КАЛОЯН ПАНЧЕЛИЕВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ И САМО В PAN.BG - РАЗПОЛАГАЛА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ С КОРАБ-СТАЦИОНЕР, ПОДОБНО НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ?

Pan.bg 02 май 2020 | 10:45 views (792) commentaries(0)
img Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 17

През 1939 г. на страниците на сп. "Морски сговор" в публикация, посветена на 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество Флотилия капитан I р. Сава Н. Иванов отбелязва енергичните действия на капитан-лейтенант Конкеевич [1] във връзка с нейното организиране, обзавеждане и подновяване. [2]

"...той издействува от руското правителство да повърне ветрохода "Келасуръ" [3] на руския черноморски флот, а вместо него да получи за нашата Дунавска флотилия парахода "Голубчикъ", уточнява Сава Иванов. [4]

Като мотиви за смяната на "Келасуръ" с "Голубчикъ" Иванов посочва, че първият е "един доста остарял кораб и главно - неподходящ за действие на Дунава". [5]

По-долу ще разгледаме критично втората част от твърдението му по отношение на река Дунав.

И, така - вярно ли е, че кораб "Келасуры" е неподходящ за действие на река Дунав?

За целта представяме данни от ведомостта за задграничните плавания на "Келасуры" по време на плавателната кампания в периода 3 май - 4 ноември 1875 г.

В рамките на цитираната кампания корабът отплава на 3 май с.г. от Николаев и посещава пристанищата Галац, Измаил, Сулина и Тулча. Кампанията приключва на 4 ноември с.г., когато "Келасуры" се завръща в Николаев. [6]

„Към 3 май [1875 г.] шхуна "Келасуры" беше застанала на Спаския рейд в Николаев; на 3 май се сне от котва в Николаев с курс към Одеса; на 5 май отплава от Одеския рейд с курс към Галац, където и пристигна на 7 май; на 15 юни [1875 г.] се сне от котва и се насочи към Сулина и към [Черно] море за практическо плаване под ветрила; на същата дата пристигна в Сулина; на 16 юни излезе в морето и на същия ден се завърна в Сулина, след това до 20 юни излизаше през ден в морето. На 21 юни отплава от Сулина към Измаил, където и пристигна на същия ден, а на 23 юни – [пристигна] в Галац, където остана на котва до 16 август [1875 г.]. На 16 август се отправи в морето за практическо плаване, учения и стрелби по цел; на 24 август пристигна в Измаил, където остана на котва до края на месеца. На 1 септември [1875 г.] шхуната пристигна в Галац, където




остава на котва до края на месеца и чак на 30 септември се сне от котва с курс към Одеса. Преминавайки през Измаил и Тулча, на 3 октомври [1875 г.] шхуната пристигна в Сулина, а на 4 октомври застана на Одеския рейд; на 7 октомври отплава от Одеса с курс към Галац, където пристигна на 8 октомври; на 31 октомври се отправи от Галац към Николаев, където пристигна на 4 ноември [1875 г.], влезе в пристанището и приключи кампанията.“
[7]

image

КЪДЕ СЕ НАМИРАТ СУЛИНА, ТУЛЧА, ИЗМАИЛ И ГАЛАЦ?

Изброените пристанища са разположени на река Дунав - Сулина при вливането на Сулинския ръкав в Черно море, Тулча от 73,5 до 70-и речен километър, Измаил от 94-и до 85-и речен километър, Галац от 157-и до 144,5 речен километър.

В рамките на кампанията "Келасуры" посещава многократно Сулина, веднъж Тулча, три пъти Измаил и цели четири пъти Галац, който е разположен най-западно от останалите три дунавски пристанища, отвъд делтата на реката (т.е. и най-навътре в континента).

Програмата за обучение очевидно е комбинирана и включва поне две основни части: плаване срещу и по течението на реката в делтата, нейните ръкави, главното течение/русло на реката от делтата до Галац, както и периодично излизане на море за практическо плаване под ветрила, различни учения и стрелби.

Следователно шхуната "Келасуры" е използвана от командването на руския флот за комбинирано обучение на река Дунав и Черно море през 1875 г. само 4 години преди предаването й на Княжество България през лятото на 1879 г., т.е. тя е използвана за действия на река Дунав, в противовес на твърдението, публикувано през 1939 г. на страниците на сп. „Морски сговоръ“.

Нещо повече – след пристигането й във Варна през юли 1879 г. тя остава тук за кратко време и впоследствие е насочена от руското командване именно към делтата на река Дунав, където следва да бъде предадена на Княжество България.

И, ако за втори път в рамките на само 4 години корабът е насочен към делтата на река Дунав едва ли е бил неподходящ за действие тъкмо в този район.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛНИ ВЪПРОСИ. КАКВА РОЛЯ СЕ ОТРЕЖДА НА „КЕЛАСУРЫ“ В НАШИЯ ВОЕНЕН ФЛОТ?

Оттук произтичат много важни въпроси – защо "Келасуры" не е предадена на българските власти във Варна на 31 юли 1879 г., въпреки че на нея вероятно е издигнат български флаг според публикации в тогавашната преса и спомени, каква роля се отрежда на шхуната в българския военен флот (на учебен кораб или някаква друга, далеч по- интересна и сериозна), обучени ли са български моряци на кораба и бил ли е той изобщо в състава на портовото капитанство във Варна или му е възложена съвсем друга политическа функция и дипломатически задачи за новосъздаденото княжество в северно направление, в делтата на река Дунав.

НЕ ПРОСТО ВЕТРОХОД, А КУРИЕРСКИ ВИНТОВ ПАРАХОД, ПОСТРОЕН В ЗАПАДНА ЕВРОПА

В том I от поредицата „Българските кораби“ заедно с Преслав Панчелиев демонстрирахме как устойчивото използване на пет от шестте филъра на истината на Алвин и Хайди Тофлър довежда до натрупване на множество митове и легенди за шхуната "Келасуры" във времето, митове и легенди свързани с нейното име, водоизместване, мощност на парната машина, скорост, ветрилно стъкмяване и др.

В резултат на нашето изследване установихме, че това не е обикновен ветроход със спомагателна парна машина, а тъкмо обратното – куриерски винтов параход със спомагателно ветрилно стъкмяване на марселна шхуна, построен в Западна Европа (Великобритания) и използван комбинирано за обучение и изпълнение на важни политически и дипломатически задачи в руската външно политическа доктрина на средиземноморско направление.

УЧЕБЕН ВЕТРОХОД ВЪВ ВАРНА ИЛИ КОРАБ-СТАЦИОНЕР В ДЕЛТАТА НА РЕКА ДУНАВ?

След като всички тези митове и легенди са отстранени вече можем да разгледаме присъствието на "Келасуры" в българския военен флот в съвсем нова светлина.

В следваща публикация ще повдигнем историческата завеса още малко и ще поставим предизвикателния въпрос: Разполагало ли е Княжество България с кораб-стационер/стационар в чуждестранно пристанище, подобно на останалите Велики сили, кой, как и защо е противодействал и защо замяната на "Келасуры" с „Голубчикъ“ в никакъв случай не може да бъде оценена изцяло положително?

Литература и бележки:

[1] Правилното е Александр Конкевич съгласно личните му документи и кореспонденция. Личност с наполовина българско (собствено) и наполовина руско (фамилно) име Александър Конкевич не съществува.

[2] Иванов, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговор, 1939, №7, с. 129.

[3] Правилното е "Келасуры". Корабът съвсем не е ветроход, а куриерски винтов параход със спомагателно ветрилно стъкмяване.

[4] Иванов, Сава. По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия. // Морски сговор, 1939, №7, с. 129.

[5] Пак там, с. 129.

[6] Первое продолженiе обзора заграничныхъ плаванiй судовъ русскаго военнаго флота 1868 – 1877 г. Том II. СанктПетербургъ, 1879. с. 475.

[7] Пак там, с. 475.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker