"ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК" - РОДОНАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ (част II)

Pan.bg 05 сеп 2020 | 15:53 views (986) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 28

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В предходния брой № 27 на рубриката "Морска историческа хроника" съобщихме, че Александър Екзарх пристига в Цариград през август 1847 г., а около закупеният малко по-късно от него „Цариградски вестник“ през 1862 г. се формира славянски морски клуб, първообраз на бъдещия български граждански и военен флот на Черно море.

Все във връзка с „Цариградски вестник“ поставихме 15 работни въпроса, които взети заедно формират матрица за определянето му като първото българско периодично издание със силно застъпена морска тематика. Преди да преминем към обсъждането на резултатите от нашето изследване ще представим някои сведения от общ характер за вестника, които представляват интерес за аудиторията и ще допринесат за разбирането на публикацията.


Основни сведения, необходими за разбирането на публикацията. „Цариградски вестник“ е български възрожденски седмичен вестник, издаван в периода 1848 – 1862 г. в столицата на Османската империя Цариград [1].

При появата на първия брой на вестника в началото на 1848 г. „османската преса изживява своя начален стадий“ докато „българският печат е в зародиш“, пояснява френския изследовател Пиер Воалри [2].

Въпреки това „опитите на Константин Фотинов в Измир с „Любословие“ (1844 – 1846 г., месечно издание, 24 броя) или Иван Богоров в Лайпциг с „Български орел“ (1846 – 1847 г., месечно издание, 3 броя) не са за пренебрегване“, отбелязва Воалри [3].

image
Глава на брой 3 от 1 януари 1847 г. на "Български орел" - известник граждански, търговски и книжовен. Всъщност само брой 1 е издаден под името "Български орел", брой 2 излиза като "Български народен известник", а брой 3 вече е "Българският орел". Възстановка на авторите.

От трите посочени издания само първото се титулува като „вестник“ още в заглавието („Цариградски вестник“), а второто и третото – съответно като „повсемесечно списание“ („Любословие“) и „известник“ („Български орел“) под главата.

„Цариградски вестник“ излиза всяка събота [4], първите броеве са отпечатани в печатницата на Тадей Дивитчион [5].

Годишният абонамент за читатели от Цариград е 100 гроша, извън столицата – 130 гроша, а отвъд Дунава – 150 гроша [6]. Заплащането на абонамента или отделни броеве е авансово [7].

В османската столица вестникът може да бъде намерен в [кантората на] братя




Тъпчилещови, в Букурещ – в [кантората на] Христо Георгиев, в Браила – в [кантората на] Теодор Миланович, в останалите населени места в Турско – при селските кметове [8].

Писма и документи следва да бъдат изпращани до Писалището (писалницата, редакцията) на вестника, разположено в Балкапан хан [9].

Основател на вестника е Иван Андреев Богоров, който е и негов първи редактор – факт отбелязван в редакционното каре в края на всеки брой (до № 18 включително) съвсем лаконично като комбинация от инициал на личното му име плюс бащиното име: „Изважда И. Андреовъ“ [10].

Брой № 19 липсва в дигиталната колекция на Национална библиотека "Кирил и Методий" (НБКМ). В следващия брой № 20 от 16 октомври 1848 г. в редкарето вече е отбелязано „Издава И. Андреовъ в своя-та си книгопечятница“ [11].

Ваня Донева-Ценкова съобщава, че вестникът, който е „учреден през януари 1848 г. излиза първо под редакцията на Иван Андреев (Богоров) до 18 септември 1850 г., когато го поема Александър Екзарх Бейоглу“ [12].

От трудовете на френския изследовател Пиер Воалри разбираме, че няколко месеца преди това или още през февруари 1850 г. „А[лександър] Екзарх, подпомогнат от братя Тъпчилещови купува за 6000 гроша от Иван Богоров печатарската техника и заглавието на вестника“ [13].

Въпреки това в два от броевете (№ 87 и № 88), издадени в края на февруари 1850 г. все още е отбелязано: „Издава И. Андреовъ въ своята книгопечятница“ [14].

Важно уточнение от „Студии върху икономическата история на българската журналистика“: към момента на издаването на 88-я брой на вестника или 25 февруари 1850 г. Иван Богоров вече е „затънал до гуша в борчове“ [15].

Воалри обобщава, че до закриването му като издание през 1862 г. „Цариградски вестник“ излиза всяка събота почти без изключение близо петнайсет години. Това са 676 броя, от които 88 под редакцията на Иван Богоров, 552 под редакцията на А. Екзарх и 36 под тази на Тодор Бурмов…За дванайсет години „Цариградски вестник“ има само един директор, но петима редактори, сред които А. Екзарх...“ [16].

Източници на финансиране. Относно финансирането на „Цариградски вестник“ Пиер Воалри отбелязва някои от следните източници на приходи: абонамент, продажби, публикуване на платени съобщения, препечатване на статии от в-к „Ла Прес д’ Ориан“, отпечатване на (различни) списания и книги като допълнително направление в дейността към издаването на вестника [17].

Друг важен източник на финансиране на образователната и просветителска дейност на Александър Екзарх след пристигането му в Цариград на 1 август 1847 г. е паричната помощ, отпусната лично от руския император Николай I Павлович (1825 – 1855 г.).

Част от нея е използвана за създаването на първия български вестник (или „Цариградски вестник“).

За този факт научаваме от Мемоара на Александър Екзарх до император Александр II (1855 – 1881 г.), син на Николай I.

image
Руският император Николай I (в центъра) отпуска щедра парична помощ на Александър Екзарх, използвана за образователна и просветителска дейност сред българите, включително основаване на училища, откриване на печатница, разпространение и преводи на книги, съставяне на речници, издаване на вестник и др.

Мемоарът носи датата 2 (нов стил 14 март) 1878 г., съхранява се в частен архив и е публикуван от изследователя Пиер Воалри.

В него Екзарх се обръща към Александр II по следния начин: „Ето Ваше Величество, съвсем искрено, какво бе извършено за общото благо на българите с помощта на щедрата парична помощ, която Негово Величество Император Николай I, Вашият Августейши баща, вечна му памет, ми отпусна...“


Измежду образователните и просветителски дела, извършени за благото на българите от самия него Александър Екзарх изброява: „…създадох училища за двата пола – в Батак, Филипопол, Татар Пазарджик, Панагюрище, Казанлък, Велес, Ески Заара – родния ми град, и т.н, и т.н. Открих печатница, възложих преводи, разпространих и сам преводох няколко книги за тези училища, написах френско-български и отчасти гръцки речник, който княз Лобанов одобри; създадох първия български вестник; дадох първия тласък за изучаване на българския език и литература. Изготвих също ста(тистика) на училищата, учениците и свещениците в част от България. Бях щастлив да подаря електрическа машина и други пособия по химия и физика на училището на Българската църква и да даря на екзархията библиотека с около 150 тома“ [18].

Паричната помощ, отпусната лично от император Николай I през 1846 г. за образователна и просветителска дейност сред българите следва да бъде предоставена на Александър Екзарх от руския посланик в Цариград:

„Негово Величество [Николай I]…засвидетелства пълното си задоволство и благоволи да изрази височайшата си симпатия, като незабавно даде заповед да ми бъде оказана, чрез неговия посланик в Константинопол, г-н Титов, пълно съдействие и необходимата финансова подкрепа, необходими за постигането на набелязаната цел…“ [19]

В Мемоара на Александър Екзарх до император Александр II (от 2 март 1878 г.) създаването на „Цариградски вестник“ може да се разглежда като едно от просветителските дела в полза на българите, финансирани еднократно от „щедрата парична помощ“ (ед. число), предоставена от император Николай I.

В последващ Мемоар на Александър Екзарх до император Александр III от 2 август 1886 г. обаче се говори за парични суми в множествено число.

Т.е. напълно възможно е финансовата помощ от руска страна за основаването на „Цариградски вестник“, наред с останалите образователни и просветителски инициативи на Александър Екзарх да е била многократна:

„…Негово Величество Император Николай…прояви внимание към съдбата на моите сънародници българите…и нареди да се предоставят на мое разположение щедри суми, които се гордея, че употребих най-добре…като създадох…училища, публикувах книги за просветата на българите, основах първия български вестник, който ознаменува тяхното пробуждане…“ [20]

Дори и многократна, финансовата помощ от руска страна очевидно е била насочена само към основаването/създаването на „Цариградски вестник“.

Както вече посочихме по-горе за издръжката на вестника през годините Александър Екзарх разчита на следните източници на приходи: абонамент, продажби, публикуване на платени съобщения, препечатване на статии и др.

Изброените източници на приходи обаче вероятно нямат постоянен характер, защото в Мемоара до Александр III от 2 август 1886 г. Екзарх отбелязва, че е издържал вестника „непрекъснато тринайсет години с цената…на огромни жертви“ [21].

(Следва)

Настоящата публикация представлява първа глава от втора част на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“, която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.

Литература и бележки:

[1] Цариградски вестник, № 4, 24.01.1848, с. 4. В редакционното каре столицата на Османската империя Цариград е посочена като Стамбол.

[2] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 236.

[3] Пак там, с. 236. Пробен брой на „Любословие“ излиза през 1842 г. В периода април – декември 1844 г. са издадени 9 броя, в периода януари – март 1845 г. – 3 броя, а в периода януари – декември 1846 г. – 12 броя от „Любословие“ или общо 24 броя в периода 1844 – 1846 г. „Български орел“ излиза на 20 април 1846 г., 20 септември 1846 г. и 1 януари 1847 г.

[4] Цариградски вестник, № 11, 13.03.1848, с. 1. Периодичността е посочена под главата на вестника: „Той зе лист излаза всяка съббота“.

[5] Варианти на изписване на името: Таддея Дивичiанъ (вж. Цариградски вестник, № 7, 14.02.1848, с. 4.), Т. Дивичеанъ (вж. Цариградски вестник, № 13, 27.03.1848, с. 4.), Т. Дивичiанъ (вж. Цариградски вестник, № 18, 01.05.1848, с. 4.) и др.

[6] Цариградски вестник, № 11, 13.03.1848, с. 1. Цените са посочени под главата на вестника: „Годишната му цена е за в Цариград 100 гроша; за по вън 130 [гроша]; за отвъд Дунава 150 [гроша]“.

[7] Цариградски вестник, № 11, 13.03.1848, с. 1. Условията на плащане са посочени под главата на вестника: „Парите са зимат напред“.

[8] Цариградски вестник, № 11, 13.03.1848, с. 1. Адресите и съответно търговските кантори, в които абонатите/читателите могат да получат броеве от вестника са посочени под главата му: „Намира се в Цариград, у Гг. Братя П. Тъпчилещови; Извън, в цяло Турско, у селските Кметове; в Букурещ, у г[осподин] Христо Георгиев; в Браила, у г. Теодор Миланович; в Галац, у г[осподин] Хараламб Х. Анушов“.

[9] Цариградски вестник, № 14, 03.04.1848, с. 1. Местонахождението на писалището (редакцията) е посочено под главата на вестника: „Писма и други такива се приемат платени до Писалницата на вестника, все на Бал-капан-хан“.

[10] Цариградски вестник, № 14, 03.04.1848, с. 4. В редакционното каре, разположено на трета колона в долния десен ъгъл на с. 4 се посочва: „Изважда И. Андреовъ“.

[11] Цариградски вестник, № 20, 16.10.1848, с. 4.

[12] Донева-Ценкова, Ваня. „Цариградски вестник“ – източник на информация за живота в Ески Заара (1851 – 1856). // Societas Classica, т. 4, кн. 1 (2009), с. 267-276.

[13] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 237.

[14] Цариградски вестник, № 87, 18.02.1850, с. 4. Вж. и Цариградски вестник, № 88, 25.02.1850, с. 4.

[15] Рангелов, Р. Студии върху икономическата история на българската журналистика. София, 1993. с. 9.

[16] Воалри, П. Александър Екзарх. Една българска съдба. София, 2012. с. 237 и с. 241.

[17] Пак там, с. 241-242.

[18] Пак там, с. 324-325.

[19] Пак там, с. 323.

[20] Пак там, с. 327.

[21] Пак там, с. 327-328.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка