Морска историческа хроника № 29

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В предишния брой № 28 на рубриката "Морска историческа хроника" представихме някои сведения от общ характер за „Цариградски вестник“, свързани с учредяването на изданието, неговия основател, печатницата, местонахождението на писалището (редакцията), периодичността, абонамента, източниците на финансиране и др.

Днес продължаваме с прегледа на сведенията, които представляват интерес за аудиторията и допринасят за разбирането на публикацията. Спираме се на въпросите за българския характер на вестника, разпространението му, тематичния обхват и редакционната политика.

За българския характер на вестника. Разпространение. Изследователят Пиер Воалри нарича сполучливо „Цариградски вестник“ не просто „българският столичен вестник“, а „вестникът на българите“ [22].

Според Воалри „обхватът на разпространение на вестника покрива цялата територия на съвременна България“[23].

В края на м. март 1851 г. на втора страница в изданието е публикувана дописка от Калофер под предизвикателното заглавие/рубрика [Новини от] Болгарiя, въпреки че към този момент България не съществува на политическата карта на света като независима държава [24].

Дори и в условията на османско владичество читателите обаче категорично възприемат „Цариградски вестник“ като български, а не славянски, македонски или руски вестник.

В друга дописка от Русчук например един читател се обръща към Александър Екзарх по следния начин: „Господине издателю Цариградскаго Българскаго Вестника!“ [25].


Дописката от Русчук (дн. Русе), в която читател от дунавския град се обръща към Александър Екзарх в качеството му на издател на Българския "Цариградски вестник". Възстановка на авторите

Броени месеци по-късно или в началото на м. юли 1851 г., когато в изданието е публикувана дописка от Пловдив (Филибе) рубриката [Новини от] Болгарiя по особено дързък начин се премества от втора на първа страница [26].

От 10 октомври 1859 г. името на България вече фигурира в главата на вестника в указанията за записването за годишен абонамент и авансовото заплащане на същия:

„Подписката се приема: В печатницата „Цариградскаго вестника и содружiя“…и по всичките градища из БОЛГАРIЯ“.

„Цена предплатима. Годишната му цена за в Цариград е четири бели меджидиета, за вон от Цариград во всичка Болгарiя и в Одеса шест бели меджидиета“ [27].



До този момент са установени имената на 367 абонати и адресите им [28].

В допълнение към тях е известно, че вестникът достига и до други общности, средища и селища, за което съдим от дописките от тези организации, центрове и населени места, публикувани редовно на страниците му.

Например дописки от селищата Жеравна [29], Преслав [30], Калофер [31], Котел [32], Мал(к)о Търново [33], Оряхово [34] и др.

Тематичен обхват. „Цариградски вестник“ има изключително широк тематичен обхват. Едно съобщение, публикувано на видно място на първа страница в началото на 1850 г. дава частична представа за редакционната политика на изданието по отношение на тематичното му съдържание:

„Цариградски вестник“ начнува и таз година редовното си издаване. Той ще излиза всяка събота и на истата големина; ще описва: първом делата на управлението; вънкашни политически новини, без никакво разсъждение от негова страна; ще разсъжда[ва] понявгаж за одобрението на училищата ни и колкото се тегли за нашето народно просветение; ще смества с драго сърце и [в]сякакви новини, политически или книжовни, каквито му се изпратят из Българско“ [35].

В допълнение към цитираното по-горе съобщение на страниците на вестника намират място не само водещите политически събития по света, но и случващото се в Османската империя с акцент върху новините от Балканския п-в и по-специално от българските земи.

Най-значимите въпроси разработвани във вестника през годините са тези за българското църковно движение, православието, просветата, образованието, науката, културата, политиката, дипломацията, правото, икономиката и др.

При толкова широк тематичен обхват е съвсем естествено в наши дни към изданието да има голям интерес от страна на изследователите.

Отделни научни изследвания например са посветени на „Цариградски вестник“ като рекламно-комуникативната среда на възрожденската книга [36], на езиковата политика на изданието [37], както и на икономическите и финансовите материали, публикувани в него [38] и др.

Морско тематично направление. Едно съвсем отделно тематично направление на страниците на вестника, което до момента не е било изследвано е морското. За период от 15 години в „Цариградски вестник“ са отпечатани стотици материали с морска насоченост.

Жанрове. Палитрата от жанрове на морските материали, публикувани в „Цариградски вестник“ за период от 15 години е изключително разнообразна: анализи, географски описания, депеши, дописки, известия, кореспонденции, съобщения, новини, преглед на печата, статистика, хроники.

Терминология. За целите на настоящото изследване приемаме термина „статия“ за всяка една публикация с морска насоченост в „Цариградски вестник“, независимо от нейния жанр.

Съвкупността от всички 143 морски статии, публикувани в „Цариградски вестник“ през 1862 г., наричаме „корпус от текстове/статии“.

От своя страна те формират „общото морско съдържание“ (ОМС) на вестника за годината.

За целите на статистическото изследване приравняваме „общото морско съдържание“ на единица или 100 %.

В конкретния случай изследваното от нас общо морско съдържание за 1862 г. възлиза на 143 статии.

Вероятно са публикувани и повече, но липсата на 6 броя в архива на НБКМ за 1862 г. (вж. по-долу) не позволява да установим точно колко повече от 143 морски статии.

Обхват и ограничения. Настоящото проучване като част от по-голямо и цялостно изследване е ограничено до първите етапи на анализа и оценката на корпус от 143 статии с морска тематика, публикувани в 46 броя на „Цариградски вестник“, издадени през 1862 г.

Общо издадени: 52 броя „Цариградски вестник“ през 1862 г., липсват 6 броя с номера № 19, 21, 22, 23, 27 и 40, остават 46 броя, които са анализирани в изследването.

Рубрики. Морските материали в „Цариградски вестник“ през 1862 г. се публикуват най-често в някоя от следните три рубрики: „Политическо обозрение“, „Разни новини“ и „Отбор от разни неща“. Епизодично в рубриките „Обявление“ и „Книжовно известие“.

Средно количество. 143 статии с морска тематика, публикувани в 46 броя през 1862 г. в „Цариградски вестник“ или средно по 3,1 морски статии на брой.

(Следва)

Настоящата публикация представлява първа глава от втора част на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“, която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.

Литература и бележки:

[22] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 242-243.

[23] Пак там, с. 242-243.

[24] Цариградски вестник, № 29, 31.03.1851, с. 2.

[25] Цариградски вестник, № 25, 03.03.1851, с. 2.

[26] Цариградски вестник, № 42, 07.07.1851, с. 1.

[27] Цариградски вестник, № 452,10.10.1859, с. 1.

[28] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 242-243.

[29] Цариградски вестник, № 303, 17.11.1856, с. 4.

[30] Цариградски вестник, № 346, 14.09.1857, с. 4.

[31] Цариградски вестник, № 447, 05.09.1859, с. 2 и с. 3.

[32] Цариградски вестник, № 447, 05.09.1859, с. 3.

[33] Цариградски вестник, № 36, 01.09.1862, с. 3.

[34] Цариградски вестник, № 39, 22.09.1862, с. 3.

[35] Цариградски вестник, № 81, 07.01.1850, с. 1.

[36] Стоянова, Людмила. „Цариградски вестник“ като рекламно-комуникативна среда на възрожденската книга. // Кил – Култура, Изкуство, Литература, № 10 (310), октомври 2010, с. 1 и с. 5.

[37] Бучкова, Таня. Езиковата политика на „Цариградски вестник“ (1848 – 1862) – толерантност и приемственост. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, Том 50, Кн. 1, СБ. В, 2021 – Филология.

[38] Атанасов, Християн. Опит за финансов прочит на „Цариградски вестник“ (1848 – 1862). // Известия на ЦСИИ / Proceedings of CEHR, Vol. II, 2017.