Горещи новини
- Спуснаха на вода HS NEARCHOS, втората FDI фрегата за ВМС на Гърция (ОГРОМНА МОРСКА ГАЛЕРИЯ)
- С почетен караул от Специалните сили в с. Войводиново бе открит паметник на защитника на Родопите - капитан Петко войвода
- ISW: Кремъл засилва производството на дронове в опит да покаже компенсация за последствията от войната
- АНАЛИЗ: Операция MOSSAD Пейджър: Израел откри нови военни хоризонти
- Джонсън: Да приемем Украйна в НАТО сега, незабавно
- МО, Русия: унищожихме бронирана техника на ВСУ в южнодонецкото направление
- ABC: Израел подготвя 15 години операцията за взривяване на пейджъри в Ливан
- Алаудинов: В Курск ВСУ използват за скривалища танкове Leopard
- Израелската авиация нанесе удари в Южен Ливан
- МВнР, Украйна отговори на Полша: Никакви компромиси с Крим
40 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА СТАРШИ-ЛЕЙТЕНАНТИТЕ ИВАН РАХОВ И МИХАИЛ БОНЧЕВ И 24 ГОДИНИ ОТ ТРАГИЧНАТА СМЪРТ НА КАПИТАН ГЕОРГИ РУСЕВ И СТАРШИ ЛЕЙТЕНАНТ САШО НИКОЛОВ
На 02.06.1983 г при полет от летище Равнец загиват старши лейтенант Иван Николов Рахов и пилот-инструктор старши лейтенант Михаил Илиев Бончев със самолет МиГ-21УМ. в района на с. Загорци, Бургаско.
На 02. 06. 1999 г. загиват летците от авиобаза Граф Игнатиево капитан Георги Богданов Русев и старши лейтенант Сашо Димитров Николов при изпълнение на тренировъчен полет с изтребител МиГ-21 УМ.
И двата екипажа изпълняват контролен полет по прибори в зона под перде. И в двата случая самолетите изгубват скорост и пилотите трябва да се катапултират, но не го правят, защото са над населено място - селата Загорци и Драгомир. Когато жителите на селата вече са в безопасност, за летците е твърде късно. Така те жертват своя живот, за да не пострадат много други.
ПОКЛОН!
На майор Георги Богданов Русев
и капитан Сашо Димитров Николов
Колко малко пролети и зими
има в тридесет и три години!
Колко малко обич и мечти!
Самолетът в миг ще излети,
ще забравиш майка и любима,
ще си вятър, птица, свобода.
Още няма да си нечия сълза,
още си Икар и към звездите
пътят е далечен и суров.
Силите след час ще те напуснат,
после пък кръвта ще изтече,
за последно жадно ще поглъщаш
твоето, най-синьото небе.
Падайки, какво ли ще си спомниш -
майчин дом и ласка на жена,
детски стъпки ли ще те догонят,
за да те спасят от вечността.
Може би в последната минута,
много млад, не стигнал до звездите,
ще надраснеш всички ни в смъртта.
Първо удар, взрив и тъмнина,
после си тревога във очите,
после ще се връщаш във съня,
в глътката вода изпита.
Майчице, дали ще ни простиш,
че не се завърна у дома.
С вятъра синът ти ще долита.
Даниела Александрова
Други публикации
Напиши коментар