„Пловдив от висините”

Pan.bg 06 сеп 2021 | 09:17 views (781) commentaries(0)
img пан.бг
Източник:Музей на авиацията - Крумово

Музеят на авиацията Ви честити 136 години от Съединението на Източна Румелия и Княжество България. По този повод Ви представяме един текст свързан с Пловдив.
Сладкодумният разказвач, авторът на „Пловдивска хроника” Никола Алваджиев прави вълшебно описание на „Пловдив от висините”. Впечатленията му са публикувани в единствения брой на вестник „Белите орли” през 1936 г.
„Синкаво-виолетовата привечер се разстила над летището. Тих югозападен ветрец полъхва, милва голямата сребърна птица, плъзга се по дългите мощни криле, по които пробягва едва забележим трепет. Че миг след това, с буен устрем, тя ще полети високо, много високо, за да съзерцава от висините приказната хубост на вековния град и неговата приоблачна гордост.
Отмерено движение от летеца, спокойно изказаната дума „пали”, рев на стотици конски сили и самолетът, като трептящ копнеж се втурна нагоре.
Странно е чувството, коeто ви изпълва, когато летите над Пловдив- приютен между Родопа и Стара планина и пазен от тях като свидно цвете. Усещате как се освобождавате от земното, всекидневното, иска ви се да пеете, да викате, някаква непонятна радост нахлува в гърдите, като че се прераждате, като че ставате ново, друго, напълно различно от първото същество. Замаяни гледате постоянно менящите се под вас картини, приказно хубавите, чудновато изваяни форми на останалата долу, много надолу земя. Мислите, че сте навлезли в някой друг свят, където нищо не съществува, освен самите вас, изгубвате представа за живота и ви се струва, че от години, хиляди години летите из просторен стъклен дворец, с надеждата да зърнете поне за миг нежната царкиня.
Не се подава на описание божествената красота на онова, което е под нас. Пловдив - приказен замък, около който стройните хълмове се възвисяват като бойни кули, през чиито тесни процепи, намръщени бранници следят с ястребов поглед, приближаването на неприятелските пълчища. Марица се вие като огромна бяла змия, губи се нейде в далечината, отнася на юг черния спомен по вековните гори на своята родина. Разноцветните къщи трептят под слънчевата позлата, притайват в пазвите си щастието или несретата на сто хиляди човешки сърца. Кварталните паркове милват погледа, полувековните дървета на „Градската градина”, са проточили вратове към прозорците на Общината (днес Природонаучен музей), за да надникнат и зърнат творческата работа на управници, за която отпосле ще
разказват на бъдните поколения. Румени багри заливат уютните кътчета на „Цар Симеон”, дето в приказните лунни нощи на китна пролет, под напева на леките вълни на езерото, са се шепнали толкова вдъхновени думи.
Ето и гарата. Някаква малка, продълговата играчка бавно пълзи покрай нея – влака за Асеновград. Отстрани на нея мръщи чело „Джендем тепе”, извръща сънлив поглед към своята сестра Родопа, като че чака ответ за сребърната птица, която с мощната си песен нарушава вековния му сън.
Гледате, гледате без насита. В унес притваряте очи и когато след миг ги отворите наново, сепвате се при гледката на стихийния пожар, що се разгаря на запад-слънцето залива със сетни отблясъци равнината. Опаловото небе е тихо, тъй величаво тихо. Едничък гласът на мотора не спира-разказва легендата, приказката за миналото, далечното минало на старинния град.”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка