Вчера се събрахме отново на гроба му в Карлово

Майор от запаса Стефан Груев

В мразовития 28 януари 1992 г., при учебно-тренировъчен полет, в района на село Калоянци на язовир Студен кладенец до Кърджали, загинаха пилотите от Узунджовското военно летище капитан-инженер Дойчин Бояджиев и капитан-инженер Емил Тодоров. Като гръм тогава отекна тази новина, още повече, че в онзи момента Дойчин Бояджиев бе лидер на създадената година и половина по-рано и набираща лавинообразна популярност сред военнослужещите в армията Българска офицерска легия БОЛ „Раковски”. Обстоятелствата около катастрофата с военния самолет, както хода и резултата от разследването за причината ѝ, и до сега остават забулени в мъглата на неопределеността и некатегоричността.

Но напълно и категорично ясен, чист и кристален и до сега е образа на капитан Дойчин Бояджиев. За него – и като човек, а и като военнослужещ, професионалист и лидер, и тогава, а и до днес, винаги се е говорело с уважение, респект и почитание. Така е вече и 32 години след гибелта му.

Десетки, дори стотици /за съжаление/ са загиналите български военни пилоти при изпълнение на войнския си дълг в мирно време. Вероятно не правим достатъчното и необходимото за да съхраним и да запазим спомена за тях. Но като си ги спомняме и отбелязваме годишнините от гибелта им – поне отдаваме им нашата почит.

В съботния ден на 27 януари 2024 г. близо 40 човека сме се събрали отново на гроба на Дойчин в Карлово. Тук е майка му – леля Мария Бояджиева, роднините му, близките и сродници. Тук са и колегите и съмишлениците на Дойчин от най-ранните години на Легията – дошли са от Хасково /водени от майор о.з. Иван Тошев/ и от София – полковник о.з. Руси Гочев. Тук сме и ние – членовете на СОСЗР от дружеството в Карлово, приело за патрон името на Дойчин Бояджиев преди повече от 20 години. Представители на Легията от днешното ѝ /за съжаление – летаргично, в жива кома/ съществуване отново няма – за поредна година, кажи-речи вече от близо 10 последователни.

Гробът на Дойчин е поддържан и чист – леля Мария често е тук, а и ние от дружеството помагаме с каквото можем. Отец Христо чете напевно и ясно за упокой на душата му. Венецът от дружеството и цветята от присъстващите на панихидата придават на гроба по-свеж вид. Хасковлии са донесли и календар с изображение на самолет от мемориалния комплекс за Узунджовското летище в едноименното село, където Дойчин е прекарал цялата си войнска служба. А той ни гледа от портрета на надгробната плоча с изпитателния си поглед и големия мустак, и сякаш пита – как сте приятели, как я карате в това сложно и противоречиво време, в което живеете? Това и дискутирахме по-късно, седнали на обща трапеза в уютния ресторант „Калипсо” на младия собственик Димитър Калончев, за да почетем „За Бог да прости” Дойчин. Какво би правил той днес, каква позиция би заел в днешното ни съвремие. Със сигурност – с мисъл и чувство за доброто на България и на българите!

Във възпоменателното си слово за Дойчин полк. о.з. Руси Гочев, наследил го като председател на Легията веднага след кончината му, го обрисува изключително точно и ярко – той просто сподели личните си впечатления от съвместната им дейност и служба в онези вече далечни години. Без Дойчин, без неговата вяра, настойчивост и себеотдаване, Легията не би била това което бе, а и нямаше да се осъществят онези толкова много идеи, които в днешния живот на действащата войска, а и на запасното войнство днес са реалност и ние ги приемаме като нещо дадено. За всичко това, струва ни се, следва да се напише по-подробно и обстойно – за да остане на поколенията.

А члена на дружество „летец-капитан Дойчин Бояджиев” майор о.з. Богдан Богданов, представи пред присъстващите две свои стихотворения, посветени и написани специално за това възпоменание на патрона на дружеството ни. Написани спонтанно, на един дъх, те грабнаха сърцата на всички присъстващи и съвсем заслужено бяха дълго и горещо аплодирани.

Помним те, Дойчине!

С нас си – за да те има и след теб дори!