Улици на историята: Генерал Стефан Тошев – израснал на фронта и победен без нито една загуба

Pan.bg 09 апр 2020 | 19:00 views (979) commentaries(0)
img
chronicle.bg
В рубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това да мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора. И след кратка виртуална разходка попадаме на ул. „Ген. Стефан Тошев“. Тя е успоредна на ул. „Боянски възход“, която е успоредна на бул „Братя Бъкстон“. Историята на Стефан Тошев започва в Стара Загора. Роден е на 18 декември 1859 г.
Ражда се в семейството на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца Тошо Тошев. Още от ранните си години Стефан започва да опознава изкуството на войната. Неговият баща подпомага Стефан Стамболов за организирането на Старозагорското въстание и снабдява революционерите с оръжие. Анастасия междувременно отива да преподава в девическото училище в Габрово, след като е поканена от градските първенци. Стефан следва стъпките ѝ. Именно там успява да завърши училище през 1876 г. На 17-годишна възраст се завръща в Стара Загора, където успява да види пристигащия генерал Гурко.
Майка му го е научила на руски и той може да говори свободно с войниците. Срещата е кратка и след като на 17 юли в Стара Загора влиза Сюлейман паша и опожарява града, извършвайки нечувани зверства, семейството бяга в Габрово и после намира убежище в Свищов. Заминава за Търново, където допълнително разпалва военните си страсти в руски щаб. Постъпва като доброволец на VIII дружина на Българската опълнение и е назначен като преводач. Завръщането в Стара Загора се случва през 1877 г. заедно с майка си, за съжаление баща му не е успял да доживее завръщането в свободна Стара Загора.
През 1878 г. постъпва в „команда на волноопределяющите“, която по-късно става първото софийско военно училище. Тошев завърша с първия випуск на български военни офицери през 1879 г. и със сигурност развитието му няма да спре до тук. Връща се обратно в Стара Загора, тогава част от Източна Румелия и става част от милицията. Същата година получава чин подпоручик, след като званието прапоршчик е премахнато. Следващата година вече е част от армията на Княжество България и точно това е неговата единствена мечта. През 1885




г. вече е капитан и само седмица след Съединението е вече командри на 2-ра дружина от 3-ти пехотен Бдински полк. При избухването на Сръбско-Българската война е начело на бойните действия в Трънския отряд.
За съжаление Тошев не може да се похвали с първа победа, вместо това трябва да се отбранява срещу многобройния враг. И така отстъплението в началото се превръща във възможност за нападение. Първо взима позицията на височината Мека црев на Сливнишката позиция, а след това напада сръбската на Три уши. Ранен е в двата крака, но не се отказва. Докато сраженията се развиват, Тошев записва всичко и писмата му се превръщат в първата батална мемоарна творба. След войната продължава да управлява пехотни полкове, а през 1887 г. е повишен в майор, следва ранг подполковник – 1891 г. и след това полковник – 1895 г. На 1 януари 1904 г. вече е официално генерал-майор и неговата отговорност е VII пехотна Рилска дивизия.
По време на Балканската война провежда успешни операции в Гечкенли и Селиолу познати още като Лозенградската операция. Самият генерал не се страхува от битката и се сражава редом с войниците си. По време на Междусъюзническата война влиза в директен спор с щаба и вместо да отстъпи към Конявската планина, преценява да остане и нанася жесток удар по настъпващата гръцка армия, която се движи по Струма.
Повишен е в генерал-лейтенант на 5 август 1913 г. През Първата световна война генерал Стефан Тошев се бори за всеки сантиметър от Добруджанския фронт и е твърдо решен да върне житницата на България. Негов опонент са руско-румънските войници. Освен невероятен стратег, генералът е известен с оратор, който знае как да вдигне своите войници. Превземането на така наречената непревземаема Тутраканска крепост е може би един от най-великите моменти на генерала. След тежко сражение са пленени 40 000 румънски и 450 офицера.
През цялото време всяка победа трябва да се води на два фронта: с противника и с прословутия фон Макензен. Макензен се оказва изключително критичен и безумен пълководец, който трудно успява да повярва, че неговият български колега води война, която той не познава. След поредица от конфликти, Тошев подава оставка с думите „Ние не сме наемници!“. Изпратен е в тила като губернатор на Македонската военна област.
Получава най-високото звание през 1917 г. – генерал на пехотата. През 1919 г. вече преминава в запаса и започва да пише мемоарите си като разказва историята на всички сражения, в които е влизал. Генералът умира от сърдечен удар на 27 октовмри 1924 г. на погребението присъства и цар Борис III. Писмата му се продават и до днес на книжния пазар и разказват историята на славната българска армия и нейните постижения. През целият си живот генарал Стефан Тошев прави и невъзможното за всяка победа.
Негови са и думите:
„Защото историята се повтаря и победения народ, преминал през етапа на нещастията, всякога има повече шансове за повдигане, отколкото победителя, стига градущето да се зида върху опитите от горчивото минало.“
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker