11 Март 2015 | 13:02 | Агенция "Фокус"
Бойко Ноев, министър на отбраната в служебното правителство на Ренета Инджова и в правителството на Иван Костов, заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров и бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург, в интервю за Aгенция “Фокус” по повод уволнението на директора на военното разузнаване.

Фокус: Г-н Ноев, какъв е вашият коментар по уволнението завчера на директора на военното разузнаване?
Бойко Ноев: Решението кой да ръководи военното разузнаване е в правомощията на министъра на отбраната.Той изцяло носи отговорността за мотивите и последствията. Разбира се, в България военното разузнаване исторически има една малко по-засилена функция и поради това към неговата работа и ръководство пряко отношение традиционно има и министър-председателят.


Фокус: А президентът?
Бойко Ноев: Разбира се, по принцип и президентът - като върховен главнокомандващ на въоръжените сили и пряк потребител на продукта на военното разузнаване. Росен Плевнелиев обаче така и не успя да уплътни своите конституционни задължения към войската и не допринесе за утвърждаването на тези аспекти на националната сигурност. А и въобще. Всъщност, подсещате ме, че той беше може би единственият държавник, който не взе отношение и към промените в МВР. Лидерите не се снишават в такива моменти. Моите впечатления са, че едва ли ще успее да поправи този свой неблагоприятен образ сред военните, а и сред по-широките професионални кръгове през оставащите месеци на този пост.
Фокус: Смяната на шефа на военното разузнаване някак си съвпадна с промените в МВР и това предизвика коментари, че се разклаща цялостната структура на националната сигурност. Вие споделяте ли това виждане?
Бойко Ноев: Не. За добро или лошо, разузнавателните и контраразузнавателните органи са дълбоко ешелонирани и като правило могат спокойно да поемат промени по върховете. Разбира се, ако назначенията за ръководители не са провокативно арогантни, какъвто беше случаят с ДАНС през 2013 г., който разтресе цялата политическа система.
Фокус: А ако промените са по-дълбоки?
Бойко Ноев: Какво конкретно имате предвид?
Фокус: В мотивите за уволнението на шефа на военното разузнаване военният министър изразява недоверие към 39 процента от личния състав на службата, които “били назначени преди 1991 г.”...
Бойко Ноев: Аз не съм видял официалните мотиви, четох преразкази. Не само това, а и че имало проблеми с НАТО....
Фокус: Да, така се говори...
Бойко Ноев: Това за НАТО, да ме прощават авторите на подобни твърдения, са пълни глупости. Когато вървеше кървавото саморазпадане на бивша Югославия и особено по време на кампанията в Косово, българското разузнаване, и особено военното имаше отлични позиции и контакти на доверие с евроатлантическите ни партньори. Оттогава насам това сътрудничество само се е задълбочавало. Това могат да го потвърдят президентите и правителствата на България за предишните периоди.
Фокус: ... а тогава не 39 а вероятно 99 процента от личния състав е бил назначен преди 1991 г.?
Бойко Ноев: Точно така. И само да припомня, че “къртицата” в НАТО, която издаваше на Милошевич информация за операциите на Алианса не бе от източно-европейска страна, а от Франция. Но заради това Франция не “изтърбуши” мисията си в НАТО, нито някое от разузнаванията си. И в някои други “стари” членове на НАТО избухваха скандали с “агенти на Москва” и то на доста високо ниво, но стабилността на разузнавателните им служби беше съхранена.
Фокус: Ако въпросните 39 процента от личния състав на военното разузнаване, назначени преди 1991 г. са причина за уволнението на началника на службата, означава ли това, че и те са заплашени от уволнение?
Бойко Ноев: Тези, вече ще станат пословични, 39 процента имат няколко важни интерпретации, надхвърлящи рамките на военното разузнаване. Най-напред, хората, които познават добре системата на отбраната знаят неписания закон особено да се внимава, а не дай си боже да се заиграва, с три групи взаимоотношения: първо, делението на “млади” и “стари”, второ - деленето на военни и цивилни и трето- равнопоставеността на трите вида сили- сухопътни, морски и въздушни. Имам усещането, че днешното ръководство на МО не си дава сметка за тези неща и е възможно това да създаде проблеми. И друг важен момент- мнозина от висшето и средно командно ниво на армията са започнали кариерата си преди 1991 г. Те са полагали клетва към България и заедно със своите семейства са посветили живота си досега на войската. От днешния началник на отбраната и надолу под него... И днес на бойна вахта на корабите, в авиацията и в модулните екипи, които спасяват затрупаните от стихията сънародници има и такива жени и мъже в униформа, които са започнали военната си кариера преди 1991 г. И бих попитал военния министър в кои проценти ги слага....Всички народни представители, бивши офицери, генерали, адмирали в днешния парламент също попадат в тази категория. А от тях военният министър очаква подкрепа, нали... Питам се докога хората на отговорни позиции днес и които са служили във войската и преди 1991 г. ще си мълчат по тези въпроси. А тези въпроси са адресирани право към тях и преди всичко към тях.
Фокус: Смятате ли, че министър Ненчев би влязъл в конфликт с тези хора?
Бойко Ноев: На този въпрос не мога да отговоря, времето ще покаже. Но неотдавна министър Ненчев бе цитиран да нарича служилите в редовете на българската армия преди 1989 г. “терористи”, защото служили по времето на бившия режим. Тези думи получиха широк негативен отзвук. Нещо повече, смятам идеологизирането на миналото и настоящето на войската за крайно неморално и вредно.
Фокус: Според вас това лични позиции на министъра ли са, или се споделят и от правителството, от президента?
Бойко Ноев: За президента вече споменах едно широко разпространено впечатление. Неговото мнение по въпросите на сигурността изглежда твърде компрометирано през изминалите години и каквото и да каже едва ли някой ще му обърне особено внимание, за съжаление. Казвам за съжаление, защото той иначе изглежда да стои на твърди и последователни позиции относно геополитическата ориентация на България и нуждата от адекватен отбранителен бюджет. Що се отнася до правителството, бих споделил следното наблюдение. Коалиционната формула очевидно не е лесна и е единствено възможната от гледна точка на здравия разум. Трябва обаче да се преодолее наложеното в обществото впечатление, че ресорите извън ГЕРБ са оставени на самотек, че съответните министри са оставени да правят каквото си искат и че евентуалните грешки ще тежат само на техните съответни политически партии. Те тежат на цялото управление, а и на авторитета на премиера също. Така например, вече нашироко се говори, че “Борисов е отдал отбраната на концесия”, че имал явна неприязън към проблемите на войската. Тези спекулации са вредни и имам основание да вярвам, че са несправедливи, но сигурно заслужават съответното внимание.