02.06.2015 /13:19 | Автор : Венцислав Жеков | Източник: СБЖ


Само един ден в годината, когато завият сирените, трябва да спрем да правим обичайното, каквото и да е то и да застанем прави. Така отдаваме почит на онези, които са дали живота си за нас, за България, за историята ни.

Само един ден…! Оказва се и този ден дори е проблемен за някои! Защо? Защото, медиите са виновни…!?!?!?! Проблемът бил, че хората и автомобилите, които не спират, когато завият сирените на 2 юни, та проблемът бил, че ги били снимали камерите и фотографите…! Всъщност, проблемът е, не че са ги снимали, а че не са спрели…! Обвиняват медиите, че видите ли, на 2 юни, вместо да снимат как хората отдават почит на загиналите герои, те умишлено търсят такива, които не са спрели, не са застанали в поза „почит” и по този начин профанизирали празника!

Там е работата обаче, че първо това не е празник, а ден на почит, на истинска почит и отдаване на заслужена признателност и второ, това, че някой е попаднал пред обектива, докато демонстративно „щтропи”, вместо, като всички останали да спре за една минута, не е проблем на медиите.

Нито ще закъснеем толкова драстично, нито пък ще ни е чак такъв проблем, за да се спрем за минута. Една минута в годината не е кой знае каква жертва, за да почетем героите на България!

И не, НЕ медиите са виновни за това, което самите ние вършим. Това че понякога медиите обръщат внимание на съкровената ни публична защитеност не ни прави сакрални същества. Напротив, излагаме се самите ние, като за това се оправдаваме с медийната случайност.

Какво ще ни стане, ако за една минута в един ден от годината спрем да бързаме? Така и така времето продължава, поне една минута да му дадем, за да си почине и то, за да ни даде шанс да помислим, да останем поне за минута със самите себе си, да си дадем парченце време само за нас.

„Не сме народ, не сме народ, а мърша”, написа преди десетилетия П. Р. Славейков и днес това все още звучи актуално, заради тези, на които и медиите им пречат в самобитната им самодостатъчност.