ДА ОБЯВИМ 9 СЕПТЕМВРИ ЗА ДЕН ЗА НАЦИОНАЛЕН ТРАУР! (ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ СТРАНИЦИТЕ НА НЕПОЛИТИЗИРАНИЯ ВЕСТНИК НА МО)

Pan.bg 08 юни 2015 | 21:01 views (6196) commentaries(32)
img Напоследък все по-често в структурите на МО, и в изказванията на Ненчев се говори за политика...
Ето още едно интересно предложение от "деполитизирания" вестник на МО - "Българска армия".
Очакваме вашите коментари.


Да обявим 9 септември за Ден на национален траур
Светлозар Стоянов

armymedia.bg


Гледка от килиите към блатата на о. Персин
„Тези хора за голямо съжаление не бяха чути от българското общество, а те имаха какво да кажат, защото имаха изключително висок дух и продължават да го имат“. Това сподели министърът на отбраната Николай Ненчев за в. „Българска армия“ на Националното поклонение пред жертвите на комунистическия режим на остров Персин край Белене.
„Всеки един от тях е имал възможност да напусне, да се освободи. Само е трябвало да подпише една декларация, да признае комунистическата власт. Хиляди са били тук, някои са прекарали по 10-12 и повече години в тези условия и никога не са се пречупили. Българският народ, младото поколение трябваше да чуят тяхната история. И може би тогава щяхме да ги спасим от чалгата, от залитането в една или друга посока“, каза още министър Ненчев.
Стотици хора от цялата страна се включиха във възпоменанието на жертвите на тоталитаризма на Черешова задушница, което премина под наслов „Мост между поколенията“. Тази година то за пръв път се провежда с военни почести и в присъствието на военен министър и официални лица.
Поклонението се проведе на т. нар. Втори обект в лагера на о. Персин. Присъстваха бивши концлагеристи, върнали се в спомените си назад в ужасните години, прекарани на острова, техните синове, дъщери и внуци.
Още от 9 ч. пристигналите за поклонението се събираха в двора на светилището „Блажен Евгений Босилков“ в Белене. Преминаването към острова през понтонния мост над Дунав започна в 10 ч., като всеки преминаващ трябваше да представи лични документи на охраната.

Близки на загинали лагерници палят свещи на недовър-
шения мемориал
За поклонението на Персин пристигнаха лично председателят на Народното събрание Цецка Цачева, Румяна Коларова от екипа на президента, депутатите Владислав Николов и Найден Зеленогорски, представители на политически сили, десетки обикновени граждани.
В 12 ч. бе представена пиесата „Мост между поколенията“ с участието на деца и младежи от Белене. Тя бе по текстове от книги на бивши лагеристи и чрез техните спомени пред присъстващите оживяха епизоди от живота на първите концлагеристи – от ареста, през ДС, пътуването с конски вагони до гара Белене, пристигането в бараките в лагера и ужаса, преживян там.
На сцената се качиха един след друг оцелели лагерници, които в драматичен разказ върнаха лентата към болезнените спомени. Дошлите на поклонението стоически издържаха под все по-жаркото слънце и изслушаха мъчителните им спомени. 93-годишният легендарен бивш лагерист Дянко Марков, който се радва на добро здраве и висок дух, поиска 9 септември да бъде обявен за Ден на национален траур. Ритуалът продължи с панихида за жертвите на тоталитаризма и с поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча, пред която бе разставен почетен караул. За съдбата на някои от бившите концлагеристи разказваше и фотоизложба, подготвена съвместно с журналиста Христо Христов.
От тазгодишните чествания островът ще остане отворен за посетители целогодишно.
Вънде Въндев: „Огледай се за последно!“

Свалиха ни от вагона – „Момчета стегнете си обувките, че много път има, 20 километра“, любезни нали, минахме 200 метра и отзад, последните от нас, започнаха да викат: „Олеле, майко!“ милиционерите крещят: „Не гази тополките!“ И ни вкараха в едно место с вода, да не можеме да бегаме и кой, къде намериха, удряха.
Когато ни вкараха в конюшнята, ни дадоха по 40 см – на леси да спиме. Леса – без дюшек, без нищо. Кога завали снег, прозорци немаше, снегът върху нас, умираш от студ, прилепяхме се един към друг. Никой не казва защо си там, само гледаш да спасиш кожата, да не те утрепят. Работехме в бригади от по 20-30 човека, накараха ни с тарги да копаме по 5 кубика земя, което е невъзможно! Вървим по пътека, отклониш се – направо стрелят. Пълни с въшки, рани, като се оправи времето, отзад нямаше човек да не е бит, на раните – червеи вътре! Аз изкарах близо 2 години, бях на 21. Вечер, като правехме проверка, отзад – милиционерите. Мръднеш малко – бам с тоягите! Отвън те изяждат комари, вътре – дървеници. Беше ужас! Беше работа, глад и бой… Сутрин като станеш, гледаш някой се обесил, не можал да издържи! Бил съм свидетел, как двама-трима ги убиха от бой. Повече бригадирите ги убиваха, не милиционерите. Имаше един Газдов, вечер вика: „Огледай се на огледалото, за последен път се оглеждаш!“
Като излязох, се ожених за дъщерята на началника на лагера, Иван Тричков се казваше. Тя му викаше: „Закачите ли го, ще се самоубия!“ Така спасих кожата. От нея разбрах защо: баща ми навремето бил окръжен войвода в Петрич, ВМРО. По-късно от досието си разбрах, че на 7 години съм бил агент на немското разузнаване. Сега съм на 80. За първи път идвам. Даваха ни 50 хил. лв. обезщетение, аз не вземах. Боят не могат да ми платят! Парите от кого ще ги вземат – от народа! И ги не исках тия пари. Много ме е яд, че един не влезе в затвора.

Димитър Главчев: Осиновиха ме, за да уча

Баща ми, Страхил Главчев, беше тука. Разказвал ми е, че отразяли на лопатите дръжките, за да могат по-лесно да копат, и някой ги издал, че са запалили дръжките да се сгреят. Дошла охраната, те казали, че ги отрязали да си изпълнят нормата. На другия ден всички лопати били с отрязани дръжки.
Имало крави тука на острова, успели да издоят няколко, събрали млякото, запалили огън да си правят сирене. Някой ги издал и като видели охраната, съблекли се голи и натопили дрехите в млякото. Казали на охраната, че е заради въшките, да са чисти утре за 9 септември, така спасили кожите.
След като излезе баща ми, живяхме като второ качество хора. И аз, и той. Родителите ми се отказаха от мене, осинови ме Гекас, един гръцки партизанин, за да ме запишат в хладилния техникум. Благодарение на занаята съм нещо. 71-ва година имах опит за бягство, неуспешен, не ме приеха комсомолец. В казармата ми спираха по 10 стотинки от заплатата, 1,60 лв. беше.

