Обикновено офицерството е необходимия грешник
otbrana.com,
Полковник от резерва доц. д-р Станчо Станчев*

За съжаление днес от позицията на времето все още не сме в състояние да дадем еднозначна, обективна оценка за заслугите и вината на българското офицерство в новата ни история. В повечето случаи то е съдено и заклеймявано не заради грешки при планирането и воденето на бойните действия, а заради изпълнение на уставите и заповедите. Заради доблестно служене на България!


В съдбата на българското офицерство на Третата българска държава има много величие и слава. И много трагизъм и страдание. Горчивина и премълчани истини.

В началото са бунтовете през 1877 г. в Русе и Силистра на офицерите русофили. Те са плод на противоречията между двете концепции за външно-политическата ориентация на България след Освобождението. Към освободителката Русия или към Запада?

Бунтовете са поредното доказателство за пагубното влияние на съперничеството между Великите сили на Балканите и след тях стартира разделението и противопоставянето на нацията.

И днес след близо 130 години не сме единни трябва ли да поднесем цветя в памет на разстреляните тогава български офицери Атанас Узунов, Тома Каръджиев и Олимпи Панов. Или да ги заклеймим като проводници на руската политика в България. Не сме единни и по много други факти и събития от новата ни история. От войните и последвалите ги национални катастрофи, крушения и политически сътресения, обикновено офицерството е необходимият грешник. В повечето случаи то е съдено и заклеймявано не заради грешки при планирането и воденето на бойните действия, а заради изпълнение на уставите и заповедите. Заради доблестно служене на България!

И в периода на строящия се социализъм в килиите на Държавна сигурност попаднаха армейски генерали и офицери, обвинени за капитуланти, агенти, полицейски сътрудници, предатели или пък заговорници за сваляне на режима на Живков.

Обществено-политическите промени в края на Студената война отново не пожалиха българското офицерство. За съжаление днес от позицията на времето все още не сме в състояние да дадем еднозначна, обективна оценка за заслугите и вината на българското офицерство в новата ни история. За събитията и личностите обикновено имаме по две истини, непримиримо противоречащи си една на друга. Даваме си сметка, че нерешените проблеми от миналото продължават да ни измъчват, но, за съжаление, ни липсва разум и доброта да сближим позициите си.

За властимащите най-лесното решение на проблема е пренаписването на историята. Това многократно е правено, но дали е необходимо! Академик Георги Марков е категоричен, че историята, преди всичко, трябва да се преосмисли. Даваме си сметка, че незачитането на националните ни герои води до разрушаване на ценностната ни система, до духовно обедняване и културна празнота. Това е особено пагубно за младото поколение, за тези, които идват след нас.

Ще цитирам една мисъл на Стефан Цанев: „Нашият народ, като всеки един народ, е имал своите умни хора и своите глупци, своите честни хора и своите подлеци, своите герои и своите предатели. Лошото е, когато тези, които ги споменаване на второ място, заемат първите места в държавата и масовият човек започне да им подражава, мислейки че това е хубавото, това е доброто, към това трябва да се стремим. Както казват учените хора, подменят се ценностите.“

Преосмислянето на миналото е важно не само, за да се избегне повторението на грешките. Но най-вече, младите хора да могат да формират своята ценностна система, да съумеят да намерят себе си. Без национално самосъзнание и ценностна система е невъзможно каквото и да е развитие – нито материално, нито духовно. Затова трябва непрекъснато да се връщаме и да се бие камбаната.

*Авторът е председател на Военноисторическата комисия. Словото, което поместваме с незначителни съкращения, е произнесено в началото на научната конференция „Съдбата на българското офицерство в условията на политически трусове“. Заглавието е на редакцията на „Отбрана. сom“.


На снимката: Полковник от резерва доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военноисторическата комисия и президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев, под чийто патронаж се проведе научната конференция.