38 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ДИМИТЪР АТАНАСОВ И ПЕНКО ХАМБАРЛИЙСКИ С МИГ-21У

Pan.bg 17 дек 2023 | 20:05 views

(4493)

(0)

На 17.12.1985 г. при полети от летище Граф Игнатиево със ‘спарка’ МиГ-21У (б.н. 22) загиват капитан Димитър Стоянов Атанасов и майор Пенко Атанасов Хамбарлийски. Причина за катастрофата е ГТП при пилотаж на малка височина нощем. Недостиг на височина при преминаване от ляв в десен вираж през гръб.

------------------------------------------------
Прекрасен военен летец, най-добрия от випуск 1976 г. ,„Митката” беше една обаятелна спокойна натура, за която казват и на мравката прави път. На земята бавен, спокоен, разсъдлив, в кабината на самолета точен като швейцарски часовник, истински въздушен ас.
Той ме научи на тънкостите при прехват със система „Въздух 1М”. Направи го както ти казах, ще ти хареса. Няма радиоразговори, няма провален прехват, машината не греши. Наистина така се оказа особено в облаци нощем – щеш не щеш гледаш необходимия уред.
Този прекрасен летец се беше влюбил в самолето-моделизма и изработваше прекрасни модели на бойни самолети от дърво и плексиглас за пенсиониралите се свои колеги. Домът му беше запълнен с модели на стари и нови самолети всички изпълнени от балсамово дърво с отличителни знаци, въоръжение, баки и всички подробности. Всяко бойно дежурство на Митко е свързано с дялкане, шкурене, мерене с шублер и микрометър, боядисване лакиране. Спокойствието и прецизността на изпълнителя бяха за учудване. Вечната цигара на края на устните, опъне дълбоко погледне детайла, тръсне цигарата в пепелника, поставя я накрая на пепелника, тръкне няколко пъти с шкурка или пиличка, отново опъне от цигарата, отново измерване на детайла, премерване на око, отново дълбоко опъване от цигарата и така цяло дежурство, колкото пъти бяхме заедно на дежурни машини, толкова се възхищавах от този спокоен летец. Прибере се в апартамента и действието се повтаря, през цялото свободно от полети време, Митката майстореше модели.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

Беше влюбен в най- големия си летящ радиоправляем модел на самолет Ил-2- тогава ни навиваха, че този „летящ танк” е решил изхода на войната . Строежът на копието трая няколко години, дълъг упорит труд и накрая такъв точен прецизен модел с всички възможни подробности едва ли е създаван някъде на друго място в света. При подаден сигнал падат бомби, оръдията стрелят, задния стрелец се брани от нападащи го изтребители. Наблъскан с електроника. Тръгва Митко на състезания взема си отпуск, наема такси от Балчик до Варна, крепи разглобената своя машина на задна седалка. Във Варна, таксиметровия шофьор прави рязък маньовър и изведнъж “Прас” нещо се счупва. -Какво стана, какво да правим? Пита шофьора. -Тръгвай обратно за Балчик, казва Митко. Представям си какво му е било на Митката. Следващата година 1982г., след като поправи самолета ме помоли и го закарах до гара Варна. От там Митко с влака, отиде на състезание за летящи копия на самолети в Пловдив. Върна се с разбит модел, който поправя цяла година, накрая го закачи да виси от тавана в ъгъла на хола. Спечелил задължителните проверки Митко е пресилил възможностите на своята машина за изпълнение на фигурен пилотаж и двуметровото чудовище изпаднало без скорост и се врязало в земята. Насочи се към по-малки модели.

Този прекрасен летец и чудесен човек, имаше една мечта, някога да се върне в родния Пловдив. Командването на ескадрилата не желаеше по никакъв начин да се разделя с един от най-добрите и прекрасни летци. Всички рапорти за преместване се късаха пред очите му. Никой командир не желаеше да се разделя със своят любимец. Митко стреляше като снайперист, нямаше провален прехват по негова вина, жена му Валя беше от Балчик, а той отличен човек.

Есента на 1985г. най-после Митко осъществи мечтата си, премести се на летище Граф Игнатиево за да бъде близко до застарелите си родители. На 17.12.1985 г. в 17 ч. 23мин. изпълнява превозен полет в зона с м-р Пенко Атанасов Хамбарлийски, след завършване на упражнението искат край на работа в зоната и включване в кръга за кацане. След това радиовръзката се прекратява, летците загиват мистериозно за мен след като знам летателната подготовка на прекрасния първокласен летец к-н Димитър Стоянов Атанасов. Същата подготовка има и инструктора м-р Пенко Атанасов Хамбарлийски. Писаха в разбора на катастрофата за някаква несъвместимост в подготовката на двете летателни школи, съгласен съм, че не са еднакви. Графалии имат по строга летателна подготовка, те са по теорията и големите приказки. При тях контролът е бил постоянен от разни инстанции на 10 САК и ВВС. При нас само командването на полка идваха за помощ при някой нова задача, най често Петър Димитров и Полк. Христов/ ИНЮ/, но нашите проверяващи бяха все летци преминали на самолета 1965год. с огромен опит и ни считаха за -"Техните момчета" или случайно някой от София-Стоян Петров, Николай Петров те много обичаше да летят при нас. При вас се лети с лекота-няма натягане прекрасен колектив, прекрасна подготовка. Подготвяха ни за истински бойци във въздуха-теорията винаги на заден план. Позволяваха ни всякакви изпълнения във въздуха-дори ни учеха на разни неща, за които другите не бяха чували. Това ясно се пролича когато се събрахме в Каменец-двамата с Христо Пашов-от Равнец и тези от Гр. Игнатиево и Узунджово. Поне едната школа да беше правилна и летците живи. Вечен поклон скъпи приятелю, скъпи Митко.
Рашо Радков