Таня Ставрева: Децата на мъчителите са невинни

Ние сме от с. Бяга, Пазарджик. Идвам за трети път. Баща ми е бил от 1947 г. до 1953 г. тук. Бил е студент в Свищов, Стопанската академия, трети курс. Почти целия курс. Николапетковисти са ги довели тук.
Баща ми не обичаше много да разказва, казваше, няма нужда да знаете за зверствата, за да не изпитате негативни чувства към тези, наследниците на нашите мъчители, които са невинни. Разказваше ни, но малко. Той не търсеше отмъщение, дори когато платиха компенсации, той отказа да ги вземе.

Отец Паоло Хортези: Мечтаем за място на паметта

Тук са лежали 30 католически осъдени свещеници. Дойдох да служа тук като енорист в Белене. Тук пазим светилището на свещения мъченик Евгений Босилков, родом от Белене, убит в София, 1952 г. Нашата мечта е Белене да бъде място за паметта, Румъния има Сигет, Германия има Дахау, Полша има Аушвиц, Руция – о. Висоловски, място, където хората могат да се запознават с истината, с историята. Да почитат и уважават свободата. Искаме тук, на Втори обект на о. Персин, да направим парк-мемориал, защото това е осветено място, да идват децата от училище и да се запознават. А след няколко години да имаме и Музей на репресираните в Белене. Един Европейски музей на паметта.

image

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 32

  1. #1
    ОЗ 08 юни 2015, 21:46
     
    15
     
    17

    Вечна им памет на хората оставили костите си в Белене!НО очаквам да има материал за ястребинчетата,за момчетата от Белица,за отрязаните глави.

  2. #2
    Petkan 08 юни 2015, 21:48
     
    20
     
    26

    Защо не, това е началото на една окупация от чужда враждебна сила, последвана от насилствена смяна на обществения строй. Резултатите от това са видни и днес.

  3. #3
    KOREKTOR 08 юни 2015, 22:02
     
    12
     
    8

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  4. #4
    Petkan 08 юни 2015, 22:31
     
    16
     
    18

    Браво на вестник Българска Армия. Малко късно, но по-добре от никога. А номер три сигурно не е спрял да празнува девети септември.

  5. #5
    Сухопътен чипик 08 юни 2015, 22:53
     
    15
     
    10

    Не да се бъзикат с датата, а както в Испания да се построи мемореал на всички загинали и от двете страни. Да се престане с това плашило за комунизма. Нямащите нищо сериозно като аргументи вадят някакви призраци на комунизма. За да вървим напред трябва да намерим какво ни обединява, а не какво ни дели.

  6. #6
    Dandelion 08 юни 2015, 22:56
     
    12
     
    13

    Какво са горяните? Професор Райкин, който е познавал всичките им главатари в изгнание ( в Сащ), и много от тях самите, ги описва като идеалисти, използвани за мръсните игри на западните правителства срещу Соц. Лагера. Искам да подчертая, проф. Райкин е заклет анти-комунист, има лично приятелство с фигури като Луков. Райкин описва горяните като българските муджахеди, талибани. Абсолютно същата схема е използвана в Афганистан: индокриниране, вербовка, рекрутиране. Райкин ги съжалява искренно. Освен това казва, че те са били залавяни или убивани на мястото на престъпление ( в България), защото точно това им е била задачата - саботаж и терористични атентати срещу макс. брой мирно население, били са залавяни от бг властите предавани от самите западни спец. служби. Същото са правели и с бандерите в Украйна. Горяните за България са Бандеровци в Украйна и Талибаните в Афганистан. Така че Ненчев не е никакъв земеделец, нито БЗНС е старото БЗНС за което се представя. Това е нагледен пример за подмяната на реалното с фалшивото.

    Несъмнено Стамболов е нееднозначна фигура. Той е и герой в определен период от живота си и мерзък предател в друг. Да се издига в култ такава фигура, а в същото време да се плюе по Георги Димитров е върховен признак на дебилщина.

    Кой по света е чувАл за Стамболов? А на Георги Димитров има паметник във Виена и Берлин, освен в още поне 20 страни по света . А в България серат на гроба му и в родната му къща. Е за това казвам че приличаме на папуаси, а не на европейци. Защото няма реална оценка на никой и нищо. Пълен сюрреализъм. Това е доста показателно. Човекът довел австриец на българския престол е изритан от австрийската история, човекът спечелил процес срещу фашизма е увековечен в сърцето на Европа и европейската цивилизация. Ало, европейцитее...в Бългерско,...

  7. #7
    Petkan 08 юни 2015, 23:03
     
    16
     
    16

    Горяните са се съпротивлявали срещу т.нар. народна власт и имат нужда от почит и признание за куража си. Не от оплюване и нечисти внушения.

  8. #8
    Petkan 08 юни 2015, 23:11
     
    13
     
    12

    Дано тази статия постави началото на нов прочит на историята ни , включително и в армията.

  9. #9
    До # 3-ти 08 юни 2015, 23:15
     
    3
     
    2

    "КОREKTOR"-е,

    Неимоверно много раздаване и старание влагаш. Въпрос на идеал и идеали.

    Ценят те много хора в този сайт. Както анонимни, така и такива, които стоят насреща с имената си.

    От друга страна, не зная дали се усещаш, но пишеш и преписваш все едни и същи неща. Не само ти, но това не те извинява.

  10. #10
    Dandelion 08 юни 2015, 23:15
     
    11
     
    7

    има една съществена разлика между нацистките концлагери на смъртта и трудовите лагери - гулаци. Аушвиц, Треблинка, и т.н. - това са лагери за у-ни-що-же-ни-е , а не само за труд. Междувпрочем, всички говорят за евреите че били изгаряни таm, но никой не казва че тези лагери са създадени главно за опозицията на хитлер и най-вече - комунистите. Първите обитатели на тези лагери на смъртта са бели германци - "арийска раса", а първите на които се изпробва Циклон-Б за масово ом'ртвяване са съветски войници. Така че по-леко с евреите, не са те нито единствените нито главните жертви на тези лагери.

    В соц.страните никога не е имало такова нещо. Нацистките лагери са били доживотни. Очаквало се е да умреш за макс. 4 месеца от глад и болести. В България не знам какво е било положението , но не вярвам на никой от новодошлите "освободители" да ми каже истината. Гулазите в СССР са били със срок до макс. 4 години. Смъртността в тези лагери е била голяма по време на войната. След това практически изчезва. През 50те години те са затворени. Така че за какво говорим тук изобщо и какви още таласъми и вещици търсим?

  11. #11
    Dandelion 08 юни 2015, 23:28
     
    15
     
    5

    Петкане, горяните са били подбирани измежду селяните в дълбоката провинция. От западните секретни служби. Това ти го казва ачик-ачик Райкин в книгата си."През ветровете на времето". По същия признак са набирали и талибаните в Афганистан . Търсели са недоволни хора измежду тези които са владеели земя, а при колективизацията я губят. Както в последствие се разбра - нищо не е било загубено - списъците са си били там от едно време и всеки си получи парцела земя обратно. Колективизация, но не социалистическа а корпоративна е имало в САЩ още в началото на 20 век. Така че "жертвите" не са на колективизацията, а на механизацията и на техническия прогрес, който е изисквал това да се случи.

    В дълбоката провинция хората са по-неосведомени ( поне тогава), имало е по-ефективен начин да бъдат индоктринирани и настроени срещу собственото си правителство заради чужди интереси. Това е най-трагичното. Аз също изпитвам съжаление за съдбата им.

    Другите жертви на тези лагери са били онези които са били асоциирани с предишния режим, който е бил хитлеристки.

    Аз лично имам сведения че е имало доста повече жертви измежду комунистите. Дори след 9 септеври. А за останалите разбойници хоч не ме е еня - добре са ги пратили да гният там. Това са си постлали.

    Ай, сиктер, ще тръгнем да възпяваме Гешев ли? Ама че дебилщина. Или може би жертвите които са дали хитлеристите в борбата си на Източния фронт? Или падналите в героична битка с българско население башибозуци?

  12. #12
    Petkan 08 юни 2015, 23:35
     
    4
     
    11

    Номер 11,

    Явно ти си от дълбоката провинция, поне по осведоменост. Освен ако не се опитваш да внушаваш неверни тези.

  13. #13
    БЕЗ ДАВНОСТ 09 юни 2015, 02:28
     
    9
     
    5

    Става въпрос за неспасяеми идиоти в МО, което обяснява жалкото състояние на Българската армия.

    Впрочем, поклон пред паметта на големия син на България - министър-председателят Александър Стамболийски, - зверски убит и разчленен от фашистките превратаджии на 09.06.1923 г., с което започва голямата трагедия на България - 21 годишна гражданска война до 09.09.1944 г., възобновена след конституционния преврат на "кръглата маса" от 1990 г. като контрареволюция продължаваща и до днес...

  14. #14
    Dandelion 09 юни 2015, 03:28
     
    6
     
    3

    Петкане, не знам кой е провинциалиста т с двамата, но ти си от тези дето не четат, а само вярват на телевизора и жълтата преса. Ето ти книгата :

    https://books.google.bg/books?id=uYWs1dWNNqcC&pg=PA26&lpg=PA26&dq=%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5&source=bl&ots=LRyufIMKxg&sig=WlT957CvS7uG_-40MQyKJ8FCBro&hl=bg&sa=X&ei=PKZ5UcTTPMmN0wXA04CICA#v=onepage&q=%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5&f=false

    Чети, бе , мама му стара, чети!!! Пратил съм ти точно страницата да го видиш с очите си.

    Не мога да ти изкопирам текста да ти го лепна тук, защото е на гугъл-книга. Аман от селски пезевени..

    Аз , мойто момче живея и работя в момента в Париж. А рода ми е стар софийски. Така че съм имал достатъчно възможност да се осведомя и образовам. Макар че това не е главното условие, къде живееш, за да се образоваш. Йордан Йовков е бил от село.

  15. #15
    Dandelion 09 юни 2015, 05:04
     
    6
     
    5

    "......Същите тези разузнаватeлни служби, коитo си служиха с горяните , понякога правеха гафовe, които обричаха същите тези момчета на сиryрна смърт. Между емигрантite по мое време оживено се коментираше случая, когато такива roряни биват прехвърлени в България сьс самолет Той трябвапо да ги спусне в Балкана, а в сьщност ги спускат пред околийското управление в Тетевен, къдeто вече ги чакала милицията. Когато си свършиха работата с горяните, същите разузнавателни служби разпуснаха нашите момчета u ги хвърляха в лагерите да емигрират, където могат. Тогава (1956 г.) аз бях вече в Америка и бях na работа в Чърч Уърлд Сървис за разселване на емигранти . Техните досиета дойдоха при мене и аз трябваше да им уреждам гаранции . И понеже аз'се бях вече срещнал с някои от тях в Атина и ги познавах, и понeже сьщо така между всички р аз на тях симпатизирах най-много, аз им уредих емиграцията. Отпосле те всычки сe изправиха срeщу мeнe, но аз изпълних дълга си . Между тях беше на първо място Ради Славов, с когото се бяхме срещали много път и в Атина, нo после впоследствые поведе цялата им чета против мене. С него бяха Димитьр Бахаров, Николай Байкушев, Петко Даскалов, Симеон Огорелков, Хрысто Колев и още някои други. За моя конфликт с тяхната група ще стане дума по-нататък Тeзi момчeта бяха инструкtiрани да не спомeнават никога нa никому... ...""

    Страница 26 та от книгата.

    С'жалявам за правописа , ползвах OCR

    И разказва също така как емигрират, къде отиват, кой ги праща да се бият , че центъра се намира във ФРГ, че от там ги пращат в Атина, от там в Северна Гърция да тренират и т.н. и т.н. Чети и се ОБРАЗОВАЙ.

    ТА, това са си живи разбойници. Е, сори ама ако не съм доволен от властта в България и искам да стана партизанин, няма дa ида точно при враговете им за да ме обучат и въоръжат. Просто бих емигрирал, без да се връщам с пушка и секира да бия по местното население. Тези хира са убивали жени, деца и старци. При атентати. Взривявали са казарми с оръжие. Така че са си чисти разбойници и престъпници и не заслужават никакви паметници и поменици. Да гният , това заслужават. Чисти предатели.

  16. #16
    Dandelion 09 юни 2015, 05:10
     
    8
     
    3

    Чети , бе , цървул, необразован, не ми поставяй минуси. Скапан провинциал.

  17. #17
    Българан 09 юни 2015, 08:21
     
    7
     
    9

    А дано, ама надали.
    Относно една от най-черните дати в българската история (деветият септемри):
    Честит празник, сатрапи!
    Монумент на възтържествувалия кретенизъм, чийто безобразия подчиниха цял народ в продължение на десетилетия. Печат на една престъпна власт от самозвани диктатори, за по-кратко наречени комунисти.
    Революцията на българските комунисти от 9.ІХ.1944 г. бе аналогична на бунта в една психиатрия, където лудите жестоко колят докторите и след това сами се провъзгласяват за лекари. Веднага след деветосептемврийския преврат те разшириха границите на психиатричното заведение, до оптималните 111 хил. кв. км. и започнаха групова терапия върху народа.
    А народът – плах и тъпкан векове наред от чужди и свои, прие червената гавра за нещо почти нормално. Най-свидните му рожби изгниха по затворите и концентрационните лагери, други бяха избити без съд и присъда, за да не остане и искрица надежда за един по-свободен и добър живот.
    Държавата ни бе превърната в огромен репресивен апарат, всевиждащ,
    всечуващ и наказващ инакомислещите. Оригиналният „Биг брадър" на Оруел само загатваше за възможностите на нашенските партийни другари. Подлярщината, доносничеството и откровената човешка ненавист, по модел на съветските агентурни служби, създадоха няколко управления в МВР, които скапаха личностите от народа, в името на един универсален социалистически работник – глупак.
    След задънената улица, в която набутаха социализЪма, те се постараха да докарат „демокрацията" и вече „законно" да станат богаташи. После разсипаха природата и самата държава. Обезумиха обикновените българи от феодалните порядки, които наложиха като модел на ново управление. Всичко, до което се докоснаха комунистите, като заразено от чума се разпадна и провали.
    Демагогските им спекулации с пенсионерите, за онова „хубаво" време от младостта им, когато хляба струваше 15 стотинки, сиренето – два и осемдесе, а бирата – 22 стотинки, продължават да носят резултати на изборите, в полза на червените предатели. Старият човек си спомня с умиление, дори извращенията през двете пропилени на вятъра години в казармата. Какво остава за сравнение с цените от тогава и тия сега, наложени обаче също от комунистите.
    Новите капиталисти са старите комунисти,
    но все още има хора, най-вече много възрастни и много млади, които са на един акъл, и не могат да разберат причинителя на бедите в държавата. Младежите сега не знаят какво бе да работиш за 100 – 120 лв. на месец, за унизителните 10 – 20 стотинки трудоден на село, за ангарията от ленински съботници и безплатни бригади за прибиране на реколтата. За десетките години чакане, за да си купиш „Лада" или „Волга", панелен апартамент или за безумията на социалистическата търговия.
    Това кафе, банани, портокали, уиски, вносни цигари, хубави дрехи, вносна техника, можеха да си позволят само партийните другари, с представяните им от партията бонове за пазарене от магазините на „Кореком". Всеки обикновен българин, който си позволеше да обмени левове за чужда валута, биваше преследван от агенти и ченгета, съден и пращан в затвора.
    Привилегиите на „другарите" нямаха брой и чет. Като се почне от училищата, приемането в университетите, специалните болници за партийци, специални бази за почивка, лентяйската им работа, за получаване на жилища, вили и каквото още ви дойде на ум.
    При тази неограничена от никого власт, как няма да вият като вълци за ония времена днес комунистите? Колкото и да са богати днес партийците, хората могат да научат за кражбите и злодействата им, както преди, така и сега, а това ги депресира, образува им нерви, и не могат да харчат заграбеното спокойно и на воля. Не могат да манипулират със сила и заплаха народа, а това бяха най-силните им оръжия в миналото.
    На всичко отгоре и собствената им Марксистко-Ленинска идеология се обърна срещу тях. Та те не са никакви комунисти, днешните жалки, крадливи, червени феодали. Те са обикновени пладнешки разбойници, организирани в банда, спазващи всички закони на мафията, презиращи останалите хора и дори самите себе си, що се отнася до друг партиен клан.
    И така, на светлата дата 9 септември, червените престъпници ще празнуват. Предполагам ще празнуват и на 10 ноември. Както и на всички останали дни в годината, защото те не работят. Откраднатото от народа ще стигне и за поколенията им, чак до девето коляно. На обикновените хора им остава надеждата, че
    все някой ден и комунистите ще получат възмездие.
    От Бог или съдбата, разбира се. Защото обществото е болно и не може да промени диагнозата, до която го докараха „другарите".
    Все пак всичко има начало и край. Кой знае, може в някой хубав ден да се събудим и всички заедно да излезем на улицата. После да подирим сметка на червените предатели. А до тогава ….. да празнуват!

  18. #18
    тт 09 юни 2015, 10:01
     
    10
     
    2

    В Царство България преди 9.9.1944 година също е имало концлагери.Това са Еникьой,Гонда вода,Свети Кирик или може би г-н Министъра удобно забравя за тях.Може би трябва да обявиме Царство България за царство на национален траур?Кои сме ния ,че да даваме такива исторически оценки,нима сме очевидци на събитията.И защо непрекъснато се втренчваме в някоя дата или историческо събитие и го заклеймяваме.Защо г-н Министъра не говори за настоящето?Нима сега не е един концлагер България ,в който богатите са стражарите(милиционерите), а бедните са осъдените от тях концлагеристи?

  19. #19
    Бай Хуй 09 юни 2015, 10:22
     
    9
     
    3

    А не може ли нищо да не обявяваме за национален траур, а просто да пратим всичките хибридни дебили, воглаве с най-хибридния сред хибридните да берат краставиците, и да вземем да сложим някакви нормални хора във МО и във вестник Българска Армия, нищо че последния винаги е блестял с рядка дебилност, още от времената откак носех зелени дрехи, ма тогиз поне гола кака имаше.

  20. #20
    Черна дата 09 юни 2015, 13:50
     
    2
     
    7

    Най черната дата с най черните последици. Трябеаше 45 год. по късно да бъдат разстрелвани, както те разстрелваха.

  21. #21
    ukraininform 09 юни 2015, 14:40
     
    2
     
    7

    В царство България в периода от 1915 до 1944 година са избити около 4000 терористи разбойници,включително извергите взривили църквата Света Неделя.
    В поробена комунистическа България са избити над 65 000 интелектуалци,елита на България включително потомците на Вазов,Раковски,Ботев,Райна Кнегиня и други.
    Схващатате ли разликата ?

  22. #22
    Dandelion 09 юни 2015, 15:43
     
    5
     
    1

    Психично болния простак #17, Освен че не привеждаш ни едно доказателство за твоя патетичен пасквил, при разказа ти се наблюдава някакво странно изкривяване на времето, точно както у шизофренна психопатия.

    Значи , според коментара ти, декмври 1989 "комуниста" Андрей Луканов, роден 1938ма е участник също така и в партизанското движение 1941-44, бил е съдия в Народния трибунал, след което чака събитията 1989 за да стане милионер или да направи своi "другари" такива. Ами какво да кажем за психопата Филип Димитров ( р.1955)? И той явно да е бил бивш партизанин и народен съдник 1944.

    Пан, до кога ще търпите психично болни на вашия сайт? В цялата дописка на простак # 17 не се дава нито едно конкретно име, бройка, събитие,документ. Слава богу има архиви, има исторически документи и място за спекулации няма , поне сред образованите.

    И така, цитирам:

    книга на Тотю Бакалов "Народният съд"
    обхваща дейността на всички състави на Народния съд от Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Нова Загора - бившата Старозагорска област. Чрез директно цитираните текстове на обвинителните актове и присъдите книгата хвърля обилна светлина върху най-мрачния период от новата ни история - годините от 1941 до 1944 г., и дава ясен отговор на появилия се през последните години спекулативен и манипулативен въпрос дали е имало фашизъм в България.

    Всеки, който прочете събраните документални разкази на потърпевши, техни близки и очевидци, преживели фашисткия терор в четирите военни години, неминуемо ще остане потресен от дивашкото беззаконие, което е царяло в уж просветената българска монархия. Фашистки банди са кръстосвали страната и са сеели смърт без съд и присъда, от домовете им са били отвличани цивилни мъже, жени и младежи, за да бъдат жестоко инквизирани в полицейските участъци, след което са били извеждани и убивани по ниви и баири в инсценирани опити за бягство, бесени в затворите от пияни екзекутори, които преди да ги окачат на въжето, буквално са ги смазвали от бой - както се е случло с младия антифашист Слави Дишлянов, който бил окачен на въжето със счупени ръце и крака, заедно със съратника си Георги Михайлов, броени дни преди 9 септември - на 14 август 1944 г.

    Мащаба на геноцида

    по времето на фашизма разкрива и една друга цифра от книгата: само от бившия Старозагорски окръг от 1941 до 1944 г. без съд и присъда са убити 76 младежи, ненавършили 25 години (петима от тях - едва 17-18-годишни), сред които 5 млади жени. Ненавършили 25 години са и десетима от 18-те обесени политзатворници в Старозагорския затвор през същите четири години. Всяко едно от техните рано угаснали имена е присъда не само над физическите им убийци и техните подстрекатели, но и морален шамар за всички, които днес, десетилетия след онези трагични години, се опитват да преиначат и пренапишат историята, като замитат следите на стореното и оневиняват палачите.
    Особено важен елемент от свидетелствата пред Народния съд е, че целият този разюздан терор е бил упражняван с ясното съзнание от страна на убийците и инквизиторите, че вършат неща нередни, извън закона. "Сложил съм си главата в торбата и връщане няма", признава един от касапите в униформа. Списъкът с изтезанията, прилагани върху жертвите, е безкрайно дълъг и излиза далеч извън границите дори и на най-кошмарните представи. Ужасяваща е била практиката да се режат главите на умъртвените борци-антифашисти и да се заравят отделно от телата. Това се е правело, за да прикрият палачите следите на кървавите си престъпления.
    Да живеят или да бъдат убити отведените в участъците антифашисти е зависело единствено от

    прищевките и разпорежданията на местните гаулайтери-съдисти

    които са имали пълната власт над човешките съдби в своите райони - като о.з.подп. Христо Гайтанджиев - демонът на Чирпанския край, заповядал или лично участвал в убийството на 148 партизани и ятаци. Имената на най-върлите палачи и екзекутори са събрани едно до друго през есента на 1944 г. в обвинителните актове на Народния съд. В тях подробно са описани престъпленията и вината на всеки поотделно. За всички, които осъмват на 9 септември с окървавени ръце, присъдата е смърт чрез разстрел. Документите сочат, че всеки от съставите на Народния съд е дал най-тежкото наказание на някои подсъдими. Стотици други обвиняеми обаче получават по-леки присъди - различен срок на лишаване от свобода, вкл. по една година или 6 месеца. Не са малко и оправданите.

    Народният съд

    не е бил предубеден и сляп

    за истината Конвент, раздаващ на парче незаслужени присъди. Цялата си строгост той е стоварил преди всичко върху онази фашистко-криминална прослойка, която е виновна за многобройните изтезания и убийства на дейци от съпротивителното движение у нас в годините на Втората световна война. Осъдени на смърт са били хора, добре известни с жестокостта си в районите, в които са върлували.
    Авторът на книгата Тотю Бакалов неведнъж е напомнял, че според официалните данни народните съдилища в цялата страна са подвели под отговорност 11 000 подсъдими. От тях 2730 са осъдени на смърт, 1516 са оправдани, а останалите са с различни срокове затвор. В Старозагорския край получилите най-тежката присъда със сигурност са далеч по-малко от плеядата антифашисти, избити без съд и присъда из тракийското поле по средногорските бари, в Балкана, в полицейските участъци и в затвора. В същото време във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 000, в Белгия - 53 000, в Холандия - 45 000, в Чехословакия - 38 000, в Унгария - 26 000, в Дания - 15 000. Тотю Бакалов, който от висотата на своя 85-годишен живот на антифашист, политзатворник, дългогодишен председател на Районния и Окръжния съд в Стара Загора и член на Върховния съд на Република България, има възможно най-ясния и точен поглед въху събитията от онези вече далечни времена. Той отбелязва, че
    - Народният съд бе логичен резултат от задълженията на България към великите сили-победителки във Втората световна война;
    - Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунал;
    - Чл.5 от Парижкия мирен договор задължаваше България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали и съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството;
    - Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон, а Съюзната контролна комисия в София зорко следеше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност;
    - И накрая, създаването на Народния съд в България бе потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 г. и Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война.
    Друг е въпросът, че затриването на българи от българи, макар и като акт на висша справедливост, никога не може да бъде адмирирано. Но това го разбираме

    По-справедливо е да се върнем поне до деветоюнския преврат 1923 г. и клането на Ал.Стамболийски - типичен пример на фашистска "демократична" смяна на законна власт- в случая оглавявана от БЗНС . Като се започне поне от тази дата , насетне - до 09.09.1944г. , жертвите , дадени от комунисти , земеделци , анархисти , демократи - достигат 40 000 , като не се броят имуществените им вреди , например изгорени къщи , за останалите им живи близки близки - интернирания , политическа дискриминация при наемане на работа и други властови репресии . От тази сравнително близка история става ясно , че именно след юни , 1923 г. започва тоталното беззаконие в България , под фашистската власт , с одобрението на Борис ІІІ , или мълчаливото му съгласие.А че властта е фашистска - има ЗЗД , има шпицкоманди , има организации като "Легия" и "Бранник". Така , че тези , които са започнали политическите убийства без съд и присъди - да си налягат парцалите и да спрат да лъжат и изопачават историята - слава богу , има архиви и други документи , има и книги като тази на Тотю Бакалов - "...Чрез директно цитираните текстове на обвинителните актове и присъдите книгата хвърля обилна светлина върху най-мрачния период от новата ни история - годините от 1941 до 1944 г., и дава ясен отговор на появилия се през последните години спекулативен и манипулативен въпрос дали е имало фашизъм в България..."

    От чуждестранни наблюдатели, историографи и учени и от документация пазена в библиотеки и архиви извън България :


    " Според проф. Нисан Орен след края на Първата световна война се създава обстановка, при която се появява възможност обществото да се трансформира в рамките на съществуващата буржоазна политическа система. При това става въпрос не “за проста правителствена промяна, а за началото на дълбока трансформация”. Но подобна трансформация неизбежно е в ущърб на властващите класи. Последните не могат с парламентарни средства да предотвратят нежелано за тях развитие и прибягват до неконституционни, насилствени средства: кървавият Деветоюнски преврат (1923 г.) и последвалите в продължение на повече от две години “масови репресии срещу силите на народничеството и комунизма” (4).
    Превратаджиите са силно повлияни от идеите и практиката на италианското фашо. Ратуват за силна корпоративна държава, посредством властта на силна единна партия, начело със силен национален водач.
    В хода на последвалия терор са избити над 16 000 земеделци и комунисти, сочи проф. Джон Бел (5). Тези данни американският историк заимства от показанията на Емил Вандервелде – белгийският представител в международната комисия за разследване политическите престъпления в България. Освен министър-председателят Ал. Стамболийски, жертви на терора са ръководни дейци на левите партии, част от цвета на българската интелигенция като Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, Николай Петрини, Сергей Румянцев. Физически са елиминирани и авторитетни политици, които биха могли да представляват пречка срещу продължаващите репресии и настъплението на такава идеология и практика, която по-късно ще се самоидентифицира като фашизъм. Нека посочим имената на лидера на ВМРО Т. Александров, лидера на Народнолибералната партия д-р Н. Генадиев, както и десетки други политици, народни представители, генерали...
    В западната обществена наука констатациите на Н. Орен и Дж. Бел не са изключение. Сходни оценки срещаме в изследванията и на други автори. Проф. Х. Дж. Гордън-Скилинг датира “нарушаването на парламентаризма” още през 20-те години на 20 век, докато през втората половина на 30-те години “конституционната демокрация окончателно отстъпва пред диктатурата на цар Борис” (6).
    Подобна е констатацията и на “Политически речник”, издаван под редакцията на историка Уолтър Лакьор: през по-голямата част от междувоенния период в България господстват “репресивни диктаторски режими”, с изключение на “полудемократичния антракт” през периода 1931-1934 г. (7). В същия дух е и оценката на Арнълд Зърхър. Той характеризира правителствата на личния режим на цар Борис Трети като някаква форма на диктатура, или както ги определя авторът “етатистки”, опитващи се да разширят “тоталитарния контрол”, но без да се радват на широка социална подкрепа (8). Изводът на А. Полонски е за един автократичен и репресивен режим, свързан с нацизма: “Докато не рухна в резултат на поражението на нацизма, режимът си остана автократичен и репресивен, глух към исканията на народа” (9).
    Проф. Нисан Орен – вещ познавач на най-новата българска история – е по-обстоятелствен. Той сочи, че след 19 май 1934 г. насилствено е наложена забрана на свободата на печата, на политическите събрания, на свободните профсъюзи, на общинското самоуправление, Народното събрание е разпуснато, а Търновската конституция – суспендирана. “По такъв начин, на политическия живот в страната е нанесен смъртоносен удар и политическите партии не успяват след това да възстановят своята дейност” (10).
    Проф. Стюърд-Хюз е още по-категоричен: на 9 юни 1923 г. в България е извършен преход от парламентарна демокрация към “корумпирана диктатура” (11). Обсъждайки характера на режимите в някои европейски страни, авторът подчертава, че дори да запазват до известна степен формата на буржоазен парламентаризъм, те “подготвят фашистките умонастроения в Централна и Източна Европа чрез практиката на поощряване или търпимост спрямо полицейския произвол, системното насилие над народа, антисемитизма, преследването на националните малцинства и мълчаливия съюз с богатите класи във военните авантюри” (12).
    Най-категорична е оценката на проф. Д. Коул, който, обсъждайки политическото развитие в България след края на Първата световна война, нарича преврата на Ал. Цанков само “военен”, но дефинира изрично като “фашистка” личната власт, установена от цар Борис след 1935 г. (13).
    Очевидно, в западната историография съществува единомислие относно насилственото налагане на авторитарен режим в България, съществените характеристики на който варират – според оценките на различните автори – от автократичен, етатистки, подготвящ фашистките умонастроения, до корумпирана диктатура с тоталитарен характер, заимстваща много от практиките на фашизма. С преврата от 19 май 1934 г. окончателно се забранява дейността на политическите партии. Завършва преходът към насилствено установяване на едноличния режим на цар Борис Трети, към налагането на тоталитарен контрол над всички сфери на обществения живот.
    През 1935 г. властта предприема опит да създаде една-единствена монополна управляваща партия, която да се превърне в гръбнак на новия ред и да включва както най-значимите бивши партии като Демократическата и БЗНС, така и фашисткото формирование „Народно социално движение” на проф. Ал. Цанков. Архитектите на този проект декларират, че не желаят създаването на фашистка партия (14). Но самият замисъл да бъдат въвлечени заедно десни, центристки и профашистки политически структури издава по-скоро намерение за формиране на монополно тоталитарно движение от фашистки тип, отколкото на политическа партия.
    След неуспеха да се създаде монополна политическа структура, властта рязко засилва авторитарния си характер – за голямо удовлетворение на фашистките и пронацистките формации и движения. Идеологията на тези организации съдържа открити заемки от тоталитарните прийоми и принципи на фашото и националсоциализма (15). Впрочем, още през 1921 г. се създава надпартийната формация „Народен сговор”. Отделни автори характеризират „Сговора” като „прото-фашистки”, доколкото в него се проявяват определени фашистки идеи, макар и неразвити в цялостна система (16). След 1935 г. фашистките и пронацистките формации представляват вече най-сериозната политическа опора на режима.
    Политическата група или кръгът „Звено” (1927-1935 г.) е формация, идеологията на която се родее с фашизма. Един от основателите на групата и неин идеолог е Иван Харизанов, който взема дейно участие в македонското революционно движение, отбелязва проф. Нисан Орен. “Неговият първоначален антикомунизъм, както и този на приятелите му от кръга “Звено”, са добре известни”. Доколкото звенарите представляват елитарна група обаче не може да говорим за партия. Нещо повече, те открито отстояват идеята за власт на „отбрания елит на нацията”. ПК „Звено” е свързан здраво с тайния Военен съюз, чиито лидери споделят корпоративните възгледи на звенарите. Между двете групировки се установява принципно единомислие и единодействие (17). След 1935 г. част от кръга „Звено” застават на антимонархически позиции и постепенно достигат до убеждението, че с участието си в превратите на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. в името на “събирането на здравите обществени сили” те са били използвани от и обективно са обслужили монархизма, подготвили са почвата за налагането на фашистки умонастроения, антиконституционно управление и политическа ориентация в разрез с националните интереси на българския народ. Започва процес на придвижване на звенарите наляво. Според проф. Орен сближаването на звенарите и свързаните с тях патриотично настроени офицери – К. Лекарски, Т. Тошев, С. Трендафилов и други – с комунистите и с пладненците датира именно оттогава, от 1935 г. (18). Отделни аспекти на практиката на нацизма и най-вече антисемитизмът в Германия, също е мотив за дистанциране на част от тези дейци и офицери от властта.
    С пронацистка ориентация е „Народното социално движение” (НСД), ратуващо открито за още по-тясно икономическо и политическо сближение с Райха. Движението е “създадено по подобие на германския национал-социализъм” и се опитва “да капитализира разочарованието на значителни прослойки лумпенизирани елементи, предимно от градското население”, сочи проф. Нисан Орен. В началото на 30-те години движението достига мащабите на масова за българските условия партия. През 1934 г. НСД печели над 12 % на изборите за селски общини. Лидер на движението е проф. Александър Цанков. Най-близките му сподвижници – ген. Иван Русев и полк. Христо Калфов впоследствие застават на страната на 19-то майския режим и напускат движението. От пролетта на 1935 г. НСД преминава на промонархически позиции. След присъединяването на страната към Тристранния пакт НСД е един от главните рупори на нацистко влияние в страната. По-късно проф. Цанков предприема няколко безуспешни опита за съставяне на самостоятелно правителство, а в навечерието на политическата промяна на 9 септември 1944 г. – и опит за организиране на държавен преврат (19).
    Подобна ориентация има и „Съюзът на българските национални легиони”. Легионерите изграждат стройна йерархична военизирана структура, влиянието им в обществото нараства през 30-те и началото на 40-те години (на 20 век), а официозът им – в. „Народен водач” – достига 40-хиляден тираж. До началото на 1938 г. военният министър ген. Луков и стоящият зад него генералитет имат много активна роля в изработването на политическата линия на режима.
    Легионерите се смятат за „десен коректив по отношение на правителството”. Опитват се да вкарат България в непосредствени военни действия срещу съюзниците от антифашистката коалиция, набират 9 600 доброволци за африканския корпус на фелдмаршал Ромел. Стремежът на ръководството е да превърне Легиона в ударна формация от националсоциалистически тип. Легионерските постановки за „нова политическа култура”, „социално съзнание”, „национален социализъм”, за единство на „социална правда, народно единство и държавно могъщество”, откритите им призиви за борба срещу „чуждите агенти, реакционерите и смутителите на националния дух” са идентични с тезите на националсоциализма и фашото (19а) и се вписват в програмните пароли на управляващата върхушка. ""

    Литература:
    (1) ИМАЛО ЛИ Е ФАШИЗЪМ в България? (1996) Анкета на сп. „Демократически преглед”, №4-5, с. 368-369.
    (2) МИГЕВ, Владимир (1996) По някои проблеми на българския фашизъм (1919-1944 г.), в: „Демократически преглед”, № 5-6, с. 399.
    (3) ЖЕЛЕВ, Желю (1982) Фашизмът. Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм, изд. “Народна младеж”, София, с. 25.
    (4) OREN, Nissan (1973) Revolution Administered: Agrarianism and Communism in Bulgaria, The John Hopkins University Press, Вaltimore and London, р. 6, 45.
    (5) BELL, John D. (1977) Peasants in Power: Alexander Stamboliiski and the Bulgarian Agrarian National Union, 1899-1923, Princeton University Press, рр. 244-245.
    (6) SKILLING, H. Gordon (1971) The Development of Communist East Europe, Crowell Comparative Government Series, Thomas Y. Crowell Co., NY, р. 28.
    (7) LAQUER, Walter (ed.) (1973) A Dictionary of Politics, NY, р. 63.
    (8) ZURCHER, Arnold J. (1954) Authoritarian Forms of Government Between the Wars, in: C.E. Black (ed.), Challenge in Eastern Europe, Rutgers University Press, New Brunswick & New Jersey, p. 51.
    (9) POLONSKY, A. (1975) The Little Dictators: The Story of Eastern Europe Since 1918, London, Boston, р. 103.
    (10) OREN, Nissan (1971) Bulgarian Communism: The Road to Power 1934-1944, Columbia University Press, NY and London, р. 2.
    (11) HUGHES, H. Stuart (1966) Contemporary Europe: a History, Second edition, Prentice Hall, New Jersey, p. 319.
    (12) Пак там, р. 165.
    (13) COLE, D.G. (1958) History of Socialist Thought, Vol.4: Communism and Social Democracy 1914-1934, London, рр. 270-271.
    (14) МИГЕВ, цит. съч., с. 405-407.
    (15) ПОППЕТРОВ, Николай (1991) Идейно-политическите схващания на „Съюз на българските национални легиони” и „Ратници за напредъка на българщината” в годините на Втората световна война, в: „Исторически преглед” № 6, с. 53-54.
    (16) МИГЕВ, цит. съч., с. 401.
    (17) OREN, цит.съч., с. 132; също: МИГЕВ, цит. съч., с. 402.
    (18) ХАРИЗАНОВ, Иван (1944) във: в. “Изгрев”, бр.1/9.10.1944 г.; също: OREN, цит.съч., с. 132;
    (19) OREN, цит.съч., с. 10; МИГЕВ, цит. съч., с. 401; срвн. също: КУМАНОВ, Милен (1991) Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879-1949, изд. „Просвета”, София, с. 116-117.
    (19а) HOPPE, H.-J. (1979) Bulgarien-Hittlreseigenwilliger Verbuendeter, Stuttgart, S. 135-136

    „По отношение на въпроса имало ли е фашизъм в България, би трябвало всеки от нас да даде пред себе си честен отговор, изхождайки от историческите доказателства, а днешните прояви на неофашизъм са основание да припомним предупрежденията на Ромен Ролан, Анри Барбюс и десетки други интелектуалци антифашисти от началото на миналия век за настъплението на "кафявата чума", погубила живота на милиони хора по света“, коментира депутатът Екатерина Заякова. Тя призова днешният интелектуален елит и обществото като цяло да бъдат непримирими с проявите на неонацизъм, още повече че редица други европейски държави също са сцена за подобни смущаващи изяви, което налага категорична реакция.





  23. #23
    ukraininform 09 юни 2015, 15:53
     
    1
     
    4

    Още един изкукал след Коректорчето-Данделон някъкъв.Ама азКоректорчето по го харесвам-може да псува,обаче кратко и ясно.
    Данделона направо си е жива напаст.

  24. #24
    Бай Хуй 09 юни 2015, 16:21
     
    2
     
    1

    Интересно, мога да разбера хибридните дебили и тая долна, гнусна твар(кой знае що за родители са произвели такава) като Копъринформа(Укроп - копър), дето сеят омраза и разделение. Въпросните гнусници така се чувстват значими явно, щото ако няма омраза и разделение и с досиетата примерно се последва светлия пример на Пасок от 1981(в печката), те вече ще се чувстват жалки и непотребни(е няма да са грам по-малко гнусни), но пък забелязвам, че Българан мисли с гъза си главно, и не е само той. Аууу нямало вносни стоки, въъъййй, и пукница чужбинска нямало... Мъъъкааа! Е нищо, че за 100-120 лева можеше да си платиш сметките, да се нахраниш и да ти остане за кино и сладолед на девойката, а кока-колата я имаше в най-обикновения квартален магазин. А да и като си съдираш задника от работа (кеф ти ТНТМ, кеф ти куп други неща, дето 50% от заработеното си остава при тебе) и пари имаше. Да не споменаваме, че и възможности да идеш да се поизпържиш на жегите в Ирак и Либия имаше(пак срещу 30-50% от реалната заплата), и кола да си купиш можеше без ред - верно за тая цел трябваше да си примерно инженер с опит.... Ама не, то за пукницата от чужбинско, дека и портокалите(да и такова се намираше всъщност - за безпартийни люде като скромната ми особа) се затъжили. Та вкратце МАРШ МАМКА ВИ да оберете краставиците, барабар с другите хибриди на говедо с тиква, а ние имаме нужда от някой дето не сее омраза и гледа преди всичко интереса на страната и се старае да обединява хората.

  25. #25
    Балканджи 09 юни 2015, 16:49
     
    4
     
    1

    Угроб-информ пак се изходи по въпроса.

    Нали така ти харесва - кратко и ясно? Дебил, който се кефи когато го псуват. Няма оправия , У-лигофрен-информ, няма. Такъв си се родил, такъв и ще си останеш. Съвременната медицина е безсилна. Можеш да пробваш присаждане нa нова глава в Италия, ама не мисля че ще помогне.

  26. #26
    Petkan 09 юни 2015, 20:30
     
    1
     
    2

    Статията в БГ Армия произведе ефект, изпълзяха много защитници на т.н. народен съд и "решенията" му. Публикуването на дълги и празни откъм съдържание постинги не може да замести истината.

  27. #27
    уффф 10 юни 2015, 06:58
     
    2
     
    2

    омръзна ми да слушам ка са били избити ителектуалците...елита... то като гледам сегашните такива, май ще е добре да върнем лагерите отново... предател до предател....

  28. #28
    stoqn stoqnov 10 юни 2015, 09:38
     
    0
     
    2

    до ukraininform

    А бе ти ще доидеш много голем разбирач а несъли избили и потомци на Бандера и Шукевич.
    Ти се изказа налиси Укроп фашиски .
    МАРШ УКРАЯ НА РУСИЯ ГНОМ

  29. #29
    Български офицер 01 мар 2016, 14:11
     
    3
     
    0

    Червените каскети - цървули избиха след 9.септември. 1944 г. без съд и присъда , благодарение присъствието на Съветските въшливи памуклийки около 40.000 истински Българи - Средната класа и Елита на Нацията ни ...... ! Затова прошка и пощада няма да има никога ! " Око за Око Зъб за Зъб ! "

  30. #30
    Гергана 02 мар 2016, 07:14
     
    0
     
    0

    само ми е интересно снимката на хитлер каква идея има в тази статия? а 9 наистина трябва да се заклейми официално

  31. #31
    Гергана 02 мар 2016, 07:24
     
    0
     
    0

    само ми е интересно снимката на хитлер каква идея има в тази статия? а 9 наистина трябва да се заклейми официално

  32. #32
    Богомил АВРАМОВ-ХЕМИ 03 мар 2016, 13:09
     
    0
     
    0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка