Otbrana.com: Заслужава си да прочетете какво написа в последния си офицерски ден полковник Светослав Халваджиев

Pan.bg 21 яну 2025 | 06:27 views (499) commentaries(0)
img Otbrana.com

Скъпи мои приятели, благодаря ви за сърдечните пожеляния за рождения ми ден. Благодаря ви за вниманието, което ми отделихте и затова бих искал да споделя с вас нещо повече. Този ми рожден ден е много по-особен от всички други, защото на 19 януари 2025 година приключи съществен етап от досегашния ми съзнателен живот. Петък, 17 януари беше последният ми ден в качеството ми на офицер от Българската армия. Всяко начало има и край.

Благодаря на Бога, че от всичките 38 години в армията ми остана дълъг списък от незабравими спомени и много здрави приятелства. Занимавахме се с какви ли не дивотии, къде ли не, но беше забавно. За това време имах щастието да бъда в много страни и да се срещна и с приятели с безброй интересни и качествени хора от цял свят.

Благодаря на всички, които през всичките тези години бяха зад мен и около мен за безценната подкрепа, която ми оказваха. Благодаря на най-скъпите ми хора - Ася, Илиян и Радина, за това, че ме търпяха повече от десет години да съм по пътищата, вместо да си стоя при тях. Много са хората, които са ми помагали за тези години, не бих могъл да ги назова поименно, защото рискувам да пропусна някого. Но не мога да не изкажа специални благодарност на Учителя Павел Павлов, благодарение на който на „стари години“ успях да започна и с парашут да скачам. Благодарен съм и на тези, които стояха срещу мен през цялата ми кариера, защото от тях съм научил много важен урок-какво и как не трябва да се прави и особено как НЕ трябва да се отнасяш с хората. Благодаря на Бога за това, че за последните шест години бях назначен на най-забавната и най-благодатната длъжност, на която може да бъде назначен един офицер със звание полковник-командир на NATO Force Integration Unit Bulgaria (NFIU BGR) и да бъда в продължение на шест години начело на един много колоритен интернационален тим.

Благодаря на Бога, че по това време ми показа и пътя към Богословския факултет на Софийския университет. Благодаря на всичките си колеги и преподаватели от Факултета за помощта, която ми оказваха и ми оказват по пътя към Богопознанието. Богословският факултет на СУ стана мястото, където за много кратко време ценностната ми система претърпя коренна промяна и освен по пътя на Богопознанието се надявам да съм тръгнал и по пътя на смирението. Богословският факултет стана и мястото, където най-вероятно по волята Божия си казах, че е време да кажа сбогом на оръжията и на армията. Това е и мястото, където осъзнах, че всичко е „Суета на суетите и всяческая суета“(Екл.1:2 ) и сам загърбих редица светски суети. Благодаря на отец Йордан Божилов за първите уроци, за съветите и напътствията му за избора на най-подходящата магистърска програма.

Благодаря на отец Тодор Донев за това, че ме прие в Храма и пое мисията на мой духовен наставник. Благодаря и на отците, псалтите и служителите от старозагорския храм „Въведение Богородично“ за това, че ме приеха в тяхната общностт, за търпението, с което ме учат и за снизхождението, което проявават към моето невежество. Благодаря на отец Тодор Василев за първите стъпки в църковното пеене и за куража, който ми даде. Специални благодарности и на доктор Красимира Цуцуманова за отделеното време и търпението, с което работи с мен и с гласа ми.

PS: Много съм благодарен на ония, които ми спестиха участието в безсмислени куртоазни финални церемонии. Но в този ред на мисли няма как да не благодаря и на тези, които знаеха, че напускам Въръжените сили на Република България и колегиално, от сърце и приятелски ми благодариха и възнаградиха за дружбата и за службата.

(Текстът е от страницата във Фейсбук на Светослав Халваджиев.)

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка