Откъде „Ислямска държава“ взема оръжието си?

Pan.bg 27 юли 2015 | 19:39 views (4894) commentaries(5)
img fbr.bg


Много от оръжията, с които са въоръжени терористичните групи в Ирак и Сирия, идват от САЩ.

Независима група по мониторинг на оръжията събра доказателства, че бойците на „Ислямска държава“ (ИД), която президентът Обама нарича „мрежа на смъртта, използват оръжия и муниции, произведени в поне 21 страни, сред които са Китай, Русия и Съединените Щати.

Докладът, публикуван вчера от Conflict Armament Research показва, че в действителност, наскоро формираните сили на "ИД" лесно са стигнали до оръжията, с които са били захранвани по-рано конфликтите в Ирак и Сирия. Те произхождат не само от световните сили но и от напредничави износители като Судан.

Голяма част от снаряжението на „Ислямска държава“, са плячкосани от бойното поле, но според разузнавателни доклади, печалбите на групировката от нефта, както и други източници, допринасят за финансирането на поръчките на оръжие директно от компаниите и търговците, които редовно печелят от кризите в Близкия Изток.

Експерти сочат, че въоръжението идва от толкова различни места (част от него е произведена в голям американски оръжеен завод в Мисури), което напомня на Вашингтон да внимава при плановете си за доставка на военно оборудване, включително на леко оръжие, с което смята да снабди бунтовниците в Сирия, както и възкръсващата иракска армия.

„Изправихме се пред голямо предизвикателство в Ирак, що се отнася до мониторинг“, казва Джоузеф Кристоф, който ръководил международните афери и търговските въпроси за счетоводния орган на американското правителство в периода 2000-2011 година, когато от това ведомство редовно отчитали неуспехи в контрола на употребата на щатско оръжие в Ирак и Афганистан.

„Не знам как ще успеем да го постигнем с новата програма за въоръжаване на бунтовническите сили в Сирия“, каза Кристоф.

Новите данни са събрани от базираната в Лондон група, наречена Conflict Armament Research, която праща следователи в конфликтните зони, за да идентифицират вида и източника на въоръжението. В последния си доклад, финансиран от ЕС, групата докладва за произхода на повече от 1700 патрона. Те са събрани през юли и август в Северен Ирак и Северна Сирия от разследващите сътрудници, работили редом с кюрдските сили, борещи се срещу "ИД".

Събраните след четири битки боеприпаси са за автоматично и полуавтоматично оръжие, пушки и пистолети. Един патрон е съветска изработка и датира от 1945 – мрачно доказателство за дълготрайната следа от производството на
оръжие.

Производителите в Русия и бившия Съветски съюз са създали общо 492 от събраните муниции, сочат данните от доклада. Русия е най-големият оръжеен снабдител за сирийския режим на Башар Асад, чиито сили също се борят с „Ислямска държава“.

Наличието на такова оръжие в ръцете на "ИД" говори, че бойците ? са откраднали голяма бройка не само от иракските войници, но и от сирийските. Други 26 патрона са произведени в Иран, съюзник на Асад, а 18 са произведени в самата Сирия, сочи докладът.

Китай е следващата страна в списъка според събраните муниции. 445 от прибраните патрони са произведени там.

Трети са Щатите с 323 от всички патрони, сочи докладът. Някои от тези патрони са били предвидени за автоматите M16A4 и са били направени в оръжейния завод в град Индепендънс, Мисури, който принадлежи на армията на САЩ. Предприятието се разпростира на 4000 акра и произвежда около 4 милиона патрона за малокалибрено оръжие на ден, главно за силите на страната.

Според доклада на Conflict Armament Research, емблемата на калифорнийската фирма Sporting Supplies International Inc. е била открита на много от патроните, като се оказва, че те са били произведени в Русия. „Голямо количество“ патрони на фирмата от модел „WOLF“ калибър brand 7.62 x 54R mm за автомати и пушки са били ползвани от силите на "ИД", твърдят авторите на доклада.

Частната фирма Sporting Supplies няма публичен уебсайт, но се оказва, че тя е направила поне 14 отделни продажби на Министерството на отбраната на САЩ в периода 2007-2010 година, всички на обща стойност 5,7 милиона долара, според Federal Procurement Database System.

Адвокатът на фирмата Майкъл Фосет не отговори на въпросите кой е шеф на компанията и дали тя работи за Пентагона. Но каза: „Има много щатски търговци и производители, които осигуряват муниции и други продукти за правителството. За съжаление "ИД" са нападнали складове с муниции и оборудване в Ирак. Следователно е много вероятно тези складове да са съдържали произведени в САЩ муниции, които са били откраднати и използвани срещу иракските правителствени сили“.

Фосет добави, че компанията „не притежава руския клон на марката WOLF. Затова, ако различни фабрики в Русия произвеждат и доставят муниции с печат WOLF, това е направено без знанието и одобрението на Sporting Supplies International, Inc“.

Десет процента от патроните, документирани и изследвани от Conflict Armament Research, са били произведени в периода 2010-2014 година, като България и Китай са източник на над половината от тях.

Давайки примери за това как се сменя собствеността на бойното поле, мониторинг групата докладва, че много голяма част от въоръжението на "ИД", е било използвана от силите на кюрдите.

Когато разследващият екип е достигнал кюрдска база в Северна Сирия на 13 юли, войниците са спрели да копаят окопи, за да покажат някои от наскоро събраните патрони. „Те поставиха мунициите на одеяло пред нас, много културно, но и набързо, сякаш искаха да ни кажат „Гледайте по-бързо, че патроните ни трябват“, докато ние снимахме всеки по отделно“, казва Деймиън Сплитърс, полеви изследовател на групата. Когато работата е била свършена, бойците са събрали всички муниции в кола и са ги откарали обратно на фронтовата линия, разказва той.

Доклад от септември на мониторинг групата сочи за леко оръжие, което кюрдските бойци са взели от ислямистите, включително пет автомата М16. Автомати М16 и други щатски оръжия са били заловени в Северна Сирия грубо две седмици след като бойците на "ИД" са завзели иракския град Мосул на 10 юни, демонстрирайки „логистичната компетентност“ на групата, казва докладът.

Муниции за М16 не се срещат често в Сирия, казва Сплитърс. Поради тази причина „когато ползваш този тип оръжие в битка, това означава, че ти се чувстваш убеден, че ще издържиш дълготрайни битки, защото имаш нужните муниции, както и начин да ти бъдат доставени такива“.

Опитите на САЩ да проследи оръжията

На 18 септември Конгресът прие закон, който разрешава на Министерството на отбраната не само да даде ново оръжие на иракските сили, които загубиха територии и оставиха въоръжението си на "ИД", но и да даде оръжие на „определени елементи от сирийската опозиция“. Законът изисква от ведомството да развие план заедно с Държавния департамент как точно да наблюдава къде отиват оръжията, и, евентуално, да спре попадането им в неправилните ръце.

Но зам.-министърът на отбраната Робърт Уърк каза пред Центъра на обществено обединение, че тези мерки са още в процес на развитие. Джошуа Пол, бивш служител на щатското посолство в Ирак, който сега е говорител на бюрото по контрол над износа на оръжие към Държавния департамент, отказа да говори с Центъра на обществено обединение по случая.

„Ислямска държава“, междувременно, казва, че приветства възможностите да сложи ръце на дадени западни муниции. „Вижте колко много пари харчи Америка, за да се бори с Исляма, които така или иначе накрая идват в нашите джобове“, казва Абу Сафия, водещия в пропагандното видео на ИД, пуснато в YouTube на 29 юни. Той добави: „Те ще загубят и в Сирия. Когато дойдат, по волята Божия, ни ще ги чакаме. И пак по волята Божия, ще им вземем парите“.

Американският закон би трябва да пази срещу диверсии на оръжията, които страната продава зад граница. От 1976 година насам, Актът за контрол над износа на оръжие иска Конгреса да бъде уведомяван при големи доставки на леко оръжие, за да може да ги разглежда предварително.

Между 2003 и 2013 година, Томас Мур бе главния член на Комитетът по чуждестранните отношения на Сената, като отговаряше за процеса по преглеждането. Мур каза, че това го е накарало да не се съгласява с плана на Вашингтон да въоръжи сирийската опозиция. Той твърди, че военното Централно командване многократно се е опитвало да пропусне обичайните процедури по продажбата на чуждестранни военни стоки и „тъкмо е започнало да раздава неща на хората, като им е казвало, че сме във война, и че трябва да изкараме някои неща навън“.

При нормални обстоятелства, отбеляза той, продажбите на отбранителни стоки и услуги (оръжие и тренировки) от една държава за друга, се координират от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността към Пентагона. Когато оръжие се продава или дава от Министерството на Отбраната на чуждо правителство, агенцията надзирава всичко – от началния договор с доставчика на оръжието до проследяването на предаването на оръжието.

Износът оставя някои документи след себе си, които включват „писмо за приемане“ или „ПЗП“ от чуждестранния купувач, което дава право на Министерството на Отбраната периодично да следи оръжието и дали всичко е наред. Но в средата на последното десетилетие, Мур заяви, че агенцията е започнала да използва нещо, наречено „псевдо ПЗП“, „с по-слаби изисквания за контрол след предаването, за да може въоръжението бързо да заминава за Ирак“.

„Имате ограничена отчетност дори когато имате примирено правителство, което ще ви позволи да пратите наблюдатели“, казва Мур. „Но ние работим с въстанически групи и идеята да имате „псевдо ПЗП“ с бунтовническите групи е странна, ако не и глупава“.

През последното десетилетие, Вашингтон е похарчил около 30 милиарда долара за обучението и екипировката на иракските сили според Стюарт Боуен. Голяма част от леките оръжия и други оръжейни системи, които американците са предали, сега са неясно къде, точно когато ИД завзе градовете Мосул, Фалуджа и Тикрит, както и околните им територии.

Дори при края на щатската окупация в Ирак, американските командири на земята почти не са си водили отчет къде отиват всички осигурени от САЩ оръжия: доклад на правителствени счетоводители от 2007 година казва, че 190 хиляди оръжия са неизвестно къде.

Джон Холи, пенсиониран полковник от Морската пехота, който е служил като директор на реконструкционната логистика в Ирак за периода 2003-2008 година казва, че по това време той се опитал да състави списък на всички осигурени от Пентагона оръжейни доставки, които са пристигали в страната без особен ред. При някои са липсвали серийни номера или данни, но въпреки това са били изпращани веднага до иракските отбранителни сили.

„Най-фаталния „шекспиров“ недостатък беше, че нямаше централизирана база данни какво сме произвели за иракчаните“, каза Холи в интервю за Центъра обществено обединение. „Доставях оръжия и муниции до полицейските участъци през задните им врати, докато на входа им се стреляше, и се опитвах да взема разписки от шефа на иракчаните, който честно да ви кажа, изглеждаше доста ентусиазиран от случващото се“.

В залеза на администрацията на Буш, мониторинг е бил организиран за най-чувствителното оборудване, но служители на властите твърдят, че той е подминавал обикновени оръжия като М16. „Трябва да приемете, че в това има някакъв риск“, каза пенсиониралият се от армията генерал-лейтенант Майкъл Барберо, който е контролирал обучението и екипирането на иракските полиция и армейски сили на реда от 2009 до 2011 година и сега подкрепя новата екипировка за иракчаните. „Това ще се случи. Това е битка. Ако те победят тактически, губиш екипировка“.

Стюарт Боуен, който е служил като Специален генерален инспектор за Иракската реконструкция в периода 2004-2014 година, предупреди, че въпреки че мониторингът на САЩ да се е подобрил през този период, щатските сили в Ирак могат да следят само част от екипировката докато тя отиде в ръцете на иракчаните. Проследяването след това било „реалното предизвикателство“, казва той.

„Едно е да кажем, че имаме проследяваща система от серийни номера, а съвсем друго е да кажем, че иракската армия има капацитета да е наясно дали липсват оръжия“, казва Боуен. „Подозирам, че този капацитет им липсва“.

Бойците на „Ислямска държава“ може би са очаквали, че Пентагонът ще направи опит да проследи дали бъдещите доставки на оръжие стигат до правилните хора. Според групата Conflict Armament Research, неидентифицирани лица са използвали окси-ацетиленови горелки за да премахват оригиналните серийни номера на някои от оръжията, които са пленили от ИД. На някои други оръжия са добавили вторичен сериен номер.

Заличаването на оригиналните серийни номера е начин за тези, които са замесени, да скрият момента, в който оръжията са си сменили притежателя, както и за кого точно първоначално са били предназначени, обясни Сплийтърс.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 5

  1. #1
    майтапи! 27 юли 2015, 21:05
     
    6
     
    5

    Как САЩ? Нали България беше основен снабдител!

  2. #2
    Красимир Димитров 27 юли 2015, 21:16
     
    9
     
    4

    №1, България не е снабдител, а източник. Краварите купуват оръжието от такива като нас и го пращат на главорезите.Много ми е интересно, с какво и как плащат главорезите за военната помощ от краварите?

  3. #3
    stoqn stoqnov 27 юли 2015, 22:52
     
    8
     
    3

    като гледам май и Украинците ползват тоя канал
    На укропите им липсват към 400 000 АК 74
    гледах някакво учение укропите със АКМ 47 от 1960г

  4. #4
    петка 28 юли 2015, 15:03
     
    7
     
    2

    даже без да чета ще ви кажа от къде.
    От Бойко Борисов и другите мароинетки като него в източна европа с посредничеството на Марси, Нюланд, Макейн и другите мумифицирани мъпети, които ни използват за донори и маша за мръсните си регионални планове.

  5. #5
    Чуркин 04 сеп 2015, 11:53
     
    0
     
    1

    Най-голям снабдител на Ислямска държава с оръжие е Русия.Тя снабдява Сирийската и Иракската армия,а
    бойците от Ислямска държава ги пленяват от тях.Само се чудя,кога ще се докопат и до комплекси С300 та да им е хак и на Руснаци и Американци.Тогава ще настане голям смут,щото те еднакво добре свалят и Руски и Американски самолети и ракети.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка