10 Февруари 2015 | 15:02 | Агенция „Фокус”
Бойко Ноев, министър на отбраната в служебното правителство на Ренета Инджова и в правителството на Иван Костов, заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров и бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Ноев, бившият президент Първанов оповести намерението да се търси в Народното събрание съгласие по декларация, с която да се отхвърли възможността, цитирам “българската територията да бъде използвана като предмостие, като територия за военни удари”. Мислите ли, че такава декларация адресира правилно кризата в Украйна, дали е необходима и възможна в сегашния състав на парламента?
Бойко Ноев: Първо, според мен самото допускане от висш български държавник, че България може да бъде “използвана” за едно или друго, е меко казано притеснително. Според мен президентът Първанов не спечели от тези думи. Между другото, те противоречаха и на цялостната логика на интервюто му, на разбирането му за интересите на България. Второ, дори някой да иска, България не може да бъде “използвана” за каквото и да е било предмостие в украинското направление, камо ли за военни удари. Не е необходимо да си военен специалист за да разбираш това. Ако някой наистина внесе декларация с такъв текст, то той просто ще създаде впечатлението, че играе заедно с про-кремълската партия и с други кръгове в играта за клатене на геополитическата ориентация на България, заедно с онези, които размахват плашилото с “повиквателните”, с “мобилизацията” и които отново подеха атаката срещу членството на България в НАТО и ЕС. Същите, които искат България да стане част от Евразия на Путин. Аз мисля, че Първанов е от българските политици, които извървяха важен път на еволюция от антинатовските протести през 1999 г. до държавен глава при приемането на България в НАТО и не би трябвало да се хваща отново на популисткото хоро.

Фокус: И никаква декларация на парламента не е нужна?
Б ойко Ноев: Не е нужна. Ако все пак днешните управляващи искат по някаква причина да препотвърдят европейската позиция на България по украинската криза, то просто могат да заявят, че България е против търсенето на каквото и да било военно решение, независимо от коя страна идва. В същото време, една такава позиция би трябвало да подчертае и необходимостта от укрепване на солидарността в НАТО и ЕС, от което България е жизнено заинтересована. И особено важно, България трябва да заяви, че всякакви усилия за засилване на отбранителния ни потенциал са от първостепенна важност в момента.
Фокус: Включително и с повече военни учения и разполагане на техника?
Бойко Ноев: Категорично да, но това вече са технически въпроси, не е на нивото на политическата позиция. Вижте, до неотдавна бяхме сред страните, които се оплакваха, че съюзниците ни от НАТО не желаят да поемат практически агажименти за сигурността ни, че чл. 5 от договора е само на хартия. Днес всички са съгласни, че и от североизток и от югоизток вървят вълни на насилие и война. И вместо като Румъния и други страни активно да търсим съюзниците си за стратегически решения, ние мрънкаме на неразбираем език, нещо пак се снишаваме, пак не знаем какво искаме. Най-висшият ни военен ръководител не иска повече НАТО и танкове в България, друг пък ще моли да ни подаряват самолети, като че ли не им е ясно, че този филм е гледан и така не става. Поради ширещите се в София опростени, битови представи за геополитиката България пак е на път да пропусне появяващите се в кризисни времена възможности.
Фокус: Според вас необходимо ли е допълнително въоръжаване на Украйна?
Бойко Ноев: Това е част от отговора за военното решение и той е- “не”. От самото начало на конфликта съм твърдял, че преследването на политически цели в Украйна с военни средства е най-лошото възможно развитие, включително за държави като България. Уви, този конфликт е далеч извън възможностите на България да влияе, той не е по силите и на Германия и на САЩ, апропо. Задълбочаването на военната конфронтация може да доведе единствено до нови стотици и хиляди жертви, до десетилетия дестабилизация и размирици. Безумец е този, който си мисли, че може да удържи военна победа над Путин на украинска земя.
Фокус: Това означава ли според вас, че бъдещето на Украйна е предрешено вече?
Бойко Ноев: Бъдещето на Украйна е предрешено много преди да започнат военните действия. И поради това въпросът за нейната принадлежност, дали към Европа или към Евразия трябваше да бъде решаван по съвсем друг, мирен начин. При разразилото се непримиримо противоречие, на про-европейската, от една страна и от друга- на про-руската тенденции трябваше да бъде дадена възможност за мирен избор. Или по-точно, трябваше да се потърси такава възможност. Давал съм, макар и не съвсем аналогичния пример с мирното разделяне на Чехия и Словакия, от една страна и силовото разделяне на бивша Югославия- от друга. Но връщане назад вече няма.
Фокус: Смятате ли, че очакваните преговори в Минск могат да доведат до трайно решение на конфликта?
Бойко Ноев: Според мен, не. Първо, по чисто практически причини, Кремъл ще иска да свърже по суша Крим с Русия. Това означава, че съдбата на Мариупол и други територии в кридора покрай Азовско море са предрешени. Не вярвам също, че днешните територии на т.нар. “републики” ще бъдат достатъчни за жизнеспособно обособяване, дори като някакви части от Русия, в перспектива. Но това не са фундаменталните движещи сили. Анексията на Крим, агресията в Донбас не са просто етапи на един конфликт, ограничен на територията на Украйна. Речите на Путин в последните месеци, на Лавров от Мюнхенската конференция, цялостното поведение на Кремъл ясно разкриват, че въпросът въобще не е до Украйна и до раздвоението на тази страна между Европа и Русия. На Европа все още предстои да изживее най-тежкия кошмар от възраждането на имперския реваншизъм на най-ретроградните сили в Русия, за които разпадането на съветската империя е “най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век” (по думите на Путин). И България трябва много трезво да гледа на тези неща, не просто през призмата на русофили-русофоби. Както и не трябва да гледа през актуалната газова призма като на игра на “хъбчета” и “дай си ми тръбата”. Битката на Европа и Америка с имперския реваншизъм не е с оръжия и на избраното от Путин бойно поле, в каквото той превърна Украйна. Битката на демократичния свят срещу имперския реваншизъм е на широкия фронт на идеите, благосъстоянието и свободата на избора.