Не забравяме загиналите в изпълнение на служебния си дълг пилоти

Pan.bg 27 яну 2020 | 09:30 views (532) commentaries(0)
img Майор от запаса Стефан Груев, Карлово

Изминаха вече 28 години от онзи мразовит 28 януари на 1992 г., когато на брега на язовир Студен кладенец, в близост до с.Калоянци, Кърджали загинаха при изпълнение на учебно-тренировъчен полет летците от авиобаза Узунджово капитан Дойчин Бояджиев и капитан Емил Тодоров.

28 години – това е много време. Време достатъчно – за да забрави човек. Време дълго – за да избледнеят спомените. Време продължително – за да ни понесе руслото на ежедневието в други посоки и по други пътища.

Но това може да е и време, в което човек, при достатъчно вътрешно основание и ярки незабравими спомени, да помни и да не забравя имена и събития, а и да търси и да намира опорни точки за преодоляване на днешните предизвикателства.

Не е малък броя на военните летци, загинали при изпълнение на мирновременните задължения на бойните пилоти по охраната и защитата на Родината. Нерядко, за съжаление, през годините за тях си спомнят най-често техните близки и сродници, а значително по-рядко – и техните колеги и приятели.

И Дойчин Бояджиев е един от тези загинали войни - защитници на родното небе. Но учудващо за някои, споменът за него изобщо не е избледнял. Името му нерядко се споменава, когато преминалите в запаса негови колеги, приятели и съидейници започнат да търсят своята истина и прочит на нещата, довели армията ни в небляскавото ѝ днешно състояние, въпреки обещанията за малка, всестранно осигурена и боеготова войска, както ни уверяваха разни бивши политици и висши военноначалници.

А тази незабрава е така, защото проблемите в армията, с част от които създадената през 1990 г. Българска офицерска легия (БОЛ) „Раковски” и Дойчин – като един от нейните основатели и пръв нейн председател, се опитаха да се справят и да решат – бяха изключително важни и съществени. Защото те засягаха голяма част от военнослужещите в Българската армия, макар че малко от всичко това се знае в детайли и се познава. Защото харизмата на Дойчин, неговия ентусиазъм, работоспособност и всеотдайност се признаваха от всички, а и са останали в паметта на мнозина. А и самосъзнанието за това той какъв е и какво може, дало му основанието на индиректните намеци на тогавашния командващ ВВС за личната му подготовка да го покани на




пряк двустранен двубой във въздуха – отказан от началника.

Ето защо не учудва факта, че на 25 януари 2020 г. близо 40 човека сме се събрали на гроба на Дойчин в Карлово за да почетем паметта му. Споменът за него води тук всяка година роднините, близките и сродниците му. Уважението към личността му и признателността към стореното от него са довели в Карлово за поредна година неговите колеги и съмишленици от първите години на съществуване и дейност на Легията: от Хасково – представени от подполковник о.з.Марин Бакърджиев и групата от София, начело със следващите след Дойчин председатели на Легията полковник о.з.Димо Димов и полковник о.з.Руси Гочев. Тук, за поредна година – те станаха вече 17, сме и членовете на едно от водещите дружества от състава на Общинската организация на СОСЗР – Карлово, приели за патрон името на Дойчин – дружество „Дойчин Бояджиев” – СОСЗР – Карлово.

Не ни изненада и учуди факта, че за пореден път тук, на гроба на Дойчин в Карлово, ги няма днешното ръководство и членовете на все още съществуващата „де юре” БОЛ „Раковски”, за която обаче „де факто” можем да кажем, че май е минала в дълбока нелегалност. Най-вероятно, нямат куража да застанат пред погледа на първия им председател, който ще ги гледа с укорителен поглед от портрета си на паметната плоча на гроба в Карлово...

Ясният и отчетлив глас на отец Христо опява духа на Дойчин. Леля Мария Бояджиева - майката на Дойчин, раздава „за Бог да прости”. Всички сме запалили по една свещица и пазим в шепите си тя да не угасне – за упокой на душата му. Полагаме венци и цветя. Припомняме си случки и събития, свързани с Дойчин. Уговаряме се и тази година да се видим към края на месец юни на лобното му място при язовир Студен кладенец. Използваме случая и връчваме членската карта на поредния новоприет член на СОСЗР в дружество „Дойчин Бояджиев” – асоцииран член Христина Тарева, с което състава на дружеството става 62 члена. От дружеството раздаваме като подарък на колегите от Хасково и София по един екземпляр от излязлата през миналата година книга „История на запасното войнство от Карлово и региона 1907-2018, част първа”. Поемаме обещанието, че ще им подарим и втората част на Историята, която в момента е под печат. Защото на страниците на Историята на запасното войнство от Карлово подробно е разказано и за дейността на дружеството ни, носещо името на Дойчин.

Всеки поема по своя път, но в сърцето му ще има едно кътче, което да пази спомена за Дойчин.

Значи, той е още с нас. Значи, че е жив.

Светла ти памет, Дойчине!

image
image
image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker