Жалки, страхливи, дребни, безродни душици

Pan.bg 03 юли 2015 | 13:51 views (2845) commentaries(3)
img pogled.info


/Поглед.инфо/ Приятели, днес ще наруша добрия тон, защото съм бясна на гербаджийската простотия, злоба, ограниченост и безродност.

Етрополе е в моя избирателен район. Поетът Христо Ясенов е родом оттам. Уважаван и почитан в града, той е гордост за етрополци. Включих се във финансиране за издаване на негова стихосбирка. Някъде в началото пишело, че това става с мое съдействие. Г-н Илия Кусев, бивш директор на училището, застава пред общината и предлага книгата. Кметът от ГЕРБ Богомил Георгиев и общинските съветници от ГЕРБ, викат полиция да го отстранят, с думите: "щом се издава със съдействието на Корнелиа Нинова, я смятам за комунистическа пропаганда".


Представяте ли си какви хора ни управляват? В името на партийката си, на службицата си, са готови да се откажат от героя на града си и да арестуват учителя си, ограмотил тях и децата им.

Жалки, страхливи, дребни, безродни душици.

Може би трябваше да спонсорирам издаването на "Винету"!?

Източник: Поглед.инфо
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    KOREKTOR 03 юли 2015, 22:10
     
    21
     
    6

    " Жалки, страхливи, дребни, безродни душици. "

    Кратко, ясно , точно , изчерпателно , категорично , неоспоримо и ярко обрисуване на ДЕМОПЕДЕРАСИЯТА в България

  2. #2
    До № 1-ви 06 юли 2015, 09:02
     
    4
     
    1

    Богомил Георгиев, кметът който се визира в популисткото пасквилче по-горе и полковник от резерва, ще ти спука манерката с чембери. Така предполагам.

  3. #3
    иван хаджиев 09 юли 2015, 23:57
     
    0
     
    0

    ЕДНА БЕЗРОДНА КНИГА
    Огнян СТАМБОЛИЕВ

    „На крачка пред времето” или „Държавникът-реформатор Мидхат паша” е името на новата книга на русенската османистка Теодора Бакърджиева, щедро субсидирана от Анкара, написана по идея на турския консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката, той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с „нов поглед, като непредубедена европейка”. За целта, заедно с посланика на Турция у нас, консулът Юджер, й издействал солидна субсидия от голямата турска банка „Зираат” за едно луксозно и безполезно, бих казал дори вредно, издание.
    В уводните си, преливащи от възторг и благодарности думи, развълнуваната авторка споделя: „Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!”. Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и Караджата / Мидхат е паша е неговият убиец!/ на хилядите достойни българи дали живота си за нашата свобода, а... за живота на един от нашите поробители, от най-опасните и коварните, „реформаторът” Митхад паша, който ако беше напълно успял с „реформите” си, сигурно сега щяхме да бъдем още в границите на Турция! Защото какво е целял всъщност този „велик и мъдър реформатор”? „Този ерудит, този философ, този строител? Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството – още някое и друго столетие, ако българите се съхранят като народност. За щастие, консервативните сили от Високата порта не са го разбрали и след като е бил обвинен в атентата срещу султана, е осъден и изпратен в изгнание в Анадола.
    Наистина, нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: „Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!”. Нашето петвековно робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство е имала Верди, а Полша – под руско : Мицкевич и Шопен. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно, варварско беше само нашето. То ни осакати за векове – промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с грозните турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни. Демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60 милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара.
    Няма да се спирам тук на хвалебствията на българската историчка за турския държавник. Да, той е направил доста неща,
    доста е строил, реформирал, но за...Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски, жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
    Цялата книга с немалък обем, близо 300 страници, е едно „похвално слово”, една ода за този турски паша. Чета и не мога да повярвам на очите си, че един български историк може да стигне дотам, да разхвалва един поробител. Защото Мидхат е имал една-единствена цел, реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Също, както неговите наследници днес, Ердоган и сие искат да възродят омразната Османска империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа. Затова бяха и тези нагли турски демонстрации с т.нар. „Влак на Османска империя” от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха изписани като „Филибе”, Ески Заара” и „Русчук”, като географската карта за турските училища, на която една трета от България е в...границите на Република Турция / Всъщност вече една трета от нашата прекрасна страна е вече под властта на петата колона на Анкара – антибългарската и противоконституционна партия ДПС/.
    Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, субсидиран от Анкара, се появяват четива като този панегирик за един от нашите поробители. А на иначе упоритата и трудолюбива авторка Теодора Бакърджиева бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите герои от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени, нищо, че от Анкара няма да получи пари, похвали и покани за гостувания за тях...

    И накрая искам да цитирам нещо от самия герой на тази безродна и вредна книга, която е написан сякаш от турски, а не от позицията на български историк / като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този текст/.
    Мидхат паша е познавал добре населението на тогавашната империя и разпространението на Исляма като религия по българските земи. Той е управлявал тези земи и като велик везир и висш държавен служител е имал достъп до информация, документи и факти, които понастоящем трудно може да се открият. Неговото автентично признание в статията "Турция в своето минало, настояще и бъдеще" пред френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, има особен о висока достоверност и стойност:
    ... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български...”
    Мидхат паша

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка