пан.бг
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Според съхраняван във фонда на Музея на авиацията брой на списание Летець от 1936 година.

През 1928 год. Луфтханза оперира по линията Берлин – Марсилия – Барселона – Мадрид, а „Кондор-Синдикат“ – Рио де Жанейро – Натал – архипелага Фернандо Нороня. На север, съвместно с Дерулуфт изпълнява ежедневни полети по линията Берлин – Данциг (Гданск) – Кьонингсберг (Калининград) – Рига – Ревал (Талин) – Ленинград (Петроград) за 13 часа, вместо за 70 с железница.

През същата година дружеството разполага със 148 самолета, като редовността на полетите му достига 91.9%.

Следващата 1929 година е кризисна: държавната помощ се намалява наполовина, което налага съкращения на мрежата. Но ползата от кризата е голяма. Преценява се, че държавната помощ за една въздухоплавателна компания не трябва да се предоставя година за година с бюджета, а е необходимо да се определя за тригодишен период.

През 1929 г. се въвежда нововъведението – „катапултна служба“. Параходът „Бремен“, пътуващ между Хамбург и Ню Йорк, превозва и един специално пригоден хидроплан „Хайнкел“, когото „мята“ във въздуха 400 км преди Ню Йорк. Самолетът пренася пощата за 2 часа, т.е. 6 часа преди пристигането на парахода. На връщане „Хайнкел“-а е катапултиран на 5 мили западно от Шербург и изминава оставащите 800 км до Бремерхафен за 5 часа. По този начин се печелят 24 часа.

През лятото на 1929 година редовно обслужваните линии достигат 32,313 км.


Снимка 1 - Юнкерс Г-24
Снимка 2 - Лайнера "Бремен"
Снимка 3 - Хайнкел 58, изстрелян с катапулт от лайнера "СС Европа"