Сянката на Хирошима

Pan.bg 12 авг 2015 | 21:32 views (2503) commentaries(0)
img duma.bg


70 години след бомбардировките на Хирошима и Нагасаки човечеството още тръпне в ужас от нов ядрен апокалипсис

Галина Младенова

На 6 и 9 август тази година се навършват 70 години от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки. Това без съмнение е една от най-ужасяващите катастрофи на ХХ век. Само за два дни са унищожени 300 хиляди души. Заповедта за използването на ядреното оръжие е дадена лично от тогавашния президент на САЩ Хари Труман. Изборът на целта на бомбардировките е направен два месеца преди първите изпитания на американските бомби. В началото на май специален комитет, заседаващ в Лос Аламос, съставя "черния списък". В него влизат Хирошима (център на армейските складове), Йокохама (център на военната промишленост), Нагасаки (морско пристанище, съдостроителен център), Ниигата (военно пристанище и машиностроителен център), Кокура (военен арсенал). Нанасянето на удар по японската армия не е бил единственият критерий при избора на обектите. Главната задача на ядрените бомбардировки е била да се нанесе психологически натиск над японското правителство и да се провокира паника в страната.
Пораженията, които нанасят двете бомби, ужасяват целия свят. Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични действия от страна на САЩ. Актът се оценява като изключително жесток, а датата на първата бомбардировка (6 август) се превръща в световен ден на борба за забрана на ядреното оръжие и ден на милосърдието, посветени на състраданието към жертвите на атомните бомбардировки, войните и тероризма.
Едва през октомври м. г. Националното управление на архивите и документацията на САЩ напълно разсекрети колекцията снимки RG-77-BT, която се пазеше в архива на Колидж Парк, щата Мериленд. Така станаха достъпни десетки уникални снимки, направени по време на подготовката за бомбардировката на японските градове, която е била през пролетта и лятото на 1945 г. на остров Тиниан в Тихия океан.
Какво се случва след това е добре известно. На 6 август в 1,45 ч. бомбардировачът Б-29 с командир полковник Пол Тибетс, на чийто борд е атомната бомба "Малчугана", излита от остров Тиниан, намиращ се приблизително на 6 часа полет от Хирошима. Бомбардировачът на Тибетс лети заедно с още шест други самолета: резервния самолет ("Топ сикрет"), два контрольора и три разузнавача ("Джебит III, "Фул хаус" и "СТрийт флаш").
Командирите на самолетите разузнавачи, изпратени към
Нагасаки и Кокура, съобщават за голяма облачност над тези градове. Пилотът на третия разузнавач обаче открива, че над Хирошима небето е чисто и изпраща сигнала "Бомбите в първата цел". В 8,15 ч. местно време Б-29, на височина над 9 километра, хвърля атомната бомба над центъра на Хирошима. Петдесет и седем секунди по-късно, когато бомбата е била на височина 600 м от земята, се чува експлозия. От 67 килограма уран, съдържащи се в бомбата, само 7 кг се разпадат на частици. От тази маса едва 600 милиграма се преобразуват във взривна енергия. Но тя помита всичко по пътя си. Близо 70 000-80 000 души умират веднага. Други 70 000 умират от рани и смъртоносни дози радиация до 1950 година. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км в радиус. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 кв. км. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.
В 2,47 часа на 9 август другият американски бомбардировач Б-29 с командир майор Чарлз Суини, с атомната бомба "Дебелака" на борда си, излита също от остров Тиниан. Облачността над град Кокура не му позволява да извърши бомбардировка и след три неуспешни опита да се прицели в 10,32 ч. Б-29 поема курс към Нагасаки. "Дебелака" е бил пуснат почти на сляпо, освен това самолетът е имал технически проблеми с горивната помпа и не е имало гориво за допълнителен заход. Взривът става в 11,02 ч. местно време на височина от близо 500 метра. Мощността на взрива е била близо 21 килотона.
Досега Япония е посочила, че общият брой на жертвите, починали от лъчева болест и други поражения от радиацията, е 253 008 за Хирошима и 143 124 за Нагасаки.
И докато Япония оплаква жертвите си, в САЩ посрещат пилотите като герои. Никой от американските пилоти, участвали в двете атомни бомбардировки, не изпитва угризения на съвестта. Единствено пилотът Клод Робърт Изерли, който лети на един от разузнавателните самолети пред бомбардировачите и след прелитането на Хирошима докладва, че метеорологичната обстановка е благоприятна, полудява малко след края на войната. Той прекарва дълги години в психиатрична клиника. А заболяването, чиито симптоми се наблюдават при него, е кръстено на негово име. "Комплекс на Изерли" се нарича разстройството на психиката, наблюдавано при хора, използвали оръжия за масово поразяване. Всичките си пари Изерли дава на фонд за децата в Хирошима.
Другите пилоти обаче се оказват с доста по-здрава психика, а вероятно и с по-различен морал. Те до края на живота си са убедени, че са постъпили правилно. Тибетс умира през 2007 г. на 92-годишна възраст. В завещанието си моли мястото, на което е погребан, да не бъде огласявано, за да не стане повод за демонстрации от страна на противниците на ядреното оръжие.
Пилотът Чарлз Суини приключва службата си във ВВС на САЩ през 1976 г. с чин генерал-майор. След края на кариерата си пише мемоари и изнася поредица лекции пред студенти. Както Тибетс, така и Суини настояват, че ядреният удар по Япония е бил необходим и оправдан, защото така спасяват живота на хиляди американци. Чарлз Суини умира през 2004 г. на 84-годишна възраст.
Въпреки че от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки са минали вече 70 години, трагичният опит от тези събития и днес е много актуален. Краят на Студената война за съжаление не сложи край и на заплахата от ядрена война, която би унищожила цялото човечество. Днес в света има близо 17 000 единици ядрено оръжие, което е съсредоточено преди всичко в САЩ и Русия. Освен тези две държави обаче атомно оръжие притежават и неподписалите договора за неразпространение на ядреното оръжие Индия, Пакистан и Израел, а също така Северна Корея, която излезе от договора преди няколко години. Всичко това няма как да не ни тревожи.
Преди 70 години човечеството за пореден път не успя да предвиди унищожителните последици от действията си, но дано наистина да си е взело поука и никога повече да не причинява подобна масова и жестока гибел, не само на хора, ами на всички признаци на живот. След атомните бомбардировки в Япония учените измислиха нов термин - "Сянката на Хирошима". Това е ефект, появяващ се вследствие на действието на светлинното излъчване при ядрен взрив. "Сянката на Хирошима" представлява силуети на обгорелия фон в местата, където на разпространяването на излъчването е попречило тяло на човек или животно, или всеки друг обект. Хубаво би било човечеството никога да не забравя "Сянката на Хирошима", ако не иска един ден цялата ни планета да се превърне в сянка...


Ужасът през очите на очевидци

На 6 август 1945 г. жителката на Хирошима Кейко Огура е била 8-годишно момиченце. Тя обаче добре си спомня случилото се през този страшен ден и го разказа пред Би Би Си:
Исках да отида на училище, но баща ми каза, че има силно предчувствие и по-добре да си остана вкъщи при родителите си. Излязох на улицата до дома ни и изведнъж видях ярка бяло-синя експлозия, обгърна ме прахоляк и ме хвърли настрана. Паднах на земята до къщата. Мислех, че сградата е някъде близо, но не я виждах, защото наоколо стана изведнъж много тъмно и върху мен се посипаха дървени парчета, керемиди и други боклуци. И в тази тъмнина духаше много силен вятър - толкова силен, като тайфун. Не можех да отворя очи, но се опитах да се върна вкъщи. През тъмнината дочувах плач - това бяха брат ми и сестра ми.
Бях на 2,4 километра от епицентъра на взрива и в сградите, които бяха по-близо, започна силен пожар. Видях дълги редици от напускащи хора, които вървяха в пълна тишина - дори не знам защо беше толкова тихо. Те все вървяха и вървяха, като привидения. Повечето от тях вървяха с протегнати ръце, защото кожата се отделяше от пръстите им. Много добре виждах висящата от ръцете им кожа и червеното месо. Косите им бяха обгорени и силно миришеха. Навсякъде се усещаше миризмата на изгорели коси.
Покрай дома ми бавно преминаваха много хора. Изведнъж някаква ръка ме хвана за лакътя. Много се изплаших, но след това чух: "Донеси вода". Почти всички хора казваха "вода" и "помогни". Хукнах към къщи, където имахме кладенец, и донесох вода. Благодариха ми, но някои изпиваха водата, започваха да повръщат кръв и умираха. Изплаших се, че аз съм ги убила.
Онази вечер, на 6 август, баща ми нямаше минута свободно време: той все помагаше на съседите. А когато се върна вкъщи, каза: "Чуйте, деца - не бива да им давате вода. Някои хора са починали, след като са пили вода. Не забравяйте това!"
И тогава се почувствах ужасно виновна... Дълги години ми се присънваха в нощни кошмари. На никого не съм разказвала тази история, докато баща ми беше жив.
А освен това валеше черен дъжд - черен дъжд с пепел, падащ боклук и някакво масло - нещо такова. От него миришеше много лошо и на бялата ми блузка останаха много черни петна - лепкав черен дъжд.
На сутринта всички хора тръгнаха нанякъде. В къщата ни беше пълно с ранени. Но аз бях любопитно момиченце и исках да видя как изглежда градът. Изкачих се на хълма и тогава видях Хирошима. Бях ужасена: целият град бе напълно разрушен. Преброих само няколко оцелели къщи.
На следващия ден пожарът в града продължи, и на следващия, и на по-следващия. И три или четири дни поред аз се качвах на хълма, за да видя как изглежда Хирошима.
Имам доведен брат. Той живееше почти в самия център на града и семейството му беше много близко до епицентъра. До неотдавна всичките му роднини се смятаха за безследно изчезнали, той не искаше да признава, че никой от тях не е оцелял. Оказваше да идва в Хирошима.
Сега той живее в Токио и едва неотдавна той реши да съобщи на властите в Хирошима, че майка му и сестра му са сред загиналите.
Много хора видяха загиналите и умиращите, но повечето очевидци решиха да не разказват на никого за случилото се.


Един от бащите на атомната бомба и главните участници в "Манхатънския проект", унгарският физик емигрант Лео Шилард, дълги години след Хирошима не може да дойде на себе си: "Това беше отвратително военно престъпление, нечовешка касапница. Ако това го бяха направили германците, щяхме да ги съдим в Нюрнберг и да ги обесим. Но на нас ни се размина".
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка