Негов продължител е в. „Българска армия“, който днес се явява единственият вестник, чийто броеве преди осем десетилетия са четени в окопите на Втората световна война.

Спирдон Спирдонов

Точно преди 80 години, на 14 септември 1944 г., следобед излиза първият брой на вестник „Народна войска”, вестник за войската и народа, всекидневник. Екипът е от двама души – Стойне Кръстев и Милко Григоров. Те следват Първа българска армия по бойните полета през заключителната фаза на Втората световна война. Продължител на „Народна войска“ е „Българска армия“. На практика армейското издание е единственият фронтови вестник, който излиза днес, макар и веднъж в седмицата. Именно, той тръгва от окопите на най-кръвополитната война в историята на човечеството.

Първият брой е от две страници и е отпечатан в печатниците на тогавашните вестници „Утро” и „Дневник” на бул. „Дондуков” 82 в София. Главата на вестник „Народна войска” е нарисувана от Борис Ангелушев. През ноември 1944 г. ръководството на Военното министерство определя за първи главен редактор на вестника поета, тогава майор, Веселин Андреев. И от тогава до днес, вече 80 години.

В годините назад не е имало притеснения да се отбелязва датата 14 септември, като рожден ден на „Народна войска“, получил по-късно имената „Народна армия“ и „Българска армия“. За 60-ата годишнина, например, тогавашният държавен глава Георги Първанов удостои вестника с „Почетния знак на президента“. Изложба в Националния военно-исторически музей, посветена на 65 години от създаването на вестника, беше открита на 14 септември 2009 г. от тогавашния министър на отбраната Николай Младенов. В изложбата можеше да се види единственият запазен първи брой на вестник „Народна войска” от 14 септември 1944 г. Той е реставриран от специалисти на музея. Присъстваха и лични вещи на първите творци и журналисти, които са го издавали – Веселин Андреев, главен редактор; Павел Вежинов; Панталей Зарев; Михаил Лъкатник; капитан Ефрем Каранфилов. Униформи и вещи на военни кореспонденти от мисиите в Афганистан и Ирак припомняха най-новата история на изданието. Любопитен експонат бе и броят на вестника, летял с първия наш космонавт ген. Георги Иванов с полета на „Съюз 33” (1979).

Осем десетилетия военна служба съвсем не са малко! За един вестник, обаче, те са недостатъчни. По – скоро са отлична база за неговото по-нататъшно развитие. Остава да се намери смелост от съответните органи, които да го изведат от седмичното към всекидневното издание. Днес е Кръстовден, защо пък да не се помисли сериозно и по този въпрос, който неминуемо има отношение към способностите на Българската армия.

От висотата и мъдростта на тези 80 години сме длъжни да отдадем заслуженото на всички, които малко или много, са дали своя принос за това дълголетие. Много от тях днес не са живи, други отдавна са само читатели на вестника, трети все още списват изданието. Ако трябва да бъдем честни пред поколенията и историята обаче, както и друг път съм писал с оглед и на опита си в „Народна армия“ и „Българска армия“, включително и като главен редактор, не бива да премълчаваме ролята и на всички министри на отбраната. Без тяхното благоразположение и разбиране за значението на военния печат, едва ли армейският вестник щеше до доживее до днес. Неоспорим факт е, че както в годините назад, така и днес финансовият гръб на в. „Българска армия” е бюджетът на Министерството на отбраната. Така че датата 14 септември би трябвало да фигурира и в паметния календар на Министерството на отбраната.