Сянката на Камбоджа дебне нашите в Ирак

Pan.bg 05 юли 2015 | 22:31 views (2814) commentaries(8)
img novinar.bg




Сянката на Камбоджа дебне бойците ни в Ираk. Неуспешната мисия преди 11 г. е една от причините Генщабът със зъби и нокти да се бори срещу идеята да дадат на рейнджърите ни в Кербала задачи, за които те не са обучавани.


10 убити, голям резил и безценни поуки е струвало урбулешкото пращане на първите ни рейнджъри на мисия през 1992 г.

Започнахме да набираме доброволците още в деня, в който парламентът взе решение да има мисия в Камбоджа, разказва полк. Дечко Иванов. По това време той е отговарял за миротворческите мисии в чужбина, сега е зам.-шеф на канцеларията на началника на ГЩ ген. Никола Колев.

2000 души пожелали да служат в азиатската държава. Сега зад граница се пращат само професионални войници, а тогава можело да ходят дори запасняци.

Въпреки многото кандидати военните дори не успяват да попълнят определената бройка от 850 души. Но и в намаления състав влезли хора, които не са за там.

Оттук нататък историята на десетмесечната ни одисея в Азия е смесица от смях, сълзи, сладурски изпълнения и безразсъдни постъпки.

Направихме много грешки, признава полк. Иванов. Тогава не знаехме как се организират мисии, не познавахме страната и обичаите, дори

военните ни разузнавачи не бяха стъпвали там.

Отнякъде дошла информацията, че в Камбоджа има проблеми с храната. Затова бойците ни помъкнали 3 огромни контейнера с брашно. Като стигнали в Азия, се оказало, че ООН е подсигурил всякаква храна. Брашното пък се скапало от влагата. Предприемчиви наши старшини успели да го изтъргуват с местните.

Военните ни тръгнали и с огромни запаси гориво. С изненада в Камбоджа разбрали, че ООН им дава колкото поискат гориво, при това безотчетно.

Замъкнахме в Азия дори гатер, същия като тези на сегашните бракониери, смее се полковникът. Гатерът бил предвиден за наколни жилища и мостове, но така и не бил използван.

За сметка на това обаче нашите нямали далеч по-нужни неща като например достатъчно транспорт. В Камбоджа бойците ни разполагали само със стари УАЗ-ки. Пословичен станал един от командирите ни. Когато ходел на съвещания в международния щаб, той паркирал УАЗ-ката далече, за да не му се смеят западняците. Освен раздрънкани джипките били и малко.

Западняците ни съжалили и ни подарили 10 тойоти.

Но преди да получим подаръка, българският подполковник Анчев успял да стане знаменитост. Един ден от щаба спешно му се обадили да отиде на заседание. В лагера обаче нямало нито един джип. Затова Анчев подкарал БТР, качил се с него на ферибота, който прекосява река Меконг, и така стигнал до щаба. Заседанието обаче свършило късно и обратен ферибот нямало. Анчев не му мислил много и форсирал огромната река.

Грешката от Камбоджа се повтаря и сега в Ирак. Не се иска да си гений, за да разбереш, че УАЗ-ката не става за пустинята, но други джипове армията ни няма.

Големият проблем в Камбоджа обаче не били УАЗ-ките, а трагичната дисциплина на рейнджърите ни. Още в началото те почнали да обясняват на командирите, че са на 8-часов работен ден и след като им свърши дежурството, заповеди не изпълняват. В края на мисията дори в батальона ни

избухва бунт и 60 души спешно са прибрани в България.

Отчайващата дисциплина на нашите става причина и за най-тежкия инцидент в Пум Прек, при който загиват трима, а други трима са ранени. Лагерът там бил съвсем близо до фронтовата линия с червените кхмери. Беше най-хубавото място в Камбоджа, една красива поляна, нямаше друга като нея, спомня си полк. Иванов. Малко преди инцидента предупредили нашите да напуснат лагера. Те обаче казали: "Гледай колко е хубаво, к'во ще се местим сега, пък и друг лагер да опъваме". 3 дни преди престрелката изчезнал и преводачът им. Нашите пак не се стреснали.

Хладнокръвието им идвало от това, че всъщност рейнджърите ни редовно си

пиели с червените кхмери, с които уж воювали.

Всеки ден кхмерите идвали да гледат телевизия в лагера и да ядат консерви. Дни преди инцидента наш лекар дори спасил живота на висш техен водач.

Затова никой не се притеснил, когато на 2 април 1993 г. двайсетина кхмери дошли в лагера и както обикновено не оставили оръжието си. В един момент обаче камбоджанецът Дон, който минавал за най-добър приятел на нашите, започнал да стреля, започнали да стрелят и другите.

Започналата нелепо трагедия продължава героично. Нашите се организирали светкавично и отблъснали кхмерите. Нямало обаче как да евакуират ранените, защото непрекъснато ги обстрелвали. Тогава

направили уникална лъжлива маневра

организирали площадка, на която да кацне хеликоптер, и спасили ранените.

Именно прекалено дружелюбното отношение на българите към местното население е и основното притеснение на Генщаба за рейнджърите ни в Ирак. Поучени от грешките в Камбоджа, офицерите специално са ги инструктирали да не се сближават с местните. Българинът обаче не може да се държи като колонизатор и местните винаги оценявали това - за добро или за лошо.

От Камбоджа военните са научили и куп хитринки, които сега прилагат в Ирак. Понеже палатките ни са далеч от американските, в пустинята са взели стиропор за изолация, всеки си носи армиран найлон, с който да се брани от пясъчни бури.

От всяка мисия научавахме по нещо, разказва подп. Иванов. При първото учение в САЩ с наше участие през 1995 г. на него му се наложило дори да набие един от войниците. Станало на ВИП-ден, в който идват журналисти и политици. Нашите били на портала, а било 50 градуса жега. По ганьовски се разгащили, кой разкопчан, кой по потник.

Смъмрих ги, но един вместо да се приведе във форма, легна под една кола на сянка. Изтеглих го, нахлупих му каската и го ударих по нея. Той взе, че се разрева. Изпаднах в ужас,

след 5 минути идват журналистите, а ние ревем по потник,

спомня си полковникът.

След десетки мисии обаче българските рейнджъри минават за едни от най-добрите в света. В Косово строителите ни скрили топката на холандците с уменията си, транспортният взвод в Босна не допуснал нито един инцидент, наши офицери държали рекорда по продължителна служба, защото от ООН ги смятали за безценни и многократно удължавали мандата им.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 8

  1. #1
    пешо от Кербала 06 юли 2015, 05:32
     
    5
     
    3

    За най-голямо съжаление тоя е преразказва приказките от 1001 нощ. Нищо не е видял, барът не е помирисъл, а акъл дава. Те за това сме на тоя хал, не знам как е, но не е така!

  2. #2
    Ум Белия Делфин 06 юли 2015, 10:01
     
    6
     
    4

    Егати глупостите ги разправя тоя.....

  3. #3
    aze 06 юли 2015, 11:25
     
    4
     
    1

    "сега е зам.-шеф на канцеларията на началника на ГЩ ген. Никола Колев"

    Той ли е новия началник на ГЩ? Кога пак стана ГЩ?
    Все риторични въпроси.......
    Не се ли пише "бившия началник на ГЩ"
    Някой, който не знае ще си мисли за сегашно време.

  4. #4
    Очевидец 06 юли 2015, 12:19
     
    6
     
    0

    Много простотия и невежество лъха от статията. Нито автора, нито журналиста са се пекли под камбоджанско Слънце и сътворяват глупости, чули, недочули.
    Анчев беше капитан и беше командир на обслужваща рота, която беше дислоцирана в район, в който беше и щаба. Какви събирания в ЩАБА и пътуване през Меконг, какви подполковници, какви БТР-и, какви форсажи на реката???
    Маса простотии и за Пхум Прек- не искали да се местят- то е концерт по желание. И още сумати идиотщини- не ми се коментират. Отвращавам се от такива журналистически писания.

  5. #5
    Цивилен цвили 06 юли 2015, 17:10
     
    4
     
    1

    Четирима са убитите от червените кхмери наши бойци, шестима умират при неизяснени обстоятелства, осем пипват СПИН, десетки оцеляват след венерически болести. Това са фактите

  6. #6
    Камбоджанец 06 юли 2015, 18:13
     
    2
     
    0

    Тоя го знам, навремето отговаряше за окомплектоването на батальона от ГЩ, що ли пак сервират претоплена манджа?

  7. #7
    той 06 юли 2015, 20:08
     
    1
     
    0

    на тоя тулуп Дечко,някой потърсил ли у е отговорнос за всичко това.И се вали наглеца.

  8. #8
    Още първото 08 юли 2015, 15:27
     
    2
     
    0

    Още първото изречение е пълна лъжа.ГЩ дори не успя да се пребори българският батальон да е в Дивания,където по сведения на разузнаването обстановката беше много по-спокойна.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка