Симеон Николов, /Поглед.инфо/



На последната поредна конференция на бивши шефове на разузнавателни служби в Европа преди три години беше изведена общата оценка, че в периода на прехода в източноевропейските страни неоснователно е имало негативно отношение и недоверие към службите, а в повечето страни политиците се опитвали да ги инструментализират за политическа употреба, надценявайки възможностите им.

Предпоставка за реформирането и използването им е демократичната култура, подчертаха топразузнавачите. Те разкритикуваха някои източноевропейски колеги, че са акцентирали на освобождаването на опитни кадри, които биха били полезни и изразиха учудването си от изоставяне на агентура в региони като Близкия Изток. А поляците и други присъстващи отговориха, че това не е вярно за тях– те са запазили например 10 500 от общо 14 000 оператвин работници. Чехите пък допълниха, че това са професиоалисти и ако говорим за вина, то «главната отговорност и властта са били винаги при партията, а не при службите».

Тези мнения са особено актуални и днес в България във връзка с коментарите за внасянето на пакета законопроекти за разузнавателните служби в Народното събрание и уволнението на началника на служба «Военна информация» преди още да се стигне до разглеждането на проектите. Но докато за законовата база беше наистина крайно време, подходът за измененията в нея и прибързаните и безпочвени мотиви за уволнение на Веселин Иванов извадиха отново па показ именно липса на демократична култура, за която говореха западните ни партньори. Затова преди да спорим по формулировките в законопроектите, трябва да си признаем далеч по–важни неща:

Първо, крайно време е политиците да преодолеят схващането, че като «овладеят» службите, ще могат да спечелят някакви партийни дивиденти и да си осигурят безоблачно политическо бъдеще. Да оставим настрана очевидния факт, че подобен начин на мислене издава порочност, липса на държавническо отношение и поражда недоверие към политическата класа. По–същественото е, че ако с намеса в контраразузнаването /ДАНС/ действително могат да постигнат нещо, то външнополитическото и военното разузнаване са почти напълно «безинтересни» за реализиране на злоупотреби от политическите партии , които идват на власт. Защото те водят стратегическо разузнаване и работят само в чужбина.

Второ, ползата от създаването на законова база няма да е голяма, ако елитът ни чрез нея утвърди статуквото, финансирането на външнополитическото и военното разузнаване да е два пъти по–ниско от това на Националната служба за охрана, /нещо уникално българско за света/ и ако препоръките на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през септември миналата година за укрепване на разузнаванията не значи нищо за управляващите и за министъра на финансите.

Трето, в предстоящото обсъждане на проектите в Народното събрание би трябвало да се отчита необходимостта от гарантиране мандатността на ръководителите на разузнавателните служби, а не всеки новоизлюпен политик да разтърства системата на националната сигурност с някакви неадекватни идеи, предложения и кадрови назначения.

Четвърто, преди да критикува разузнавателните служби без да познава специфичните особености на същите, управлянващият политически елит трябва да се научи да чете и ползва предоставяната от службите информация. Защото практиката показва, че докато разузнаването си върши работата, политиците не умеят да ползват продукта им. При техните решения вземат превес други фактори, а не предупрежденията в анализите на службите. Има опасност и от обратния ефект: отношението на управляващите към службите, безпринципният натик върху тях и несигурност да принудят някои от анализаторите в службите да пишат онова, което управляващите искат да чуят. Има сигнали и за такива случаи.

Пето, координацията и поставянето на задачи не може да се реши със създаването на мегаструктура чрез механическо обединение на служби, защото противоречи на основен принцип в разузнавателната дейност на добиване и оценка на информация от различни органи. Един единствен доклад до ръководството на държавата може да има фатални последици и това е доказвано многократно в историята. По–приемлив е коорднинацоинно–аналитичен център като шапка на службите без никаква намеса обаче в оперативната им работа. За истинското разузнавате е присъщ стратегическия поглед на събитията, но ако политическият елит няма такъв, как ще му бъдат обяснени изводите, до които стигат такива разузнавания?

Шесто, каквито и закони да се приемат, ръководителите на службите трябва да са наясно, че са скандално изостанали от партньорите си в Европа в създаването на откритост и доверие в обществото. Вярно, че са виновни и политиците, че изсипаха тонове помия върху тях. Но гражданите биха приветствали появяването на редовни годишни доклади, подобни на тези на Службата за защита на конституцията в Германия, в които ясно и точно се съобщава какви са заплахите, колко чужди агенти са експулсирани, как е нарастнал потенциала на десни и леви екстремисти, на ислямистки групировки и т.н. Опитите на ДАНС в това отношение не удовлетворяват в никакъв случай. За разлика от България на Запад се коментират въпросите, на ниво ли бяха службите при събитията в Украйна и достоверността на днешните им доклади, проспаха ли Ислямска държава и т.н.

Седмо, но не и последно, т.н. закон за досиетата нанесе много щети, включително и върху мотивацията на действащите днес разузнавачи и готовността на чуждите граждани да приемат въобще сътрудничество с български представители. Крайно време е да се намери политическа воля за внасяне на изменения и допълнения в този закон и за закриване на комисията по досиетата, информацията да е достъпна в Държавния архив, а в Институт по националната памет да се извършват необходимите научни изследвания, т.е да се отнеме инструмента на политиците да се обстрелват взаимно с компромати, а журналисисти и интриганти да отклоняват вниманието от днешните проблеми и работа на съвременните служби.

За да не може в бъдеще народни представители да постъпват безотговорно, крайно необходимо би било промяна на съответния член от Конституцията, който ги прави недосегаеми и невинни при каквито и да е било решения с катастрофални последици.

А в обсъжданите тези дни закони може би трябва да се възприеме практиката на западните страни и се въведе 30 годишна, а в някои случаи 100 годишна забрана за разкриване на строгосекретни документи и такива от особена важност, а за исторически личности– до края на живота им.



Колкото до мотивите за уволнението на началника на Военното разузнаване и изявлението на министъра на отбраната, съм убеден, че през всичките тези години изпращаните служители в школи и курсове на Запад придобиха нови знания и способности и това се отрази положително на работата им. Да не говорим за участието им в мисии в истинска бойна обстановка. Оценките за дейността на службата от Брюксел са изключително положителни. Кога лъже министър Ненчев– когато през януари 2015 по повод 107 годишнината на Военното разузнаване съобщи доволен за оценките на НАТО или сега?

Мотивите на министър Ненчев са абсолютно несъстоятелни. Всеки средноинтелигентен човек знае, че това е деполитизирана структура. Това са преди всичко професионалисти, офицери от БА, които работят само в чужбина.

Министърът говори за реформи, но едва ли знае какви реформи трябват там. Защото основните бяха извършени още в началото на 90–те години. Задачите се промениха коренно. Във всички разузнавателни служби се създадоха руски отдели. Обменът на информация с НАТО е активен и добър.

Млади кадри постоянно са били подготвяни и назначавани. Но министърът не е въобще наясно, че за разлика от едно министерство, където може да назначава калинки от БЗНС, това е невъзможно в разузнаване и то военно. Смяната на кадрите трябва да се случва постепенно, с приемственост и обмен на опит. Смяната на ръководството на агентурата в чужбина не става от днес за утре, някои не се съгласяват да продължат да добиват и предават информация, ако му изпратиш някой нов ръководител, още повече пък млад и неопитен. Да уволниш цяла група офицери е гилотиниране на разузнаването, а не реформа. Да не говорим, че този мотив е и лустрационен, а това значи противоконституционен.

Истинските причини за уволнението на началника на службата са други. Впрочем, въпросът въобще не се свежда до началника. Той така или иначе щеше да бъде сменен с генерал. Първо, сегашният началник се противопостави на уникалната с глупостта си и престъпна идея да предаде досиетата на чуждите граждани– агенти и сътрудници, което никоя страна в света не си е позволила– ще последват смърт на много хора и дипломатически скандали. Втората причина е, на предстоящото разглеждане на пакета от закони в НС да няма кой да възразява, ако в най–добре и професионално изготвените проектозакони на Военна и нформация и на Националната разузнавателна служба са внесени неприемливи нови предложения като дискутираното наскоро обединяване между военно и политическо разузнаване, тоест закриване на военното разузнаване.

Политизирана е не „Военна информация”, а ръководството на министерството и това е изключително вредно в днешната напрегната обстановка, в която не е изключен предстоящ военнен конфликт. Но ако „стягането на редиците” в тази връзка е разбираема за едно контраразузнаване /ДАНС/, то за военното разузнаване действията на министъра подхранвани от някакви политико–идеологически комплекси е удар срещу националната сигурност.

Досегашните изявления на министъра, включващи и обвинението към офицерите от запаса, служили в това поделение на Генералния щаб, че са „терористи като тези в Париж”, както и че са „служили на друга държава”, както и заканите, че ще изземе досиетата на чужденците– агенти и сътрудници, както и устойчивото лансираното мнение на няколко съмишленици около него, че инакомислещите, несъгласните, подронвали националната сигурност и трябвало мерки спрямо тях, не свидетелстват за онази демократична култура, която ни препоръчват западните партньори и която цитирах в началото. Крайно време е премиерът да постави на везните вредите от подобно поведение и негативите от евентуални спорове в управляващата коалиция и вземе правилното кадрово решение.

Източник: Поглед.инфо



Прочети цялата статия тук: Отношението към разузнаванията издава дефицит на държавническа отговорност - Поглед Инфо