 199.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка