ОБИКНОВЕНО ОФИЦЕРСТВОТО Е НЕОБХОДИМИЯ ГРЕШНИК

Pan.bg 25 фев 2015 | 17:56 views (6278) commentaries(6)
img Обикновено офицерството е необходимия грешник
otbrana.com,
Полковник от резерва доц. д-р Станчо Станчев*


За съжаление днес от позицията на времето все още не сме в състояние да дадем еднозначна, обективна оценка за заслугите и вината на българското офицерство в новата ни история. В повечето случаи то е съдено и заклеймявано не заради грешки при планирането и воденето на бойните действия, а заради изпълнение на уставите и заповедите. Заради доблестно служене на България!


В съдбата на българското офицерство на Третата българска държава има много величие и слава. И много трагизъм и страдание. Горчивина и премълчани истини.

В началото са бунтовете през 1877 г. в Русе и Силистра на офицерите русофили. Те са плод на противоречията между двете концепции за външно-политическата ориентация на България след Освобождението. Към освободителката Русия или към Запада?

Бунтовете са поредното доказателство за пагубното влияние на съперничеството между Великите сили на Балканите и след тях стартира разделението и противопоставянето на нацията.

И днес след близо 130 години не сме единни трябва ли да поднесем цветя в памет на разстреляните тогава български офицери Атанас Узунов, Тома Каръджиев и Олимпи Панов. Или да ги заклеймим като проводници на руската политика в България. Не сме единни и по много други факти и събития от новата ни история. От войните и последвалите ги национални катастрофи, крушения и политически сътресения, обикновено офицерството е необходимият грешник. В повечето случаи то е съдено и заклеймявано не заради грешки при планирането и воденето на бойните действия, а заради изпълнение на уставите и заповедите. Заради доблестно служене на България!
image
И в периода на строящия се социализъм в килиите на Държавна сигурност попаднаха армейски генерали и офицери, обвинени за капитуланти, агенти, полицейски сътрудници, предатели или пък заговорници за сваляне на режима на Живков.

Обществено-политическите промени в края на Студената война отново не пожалиха българското офицерство. За съжаление днес от позицията на времето все още не сме в състояние да дадем еднозначна, обективна оценка за заслугите и вината на българското офицерство в новата ни история. За събитията и личностите обикновено имаме по две истини, непримиримо противоречащи си една на друга. Даваме си сметка, че нерешените проблеми от миналото продължават да ни измъчват, но, за съжаление, ни липсва разум и доброта да сближим позициите си.

За властимащите най-лесното решение на проблема е пренаписването на историята. Това многократно е правено, но дали е необходимо! Академик Георги Марков е категоричен, че историята, преди всичко, трябва да се преосмисли. Даваме си сметка, че незачитането на националните ни герои води до разрушаване на ценностната ни система, до духовно обедняване и културна празнота. Това е особено пагубно за младото поколение, за тези, които идват след нас.

Ще цитирам една мисъл на Стефан Цанев: „Нашият народ, като всеки един народ, е имал своите умни хора и своите глупци, своите честни хора и своите подлеци, своите герои и своите предатели. Лошото е, когато тези, които ги споменаване на второ място, заемат първите места в държавата и масовият човек започне да им подражава, мислейки че това е хубавото, това е доброто, към това трябва да се стремим. Както казват учените хора, подменят се ценностите.“

Преосмислянето на миналото е важно не само, за да се избегне повторението на грешките. Но най-вече, младите хора да могат да формират своята ценностна система, да съумеят да намерят себе си. Без национално самосъзнание и ценностна система е невъзможно каквото и да е развитие – нито материално, нито духовно. Затова трябва непрекъснато да се връщаме и да се бие камбаната.

*Авторът е председател на Военноисторическата комисия. Словото, което поместваме с незначителни съкращения, е произнесено в началото на научната конференция „Съдбата на българското офицерство в условията на политически трусове“. Заглавието е на редакцията на „Отбрана. сom“.

image
На снимката: Полковник от резерва доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военноисторическата комисия и президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев, под чийто патронаж се проведе научната конференция.

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 6

  1. #1
    barny61 25 фев 2015, 21:31
     
    1
     
    0

    Доста нулева позиция - 50/50 (fifty-fifty)?! Заеми позиция, бе пич, дори да се нас.реш - виж Роско какво прави!

  2. #2
    Мдаа 26 фев 2015, 08:38
     
    1
     
    0

    Този доцент- доктор, се е докопал до кокала и говори но нищо не казва. Като погледнеш снимката и ти става ясно за кое офицерство става въпрос.Май капитани не видях или бъркам?

  3. #3
    Мнооооого 26 фев 2015, 09:41
     
    1
     
    0

    Мноооого беззззззъбо бе.......доценте,докторе,полковнико Станчо!

  4. #4
    (Не) капитан 26 фев 2015, 09:42
     
    1
     
    0

    Ти само капитаните ли ги броиш за офицери, медунчото "Мдаа" (№ 2) ? Да ме извиняват истинските капитани от Българската армия и чужди такива, че им споменавам поредното звание. Но ме разбирате сигурно за какво иде реч. До там ли ти стига хоризонта, медунчото "Мдаа" (№ 2) ? Искам да мога да ти купя сладолед и да те заведа на детска площадка някоя за игра да си поиграеш на воля! Познавам такива, като теб. Някои само виртуално от "Pan.bg". Кажи как да ти пратя парички за детско лакомство, "Мдааааа" ?

  5. #5
    (Не) капитан 26 фев 2015, 09:47
     
    1
     
    0

    № 4, "Мнооооого",

    Озъби се да видим твоите ! Сигурно по цял ден се зъбиш сам на себе си пред огледалото вкъщи. И не излизаш никъде.

  6. #6
    старика 28 фев 2015, 09:38
     
    0
     
    0

    Кой гледа в грешната посока? Но и как гледа-обидено,гадно, лошо! Открийте и виновника за състоянието и диагнозата на БА от политическия генералитет!

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка