САМО В PAN.BG: ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПОДВОДНИЦА - "ЕДНО ПЪСТРОЦВЕТНО ВОЕННО-МОРСКО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ"!

Pan.bg 17 юни 2020 | 09:00 views (1682) commentaries(3)
img Морска историческа хроника № 22

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

През 1915 г. се наблюдава засилване на германския интерес към състоянието на българския военен флот и пристанищата във Варна и Бургас. Свидетелства за интереса на различни германски институции и организации (Военно министерство в Берлин, Средиземноморската дивизия и Тиловото командване в Константинопол) към темата откриваме в редица дипломатически документи, някои от които: военен доклад № 53, озаглавен „Сведения за българската флота” [1], военен доклад № 65, озаглавен „Укрепленията при Варна” [2], строго секретна шифрована телеграма относно флота [3], доклад от втората половина на 1915 г., структуриран в 6 части, посветени на подразделенията и управлението, персонала, материалното състояние, военните пристанища и крайбрежни станции, оценка на наличното състояние и перспективите за развитие на българския военен флот.[4]

В третия от изброените доклади е направена оценка на наличното състояние на българския военен флот, която е положителна по отношение на личния състав и отрицателна по отношение на корабния материал.

Във връзка с негативната германска оценка на корабния материал от важно значение за изследователите е още един документ, датиран в разглеждания период и озаглавен „Флотски строителен план за Българската марина”. [5]

В него е застъпена идеята за необходимостта от модернизация на българския флот. Обозначен като таен доклад № 35, той представлява един „готов план за бъдещото развитие на българския флот”, а в строителната му част се предвижда направата на ескадрени миноносци, подводници, спомагателни кораби, докове, хидроплани, пристанищна отбрана и др.

За съществуването на „готов план за бъдещото развитие на българския флот” докладва на 6 ноември 1915 г. от Варна капитан-лейтенант Рудолф Фирле (офицер за свръзка на германската марина във Варна).

Сведенията, получени от Рудолф Фирле са резюмирани в таен доклад от Ханс-Юрген фон Арним (германски военноморски аташе в София). Под № 35 и заглавие „Флотски строителен план за българската марина” докладът е изпратен до държавния секретар на германското Имперско министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин.

image
Снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Именно на германския военноморски аташе в София капитан III ранг Ханс-Юрген фон Арним дължим редица интересни, малко известни и ценни сведения за нашия военен флот през Първата световна война, включително и едно брилянтно описание на предаването на подводницата на Негово Величество




UB 8 на българския флот.

Въпросното описание се съдържа в Доклад № 4827 от 29 май 1916 г. на фон Арним, изпратен от София до държавния секретар на германското Имперско министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин: [6]

"На 25 май, в 10.00 часа сутринта, предаването се състоя на кея на пристанището в Евксиноград. UB 8 стоеше на кея с развят флаг, гюийс и вимпел. Екипажът беше строен на палубата. Зад подводницата лежаха 3 български торпедни катера с германския флаг на мачтите, на кея беше строен новият български екипаж на подводницата, български почетен караул с музика, там бяха и свободните от служба екипажи от българския флот, а също и незаетите офицери и екипажи от германския военноморски летателен отряд. Присъстваха също така командирът на разположения във Варна германски пехотен полк подполковник Людеке със своя адютант, императорският консул Франо, както и редица висши български офицери. Кеят беше богато украсен с флагове и вимпели, така че на зрителите се предлагаше едно пъстроцветно военно-морско представление, благоприятствано до голяма степен от прекрасното лятно време. Два немски хидроплана кръжаха високо в прозрачно синьото лятно небе". [6]

Описанието на предаването на подводницата на Негово Величество [германския император] UB 8 на българския флот ясно показва, че събитието съвсем не е било тайно, нито секретно или пък с ограничен достъп само за определени лица. Нещо повече - по думите на фон Арним то е изпълнено като едно "пъстроцветно военно-морско представление" т.е. в него има елементи на атрактивност и зрелищност.

Върху всички тези факти ще поразсъждаваме в един от следващите броеве на новата ни рубрика "Морска историческа хроника", когато ще разкрием още интересни детайли от подготовката за събитието, участниците в него, официалната програма, конкретния акт по предаването на подводницата и разбира се, не по-малко интригуващия Ден втори от битието на първата българска подводница...

image
Възстановка на автора

Литература и бележки:

[1] Препис от военен доклад № 53 „Сведения за българската флота“ от 15 януари 1915 г. на германския военен аташе в София майор барон фон дер Голц до германското Военно министерство в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 272.

[2] Препис от военен доклад № 65 „Укрепленията при Варна“ от 7 февруари 1915 г. на германския военен аташе в София майор барон фон дер Голц до германското Военно министерство в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 276.

[3] Строго секретна шифрована телеграма от 21 септември 1915 г. на германското Тилово командване в Константинопол до германския Адмиралтейски щаб в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 455.

[4] Препис на доклад б.д. на офицера за свръзка на германската марина във Варна капитан-лейтенант Рудолф Фирле до шефа на Средиземноморската дивизия капитан-лейтенант Бирман в Константинопол. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 493.

[5] Препис на таен доклад № 35, озаглавен „Флотски строителен план за българската марина“, от 14 ноември 1915 г. на германския военноморски аташе в София фон Арним до държавния секретар на германското Имперско министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1913-1915). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. I, 2002, с. 510.

[6] Доклад № 4827, 29 май 1916 г., София, на германския военноморски аташе в София капитан III ранг Ханс-Юрген фон Арним до държавния секретар на германското Министерство на марината адмирал Алфред фон Тирпиц в Берлин. // България в Първата световна война. Германски дипломатически документи (1916-1918). Главно управление на архивите при Министерския съвет - София, т. II, 2005, с. 75.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    jmas 17 юни 2020, 10:43
     
    7
     
    4

    Скромен дар на моряците от Пан:

    Вариклечков, Ив. Съвременното състояние на подводното дело, С, 1930, поредица „Военна библиотека" №63.

    ВММ, I , 2055/3-31 ,а.е. №40, Вх. №912-1955, Дело по развитието и стък­мяването на флота с бойни средства и др. материали (1913 - 1917 з.)
    Военна техника и технически служби в българската Войска и в БНА, С, ВИ, 1986.

    Вълканов, В. Първата българска подводница, Военноисторически сбор­ ник, г. LXVIII , кн. 3, май-юни 1999, с. 130 – 145.

    Жейнов, Ив. Няколко думи за първата българска подводница, Морски преглед, инф. бюл. на кръжок „Морска история и подводна археология" при Велико­ търновския университет, бр.2, 10 дек. 1984 г.

    Канавров, Д. Военноморски действия по черноморското крайбрежие на Южна Добруджа през Първата световна Война, Балчик, 1996.

    Материали по честването на 100 години от създаването на органите по въоръжението ВъВ ВМФ (28 юни 1984 г.), В, под. 44540-14, инв.№57А.

    Павлов, Вл. Българският военноморски флот в Първата световна война, Военноисторически сборник, 1971, кн.2, с.54-78.

    Пеев, П. Подводник №18, В: Разкази, посветени на хероите - моряци от флота на Негово Величество, С, библ. Прослава, 1939, с.108- 120.
    Серафимов, Р. Значението на подводните кораби за морската отбрана , сп. Военен журнал, г.Х1Х(1907), кн.1, с.88-115.
    Серафимов, Р. Подводни лодки, устройството им и действието с тях, в. Военни известия, г. XXIII , бр. 121-125 от 30.Х. до 6.Х1.1914 г.

    И др....

  2. #2
    despot dobrotitza1 17 юни 2020, 12:07
     
    6
     
    5

    Добра селекция на източници и понеже голяма част от тях са ми под ръка в момента - в тях не виждам да са използвани чуждестранни документи за първата българска подводница - например италиански, румънски, гръцки, турски, британски и т.н. А, точно в чуждите документи е цялата истина за нашата подводница, включително и за унизителния й край! Никой от цитираните по-горе източници не дава отговори на въпросите:

    1. Имало ли е във Варна док за подводници?

    2. Сглобявани ли са във Варна подводници?

    3. С колко подводници разполага България през Първата световна война?

    4. Има ли потопен кораб от UB 8 след предаването й на България?

    5. Къде се намира UB 8 днес и какъв е бил краят й?

    Българската морска и военноморска история се нуждае от критичен анализ и ревизия.

    Пожелавам ти успех в научно-изследователската работа.

  3. #3
    jmas 18 юни 2020, 10:53
     
    5
     
    4

    Мнението е изтрито поради груб тон. Лицето е отстранено за период от 1 месец. Вашият коментар не съответства по никакъв начин на критериите за участие в ПАН.БГ.
    В единственото българско морско списание Клуб ОКЕАН и военния сайт ПАН.БГ (с голяма морска авторска секция) вече над 22 години работят достойни морски журналисти, с принос в търсенето на истината за българската морска история.
    АДМИН.

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка