КАЛОЯН ПАНЧЕЛИЕВ: КАКВО Е ИЗВЕСТНО ЗА ПРЕДИСТОРИЯТА НА КАТЕРА "РАКЕТА"?

Pan.bg 09 апр 2020 | 12:25 views (1185) commentaries(0)
img Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 13

През 2015 г. в том I на поредицата "Българските кораби" заедно с Преслав Панчелиев писахме за минните плотове "Амалия" - "Войвода" и "Раковски" - "Хаджи Димитър". Те участват в поставянето на минно заграждение във Варненския залив от 25 септември до 5 октомври 1912 г. [1]

Катерът "Войвода", който се явява съставна част от първия от споменатите по-горе минни плотове всъщност е бивш "Ракета".

ЕДИН ТЕХНИЧЕСКИ ПОРТРЕТ

Според Илия Тодоров тридесет и един тонният катер "Ракета" е построен през 1874 г. в Петербург в завода "Або". Товароподемност - 8 тона, главни размери: дължина - 16,77 м, широчина - 2,72 м, височина 1,81 м.

Парна машина с мощност 40 к.с., 1 винт, скорост - 8 възла срещу течението и 10 възла по течението на реката. Пренася 60 войници и 10 офицери с въоръжението им.

"Ракета" участва в Руско-турската война на р. Дунав. Използван е за поставянето на минни заграждения и транспортна дейност.

От 31 юли/12 август 1879 г. катерът "Ракета" е в Дунавската флотилия на Княжество България. [2]

С приказ 199 от 20 май 1887 г. на военния министър полковник Николаев се променят названията на параходите, катерите и миноноските.

Названието "Ракета" съответно е променено на "Войвода". [3]

ПРЕДИСТОРИЯТА НА "РАКЕТА"

За предисторията и последваща служба на катера в България се знае достатъчно малко, което пък е повод да го разгледаме отблизо в новата ни рубрика "Морска историческа хроника".

И така, какво е известно за предисторията на "Ракета" освен, че е построен през 1874 г.?

Кога, как и защо той е изпратен на р. Дунав?

Едно съвсем кратко, но доста информативно съобщение, публикувано в сп. "Морской сборник" в края на 1877 г. осветлява първия етап от биографията на катера, придобиването му от руското правителство, както и предстоящото му изпращане на р. Дунав:

"Финландските вестници писаха, че параходните лодки "Ракетъ" и "Сваланъ", принадлежащи на акционерното общество "Крейтон и Ко" в Або, са продадени преди броени дни на руското правителство и вече са отправени в Петербург, откъдето те ще бъдат изпратени по железницата на Дунава". [4]

Възстановка на автора
image

За съжаление имената на финландските вестници в случая не се споменават, но със сигурност може да се




каже, че един от източниците на съобщението в сп. "Морской сборник" е вестник Ostra Finland [5], което установихме след съответното проучване на финландския печат от края на 1877 г.

"Параходните катери/баркаси "Raket" и "Svalan", принадлежащи на акционерното общество W:m Crichton & C:os. тези дни бяха продадени на руската държава.

От съобщението, публикувано във вестник Ostra Finland разбираме, че името на параходния катер/баркас, който от 31 юли 1879 г. е българският "Ракета" първоначално е било "Raket" ("Ракет").

Тук разбира се, можем да поставим едно "вероятно", защото съобщението във вестника само по себе си не е документ за наименуване на кораб и е възможно да е допусната дребна печатна грешка.

Обаче и в други финландски вестници от октомври 1877 г. този параходен катер/баркас фигурира като "Raket".

Следователно на този етап можем да го приемем за достоверно под формата на работен вариант като се надяваме финландските журналисти тогава да са били добросъвестни и достатъчно информирани за имената и продажбата на двата параходни катера от W:m Crichton & C:o. на руското правителство.

Колкото до самия акт на продажбата него можем да отнесем към края на септември или началото на октомври 1877 г., базирайки се на датата на публикацията в Ostra Finland, която е от 5 октомври с.г.

image
Съобщението във вестник Ostra Finland за продажбата на параходните катери "Raket" и "Svalan". Възстановка на автора

В списъка на Дунавските окупационни руски кораби инж. полковник о.з. Константин Божков поставя "Ракета" на първо място (буква "а") в точка 14 - Баркази и парни катери. Също и на първо място сред катерите отредени за Княжество България. [6] И в двата случая след "Ракета" са поставени катерите "Бавария", "Мотала" и "Фардингъ".

Има ли някаква логика в подредбата на катерите от Божков? Каква е причината за лидерството на "Ракета" измежду останалите катери и какво го свързва точно с "Бавария", "Мотала" и "Фардингъ" ще изясним по-долу.

Отново Божков информира, че "на катера "Ракета" беше направена мобилировка за една порядъчна сума от 7,470 фр."[7] Приблизителна датировка ок. 1880-1881 г.

Сава Иванов, който използва данните на Божков също поставя "Ракета" на първо място, когото изброява катерите от Дунавската част: "Параходните катери "Ракета", "Бавария", "Фардингъ", "Мотала", "Олафчикъ", "Варна" и " Птичка" бяха също доста стари, повечето от тях с железен корпус, с тонаж от 8 до 18 тона, газене от 1 до 1,7 м. и с скорост в тиха вода от 10 до 18 клм. в час". [8]

В. Д. Конобеев пояснява, че катерите "Ракета", "Фердикс" (така е в оригинала), "Мотала" и "Бавария" принадлежали на инженерното управление на руската армия. [9]

В по-ново време Илия Тодоров използва данните на Божков като ги осъвременява и конвертира: "През 1881 г. [на "Ракета"] му правят луксозна мебелировка за обслужване на княза, която струвала порядъчната за онова време сума от 7470 лв." [10]

По-важното в случая е, че Тодоров свързва направата на луксозната мебелировка с използването на катера от княза (Александър I) за представителни цели, което намира своето чудесно потвърждение в спомените на Мария фон Батенберг.

ДУНАВСКИЯТ БАРКАС "РАКЕТЕ"

През втората половина на 1884 г. княгиня Мария Каролина фон Батенберг (1852-1923 г.), сестра на княз Александър I Батенберг посещава Княжество България.

Нейните спомени от това пътуване са публикувани през 1916 г. под заглавие "Моето пътуване до България през 1884 година" в тираж едва 200 броя със следното уточнение: "Приходите от тази книга са предназначени за българската военно-хуманитарна помощ".

През 2013 г. книгата е преиздадена от ИК "Световит". Спомените на княгинята съдържат интересни описания на някои български градове (Варна, Русе, София), както и данни за плавателни съдове от Дунавската флотилия на Княжество България (яхтата "Александър I" и катерът "Ракета", който тя нарича дунавски баркас "Ракете").

"3 октомври...След обед, когато Братиано си тръгна, грейна слънце и ние се качихме на Сандровия (бел. ред. - Александър I Батенберг) дунавски баркас, наречен "Ракете". Той е дълга, тясна лодка, с балдахин от червено кадифе, която се носи като стрела по реката. Видяхме два големи парахода на пристанището и се качихме на борда на "Галубчик", с който Сандро пътуваше преди. Като си тръгнахме, бяха разбрали една команда неправилно и се бутнахме с пълна пара в големия кораб, балдахинът се скъса и трябваше дълго да чакаме, докато го поправят, успяха донякъде...Горкият офицер беше извън себе си, а матросите вкарани в ареста. По моя молба обаче наказанието беше снето". [11]

ПАРАХОДЕН БАРКАЗ (БАРКАС) И ПАРАХОДЕН КАТЕР

Ако направим едно бързо сравнение между трудовете на Константин Божков, Сава Иванов и спомените на княгиня Мария Каролина фон Батенберг ще установим, че и тримата въвеждат в употреба думата "баркас/барказ".

Божков поставя на първо място "Ракета" измежду барказите и парните катери, Иванов заимства от Божков описанието на Ден първи на Дунавската флотилия и Морска част и изброява предназначените за нея "параходи, баржи, баркази и катери", а княгинята направо определя "Ракета" като един дунавски баркас.

Тук ще отбележим, че "Ракета", "Бавария", "Мотала" и "Фардингъ", принадлежали първоначално на инженерното управление според В. Д. Конобеев се различават от останалите три параходни катера от Дунавската флотилия и Морска част - "Птичка", "Олафчикъ" и "Варна" не само по размери, но по конструктивен замисъл, проект и предназначение.

Това е и една от причините Константин Божков и Сава Иванов да ги изброяват заедно един след друг. Връзката между "Ракета", "Бавария", "Мотала" и "Фардингъ" е, че това са четири параходни баркаса, сходни по конструктивен замисъл, проект и предназначение.

На въпросите що е то параходен баркас и каква е разликата между параходния баркас и параходния катер ще се спрем в следваща публикация.

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. ИК Еър груп 2000. София, 2015. с. 79.

[2] Тодоров. И. Българските военни кораби. The Ships of the Bulgarian Navy (1879 - 2002). ИК Еър груп 2000. София, 2003. с. 26-27.

[3] Приказъ № 199. // Държавенъ вестникъ, 1887, № 57, с. 6.

[4] Морская хроника. Мелкiя известiя съ Дуная. // Морской сборник, 1877, № 11, с. 29.

[5] Angsluparne "Raket" och "Svalan"... // Ostra Finland, 5.10.1877, № 116, с. 1.

[6] Божковъ, К. Бележки и спомени по Морската ни часть. // Военно-исторически сборникъ, 1933, № 13, с. 112.

[7] Пак там, с. 119.

[8] Ивановъ, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговоръ, 1939, № 7, с. 128.

[9] Конобеев, В. Д. К вопросу о передаче Болгарии в 1879 г. русских судов Дунайской флотилии. // Институт Славяноведения. Краткие сообщения, № 9. Москва, 1952. с. 20.

[10] Тодоров. И. Българските военни кораби. The Ships of the Bulgarian Navy (1879 - 2002). ИК Еър груп 2000. София, 2003. с. 26-27.

[11] Батенберг, М. Моето пътуване до България. ИК Световит. София, 2013. с. 64-65.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker