pan.bg
На 1 октомври 2024 г. Израел беше обект на масирана атака от страна на Иран, който изстреля близо 200 балистични ракети в отговор на ликвидирането на висши лидери от Хамас, Хизбула и Иранската революционна гвардия. Това нападение, считано за един от най-големите удари с балистични ракети срещу национална държава, тества системата за противовъздушна отбрана на Израел. Въпреки прехващането на много ракети, видеоклиповете, циркулиращи в социалните медии, показват, че някои достигат до земята, повдигайки въпроси относно ефективността и ограниченията на възможностите за противовъздушна отбрана на Израел.
Функциониране на системата за противовъздушна отбрана на Израел
Израелската противовъздушна отбрана е ешалонирана система, която прехваща различни въздушни заплахи на различни височини и разстояния. Тази система се състои главно от три елемента: Iron Dome („Железен купол“ – на снимката горе): развърната от 2011 г., тази система е проектирана да прехваща ракети с малък обсег и артилерийски снаряди (с обхват между 4 и 70 km). „Железният купол“ използва радар, за да идентифицира заплахите и да прецени дали има вероятност те да засегнат населени места. Ако заплахата бъде потвърдена, се изстрелва прехващачът Tamir, за да я неутрализира. Цената за прехващане се оценява между 40 000 и 50 000 долара.
„Прашката на Дейвид“ (David’s Sling): Тази по-усъвършенствана система покрива от средни до големи разстояния, прехващайки балистични ракети с малък обсег и ракети с голям калибър. Нейният прехващач Stunner може да неутрализира цели на разстояние до 300 km. За разлика от Iron Dome, Stunner не носи фугасна бойна глава, а унищожава целта си чрез директен удар, увеличавайки точността на прехващане. Въпреки това цената на прехващане е значително по-висока, около 1 милион долара на ракета.
Arrow 2 и Arrow 3: Тези системи са проектирани да прехващат балистични ракети със среден до голям обсег, включително такива, достигащи стратосферата. По-специално Arrow 3 може да прехваща ракети извън земната атмосфера, неутрализирайки потенциални заплахи, оборудвани с оръжия за масово унищожение. Цената за прехващане на ракета на Arrow 2 или Arrow 3 може да достигне до 3,5 милиона долара на ракета. Всеки ешалон на системата за ПВО е проектиран да отразява специфични видове заплахи, осигурявайки дълбока защита. Усъвършенствани радари и центрове за управление координират усилията за осигуряване на максимално прикритие.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
Анализ на ефективността по време на иранската атака
По време на атаката на 1 октомври Израел успешно прехвана значителна част от иранските ракети, използвайки своята ешалонирана отбранителна система. Разпространените видеоклипове обаче показват как ракети поразяват цели на земята, повдигат няколко въпроса:
„Насищане“ на системата: Иран изстреля близо 200 ракети в една вълна за няколко часа, потенциално опитвайки се да преодолее отбраната на Израел. Дори при усъвършенстваната система има ограничение за това колко заплахи могат да бъдат отразени едновременно.
Развитие на заплахите: Иран може да е използвал и хиперзвуковите ракети Fattah, способни да маневрират и да се движат със скорости до 13-15 М, което представлява значително предизвикателство за настоящите системи за прехващане. Тези ракети са проектирани да бъдат трудни за откриване и прехващане. Докато Arrow 3 е предназначен да противодейства на подобни заплахи, хиперзвуковата технология усложнява усилията за ранно откриване и прехващане.
Стратегия за ангажиране: За отбранителните системи на Израел заплахите въз основа на тяхната траектория са с различен приоритет. Ако се предвиди, че една ракета ще падне в ненаселен район, тя може да остане непрехваната, за да се запазят скъпи прехващачи за по-критични заплахи. Операторите могат да изберат да не прехващат определени ракети, за да запазят ресурси, особено ако не заплашват пряко живота на хората или критична инфраструктура. Съобщенията за ракети, поразили военна база в Неватим, обаче може да предполагат друго.
Разходи и логистика: Прехващането на всяка ракета е свързано със значителни финансови разходи. В контекста на масирана атака, вземащите решения трябва да балансират използването на наличните ресурси с необходимостта от защита на най-чувствителните зони. Наличието на ирански ракети, достигнали израелската територия, не означава непременно повреда на отбранителната система. Това може да отразява физическите ограничения на системата, която е в състояние да обработва само определен брой ракети наведнъж поради времето за реакция и наличните прехващачи.
Иранската атака на 1 октомври 2024 г. подчерта предизвикателствата, пред които е изправена системата за противовъздушна отбрана на Израел. Въпреки че е до голяма степен ефективна при прехващането на по-голямата част от ракетите, системата не е безупречна. Ефектът на насищане заради големия брой ракети, въвеждането на нови технологии от страна на противника и логистичните и финансови ограничения са фактори, които могат да позволят на определени заплахи да преминат през отбранителната мрежа. Тази ситуация подчертава колко е важно Израел да продължи да инвестира в научноизследователска и развойна дейност, за да подобри отбранителните си способности, като същевременно адаптира своите стратегии към развиващите се заплахи. Продължаващото сътрудничество с международни партньори, като Съединените щати, също е от решаващо значение за поддържане на технологично и оперативно предимство, както и за участие в съвместни отбранителни усилия по време на подобни събития.
По информация на https://armyrecognition.com/news/
Илюстрации: Rafael и MDA/IDF
Превод и редактиране pan.bg

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА