Горещи новини
- ПРЕДСТАВЯНЕ Книгата на ген. Симеон Симеонов ще има първа среща с читателите на 20 март 2025 г. от 17,00 часа в ЦВК
- Отзвук: Посещението на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ в Бразилия
- Министър Митов изрази съболезнования след трагедията в гр. Кочани, Република Северна Македония
- Министър Даниел Митов проведе работна среща с посланика на Конфедерация Швейцария в София Н. Пр. Раймунд Фурер
- Военна академия приветства участници по програма „Еразъм+“
- Armymedia.bg: В Горна Малина Военна клетва пред 200 ученици
- 74 ГОДИНИ АВИОБАЗА ГРАФ ИГНАТИЕТО! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
- Otbrana.com: Бригаден генерал Иван Маламов ще премине на международна длъжност
- Otbrana.com: Отново възпитаник на Шуменското военно училище ще бъде началник на НВУ „Васил Левски“
- Делегация от Сухопътните войски посети Република Турция

Към морето и Дунава - за напредък!
Специално за Pan.bg от Лонгоза и нашия Черноморски приятел Ръдиард Киплинг
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
В България морската идея е пуснала своите корени на най-необичайните места, както сме имали повод да се убедим многократно.
У нас малки плавателни съдове, понякога с причудливи конструкции се строят на кея, в гаража, на двора, под навеса, в мазето, на поляната и т.н.
Въпреки наличието на няколко големи и редица по-малки корабостроителници българското корабостроене не се ограничава само в тях, а е пръснато на десетки други места в страната и има по-скоро децентрализиран характер.
В потвърждение на този факт сме помествали многобройни репортажи от Китен, Несебър, Поморие, Приморско, Созопол, Царево и други пристанища.
През 2014 г. публикувахме описание на т. нар. чун от Охридското езеро, съхранено в трудовете на църковния деятел, дипломат, учен и публицист Атанас Шопов (1855 - 1922 г.).
Атанас Шопов определя чуна като "почтеният прадядо на българското корабостроене и мореплаване".

На 23 април т.г. в брой № 96 на рубриката "Морска историческа хроника" допълнихме данните за охридския чун и продължихме темата с още един "прадядо" на автентичното българско лодкостроене - т. нар. двукоритен каик от река Камчия.
Интересно описание на двукоритния каик е съхранено в трудовете на българския етнограф и фолклорист Христо Вакарелски:
„Преминаването на р. Камчия и ловенето на риба от населението в Преславско става с двукоритни кайци, две издълбани от върбови стъбла криви корита, съединени едно за друго с вдлъбнатите страни и образуваната пролука е покована с дъски. Подкарва се с лопата, която често се забива и в дъното на реката“
Днес изпълняваме обещанието си и публикуваме няколко уникални снимки, които ни предостави нашия кореспондент от Шкорпиловци и Лонгоза - г-н Киплинг.
На тях можете да видите т. нар. "заготовка" за изработване на двукоритен каик или стволът на избраното дърво с две разклонения, от които впоследствие ще бъдат оформени и издълбани двата корпуса на плавателния съд.
Въпреки, че в миналото двукоритните каици се изработват само с наличните инструменти без да се използват модерни лодкостроителни приспособления в наши дни нещата са по-различни и някои от малкото останали майстори разполагат с примитивни шаблони за оформянето на корпусите по ребра.
Върху единия от бъдещите корпуси на снимката вече са нанесени местата на три от шаблоните.
Дори и използването на шаблони обаче не може да придаде абсолютна симетричност на двата корпуса на камчийския каик.
Това е и основната причина конструкцията да се нарича "двукоритна" (двукорпусна), а не катамаран, защото катамаранът е плавателен съд с два симетрични корпуса.
С други думи - катамаранът е двукорпусен плавателен съд, но не всеки двукорпусен плавателен съд е катамаран.
В разнообразния свят на двукорпусните плавателни съдове ще навлезем в следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника", когато ще установим, че минните плотове "Амалия" - "Войвода" и "Раковский" - "Х. Димитръ" от 1912 г. са съставени от несиметрични корпуси.
Благодарим на Ръдиард Киплинг за снимките и очакваме следващото му включване!
Pan.bg - лидерът в българските морски новини!
Следете морските новини от България в Pan.bg и социалните мрежи https://www.facebook.com/profile.php?id=100082058148292
Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА




Други публикации
Напиши коментар