НА КОЯ БЛАГОРОДНА ОСОБА Е НАИМЕНУВАН ПАРАХОДНИЯТ КАТЕР "АМАЛИЯ"?

Pan.bg 27 апр 2020 | 09:58 views (1964) commentaries(0)
img Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 16

Параходният катер "Амалия" е забележителен наследник и приемник на устойчивите традиции на корабостроенето и кораборемонта по време на българското Възраждане в Русчук (дн. Русе) и в първите години на Княжество България.

В посочения период в Русе се строят дървени товарни шлепове, дунавски търговски ветроходни кораби от типовете берлак, дуба и кирлач, параходен катер, спасителни лодки, доставени са материали и приспособления за направата на железни шлепове и др.

Постройката на катера "Амалия" започва през 1890 г. в Русе, завършен е през следващата 1891 г. и е изпратен във Варна. [1]

В спомените си Димитър Атанасович Тодоров (възпитаник от първия випуск на Машинното училище, 1881-1887 г. и бивш главен майстор в арсенала на Дунавската флотилия) отбелязва: "Като казвам "Амалия", че ми идва на ум следното: Парния котел на "Амалия" го работих аз и един немец, без план". [2]

Тремол Иванов проследява постройката на катера от поръчката до спускането му на вода по следния начин:

"През май 1890 г. по вишестоящо нареждане в работилницата е дадена поръчка за постройката на нов дървен катер, предназначен за морето от типа на подарената от Русия "Бавария" (от 1887 г. - "Борис"). Под ръководството на Константин Божков са снети шаблони от ребрата на катера "Борис" и са направени работни чертежи. Доставен е подходящ дървен материал. Приспособяват парен котел за изваряване на ребрата преди огъването им по шаблоните. Подготвена е стапелна площадка, на която се залага дървеният кил...Корпусът на катера е спуснат с шейна във водите на река Русенски Лом. Монтажът на машината и на котела са извършени с кран".[3]

Значително по-подробни данни предоставя лейтенант-механик [Константин] Божков в публикация от края на XIX век. Според него главните конструктивни характеристики на "Амалия" са: дължина 15 метра, широчина 3,50 метра, дълбочина 1,60 метра, водоизместване около 40 тона. [4]

Божков подчертава ролята на полковник Ангелов за инициирането на проекта: "...Амалия", който по инициативата на Началника на Дунавската флотилия Полковник Ангелова се поръча да се направи в[ъв] Фл. Арсенал от дървен материал".[4]

Техническото описание на Божков продължава с данни за шпангоутите, обшивката и машината на "Амалия": "Неговите шпангоути (ребра) са дъбови [,] извивани по шаблони в гибко състояние от давление на парата, произведена в




нарочно приготвен за тази цел котел. Обшивката му е двойна от червени чамови дъски, подплатени с паросинен плат. Машината е едноцилиндрова система вертикал с двойно действие и прави до 180 въртения на вала в минута, средно давление, до 25 индикаторни сили като изгаря 60-70 килограма каменни въглища в час и прави 5 мили ход".
[4]

В допълнение: "В катера ["Амалия"] могат свободно да се поместят 30 человека...Той костува на хазната с мобилировката му нещо 28, 000 лева".[4]

Въпреки, че катерът не се споменава изрично с името си, потвърждение за присъствието му във варненското пристанище откриваме в края на м. август 1891 г. на страниците на в-к "Черно море", издаван в морската столица:

"В пристанището на града ни е дошла една катерка (параходче) от Русе. Забележителното е, че тя е чисто българско произведение - от арсенала на Флотилията".[5]

Това кратко сведение се намира в интертекстуална връзка с последваща публикация в същия вестник. [6]

От съдържанието й вече става ясно, че въпросното параходче е наименувано "Амалия". Между впрочем за официалното му освещаване е определена датата 1 септември [1891 г.]:

"На 1-й текущий беше назначено да стане освящението на параходчето, за което споменахме в миналия си брой, че е направено в арсенала на Флотилията, в Русе".[6]

По-нататък следва описание на официалната програма, която включва Божествена Литургия, освещаване на катера на скелята при морето, молебен, реч на княз Фердинанд I, дефилировка на войската, наименуване на новия плавателен съд, кратка обиколка с него в морето и три залпа: "След Божествената Литургия в Съборната Църква, стана подобающето тържество на скелята, по освящението. Присътствуваха: Негово Царско Височество Княза с[ъс] свитата Си, Военния Министър, г[осподин] Подполковник Савов, Министъра на Правосъдието, г[осподин] Тончев, всички чиновници на чело с Окр[ъжния] Управител г[осподин] Драсова, г[оспода] г[оспожите] учителите от всичките тук училища, войската от целия гарнизон, предвождана от Командира на 20-й полк, г[осподин] Подполковник Галунски и грамадно множество граждани и гражданки. - След молебена Н. Ц. В. Княза държа една твърде трогателна и патриотическа реч. След дефилировката на войската Н. Ц. Височество се качи на новото параходче и направи една малка обиколка с него в морето. Н. Ц. В. Господаря даде име на параходчето "Амалия", на името на Нейно К. Височество Сестра Му. Дадоха се и три залпа ".[6]

С Приказ № 418 от 23 октомври 1891 г. военния министър подполковник Савов предлага да се запише в инвентара на корабите във флотилията и морската част новопостроения катер "Амалия" на основание на неговия доклад под № 428 от 16 октомври с.г. [до княз Фердинанд I], който е получил съответното височайше одобрение. [7]

image
Приказ № 418 от 23 октомври 1891 г. (Възстановка на автора. Запазен е оригиналният правопис)

Изследователят Илия Тодоров приема, че "това е първият самоходен кораб, конструиран в България". [8]

Катерът "Амалия" е наименуван на херцогиня Макс-Еммануел Баварска, Августейша сестра на Н.Ц.В. Фердинанд I. [9]

image
Параходният катер "Амалия" (снимка Централен фотоархив на Министерството на отбраната)

На 30 август 1893 г. Фердинанд I пристига с влак от Русе във Варна късно вечерта, след 20:00 часа.

"От града [Варна] Господаря пристигна в двореца Евскиноград по море часа в 9 и 15 м. [21:15 часа] с катера Амалия", се отбелязва още на следващия ден в "Държавен вестник". [10]

Тук виждаме, че Фердинанд I използва "Амалия" в заключителния етап от своето пътуване (т.е. от Варна до Двореца), което започва от Русе.

За обратния случай, когато той използва "Амалия" в началния етап от своето пътуване (т.е. от Двореца до Варна) разбираме отново от страниците на "Държавен вестник" през септември 1895 г.:

"В сряда, на 20 того, часът в 2 после пладне, Негово Царско Височество Князът, придружен от ординареца ротмистър Стоянов и от частния Си секретар Фюрт, отплува от Двореца с катера "Амалия" до Английската скеля в г. Варна..."[11]

Тук избързахме с една година напред, за да демонстрираме използването на "Амалия" от Двореца до Варна през 1895 г.

Сега обаче ще се върнем година назад, за да осветлим участието на катера в едно знаменателно събитие - посрещането на парахода "Борисъ" на Българското търговско параходно дружество във Варна през 1894 г.

"Борисъ" пристига във Варна в 9:30 часа на 2 юли с.г. "Два от Държавните катери "Раковски" и "Амалия" почти цял ден сноваха непрестанно от парахода до брега и пренасяха любопитните варненци в националния параход и обратно", съобщава "Варненски общински вестник".[12]

С Указ № 40 от 12 ноември 1897 г. на княз Фердинанд I съществуващата флотилия и морска част се разделят на Дунавска флотилия с щаб в гр. Русе и Морска част с щаб в гр. Варна.[13]

В съответствие с новото положение катерът "Амалия" е зачислен в Морската част. За извършените промени откриваме ценна информация в Доклад до Негово Царско Височество Българския княз Фердинанд I:

"През 1897 година, морската част се отделя от дунавската флотилия, като в[ъв] Варна се изпратиха от дунавската флотилия 10 офицери и 82 долни чинове за новата морска част...Катерите "Амалия", "Раковски" [14], "Хаджи Димитръ" [15] и 5 лодки се зачислиха към морската част".[16]

Отново Димитър Атанасович Тодоров (възпитаник от първия випуск на Машинното училище, 1881-1887 г. и бивш главен майстор в арсенала на Дунавската флотилия) си спомня, че след създаването на Черноморския ни флот във Варна (т.е. след 1897 г.) е бил командирован многократно през годините по ремонт на котлите на различни кораби, включително и на "Амалия". Сред останалите плавателни съдове изброени от него са кръстосвач "Надежда", влекач "Калиакра", катер "Чайка", миноносците...[17]

Точно кога след 1897 г. са извършвани ремонти на котела на "Амалия" не е ясно, но през втората половина на следващата 1898 г., когато публикува дописката "Катери" Константин Божков уточнява: "от 1891 г. до сега ["Амалия"] служи при двореца в[ъв] Варна в най-здраво и изправно състояние както корпуса му, така също котела и машината му".[4] Ако решим да му се доверим следва да приемем, че през първите седем години от службата корпусът, котелът и машината на катера са в изправно състояние.

image
Модел на параходния катер "Амалия" в Националния политехнически музей в София. Снимка на автора[18]

Освен за представителни събития, пътувания и дейности, свързани с монарха и неговото семейство "Амалия" се използва и за целите на хидрографията. Това е една от областите, в които "лейтенант Недев проявява своето дарование като специалист в периода до Балканската война" [19], пояснява Владимир Павлов и съобщава:

"През 1905 - 1906 г. от борда на катерите "Амалия" и "Раковски" той ръководи успешно съставянето на карта-план на Варненския залив и околностите му. Недев завършва труда си през 1908 г. след завръщането си от Русия и през следващата година картата е издадена".[20]

В Доклад до Негово Царско Височество Българския княз Фердинанд I са изброени катерите от състава на Портовото капитанство при Морската част във Варна през "настоящата 1907 г." Един от тях е "Амалия", поставен на трето място в списъка (под буква "в"). Някои от останалите катери към Портовото капитанство по същото време са "Калиакра", "Чайка", "Лилия" и др. [21]

С настоящата публикация отваряме темата за корабостроенето и кораборемонта в Русе, както и поставяме въпроса за необходимостта от проучването на биографията на параходния катер "Амалия". Впрочем за него ще публикуваме още интересни данни в близко бъдеще.

Литература и бележки:

[1] Докладъ до Негово Царско Височество Българския князъ Фердинандъ I. София, 1907. с. 394.

[2] Неофициаленъ отделъ. Материали за историята на Морското училище и флота 1881 - 1931 г. // Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското училище 1881-1931 г. Варна, 1931. с. 45.

[3] Иванов, Тр. Страници от историята на българското корабостроене. Варна, 1998. с. 17.

[4] Катери. // Иллюстрация Светлина, 1898, № X-XI, с. 21.

[5] Местни. В пристанището на града ни...// Черно море, 29.08.1891, № 12-13, с. 5.

[6] Освящението на българското параходче. // Черно море, 5.09.1891, № 14, с. 3.

[7] Приказъ № 418. // Държавенъ вестникъ, 12.11.1891, № 248, с. 3.

[8] Тодоров. И. Българските военни кораби. The Ships of the Bulgarian Navy (1879 - 2002). ИК Еър груп 2000. София, 2003. с. 33.

[9] Подъ особно заглавие...// Балканска зора, 8.09.1891, № 437, с. 2-3. Имената и титлите на херцогинята в оригинал: Her Serene Highness Princess Amalie of Saxe-Coburg and Gotha (в периода 23 октомври 1848 г. – 20 септември 1875 г.), Her Royal Highness Duchess Amalie in Bavaria (20 септември 1875 г. – 6 май 1894 г.). На немски език: Marie Luise Franziska Amalie.

[10] Евскиноградъ, 30 августъ. // Държавенъ вестникъ, 31.08.1893, № 188, с. 1.

[11] Известия отъ Двореца на Н. Ц. В. Князьтъ. // Държавенъ вестникъ, 22.09.1895, № 207, с. 1.

[12] Хроника. // Варненский Общинский Вестникъ, 12.07.1894, № 22-23, с. 4.

[13] Указъ № 40. // Държавенъ вестникъ, 28.11.1897, № 264, с. 1.

[14] Правилното е "Раковский". Вж. Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6 и Преврат, контрапреврат...Приказ № 199. Българските кораби със славни български имена https://www.pan.bg/view_article-74-522626-prevrat-kontraprevratprikaz-199-bylgarskite-korabi-sys-slavni-bylga.html

[15] Правилното е "Х. Димитръ". Вж. Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6 и Преврат, контрапреврат...Приказ № 199. Българските кораби със славни български имена https://www.pan.bg/view_article-74-522626-prevrat-kontraprevratprikaz-199-bylgarskite-korabi-sys-slavni-bylga.html

[16] Докладъ до Негово Царско Височество Българския князъ Фердинандъ I. София, 1907. с. 395.

[17] Неофициаленъ отделъ. Материали за историята на Морското училище и флота 1881 - 1931 г. // Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското училище 1881-1931 г. Варна, 1931. с. 45.

[18] Авторите благодарят на ръководството на Националния политехнически музей за оказаното съдействие и предоставената възможност да фотографират модела на параходния катер "Амелия".

[19] Павлов, В. Български морски офицери. София, 1973. 146 с.

[20] Пак там, с. 58.

[21] Докладъ до Негово Царско Височество Българския князъ Фердинандъ I. София, 1907. с. 396-397.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка